ТК „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“
ТВОРБИ
по темата за месец юни 2026 г.
Светъл път
ПЪТ КЪМ СВЕТЛИНАТА
В очите на пътя –
езера от сълзи
се оглежда небето
след бурната нощ.
Измит от праха
на житейски беди,
ти смело поглеждаш напред.
Път със душа на поет
и лик каменист.
Проблясват лъчи
в погледа чист
на дъждовни очи.
Бъдещето се оглежда в тях
без капка страх
от нови бурни нощи.
За пътя светъл, нов
от бурята приел си мощ
градивна,
на всичко свято си готов
и радост дивна
те очаква там,
отвъд чертата,
за трепетния плам
и святата Любов,
с които си поел към Светлината.
Ангелина Михайлова
СМИСЪЛ
Зная, братко –
Някой нявга
теб те е орисал
един ден
да се превърнеш
в доброта и смисъл…
Зная, сестро –
Някой нявга
теб те е орисал
един ден
да се превърнеш
в красота и смисъл…
Зная, братя и сестри,
Някой нявга
нас ни е орисал
да търсим по света
и в нашата душа
мекота и смисъл!
Смисъл и забравени крила…
Зная, много изживяхме.
Зная, дълъг път вървяхме…
Но ето – много мина,
мъничко остана,
докато влезем в Храма.
Кристина Митева
НАВРЪХ ТИШИНАТА
Поемам нагоре…
Пътеката,
почти полегата,
се губи
по гребена на морена.
Вслушвам се в ромона
на течаща вода,
в приглушен,
далечен грохот.
Слабият вятър
наподобява
дъха на планината.
После настъпва
странно затишие…
Пейзажът се мени
непрекъснато.
Провирам се между
каменисти гиганти,
причудливо оформени
от слънцето, дъжда,
снега и вятъра.
Стигам
до вдлъбнатини,
наподобяващи стъпала.
Опитвам повърхността,
задържам се по грапавините
и бавно напредвам…
Марина Константинова
СВЕТЪЛ ПЪТ
Красиво място е Земята –
планетата на благодат,
изпълва те със синевата
на Истината в този свят.
Тук не е лесно да достигнеш
до правда, мъдрост, светлина,
от тъмнина да се издигнеш
до Вечната виделина.
Но в Школата велика влязъл,
ти следваш Светъл път напред,
с планетата се извисяваш
да влезеш в нов Божествен ред.
И тайна стаичка откриваш,
където се помолваш с плам:
„При мене, Боже, се отбивай,
ще видиш в тялото ми храм.
Ела и влез, за да послушаш
зова на моето сърце.
И от небесна теменужка
Ти остави ми дъх в ответ.“
В миг стаята ми се изпълва
с най-нежен горски аромат.
И всяко семенце покълва,
поникват хиляди цветя.
В посока светла продължавам
и все ме следва този дъх.
Не виждам Бога, но познавам
Присъствието му в моя път.
Красиво място е Земята
и щом превърне се в звезда,
на нея всички ще засветим
и ще разцъфнем в Любовта.
Мария Брайкова
