УЧИТЕЛЯТ, УЧЕНИКЪТ, ШКОЛАТА,
Периодичната поява на Божествени пратеници на Земята е необходимост, резултат от самата еволюция, от все повече пробуждащото се както индивидуално, така и колективно съзнание. Въпреки различията в ранга на посветените, всички те носят обнова на духовността, нови идеи за духовното развитие, обнова на културата, и т.н. Когато Посветеният е от най-висок ранг, говорим за Миров Учител.
Създаването на Школа от Мировите Учители е естествено явление. Призоваване на ученици, постепенно разрастване на техния кръг, предаването на Божественото слово първо на най-близкия кръг, а впоследствие и на по-широк кръг ученици и слушатели, продължаването на делото от учениците, даването на сакрални символи, на методи за духовно развитие, са закономерности в този процес. Разбира се, има различни нюанси, породени от динамиката на епохата, в която те се появяват.
Идеалът за ученик, даден от Учителя Петър Дънов, е твърде висок. Този идеал е очертан от него като велик стремеж на човешката душа. Всеки човек е потенциален ученик, всеки човек е потенциален следовник на Учителя. Човешкото съзнание притежава много по-голям обхват, отколкото проявява в ежедневния живот, дори в духовното си измерение. Божественото съзнание е скрито във всяко индивидуално човешко съзнание, което очаква подходящите условия за своето пробуждане и проява. На каквато и степен на съзнание да се намира следовникът на Учителя, Божественото съзнание в него непрестанно прави опити да го упътва към разумния и Божествен живот, към проява на любов и милосърдие, към изява на мъдрост и благоразумие, към реализация на истина и добра воля.
Създавайки Школата, Учителя прави една от най-големите услуги на своите последователи. Той открехва вратите към онази среда, към онези условия, посредством които те постепенно се приближават към идеала на ученика. С други думи, създава условия за непрестанното им усъвършенстване – чрез Божественото слово във формата на езотерични лекции, на окултни познания, чрез различните методи за духовна работа, чрез конкретните задачи, опити, упражнения. Божественото съзнание въвежда индивидуалното съзнанието в храма на посветените, помага му да преживее Божествената музика, съдейства му да развие най-добрите дарби и заложби. Божественото съзнание създава както подходящата среда за този процес, така и непрестанно работи в скритото лоно на индивидуалното съзнание. По такъв начин то го пробужда отвътре и същевременно му осигурява подходящата среда за развитие отвън. Тези процеси са паралелно протичащи от гледна точка на самото Божествено съзнание, а от гледна точка на индивидуалното съзнание първото поражда второто. С тези актове Божественото съзнание непрестанно претворява индивидуалното съзнание, трансформирайки го в съзнанието на ученика. В този смисъл Ученикът е степен на съзнание, все по-пълноценна изява на индивидуалното свръхсъзнание. Съзнанието Ученик е проникнато от безмерна любов, от неизмерима мъдрост, от диамантна воля.
Съзнанието на човека е с много повече измерения, отколкото в действителност проявява в актуалния момент. Съзнанието на ученика невинаги, дори не често, е актуално за човека. В по-голяма степен е актуално индивидуалното съзнание, както и съзнанието, функциониращо като личност. Тези степени на съзнанието се проявяват по различен начин във времето и не са идеално устойчиви; възможна е промяна дори и при налична за дълъг период от време степен на съзнанието, да се проявява по-високата или по-ниската му степен. Следователно, когато говорим за ученика, говорим за съзнанието на ученика, т.е. като степен на съзнанието, не за конкретно индивидуално съзнание, нито за конкретна личност, а като степен, като проява на свръхсъзнанието.
Ученикът работи интензивно върху себе си и участва в живота на Школата заедно с другите ученици, последователи и слушатели на Учителя. Себеосъзнаването му като ученик изгражда у него две основни качества, развити до висша степен – смирение и достойнство. Ученикът приема всички хора с любов, независимо от тяхното положение. Ученикът има съзнанието за своята необходима обмяна с всички следовници на Учителя и мисията си спрямо както собствените си задачи, така и спрямо онези, които има да извърши във взаимодействие с другите. Той помага на всички. На усърдно работещите помага за още по-голямо усърдие в проява на Божествените добродетели, а другите насочва, доколкото е възможно, към добра воля и възход на енергията нагоре, към Божественото. Ученикът е в активно взаимодействие с всички в Школата, защото познава един основен духовен закон: себеразвитието е също помощ в развитието на другите, напредването към Божествения идеал е и жертва за живота на другите. Всяка душа е част от Великото Цяло. Тъкмо затова ученикът съдейства за развитието на всяка душа, защото знае – нейното повдигане е и негово повдигане, нейното благо и е негово благо. Великият Божествен закон предвижда благото на всички същества. В този смисъл ученикът знае, че за да помогне успешно на другите, за да ги подтикне към промяна за добро, преди всичко той променя себе си, той усъвършенства себе си. По такъв начин ученикът съзнава, че пътят на неговото развитие е общ, той е път на взаимодействие с всички души. Този път се осъществява двояко: усъвършенстването на себе си преминава в помощ за усъвършенстването на другите души; всяка, дори и малка, промяна към добро на душите около него, е и негово благо, негово постижение, общо постижение. Затова ученикът напълно осъзнава социалната природа на Школата. Той е ученик тъкмо като взаимодействие с всички ученици. Всички ученици са един Ученик и единият Ученик се проявява във всички ученици. Има един Ученик – цялото на индивидуалните души, и един Учител – Божественото Съзнание, Мъдростта.
