Личен архив на д-р Вергилий Кръстев, осъществен със собствени средства, сам.
Над 30 години работа с личности, били по време на Школата и разказващи по първо лице за живота на Изгрева и в “Школата на Бялото братство” на Беинса Дуно!
Повече информация за аудио-архива, както и текста от записа може да намерите тук: https://izgrevat.com/dimitar-griva-au…
Архивът е прехвърлен на дигитални носители и не е монтиран, съкращаван или променян, само реставриран!
Тези опитности ще намерите описани и с коментар на съставителя в поредицата “Изгревът на Бялото братство, пее и свири, учи и живее” том 1-36
Този архив е съкровищница на Спомени, опитности и светлина, затова строго се предупреждават тези, които искат да го ползват за собствени цели! Каналът е общодостъпен и ще се радваме ако споделяте тези клипове за да достигнат до повече хора!
Този архив е предназначен само за слушане в оригиналния му вариант и е с пълните авторски права на програмата на “Изгревът…”!
Прочетете и чуйте повече в нашия сайт: izgrevat.com
В Школата: Хороскоп, Паневритмия и опитности
“Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!”
“След 13 години продължаваме”
Историческата следа
Димитър Грива 2В – Насилие нямаше, никакво насилие
🆕 📼 🎶 “Защото музиката на Учителя за пръв път се изнася. Един Бах как звучи в катедралите. Но тя е от по-друг характер. Аз сега изучавам духовната музика. Нашата музика е голяма работа. Голямо нещо е. Онази има външен блясък. Аз бих искал да направя един концерт в зала “България” само от творчеството на Неофит Рилски. Знаеш ли какъв композитор е бил? В Източната църква музика няма осем такта. Няма такава симетрия. Една линия като тръгне – край няма. И което е най-лошото, нашата църковна музика спря с Добри Христов. Ако и следващото поколение както Панчо Владигеров, Петко Стайнов биха работили върху църковната музика знаеш ли какви неща щяха да направят? Защото Добри Христов нямаше много възможности, но направи много хубави неща. Аз помня когато Тодор Живков искаше преди много години да се направи един запис за българите в Америка от църковна музика. Събраха много хубави неща, но една от литургиите беше на румънски композитор на църковнославянски език. И ако втората генерация беха работили, щеше да станат чудеса….”
🎧 Из аудио-архива на Димитър Грива 1В – “Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!”. Линк за слушане може да намерите в коментарите под публикацията
📘 Спомените на Димитър Грива са публикувани в том 8 и том 22 от поредицата “Изгревът…”
🆕. 🎙 🎼. ℗ “А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал. И отивам аз при Тибор Катона и намерих диригента, това е директора на филхармонията на Монте Карло, от унгарски произход, натурализиран французин, много благороден човек, много интересен музикант. Той е директор и на операта и на симфоничния оркестър. И му говоря аз, че искам да напиша такова нещо. Той пита: “Каква е тази ваша музика?” Казва: “Не е моя тая музика”. “Аз за пръв път виждам един композитор да не се застъпва за своя музика, но чужда.” Тогава му казах, че тая музика е на една Окултна Школа, на един философ, който за пръв път в една Школа дава музика и искам да запиша тази работа и това е. Нямам друга възможност и питам го колко ще ми струва. Той каза: “Към 40 000 франка, ако трае, както казвате 40 минути”. Аз му казах, че нямам толкова пари, но бих желал да съкратя състава на оркестъра, не ми трябва цялата филхармония. “Колко пари имате?” “След като платя на диригента, който чака вънка, имам 12 000 франка.” “Виж какво, приемам при едно условие, че ти давам на разположение цялата филхармония.” И на другия ден започнахме. Това беше голямо преживяване. Защото виж какво, едно произведение музикално се ражда не когато се напише, но когато се чуе. Един писател може да си напише книгата и тя вече е излязла. Може да четат хората, може да не четат, но тя е излязла от ръкопис. Един поет също. Един музикант винаги между композицията и автора и публиката стои изпълнителя и когато гръмне и се изсвири, това е раждането на творбата. До тоя момент мога да ти кажа, че на един автор в главата му винаги стои написаното произведение и не се е отървал от него докато не го чуе. Трябва да се материализира, да се изсвири, тогава може да се каже: Ето го произведението. И записахме го, разбира се, но нямахме добри условия, а лоши, защото тогава Онасис беше заграбил градът и имаше строежи страшни. Те го изгониха после. И имаше такъв шум денонощен, че в операта, където ставаше записът не можеше да става в офиса. Там пропаднаха даже на филхармонията договори с холандската фирма “Филипс” за месеци наред. Записахме горе в Радио “Монте Карло”, то е един салон малък, нямаше условия, но както и да е, но поне един документален запис направихме. След това записахме и един път тук, в България. Но за мен това преживяване беше много интересно. Как да ти кажа, французите питат кога ще стане, но как ще стане – не питат. Там направих аз едно хубаво сравнение между французина и българина. Българинът по-надълбоко дълбай, мога да ти кажа. После той ще човърка, ще човърка да дойде до истината. Французинът може да дойде до една оригинална мисъл и да спре там. Само, защото е оригинална, българина няма да се задоволи с това нещо. Нещо по-дълбоко търси нашия българин. Не случайно е имало едно такова учение на Богомилството. Даже една година след покръстването българите щом задават официално въпроси на папата, значи се съмняват вече в догмите на Византия. Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите сега нямат отношение към своите философи, обстоятелството, че щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме за Учителя. За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило Божественото. Това е Учение за душата, за човешкия дух.
