От какво се нуждае човек? Първо, човек се нуждае от светлина. Той трябва да знае как да я възприема и как да я прилага. „Болен съм.“ Болестта ти се дължи на недоимък на светлина в организма ти. „Как да оздравея?“ Като приемеш необходимата светлина в себе си.
Всичко е светлина. И човек е изтъкан от светлина.
Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. Хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.
Всяка болест се лекува със светлина – червена, синя, жълта, портокалова, виолетова, според болестта се избира и светлината. Дали страдаш от недоимък или от излишък на светлина в организма си, ти си изложен на неправилни прояви – физически и психически.
Светлината е кондензирана Божествена мисъл. Светлината трябва да приемате по същия начин като хляба. Хлябът трябва да го дъвчете. И светлината трябва да я дъвчете. Какво значи да дъвчете светлината? Значи да я приемате с ума си, при участието на съзнанието, за да можете да възприемате Божествената мисъл, която е в нея.
Понеже светлината е кондензирана Божия мисъл, то чрез светлината ще влезете в съприкосновение с Божествената мисъл. А Божествената мисъл е кондензирана Божествена любов.
Човек познава само седем цвята на светлината, без да подозира, че му предстои да открие още 5 цвята. На Земята човек може да види само 12 цвята на светлината.
Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, само че тоновете є са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял, човек може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако излъчването е съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят.
Седемте краски съществуват в различните светове в различни октави и се различават със своето действие и значение. Във физическия свят означават едно, а в другите светове – друго. В ниското си проявление червената светлина означава борба, стихия. Всички същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, са извънредно активни и груби. Зад обикновената светлина стоят други енергии от по-висок род, а зад последните стои нещо разумно.
Чистият червен цвят произвежда живот, жизненост, жизнерадост. Светлорозовото като нюанс е цвят на любовта и нежността.
Чистият портокален цвят дава благородно индивидуализиране, служене на Бога, а нечистият – съмнение, безверие.
Чистият жълт цвят дава равновесие на чувствата, мир, тишина, интелект, спомага за умственото развитие, а в нисшите си прояви – използване, корист, всичко за лични цели, сметкаджийство.
Чистият зелен цвят в светлите гами – растене във всяко отношение, а в нисша проява, в убити тъмни нюанси дава съхнене, привързаност към материалното.
Ясносиният цвят означава подем, разширение на чувствата, най-възвишени чувства, вяра. В нечист вид – съмнение, безверие, тщеславие.
Чистият тъмносин цвят дава спокойствие, твърдост, решителност, любов, а в нечист вид, в по-мрачен оттенък – непостоянство.
Виолетовият чист цвят дава сила, употребена за висши цели, сила на духа, а в нечист пак дава сила, но употребена само за лични облаги.
Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаленият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа.
Всяка дума има специфична краска. Всяка буква – също. Всеки музикален тон си има цвят. Всяко число – и то си има цвят.
Черният цвят е закон за правилното вземане, а белият е закон за правилното даване. Белият цвят говори за щедрост, за изобилие. Черният цвят е цвят на почивка и съсредоточаване.
Жълтият цвят съответства на мъдростта. Този цвят не съществува в природата, той е само отражение, досега не го познаваме. За в бъдеще може да се прояви. Като влезеш в неговата аура, с него можеш чудеса да правиш.
Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Червеният цвят е израз на съзнателния живот на човека. Когато се разболее, човек постепенно губи червения цвят на лицето си, което показва отсъствие на здраве. Червеният цвят, от своя страна, е съставен от 7 цвята с различна интензивност на вибриране и с различен брой вибрации. Човек с добре развито око може да различава 7 краски на червения цвят и разумно да се ползва от тях. Тези краски са негативни и трябва да се превърнат в положителни. Те представляват написана книга, която трябва да се разгадае. Който може да раздели седемте краски на червения цвят една от друга и да използва всяка от тях според нейните качества, той ще се почувства напълно ободрен.
сп. „Житно зърно“, бр.26, февруари 2012 г.
