Начало за цялата страна 6 ч.
1. Добрата молитва
2. Песента „Махар Бену Аба“
3. Молитва на Духа
4. Прочит на Евангелие
Матей 18: 1-7
Марк 10: 42-45
Лука 2: 9 -10
Иоан 14: 15-18
5. Беседа „Езикът на Любовта“, беседа държана на 12.07.1939 г. от книгата със съборни беседи (1939-1940) “Езикът на Любовта”
6. Песента „Бог е Любов“
7. Молитва на благодарността
8. Песен „Поздрав на Учителя“
9. Формула: „Обични Учителю, бъди винаги с нас, води ни в твоите пътища.
Закриляй ни според твоята милост.
Пази ни за твоето Дело.“
10. Тайна молитва
11. Отче наш
12. Формула на Братството
По желание от групите след наряда може да се прочете посланието на брат Борис Николов „Образният език на Природата“, от книгата на Издателство Бяло Братство „Наряди и послания”, стр. 148
Матей 18: 1-7
1 В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голям в царството небесно?
2 А Исус повика едно дете, та го постави посред тях,
3 и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, няма да влезете в царството небесно.
4 И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.
5 И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.
6 А който съблазни едного от тези малките, които вярват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето.
7 Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда.
Марк 10: 42-45
42 А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тях, и големците им владеят ги.
43 А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга;
44 и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките.
45 Защото Син человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.
Лука 2: 9 -10
9 И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям.
10 И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.
Иоан 14: 15-18
15 Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди.
16 И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки,
17 Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци: ще дойда при вас.
Послание на ап. Павел към Коринтяните 13 гл.
1 Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.
4 Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
7 всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:
9 Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е отчасти ще се прекрати.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.
12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.
13 А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.
Езикът на Любовта
Ако говоря с человечески и ангелски езици.
Първо послание към коринтяните 13:1
Ако говоря.
Външната страна на човека представлява човешкия говор. Външната страна на ангелите представлява ангелския говор. Ако човек говори, без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си.
Ако говоря с человечески и ангелски езици,
а любов нямам, ще съм мед, що звънти,
или кимвал, що дрънка. (1. ст.)
Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но Любов няма.
И ако имам пророчество,
и зная всичките тайни и всяко знание,
и ако имам всичката вяра,
щото и гори да премествам, нищо не съм. (2. ст.)
Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а Любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма Любов, нищо не представлява. Колкото голям и да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.
И ако раздам всичкия си имот
за прехрана на сиромасите,
и ако предам тялото си на изгаряне,
а любов нямам, нищо не се ползувам. (3. ст.)
Какво се ползва човек, ако раздаде всичкото си богатство или всичкото си знание на хората без Любов? – Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползва сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира, т.е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувства млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин.
Човек не може да се подмлади, ако Любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли Любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без Любов той само премества нещата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има Любов в себе си. Истински скулптор е този, който има Любов в себе си. Няма ли Любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на Любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че светът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представлява истинския живот. И водата, колкото и да е ценна, каля улиците, къщите, хората, но това не е единственото ¢ свойство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човек говори с Любов, думите му всякога чистят.
Любовта дълготърпи. (4. ст.)
Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засяга ли се от външните условия на живота и на Природата, той е вътре в тях. Засяга ли се от страданията, от смъртта, човек е вътре в тях. За да не го засягат, той трябва да излезе вън от тях. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смърт¬та е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да излезе от нетърпението и да влезе в търпението – едно от великите качества на Бога.
Любовта е благосклонна. (4. ст.)
За да бъде благосклонен, човек не трябва да прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. И богатият, и сиромахът са излезли от Бога. И ученият, и невежият са излезли от Бога. Разликата между тия хора се заключава в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият – в нетърпението. Ако влязат в търпението, и невежият, и сиромахът ще придобият качествата на първите двама. И те ще станат благосклонни. За да бъде благосклонен, човек не трябва да се поставя при условия, които да го лишават от съществените му нужди. Трябва ли той сам да се лиши от въздух, от вода, от светлина и от храна? Като не лишава себе си, той не трябва да лишава и ближните си. Щом задоволи себе си, щом задоволи ближните си, той непременно ще бъде благосклонен.