Това е една светлина върху Школата за ония хора, които разбират. Как да ти кажа, нашата интелигенция например, не можа да разбере Учителя. Даже мога да ти кажа, хора, които са теософи, един Мавров например, той беше един много просветен човек, теософ, беше сам в България, той беше много слаб, неговите приятели бяха в чужбина, не разбираше Учителя. …
🎧 Из аудио-архива на Димитър Грива 1А – В Школата: Хороскоп, Паневритмия и опитности.
🖇 Линк за слушане на аудио-архива от 1976 г може да намерите в коментарите под публикацията
📘 Спомените на Димитър Грива са публикувани в том 8 и том 22 от поредицата “Изгревът…”
На снимката: Димитър Грива и Методи Константинов на Рила.
📼.🎙 “Виж какво, това са много интимни неща, гдето се казва. Това са най-съкровените работи, от опитности в Школата да кажем. Защото както знаеш, че Учителят например, Той не излизаше да говори на лекция така. Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така, като ги чете, казва: “Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката”. Да кажем сега, Той си държи беседата. Става време, влиза един полковник, наш човек, който като тръгнал от къщи в 4 часа сутринта си казал: “Да си взема ли пистолета или не. Минавам през гората. Хайде, да го взема”. И тръгва, влиза в салона. Заварва Учителят говори вече. Учителят се обръща и казва: “Като отиваш при Господа не носи револвера си”. И продължава нататък. Ще кажете за тая стенограма, че е невярна, Учителят както говори се обръща и казва: “Не носи револвера си”. Добре, ама това е живота в Школата, в момента това нещо става. Това е една опитност за този полковник, друг път да знае. Такива неща имаше. Въобще Той дава отговор на проблемите върху, които мислиш. Той разговаря със съзнанието. Той прави контакт с нас. Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но разбира се, ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така? Ще дава примери от английския живот. Зависи кой е насреща. Трябва да се разбере първо какво значи една лекция на Учителя, затова сега някои вземат, че вадят откъсите така в смисъл законите, интересните мисли, но за нас, които сме свикнали, ние четем цялата беседа. Защото ние ги знаем тези неща. После Той някой път довършва мисълта си по-нататък и те оставя да мислиш. Аз си спомням когато бях във Франция, в Алпите, бях отишъл в Школата на Розенкройцерите. Това е една Школа, която я води един холандец и половината са холандци, половината французи, на палатки излизат. Много интересни хора и се чете лекцията, на двата езика се превежда. И всички са чели от Учителя, познават Учителя много добре. Всичко, което е издадено на френски и английски от Учителя, са го чели. Съжалявам, че ние малко сме издали, нямали сме тази възможност и поискаха да ми дойдат на гости. Аз мисля, съм ти разправял този случай. …”
🎧 Из аудио-архива на Димитър Грива 1А – В Школата: Хороскоп, Паневритмия и опитности. Линк за слушане може да намерите в коментарите под публикацията
📘 Спомените на Димитър Грива са публикувани в том 8 и том 22 от поредицата “Изгревът…”
