Когато държеше беседите и лекциите си, Учителя можеше и успяваше да създаде повишено състояние у слушателите си, да ги освободи от напрежението, от подтиснатостта, да повдигне самочувствието им и почти всички излизаха от беседа с повдигнато настроение, зарадвани. Мнозина можеха да разрешат някои мъчни за тях въпроси. Словото на Учителя омекотяваше човека. Той беше готов да прости всякакво оскърбление, да услужи някому, да направи някакво добро. Словото му внасяше примирение между хората, готовност за добро. Словото на Учителя създаваше една атмосфера, едно силово поле около нас. Докато бяхме с него, всеки се чувстваше по-добър и готов да прави добро.
Беше първата беседа, която чух. Тогава аз изпаднах в такова повишено състояние, обхвана ме една неописуема радост, че човек може да бъде добър и да живее възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна възможност и това силно ме впечатли. Казах си: „Значи може да се живее добър и възвишен живот!” Тази радост продължи цели три дни. След третия ден изчезна, като че ли потъна някъде в мене, но споменът ми за нея остана жив за през целия ми живот.
Словото на Учителя ни даваше разни импулси, но и ние влизахме във вътрешно общение с него. Когато говореше върху някой въпрос, който пряко ни засягаше, ние мислено питахме и задавахме въпроси. Той като говореше, ни изясняваше въпроса, който ни вълнуваше. Ние разбирахме как по-правилно трябва да постъпим. Дори си спомням случаи, когато той говореше по съвсем други въпроси, не това, което ме занимаваше мене, понеже не е говорил пряко за въпроса, но аз пак съм получавала светлина, за да реша моя въпрос. Чувала съм от мнозина приятели да казват, че и те така са получавали вътрешна светлина, как да постъпят правилно. Значи между Словото на Учителя и нас, ставаше скрита неизяснена обмяна, едно отношение на взаимност. Как ставаше това, аз не мога да обясня, но ставаше.
Той говореше, ние слушахме, но и ние не бяхме пасивни. Ние мълчахме, разбирахме или не разбирахме това, което говори, съгласни или несъгласни с него, но вътрешно с мисълта си бяхме деятелни, одобрявахме или не одобрявахме. И той ни отговаряше със Словото си.
Може би затова той нарече своите сказки Беседи, защото наистина ние вътрешно беседвахме с него.
Из Спомените на Елена Андреева, една от стенографките на Словото на Учителя, архив на Издателство Бяло Братство
