Сутрешен наряд
1. Химни на Слънцето
2. Молитва на благодарността
3. Песента „Добър ден“
4. Беседа
Беседа: „ТЕЗИ ТРИ НЕЩА“, държана на 6 август 1931 г., 5 ч.
ТЕЗИ ТРИ НЕЩА
държана на 6 август 1931 г., 5 ч.
Любовта е път за всички, които живеят за Бога; Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява; Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога.
За размишление през деня ще вземете 25-и стих от 5-а глава от Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам, че иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия и които Го чуят, ще оживеят.”
Нека тази сутрин остави паметен, незаличим образ в съзнанието ви. Както небето е чисто и светло, както сутринта е тиха и приятна, така да стане и в душата ви. Хубавото в тази сутрин говори за Божието присъствие – този ден е Божи ден и затова трябва да остане за вас жив образ, както Слънцето е живо. Нека в душите ви бъде тъй светло, тъй чисто и ясно, каквото е днешното Слънце.
Казвам: ако Любовта е път за всички, които живеят за Бога, ако Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява и ако Истината е път за всички, които се учат да служат на Бога, ще бъде така, както ви пожелавам, без никакво изключение. Явят ли се облаци на небето, това показва, че се срещат две или повече противоположни въздушни течения, т.е. в атмосферата стават известни сблъсквания или отклонения. Същото може да се каже и за живота на човека: щом човек се отклони от Бога, т.е. от пътя, в който е поставен да върви, той непременно ще се забърка в някакъв клек или храсталак, вследствие на което дрехите му ще почнат да се късат. Върви ли човек в правия път, всеки ден от живота му ще бъде като днешния; с други думи казано, всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Любовта царува – Любовта пък е пътят на Живота. Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява; всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога.
Сега всички трябва да знаят, че този час, в който сме се събрали, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци; облаците са необходими за предпазване от изпаряване на това, което е придобито. Следователно когато времето е облачно, туй показва, че хората са взели нещо от това, което излиза от Бога, и слизат на Земята да работят. В това отношение облаците са емблема в Живота – те са благо за хората, защото преди тях всеки е взел каквото му е нужно и богат, доволен се връща на Земята да разработва придобитото. Щом се заоблачи, не само хората се радват, но и животните, и растенията – изобщо, който разбогатява, той е доволен от облаците, защото те го закриват от погледите на хората.
Сега, като говоря за хубавия ден, у мнозина по стар навик се явява мисълта: „За кого е създаден този хубав ден?” Казвам: радвайте се, че Бог е създал такъв ден като днешния; радвайте се, че всички живи, разумни Същества са събрани тук, за да отдадат слава на Бога; радвайте се, че и вие участвате заедно с тях в отдаване слава на Бога! Някой казва: „Кое ли място заемам в събранието между Разумните същества?” Всеки човек заема точно това място, което му се пада. Казвате: „Утре ще имаме ли такъв ден?” Защо трябва да мислите за утре – един ден ви трябва само, а не много дни, многото дни са товар за човека. Колко извори са нужни на човека – един извор му е достатъчен; по-добре е човек да пие вода от извор, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода от сто най-хубави щерни. Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде – дали ще отидете в София, или в друг град, дали ще отидете в България, или в друга държава, носете този ден със себе си. Ако не можете да го носите навсякъде със себе си, все едно, че не сте дохождали на Рила. Не е достатъчно да занесете този ден в София, но София трябва да живее в този ден; не е достатъчно да занесете този ден навсякъде в света, но целият свят трябва да живее в този ден – този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората. Казвате: „Ами ако Слънцето залезе?” Ако днес Слънцето залезе, това показва, че този ден е бил обикновен. Слънцето на този ден никога няма да залезе – за този ден именно е казано в Писанието: „И слънцето не ще зайде веч.”
И тъй, три неща ви желая: нека Любовта у вас бъде запалена, за да носи живот; нека Мъдростта у вас бъде запалена, за да носи Божията светлина; нека Истината у вас бъде запалена, за да ви научи как да служите на Бога! Който служи на Бога, само той може да бъде свободен. Никой не може да зароби свободния човек, никой не може да разклати свободния човек. Човек може да живее както иска, той може да работи както иска, обаче човек може да бъде свободен само ако служи на Бога. Да бъде човек свободен – този е смисълът на Живота. Който служи на хората, той не е свободен човек; комуто хората служат, и той не е свободен. Казано е за Бога: „Възлюбил е Истината в човека” – защо? Защото Истината подразбира вътрешно служене на Бога, което е в сила да направи човека свободен.
