“Мисля, това е една интимна беседа, която Христос е имал със своите ученици. Думата „дом“ има няколко смисъла: някой път има физически смисъл, а някой път духовен. Под думата „дом“ всякога разбираме нещо идейно. На земята най-възвишеното, най-идейното, това е домът. Следователно домът, туй възвишеното, трябва да бъде съграден разумно на земята. Основата на дома са майката и бащата, стените на този дом са децата, а покривът, керемидите и другите неща са всички ваши приятели, които ви съчувстват. За да се съгради домът, човек трябва най-първо да вярва в разумното в света. Без вяра, интелигентност не може да има. Аз вземам вярата не в смисъл на вярвания: вярата, това е основа на интелигентността, а интелигентността е основа на живота, а животът е основа на всички радости, които ние изпитваме. Следователно, ако ние не свържем по този закон нещата, ако не съградим домът така, всякога може да изпитваме един горчив живот и домът постоянно ще се руши. Не е въпрос само да градим и събаряме, но онова, което съградим, трябва да бъде здраво. Някой казва: „Трябва да вярваш“. В какво? Вяра може да има само в едно нещо: може да вярваш само в Любовта. Нищо повече! Тъй е. Вярваш ли в Любовта? Само в Любовта може да се вярва, а всяко друго вярване е лъжа. Аз определям така. Но казват: „В какво трябва да вярваме?“ – В Любовта! И именно там е слабата страна на съвременния свят, на съвременното общество, на съвременните религии – слабостта им е, че те не вярват в Любовта. Те във всичко друго вярват, но не и в Любовта. Любовта не е обект за тях, те само проповядват за нея.”
Чете: Ина Стойчева
“В дома на Отца”- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 05.03.1922г.
