Триединството на синархията
Темата за формата на организиране на Обществото е свързана с друга важна тема, а именно – същността и различни аспекти на синархията.
Човекът е социално същество, гласи едно от най-старите определения[1]. Без обществото човекът би бил осъден на различни форми на изолация, които биха отнели същински човешкото в него. Според един възглед през 19. век, обществото е организъм, подобен на индивидуалния човешкия организъм. С други думи, социалното битие пресъздава индивидуалното човешко битие. А социалният организъм е част от големия космически организъм. Всеки човек е клетка на един всеобщ космически организъм.
Тази идея се споделя и от Учителя в книгата му Науката и възпитанието: човешкият организъм трябва да бъде модел за обществения организъм. В човешкия организъм няма частни интереси и частни цели, във всички органи и системи владее единство и всички те имат една обща цел: неговото благосъстояние.[2] Силите на организма взаимно се уравновесяват, но когато това равновесие се наруши, състоянието на здраве се нарушава. Здравето всъщност е хармоничното равновесие на силите в организма.[3]
Идеята за аналогията между човешкия организъм и обществото като социален организъм е в основата на синархията. Според тази идея, както е представена от Сент-Ив д’Алвейдър, обществото е живо същество, жив организъм със своите органи, подобно на човешкия организъм. Този обществен организъм е поделен между три основни области: стомах, гърди и глава. Областта на стомаха е представена от народното стопанство, тази на гърдите представлява юридическите и военните сили, а главата е областта на образованието, духовността, религията. Всичко това се основава на трите функции на човека. Тези системи работят винаги във взаимодействие и всяка зависи от другите. Приложено към обществото и държавата, богатствата и материалното благосъстояние представят нейната храносмилателна система, военната сила и правителството представят гърдите на държавата, а учените, писателите и представителите на Духа представят мозъка или центъра на властта. По отношение на управлението, синархията предполага троично управление, в което действат три съвета – интелектуален (глава), съдебно-административен (гърди) и стопански съвет (стомах).[4] Учителя разгръща тази тема в един по-широк план. Едно резюме на тези идеи той представя в една неделна беседа: Човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно; не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно – ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.[5]
Човекът притежава дух, душа и тяло, които от своя страна се проявяват като ум, сърце и воля. Духът и умът са свързани с Божествения свят, душата и сърцето – с духовния свят, тялото и волята – с физическия свят. Ако мислим обществото като организъм, подобен на човешкия, какъвто е един от аспектите на синархията, можем да мислим синархията като модел на самото триединство на световете, на Битието изобщо, което намира израз и в триединната природа на човека. Трите измерения на битието се проявяват в човешкото устройство, и по този начин самата човешка природа, самият човешки организъм може да се разглежда като модел на битието. Ако по такъв начин мислим синархията, то, когато Учителя говори за хармонизиране между ума, сърцето и волята, става дума за синархично единство. В сегашното Общество Бяло Братство се съдържат и трите аспекта на синархичното единство.
Терминът синархия е почти неупотребяван от Учителя – всъщност в словото му се среща само на едно място[6] – в неделната беседа Да се облечете в новия човек (държана през 1931 г.). Съществуват твърдения, че цялото му учение е синархическо по характер. Самият той не го нарича по този начин, а с различни понятия: Божествено, окултно, ново, здраво, и др. Освен това, в познатите на Братството важни литературни източници за живота и делото на Учителя никъде не се говори за синархия: нито в публикуваните протоколи на Веригата, нито в обзорната книга Учителя (с автори Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов – едни от най-образованите и верни ученици на Учителя), нито в И очите ми видяха Изгрева на Николай Дойнов. Все пак, ако цялото му учение е синархическо, то това означава, че с четенето на всяка негова беседа, с всяка песен, молитва, участваме в този синархичен живот.