Следователно ще дойде новият Живот – Любовта, ще дойде новата Светлина – Мъдростта, ще дойде новото служе-не – Истината; тези три неща се включват в днешния ден.
Сега ще слезем долу на бивака да закусим малко, да увековечим този ден, за да стане паметен за нас; след това ще отидем на Езерото на чистотата.
Тук, при това езеро, ще прочета няколко стиха от Евангелието на Матея, 19-а глава. „А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в Царството небесно (ст. 23).” Защо казва Христос, че богатият мъчно ще влезе в Царството небесно? Понеже богатият, според богатството, което има, придобива много грехове – когато човек иска да стане богат, той много се огрешава. Тъй щото този стих, преведен на друг език, означава: мъчно ще влезе грешен човек в Царството небесно – защо? Защото греховете и престъпленията му ще го задържат, те няма да го пуснат в Царството небесно. В този смисъл думата богатподразбира човек, пълен с грехове и престъпления – това подразбирал Христос в цитирания стих. Следователно с такова богатство никой не може да влезе в Царството небесно, това богатство отдалечава човека от Бога. Богатството е най-голямото благо, към което хората в света се стремят, те нямат по-висок идеал от този – в света само богатият човек се ползва с уважението и почитанието на хората, обаче рече ли човек със земното богатство да влезе в Небето, камилата ще го превари в пътя му. Затова именно Христос казва: „По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в Царството Божие (ст. 24).” На Небето богатият не може да се ползва с такова уважение и почитание, каквото има на Земята.
И тъй, съществуват два диаметрално противоположни живота – земен живот с обикновени разбирания и небесен живот с по-високи разбирания. Няма да обяснявам тези въпроси, но трябва да имате предвид, че всичко в света е строго определено, а не механично. Например Слънцето върви по определен път, растенията растат по определен път, реките текат по определен път, ветровете духат по определен път, изобщо всичко, което се случва в живота на човека, е точно определено. Обаче хората съзнателно, за свои лични облаги изменят този определен път на нещата; например те срещат някоя вадичка и като видят, че водата й е добра за воденица, отклоняват я от пътя й, като я използват за работа. Някое дърво по естество е киселец, дивачка, но опитни земеделци и градинари го присаждат с някое благородно дърво и с това го видоизменят – те могат да го видоизменят в каквото дърво искат. По същия начин много хора са присадени с калеми, които не отговарят на тяхното първично естество; много деди и прадеди са работили върху тях и така са ги изменили, че те се чудят на себе си, сами не се познават. Те мязат на квачка, която насаждат с кокоши, пачи и юрдечи яйца; като се излюпят яйцата, малките тръгват подир нея и тя се чуди какъв е този разнообразен народ, който я следва. Като дойдат до някоя река, патенцата и юрдеченцата се нахвърлят във водата и започват да плуват, квачката седи на брега, чуди се и казва: „Божия работа е тази”; после юрдеченцата излизат от водата и хвръкват из въздуха. В същото положение се намират и съвременните хора: те замислят една работа, вземат предвид ред условия, но в края на краищата се намират пред изненада – патенцата им влизат във водата, някои от юрдеченцата им хвръкват във въздуха, а с тях остават само пиленцата.
Питам какво представляват патенцата и юрдеченцата в живота на човека? Те представляват неговите груби желания, които влизат във водата. Обаче няма по-големи страдания от живота във водата, там е цял ад; във водата се вършат големи престъпления, за които няма никакъв съд, там няма никаква култура, никакъв морал – рибите например се гълтат цели едни други. Съвременните хора използват водата за различни цели, а също така и като средство за чистене. Защо хората пият вода? За да ги изчисти от онези престъпления, които някога са вършили във водата. Тя чисти по особен начин, вследствие на което представлява изкупително средство.
Казвам: в края на краищата у човека трябва да остане само Божественото; всички останали неща у него са пособия, дадени само за известно време. Войникът трябва да има пушка и нож, но само когато отива на бойното поле; отива ли на църква да се моли, пушка и нож не му трябват. Писарят има нужда от перо и мастило, когато е в канцеларията; щом отиде на църква, перо и мастило вече не му трябват. Когато търговецът върши своите търговски операции, той има нужда от торба, пълна с пари, обаче отиде ли на църква, още отвън пазачите вземат торбата му и казват: „Тук ще оставиш парите си, в църква търговия не се върши.” Тъй щото погледнете ли пред входа на църквата, ще видите цели купове от оръжия, от пера и мастила, от торби с пари и т.н. Който отива при Бога, той трябва да се освободи от всички занаяти и изкуства, които е придобил в живота си и да влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал. Какво е дал Бог на човека? Един запален, светъл ум и едно запалено, благородно сърце. Следователно богатството на съвременния човек седи в това, което умът и сърцето съдържат в себе си; всички придобивки вън от придобивките на сърцето и ума остават настрана. Когато войникът излезе от църква, той взема ножа и пушката си и ги употребява, дето стане нужда; когато писарят излезе от църква, той взема перото и мастилото си и отива в канцеларията да пише; когато търговецът излезе от църква, той взема торбата с парите си и отново започва да търгува; когато орачът излезе от църква, той взема ралото и мотиката си и започва да оре земята.
