Съборите
На първия събор на Бялото Братство, състоял се през 1900 г., присъстват само четирима души – Учителя заедно със своите първи ученици: д-р Георги Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. През следващите години съборите се превръщат в традиция.
Споделянето, общуването е естествен стремеж на човека. Съборите на Братството са импулсирани от колективното свръхсъзнание. Съборите са общуване, единение, единомислие. Душите изпитват свещен трепет от присъствието на Любовта, от присъствието на Светлината. Така съборите са време за интензивен обмен между душите. Когато всеки се стреми да услужи на другите, когато се стреми да даде от своята любов и енергия на цялото, това време е свещено, то е проява на великия закон на даването. В тази именно среда на работа за цялото, душите се радват на единомислие и единодействие. В това отношение съборите са традиция на Братството, която запазва живото общуване на душите.
Съборите са неотменна част от живота на Братството от неговото първоначално формиране като Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ до днес. Както рилските събори (Лятната духовна школа), така и всички останали събори на Братството са традиция, посредством която общия живот на този колективен организъм се изявява пълноценно.
Мирослав Бачев
Из гл 1 ИДЕЯ, ЖИВОТ, ТРАДИЦИИ