Идеята за синархията, която Учителя представя в беседата Да се облечете в новия човек, е в съзвучие с основния принцип, който влага и Сент-Ив д’Алвейдър в триадичната структура на управлението на обществото, основаваща се на хармоничното взаимодействие между мозъка, белите дробове (дихателна система) и стомаха: И сега, казвам, че в света има промисъл. В този Божествен промисъл едни вярват, а други не вярват. На мнозина животът се вижда като нещо случайно, като че има в него някакъв произвол. Привидно е така, има някакъв произвол, но за мъдрия човек не е така. Той ще види, че в света има известен ред и порядък. Така е и за всеки, който разбира – той вижда навсякъде ред и порядък. И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят.
Та казвам: понякога се повдига въпросът какво управление да има човек. Монархическото управление у човека се представя чрез главата, теократичното – чрез дробовете и дихателната система, а демократичното – чрез стомаха. Монархията води своя произход от бащата, теокрацията води своя произход от майката, а демокрацията – от синовете и дъщерите. Или: бащите създадоха монархията, майките – теокрацията, а синовете и дъщерите създадоха демокрацията. И понякога ме запитват кое управление е идеално. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това Божествено управление, което наричат синархия. При туй не трябва например да дойде монархическото управление и да изхвърли теократичното или обратно. Всички управления трябва да функционират едновременно, така е и в Природата.[7]
Оттук:
1) мозъкът (нервната система) е свързан с монархията като форма на управление;
2) белите дробове (дихателната система, сърцето) са свързани с теокрацията;
3) стомахът (стомашната система) е свързан с демокрацията.
Следователно в синархията са свързани три форми на организация и управление на обществото, които в своята светска форма са изцяло несъвместими. Демокрацията изключва монархията и теокрацията, и обратно. В синархията тези форми функционират едновременно.
Синархията е живото общуване на душите и единството им както по отношение на духовния живот, така и по отношение на физическата им задруга. Синархията няма нищо общо с всякакви форми на революция, разногласие и противопоставяне. Защото синархичното е израз на разумното, на Божествената разумност. Синархията, в своя земен израз, е приемственост, единство, единодушие, в най-висшия смисъл на тази дума. Тъкмо като такава, синархия има единствено там, където цари любовта, мъдростта и истината. Синархията предполага не механическо, а органическо и психическо разбиране и сдружаване, единение в Божествената Любов.
Ако по друг начин кажем всичко дотук: синархията е единство между три измерения: мозъка (ума, монархията), който е символ на Божественото учение; сърцето (белите дробове, теокрацията), което е символ на живото единство на душите, последователи на това учение, и стомаха (демокрацията), който е символ на сдружаването на последователите на Учителя в Общество, регистрирано по законите на държавата.
По отношение на модела на организация на Братската общност, както го е дал Учителя и както съществува и до днес, принципът на равнопоставеността (в конкретния случай – демокрацията) в братската общност, в частност, и в Братството като цяло, съществува редом с тази на Ръководителя на общността (който в конкретния случай символизира монархията), а цялостното взаимодействие както на братята и сестрите помежду им, така и между тях и Божествения свят, осъществява теокрацията („Божествено управление“).
[1] zoon politikon – Аристотел. [2] Дънов, Петър. Науката и възпитанието, София, Бяло Братство, 2016, с. 74. [3] Пак там. [4] Цит. по Бачев, Мирослав. Триъгълникът на битието. Философските идеи на младия Петър Дънов, София, Захарий Стоянов и Бяло Братство, с. 182-183. [5] Виж: Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 7, София, Бяло Братство, 2013, с. 98-99. [6] Съществуват източници, където също се употребява този термин, но тези източници засега са с неустановен статут и тепърва ще бъдат обект на проучване, поради което не са включени в настоящото обсъждане. [7] Учителя Петър Дънов. Изново (неделни беседи, XV серия, I том, 1931-1932), Бургас, Сила и Живот, 1992, с.33-34.
Мирослав Бачев
Из гл 1 ИДЕЯ, ЖИВОТ, ТРАДИЦИИ
