Ново учение, нова религия, нова наука
Понякога, като резултат от едностранчивото разбиране на цитирания вече спомен на Елена Андреева, както и от различни изказвания на Учителя, се твърди, че той не е завещал нова религия, а всъщност учението му представлява нова култура. В подобен контекст са и неговите често цитирани думи: Бялото братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, не е братство. Всъщност Учителя тук говори за невидимото Бяло Братство.
В същия контекст и по сходен начин са противопоставени понятията „религия“ и „култура“. Изтъква се обстоятелството, че Учителя е говорил за идването на нова култура. Обективността обаче изисква да отбележим, че Учителя е говорил съвсем конкретно както за нова култура, така и за нова религия: В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия, обаче живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т.е. новото учение на живота, на работата и на Любовта.[1] Други негови мисли в този контекст са: Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта…[2]; Следователно, като част, той (човекът – б.а.) е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на Цялото. Това изисква Христовото учение, това изисква новата религия – религията на работата, на живота и на Любовта.[3] Още повече показателна е употребата и на двете понятия „религия“ и „култура“ в едно изречение: Новата религия, която иде, ще бъде религия без въжета, без символи, без свещеници и проповедници, без съдии и учители, без търговци и земеделци, без мъже и жени – бъдещата култура ще бъде царството на бащи и майки, на братя и сестри[4], както и употребата в едно изречение на понятията „учение“ и „религия“: Приложете правилото на Новото учение: Любов към Живия Господ, Любов към вашата душа и Любов към своя ближен – това изисква Новото учение и Новата религия. Те ще разрешат всички философски въпроси.[5]
В множество свои лекции и беседи Учителя говори за „нова религия“, които тук няма да успеем да цитираме, а и не е нужно. Ще предоставим на вниманието на читателя само още няколко сходни на горните мисли, които потвърждават изключителната извисеност на Учителя спрямо всички наши понятия и езикови форми: Слънцето носи нови идеи, нови открития, нова философия, нова религия и нова наука. Слънцето ще помете старото, ще го изгори, на пепел ще го превърне. Слънцето ще донесе на Земята чистия, възвишения Живот.[6]; Новата религия и новата наука имат за цел да направят всеки дом благоугоден на Бога. От всеки дом да се разнася благоухание.[7]; Които следват новата религия, те са служители на живия Господ – те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки.[8]; Нека всички станем последователи на новата религия – на Любовта.[9]; Днес и богатият, и бедният не знаят как да живеят, защото нямат Любов в себе си. – „Аз зная как трябва да се живее.“ Щом знаеш, дай ми ръката си и ми кажи първата дума на новия живот, на новата философия, на новата религия.[10]; Здрави, бодри, работоспособни хора са нужни на света. Това изисква новата религия.[11] А изцяло в контекста на междурелигиозния диалог в днешно време, Учителя буквално твърди: Спасението на човечеството се крие в онази Велика религия, която обединява всички религии като удове на едно цяло. Новата религия е Любовта – тя обединява всички хора, примирява и разрешава противоречията им и внася в тях Радост и Веселие.[12]; Съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, от положителна наука, от истинска религия. През каквато и наука, философия или религия да са минали, те са били необходими за тях като школа за възпитание и развитие. Днес обаче и вие се нуждаете от нова религия, от нова наука и философия.[13] Една е истинската и права религия – религията на Любовта, на вътрешното съдържание и смисъл на нещата. Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т.е. едно е Дървото на живота, но с много разклонения. За да познаете истинската религия, трябва да облечете новите си дрехи, както свещеникът облича новите одежди и излиза да служи.[14]; Слушайте Тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят. Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия в света – религията на Духа.[15] Някои например считат за религия да идат бездруго в черква, да запалят една свещ, да се прекръстят; и мислят, че като направят тези неща, имат религия. Обаче религията е нещо много по-дълбоко. Най-дълбокото съдържание на религията е да имаме Любов към Бога.[16]
Всъщност отношението между Всемирното Братство и религиите е пряко: Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Неговите пратеници създават и ръководят религиите.[17]; Всички религии са методи на Бялото Братство. Пратениците на Бялото Братство са създали религиите.[18]
Следователно Учителя си служи с езиковите форми съвсем не в онзи тесен и ограничаващ смисъл, който е характерен за някои от последователите му, които избирателно го цитират, но не се опитват да размислят сериозно над думите му. Възможно ли е Учителя да си противоречи: да твърди, че новото учение е и нова религия и в същото време да го отрича? Ако започнем да мислим не с елементарния разсъдък, а с разума, всичко ще си дойде на мястото. В този смисъл и Божественото учение като най-дълбокото съдържание на Обществото, приемник на Учителя, и регистрацията по законите на държавата като необходимата земна форма на това Общество – и двете са на нужните си места. От друга страна, поставихме множеството цитати от лекциите и беседите по-горе, за да покажем пълната несъстоятелност на някои опити чрез едностранно извадени от контекста мисли на Учителя да се обосновават най-различни тези и да се правят генерализирани изводи от тях. Свободната употреба на формите от Учителя служи на по-висш принцип.
[1] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 4, София, Бяло Братство, 2010, с. 84. [2] Пак там, с. 113. [3] Пак там, с. 116. [4] Пак там, с. 119-120. [5] Пак там, с. 471-472. [6] Учителя Петър Дънов. Школата, Младежки окултен клас, г. 2, София, Бяло Братство, 2006, с. 356. [7] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 3, с. 221 [8] Пак там, с. 225. [9] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 7, с. 111. [10] Пак там, с. 256 [11] Учителя Петър Дънов. Възможности за щастие (Съборно слово, 1941-43), София, Бяло Братство, 2011, с. 437. [12] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 2., с. 461. [13] Учителя Петър Дънов. Божият глас (ООК, г. 10), София, Бяло Братство, 2013, с. 297. [14] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 3, с. 114. [15] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 4, с. 50. [16] Учителя Петър Дънов. Сила и Живот, т. 1, София, Бяло Братство, 2006, с. 222. [17] Учителя Петър Дънов. Мировата Любов (Съборно слово, 1919-1921), София, Бяло Братство, 2008, с. 96. [18] Разговорите при Седемте рилски езера, Цит. съч., с. 187.
Мирослав Бачев
Из гл 1 ИДЕЯ, ЖИВОТ, ТРАДИЦИИ
ЖИВОТО ЕДИНСТВО НА БРАТСТВОТО – ИДЕЯ, ИСТОРИЯ, СЪВРЕМИЕ