Любовта не завижда. (4. ст.)
Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат, и да развали отношенията им. Да завижда човек, това значи да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Трябва ли майката, на която децата не са богато облечени, да завижда на богатите деца, които са облечени в скъпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромасите са облечени бедно, а тия на богатите хора са облечени в скъпи, в разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиват буйно, всякога са зелени, а други не виреят добре? – Дървета, които са изложени на слънце, на добри условия, всякога са зелени и се развиват добре. Тия, които не са изложени на слънце, всякога са осъдени на смърт. Те едва креят. Следователно всеки човек, който не е добре облечен, той не е изложен на лъчите на Божественото слънце. Между Бога и неговата душа е застанал някой, който го засенчва. Аз вземам думата обличане в широк смисъл – физически и духовно облечен.
И тъй, когато мъчнотиите и страданията идат в живота ви, това показва, че между вас и Бога е влязъл друг човек. Щом този човек ви засенчва, т.е. щом препятства на Божествените лъчи да ви огряват, качете се веднага на едно стъпало по-горе. Опита ли се и тук да ви препятства, качете се на още по-горно стъпало. Който ви обича, той никога няма да ви препятства да се греете на лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пътя на тия лъчи. Като се страхуват от лошите хора, да не им отнемат лъчите на Божественото слънце, мнозина, особено религиозните, се стремят да работят, с цел да заемат място отдясно или отляво на Бога. Те не знаят, че тия места са точно определени. Хората могат да седят само от лявата страна на Господа. Дясната страна е определена за ангелите. Да седи човек от лявата страна на Господа, това значи да бъде поставен на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за лявата страна на Господа, човек трябва да е готов за страдания и изпитания.
Като не може да понася страданията, човек иска да замине за другия свят. Другият свят е свят на страдания. Като страда, човек не подозира, че е влязъл вече в другия свят. Ето защо, като страда, човек не трябва да желае да замине за другия свят, но да желае да влезе в света на радостите, дето ангелите живеят. Скърбите и страданията са човешкия свят, а радостите – ангелския. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в рая, между ангелите. Небето е място, дето ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. Какво представлява адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облечени, но достатъчно е да се приближите към тях, за да опитате лошия им характер. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито-покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. Достатъчно е човек да проговори, да даде израз на своите мисли и чувства, за да видите какво представлява той.
Знание ли е, ще изчезне.
Значи всяко знание, придобито и приложено без Любов, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно, е осъдено на смърт. Истинското знание обаче ще отиде заедно с човека. То е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа.
Откак станах мъж, напуснах,
което е младенческо.
С други думи казано: откак започнах да мисля, напуснах временното.
Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мъдрувах,
като младенец размишлявах. (11. ст.)
Това не значи, че детинското, или младенческото състояние, е лошо нещо. Младенчество и възмъжалост са възрасти, през които човек неизбежно трябва да мине. Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която е налял в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото, без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека.
Във всеки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото и да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понякога е недоволен от живота, от условия¬та, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче колкото доволството е притежание на човека, толкова – и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова – и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, за да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на Любовта.
Казано е, че Любовта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човек не е дал място на Любовта в себе си. Ревност¬та препятства на човека да върви напред, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивият го пожелава за себе си. Ако срещне някой силен, здрав кон, той пожелава да има същите качества. Той не знае, че ако бъде здрав, силен като кон, ще го товарят много. Какво ще придобие от големия товар, който му дават да носи? Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: „Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя.“ Който не разбира този език, той казва: „Горкият кон, господарят му го преби.“ Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има предвид да извае от него нещо, да му даде красива форма.
Каквото представляват ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, за да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? – Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, за да им помогнат. Какво ще придобият, ако бащата например отиде на страната на сина, а майката – на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката – на страната на сина. И при това положение те няма да придобият нещо особено. Защо? – Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е в самите тях. Те са раздвоени в себе си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои.“ Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на някаква погрешка, не се раздвоявайте, не мислете защо сте сгрешили, но изправете погрешката си. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. Изправянето на тия погрешки не търпи никакво отлагане.