За да се прояви социалната природа на Школата в пълнота на Земята, е необходима проявата на другият Божествен принцип – Любовта. Една от нейните функции е да споява, да съединява, да държи в единство всички елементи в Битието, да споява, без да обезличава. В проявата на този принцип индивидуалното съзнание не само, че не изчезва, а в още по-голяма степен се проявява и осъзнава пълноценно единството на Битието, единството на душите, осъзнава единението като Божествена необходимост. И осъзнавайки го, все повече съдейства на Божественото съзнание в този процес. А Божественото съзнание е всъщност най-скритото, сакралното и недостъпното ядро в неговото индивидуално съзнание. И ученикът знае това добре, познава тази същност и непрестанно работи, за да създаде условия на Божественото съзнание да се проявява чрез неговото индивидуално съзнание.
Школата и Братството са свещени понятия за ученика. Тях той държи живи в съзнанието си. Защото знае, че Школата е неговата среда да се учи, а Братството е неговата среда, в която той проявява любовта си, помага, съдейства, работи за единството на душите. Школата е умът му, Братството – сърцето му, Учителят – проява на Божествената воля в душата му. Принципът на Мъдростта е принцип на Школата, принципът на Любовта е основен принцип на Братството. Съответно принципът на Школата импулсира ума, принципът на Братството импулсира и стопля сърцето. В битието на Братството ученикът разбира пълноценно своята социална същност, пряко произтичаща от принципа на многообразието в Битието. И ако Мъдростта регулира принципа на единството, Любовта регулира принципа на многообразието. Всички души, следващи велия Път, заедно съдействат за изява на пътя на Истината.
Сърцето на ученика е проникнато от велика Любов, умът му – от великата Мъдрост, душата му – от великата Истина. Духът му е свързан с Божествения свят, душата му с духовния свят, тялото му – с физическия свят. Ученикът осъзнава както единството на трите свята, така и специфичните функции и закони на всеки от световете. В Божествения свят се ражда духът му, в Духовния свят се развива душата му, във физическия свят се формира физическото му тяло, чрез което той се проявява в света и което е израз и пряко въплъщение на неговите душевни качества. Ученикът осъзнава, че без тяло във физическия свят възможностите му за развитие и усъвършенстване са непълноценни. Съответно той създава необходимите условия за Братството да се въплъти по най-добрия начин във физическия свят. Как го прави? Чрез любов, която проявява към всички души, с мъдрост, която непрестанно придобива, и чрез работа, както по отношение на духовната си еволюция, така и по отношение на онези души, които все още не са пробудили Божественото съзнание в себе си. На тях той помага по най-добрите начини, с най-добрите образци и методи на Школата.
Освен вътрешната си работа, учениците (съзнанието на Ученика) на Школата непрестанно съдействат за благото на всички братя и сестри и полагат усилия да съхранят, запазят завещаното от Учителя. Те се стремят да запазят духа на Братството и Школата така, както е завещал Учителя, в дух на жертвоготовност, понякога с цената на уязвимост на собствената си личност. Защото за тях е важно Божието благо, а не човешките прищевки; да се изпълни не човешкото щение, а Божественият закон. Затова понякога техните действия са обект на неразбиране. Ученикът осъзнава своята работа за Цялото и преди всичко и над всичко поставя Цялото, а после себе си, т.е. индивидуалното си съзнание, а на последно място – своята личност. Тъкмо в съхранението целостта на земното измерение на Братството, понякога учениците са поставени пред дилема – да угодят на човешкото разбиране или да се съобразят с разумността, която има предвид благото на Цялото. Във втория случай е възможно временно да бъдат неразбрани. Но те понасят това с разбиране и упование в Божественото. Защото знаят, че отговарят за действията си не пред човешки личности, а пред Божественото Съзнание, пред Божествената разумност.
Пътят на ученика е път на постоянно творчество, път на велики постижения, път на преживени Божествени опитности. Този път е красив. Този път е изпълнен с любов към Божественото, с радост в душата, с подем в духа. Това е пътят на вечния изгрев. Това е пътят на вечния стремеж към съвършенство.
Мирослав Бачев
