“Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Има едно прозвище: „Той е глупак, той само се моли“. А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора според първоначалния език какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Т.е. Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“. Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно в своя път, а хлопането – дали вашата воля се развива правилно. Защото всякога всички неразположения в света произтичат от едно вътрешно неразумно тълкуване, туй, което сегашните хора наричат „разместване на интереси“. Но когато ние се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, дето правовите отношения са верни, няма от какво да се опасяваме. И тъй, ние трябва всеки ден да упражняваме ума си. Трябва да има упражнения. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. То всякога е гладко, и не само гладко, но и светло, а когато остане без работа, то ръждясва. И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“. От грижи и тревоги, да, но мисълта укрепява и освежава човека. Българите казват: „Много мислене не му трябва“. Ако българите разбирате: „Много тревоги не трябват“, така е, то е правото. Но трябва да се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“. И прави са, от много тревоги човек си изгубва ума.”
„Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Нашите искания трябва да бъдат разумни. Туй трябва да се тури като закон. И всеки един от нас трябва да проверява всеки ден, разумно ли е това, което искаме, в съгласие ли е със закона, в който живеем, не законът на хората, но законите, които са поставени в нашето битие, които ние наричаме Божествени. И всички трябва да се стремим да дойдем до туй съгласие. Сега българите имат друга една слабост: българинът, когато направи някоя погрешка, не отива към целта да изкаже причината, но търси странични фактори, да избие жегъла…”
Чете: Ина Стойчева
“Искайте, търсете, хлопайте!”- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 19.02.1922г.