Но най-голяма от тях е любовта. (13. ст.)
Който има Любов, той е в сила да премахне всички мъчнотии и страдания. Ако и вие имахте Любов в себе си, лесно щяхте да се справите с дъжда, с гръмотевиците. Не можете ли да се справите, нямате Любов в сърцето си. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства в себе си, вие ще бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бъдете доволни от яденето. Спите ли, ще бъдете доволни от съня си. Правите ли добро, пак ще бъдете доволни. С други думи казано, когато човек мисли, чувства или предприема нещо добро, слънцето на неговата душа трябва да грее така топло и светло, както грее физическото Слънце през ясен майски ден. В това слънце човек трябва да вижда Божествената светлина, която носи условия за растене и развиване на човешката душа. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства – лъчи от топлината на Божественото слънце. Без лъчите на това слънце човек не може нито да мисли, нито да чувства, нито да действа.
Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? – Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за Земята. Изобщо небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от Любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е пред вас, но не е същият, когото сте очаквали.
В миналото един от руските императори дал на един от министрите си следната задача: „Искам да ми отговориш на три въпроса, които ме интересуват. От известно време мисля върху три неща. Искам да отговориш на моите мисли.“ Министърът се видял в чудо, не знаел какво да отговори на царя. Той срещнал един калугер, който се наел да реши задачата на министъра. За тази цел калугерът се облякъл в дрехите на министъра и в този вид се явил пред царя. На първите две мисли на царя той могъл да отговори, но като дошъл до третата мисъл, съвсем се объркал. Най-после той отговорил и на третата му мисъл: „Ти мислиш сега, че пред тебе седи твоят министър, но се лъжеш. Пред тебе седи един калугер, а не твоят министър.“ Следователно за всеки даден случай човек трябва да знае кой седи пред него: министърът на неговата държава или някой калугер. Тогава човек ще знае определено, че ако един от министрите на дадена държава не може да разреши един от трите царски въпроса, толкова по-малко калугерът ще ги разреши.
Любовта не дири своето си,
не се раздражава, не мисли зло. (5. ст.)
Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Дето Той присъства, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли в областта на Любовта, човек влиза в Божествения свят. Влезе ли в област¬та на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората.
Като се говори за Любовта, мнозина се страхуват от нея. Защо? – Защото те познават онази любов, която умъртвява човека. Те не знаят, че съществува Любов, която оживява хората. Тази Любов изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любов подразбира ядене. Да обичаш човека, значи да го изядеш. Не можеш ли да го изядеш, ти не го обичаш. Яденето е вътрешен процес. Следователно да обичаш някого, това значи да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Като влезе в тебе, ти ще му дадеш специално място и ще започнеш да го изучаваш. Същевременно ти ще се молиш. Ядене без молитва не е на място. Когато яде, човек трябва да се моли. Тури ли круша в устата си, той трябва да се моли. Като се моли, яденето ще окаже своето благотворно действие върху организма на човека.
В прочетената глава от Посланието към коринтяните се говори за качествата на Любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за Любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията, и т.н. Каквото става във вашия живот или в живота на ближните ви, всичко е за добро. Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радос¬тите. Няма страдание, в което Бог да не присъства. Няма радост, в която Бог да не присъства. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползва от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче радостите са едната страна на живота, в която човек расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина, добро и зло.
Съвременните хора говорят за Любовта, живеят в нея, без да я разбират. За да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влязат в трите свята на Любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат. Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат Любовта, те трябва да познаят и едните, и другите, и да мислят за тях. Например човек познава майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, но не познава ангелите, които го обичат, и не мисли за тях. Той не подозира, че всяка негова радост се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Замине ли ангелът, с него заедно и радостта си отива. Изгуби ли радостта си, човек започва да тъжи. И като скърби, и като се радва човек, Бог е в него: в скръбта Той е скрит дълбоко в душата му, в радостта пък Той се изявява навън. Значи като Любов Бог се проявява навсякъде, но никога не говори за Себе Си. Това показва, че за Божията Любов не може да се говори. Тя трябва само да се проявява. Да проявиш любовта си, това значи да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят.
