Братството след заминаването на Учителя Беинса Дуно
По време на даването на метода четирите съвета Братството вече има структурен модел – събранията на Ръководителите на братските групи, заедно с Учителя и няколко братя от София. Не случайно след заминаването на Учителя братята и сестрите запазват този модел. Тази структура е скелетът, формалният минимум, който съществува редом до всички методи за работа, дадени от Учителя (включително четирите съвета). И ако можем да използваме една биологична метафора: този гръбнак държи цялото тяло на Братството единно.
На 1 януари 1945 година на събрание в София се избира Временен съвет на Бялото Братство, в който влизат Тодор Стоименов (Председател), Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Тодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов. На 10. август същата година в София се събират ръководителите на братските групи в страната и избират Братски съвет (в състава от 1 януари) – основа за днешния Братски съвет и освен това основават Върховен братски съвет, който е основата за днешното Общо събрание на Общество Бяло Братство. На 23 януари 1948 г. Министерството на външните работи на България признава Бялото Братство за „верска общност“. По-късно на 26 април 1949 година в Айтос е изработен устав на Бялото Братство, съобразен с тогавашния Закон за изповеданията, но Министерският съвет на Народна Република България не го утвърждава.[1] След демократичните промени у нас, на 7 ноември 1990 г. Министерският съвет на Република България утвърждава устав на Общество Всемирно Бяло Братство, а на 26 май 1995 г. съгласно Закона за изповеданията е утвърден сега действащия устав на Общество Бяло Братство.
[1] История на бялото братство в България 1945 – 1997, Сайт: Общество Бяло Братство (официален сайт), достъпно от: http://beinsaduno.org/istoria-bb-1945-1997/, прегледан на: 17.03.2018.
Мирослав Бачев
Из гл 2 ИСТОРИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ, СЪХРАНЕНИЕ