И тъй, стреми ли се към нов живот, човек трябва да мисли, да чувства и да диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуща по малко въздух, но дълбоко. А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на Земята, заобиколен с добри родители и приятели; да благодари за Слънцето, което грее, за водата и въздуха, които го обливат, за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. Облаците, които и вас заобикалят, не са нищо друго освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да живеете правилно. Като живеете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т.е. Божия Дух, за Когото е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!“ Дойде ли някаква лоша мисъл в главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бъдете свободни да се разговаряте с нея. Постъпите ли по този начин, тя ще ви освободи. Ако ви нападат лоши мисли, това показва, че те се страхуват да не ги разлюбите. Те са ваши приятели от миналото, които имат да взимат нещо от вас. Дайте им дължимото и ги отпратете да си отидат. Те живеят от вашата любов. Не ги ли обичате, те не биха могли да съществуват. Докато се справите с тях, вие трябва да им давате по нещо, без да се свързвате взаимно.
Следователно, за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе Любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение човек може да се домогне до новата наука, която обяснява вътрешния смисъл на явленията. Например според новата наука кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат за тяхно дете. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взема. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взема. Когато някой казва, че иска да бъде жена, това подразбира готовност за вземане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде мъж, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т.е. умът в човека, дава, а женският принцип, т.е. сърцето, събира. От двата процеса – даване и събиране, се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия дух и на човешката душа.
Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде.“ Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче той събира, за да дава. Ето защо всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява Любовта чрез даване. Чрез Любовта човек познава Бога и Природата. Щом познае Природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си.
Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен и Аз ще ви се изявя.“ Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия и да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е новото творчество. Дето Любов¬та присъства, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина.
Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата, от надеждата да минете към вярата и да свършите с Любовта. Дойдете ли до Любовта, направете връзка с нея и вървете напред. Първата стъпка трябва да бъде Любов към Бога, втората стъпка – любов към ближния, а третата – любов към себе си.
Сега желая на всички да придобиете веселието на Любов¬та. Желая ви да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на Любовта.
12 юли 1939, 5 ч.
Послание на брт Борис:
ОБРАЗНИЯТ ЕЗИК НА ПРИРОДАТА
„В Начало бе Словото,
и Словото бе у Бога,
и Словото бе Бог“.
Йоан, 1:1
Формите на живота: растения, животни, човеци – това е Език на живата разумна Природа. Това е говор – един велик Разумен свят говори чрез тях. Като изучава този език, човек расте, придобива знание, изработва си виждане.
Съвременната наука е дошла до единството на живота и до последователността в развитието на органическия мир, но тя не разглежда органическите форми като език на един разумен свят, който се изявява чрез тях.
Духовните хора имат друго виждане – те долавят скрития живот в тези форми, разчитат този жив език. Добре е човек да знае преводите, които те правят.
Какво внасят цветята в нашия свят? Какво струи от тях?
Цветята са говор. Погледнете тази розичка или това карамфилче. Те имат израз. Вижте формите, живите краски, вдъхнете аромата, вглъбете се в себе си, анализирайте този сложен комплекс и ще почувствате Разумния свят, който стои зад тях. Чрез тези форми той ни говори.
Наблюдавали ли сте как зрее един плод, как се налива гроздето със сок и житото с хляб? Какви сложни процеси стават! Тук има ръководство – един невидим Разумен свят отговаря на нашите нужди, изисквания, вкус. С колко любов и грижи сме заобиколени! Чрез цветята и плодовете човек се свързва с този свят.
Любовта създаде световете и вложи живот в тях.
Във Всемира има едно велико Единство. Където и да насочи погледа си, човек се среща с великия Разумен свят. Той работи за нас с любов. Любовта обгръща времето и пространството, обединява всички светове в едно велико Цяло.
Вселената не е мъртва. Тя е жива – един велик Разумен свят я устройва.
Няма по-хубаво нещо от това, човек да изучава образния език на Природата. Какви чудеса разкрива той пред нас, каква мъдрост! Живите организми представляват разрешени задачи на разумни същества, които се учат във висшите духовни школи.
Странни са тези форми на живота. Може би далечни човечества се проектират чрез тези форми в нашия свят. Тук те споделят своя опит, онова, което са постигнали. Великият единен Живот пулсира във всички тях – една мисъл, една любов ги обединява. Тя е като кръвта в живия организъм, която го храни, изгражда и пази.
Тази малка птичка, грациозна и подвижна, е черното косче с жълтата човка, голям певец и артист, и какъв чист и невинен поглед има! Кой гледа през тези очи? Навсякъде се срещаме с безкрайното разнообразие, красота и богатство на живота.
Бъдещето е на Новия човек – ученикът на Божествената школа. Той тепърва ще изучава езика на Природата. Великият Разумен свят говори на този всемирен език. Словесният език, с който си служим, е само дял от него. Словото подразбира съзнателен живот – ясни, определени понятия, мисли и чувства.
Изкуството на Словото е най-трудното, но неговото въздействие е най-дълбоко и трайно. Като работи върху себе си, човек работи и върху неговото усъвършенстване. Словесният език, с който той си служи, съответства на негово развитие. Изкуството на Словото човек трябва да изучава от големите майстори, класиците. Те са оставили образци на това изкуство.
Езикът на живата Природа е богат, разнообразен, красив, музикален. Тя си служи с форми, движения, багри, ухания, музика. Тя прави сложни и чудни съчетания, построени по един съвършен начин. Чрез образния език великият Разумен свят представя своите идеи, мисли, чувства. Човек съзнателно или несъзнателно ги възприема. Тъй той расте и се развива.
От всички същества човекът е поставен при най-благоприятните условия да се учи в училището на живата Природа. Човек е ученик.
Всичко около нас е говор, всичко ни говори. Учителя казва: „Цветята са говор на ангелите. Животните са говор на архангелите“. Като говорим така, разбираме онзи велик Разумен Център, който ги създава, организира, пази, усъвършенства ги и работи чрез тях. В този творчески процес участва и човекът, Творческият Дух работи в него.
Човек е живо Слово на Божествения Език – съкровищницата на Природата. Какво е вложила тя в него през милионите години!
Всяка форма звучи в пространството. Тя е дума на този всемирен език. Ученикът на Божествената Школа изучава образния език на Природата. Разбира се, тук е нужно ръководство – Учител.
Школата на Учителя подготвя ученика да разбира образния език, да разчита великата жива Книга, разтворена пред него. Чрез него ученикът общува с Разумния свят – разбира неговия език, поддържа жива връзка с него. Ученикът на Божествената школа изучава животните и растенията като език на Разумния свят.
Образният език на Природата е всемирен език. Той е един във всички светове. Като го изучава, човек влиза във връзка с човечествата във Всемира.
Съществува жива връзка между световете. Земята е място, където са си дали среща човечествата. Те говорят на този образен език.
Великият Разумен свят се изявява по много начини. Човек трябва да си изработи виждане за него, трябва да има реална среща с него.
Разумният Свят устройва живота му: подготвя условията му, направлява стъпките му, бди над него и го пази.
Посветените на всички времена – пророци, мистици, учени, поети – са си служили с образния език. Четете големите и малките пророци – техните видения и сънища са образци от този свят, при това там са направени някои преводи и тълкувания.
Притчите са образци на този език. В тях е скрито знание и мъдрост. Когато един посветен дойде, той разчита образния език и извлича знанието, скрито в него.
Народните приказки са също образци на този жив език. Повечето от тях са извлечени от древните окултни школи. В приказките посветените са скривали знанието – тъй са го запазвали. В онези времена, когато писмеността не е била популярна, занието се е предавало чрез образи, приказки и легенди. Тъй то се е съхранявало. Когато ги е предавал, народът е притурял нещо свое, обогатявайки ги със своя опит, влагал е свои мечти и идеали. Тъй те са станали народни умотворения. Народните приказки са повече за възрастни, отколкото за деца.
Учителя създаде много легенди и приказки. Той владееше в съвършенство образния език на живата Природа.
Невидимият свят се изявява и чрез „мъртвата“ природа. Явленията тук не са само механични. Някои от тях са изпълнени със съдържание – едно невидимо присъствие се чувства в тях – един Разумен свят ги направлява и говори чрез тях. Който може да чете, ще разбере какво иска той да му каже.
Преди години Учителя беше на Сините камъни, в Сливенския балкан, с група приятели, при буйния извор Куш бунар. Сутринта, като се миеше, Той посочи на запад три облачета и каза: „Днес ще имам гости, трима души“. И наистина, същата вечер пристигнаха от София трима възрастни братя, тръгнали инкогнито, никой да не ги знае.
Друг път, при една екскурзия, ние имахме всички възможни пречки – и в транспорта, и от времето. От вечерта заваля дъжд. Тежки облаци надвиснаха ниско над земята – студено, кално, неприветливо. Някои от приятелите се отказаха да тръгнат в такова време. Беше уговорено да се тръгне в три часа сутринта, още в тъмно, за да се стигне за изгрев на върха – Петров връх.
Братът, който щеше да придружава Учителя, въпреки дъжда се яви навреме. Учителя е готов – чака го. А дъжд вали – из ведро. Учителя казва на брата: „Погледни на изток, не се ли вижда нещо?“ Братът поглежда – нищо не се вижда. Учителя казва: „Почакай малко“ и влиза в стаята си. Блясва мълния. Гръм разтърсва къщата. Учителя се показва от вратата и казва: „Я погледни пак на изток“. Братът казва: „Нищо не се вижда“. Учителя пак влиза в стаята си. Три мълнии, една след друга, и гръм разтърсват земята. Учителя излиза и казва: „Я погледни пак“. Поглежда братът – на изток се прояснява малко. Учителя казва: „Тръгваме“. Докато излязат от града дъждът спира. Докато стигнат върха, на изток се прояснява. Много приятели са излезли, въпреки дъжда. Облаците се оттеглят на запад. Посрещат изгрева, направят утринна молитва и гимнастически упражнения. Учителя посочва на брата две бели облачета и между тях едно тъмно: „Белите братя арестуваха пакостливите духове и ги отвеждат.“ Целият ден беше хубав. Братята и сестрите прекараха при пълна хармония и радост. Нямаше повече пречки и противодействия.
Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот, ще има много опитности, ще има реална среща с Разумния свят, ще го опита. Това е въпрос на опит.
Учението на Бялото братство е всемирно. То е учение на братство и приятелство между човеците. Животът на Братството почива на добрата мисъл, добрите чувства, добрата обхода.
В молитвата е казано: „ Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли“.
С молитва ние призоваваме Божието присъствие. То е същественото! Както ароматът на цветята ги пази от вредители, тъй молитвата пази човека от лоши влияния.
Молитвата е ограждане – зов към Великия Разумен свят. На този зов той веднага отговаря.
Животът на Всемирното Бяло Братство е реален, той трябва да се опита, както хляба. Той дава сили и живот. Бог е основната идея на този живот.
Учителя съчетава красотата на братския живот с красотата на Природата. Те са едно.
Учителя донесе новата мисъл, новите идеи, новия морал, новия мироглед. Това е пътят на бъдещото човечество.
В една от своите беседи Той казва: „Аз имам едно правило, ще го кажа на онези, които имат уши: да служи човек на Духа,
да се учи от Любовта,
да изпълнява Волята Божия.“
Като изучава образния език на Живата природа, ученикът се среща с Божията мисъл, която е основа на всяко битие.
Човек и днес може да се разговаря с Бога, както Адам в Райската градина.
Учениците на Всемирната Школа разбират образния език и си служат с него. Те общуват чрез него:
Животът е един.
Знанието е едно.
Любовта е една.
Образният език е език на Големия живот. Един велик Разумен живот се излива чрез него. Пулса на този живот ученикът винаги трябва да чувства.
На учениците на Божествената Школа, където и да се намират по Земята, ние пожелаваме да поддържат жива връзка помужду си – със светла мисъл и добри чувства!
Да четат живата Книга на Природата!
Да участват във Великия всемирен Живот!
Тази среща е непреривна, вечна – както самият Живот.
София, август, 1970 г.