И тъй, едно е важно за вас: да знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, листата и клонищата на дървото. Всеки човек трябва да знае за себе си какъв уд от дървото е и на кое място е поставен; например, ако е клон, той трябва да знае голям ли е или малък, в каква посока гледа – на изток, запад, север или юг. Знае ли човек това нещо, той ще знае още доколко зависи от другите хора – зависимостта на един човек от друг се определя от съприкосновението помежду им и от функцията, която изпълняват в общия организъм; един човек е важен за друг дотолкова, доколкото той има известни отношения към него. Малките клончета са важни за големите дотолкова, доколкото те приемат Божието благословение отгоре и го предават на цялото дърво – Божието благословение, което иде отдолу, от земята, се предава на цялото дърво чрез корените, вследствие на това цялото дърво е в зависимост от своите корени. Значи в един случай вие можете да бъдете полезен някому, а в друг случай той може да ви бъде полезен; рече ли един клон да се отдели от цялото дърво, зависимостта се нарушава и този клон в най-скоро време изсъхва. На същото основание рече ли човек да се отдели от цялото, и той вече изсъхва, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите – службата и на малките, и на големите удове в цялото е еднакво важна. Защо малкото клонче трябва да се сили непременно да стигне големия клон – за всяко клонче е определено колко трябва да израсте. При това неговото растене е в зависимост от цялото дърво, както и от големите клонища – ако те растат, и малкото клонче ще расте; спре ли тяхното растене, и малкото клонче спира. Колкото да се сили малкото клонче да стане като големия клон, то никога няма да постигне това – туй негово желание няма да го ползва в нищо; по-добре е да бъдеш малко клонче на върха на дървото, но всякога да имаш плод, отколкото да бъдеш голям клон без никакъв плод. По-добре е да имате в ума си една свещена идея и в сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си големи богатства като натоварено животно – натовареният човек не е свободен. Свободата подразбира човещина, а в животинските състояния няма закон; и за самите животни няма закон. Днес товарят едно магаре, утре го товарят и всеки ден увеличават товара му, без да има закон, който да определи колко трябва да се товари; също така могат да го бият колкото искат – и за боя няма закон.
Казвам: всеки човек е изложен на мъчения от старите си господари. Искате ли да се освободите от тях, трябва да признаете, че единственият господар в света е Бог. Признаете ли Бога за свой господар, юларите от главите и букаите от краката ви ще паднат, тогава ще вършите работата си без остен, без външно насилие. Това значи Свобода – господарят само ще ви запита: „Разорахте ли нивата?” – „Разорахме.” – „Ожънахте ли я?” – „Ожънахме.” Към тази Свобода именно се стремят днес всички народи, както и всички хора по лицето на Земята, обаче тази Свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частите към цялото и на цялото към частите. Научи ли човек какво място заема в цялото, т.е. разбере ли отношенията си към Бога, той ще се освободи от всички ограничения. Само по този начин човек ще дойде до пълнолетието на своя Живот, иначе той всякога ще се намира в положението на малко безпомощно дете или в положението на болен човек. Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва, обаче ако изберете за болния човек храна, която му подхожда, той от ден на ден ще се подобрява.
Следователно както храната на човека всеки ден трябва да се подобрява, така и Знанието, и Мъдростта всеки ден трябва да се подобряват; не се ли подобряват, ще дойдете до положението, в което Соломон изпаднал, и ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!” Аз тълкувам думите му: Знание без Любов е суета на суетите – в това знание няма никакви постижения. Истинското Знание се постига за всеки човек по специален път. Както слънцето върви по свой определен път, така и вие трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил – никой няма право да се отклони от този път. Докато сте в пътя, ще имате Божието благословение; щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия – всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в Пътя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате Свободата си и не знаете накъде вървите. Докато пръстът е на ръката ви, последната се ползва с вашето уважение и почитание; отрежете ли пръста си, и ръката ви изгубва своето уважение и почитание. Тъй щото уважението и почитанието на човека зависи от съзнанието му, че той живее в Бога, заема определеното от Него място и върши своята работа.
Казвам: главното нещо, което трябва да занесете в домовете си като спомен от прекарването си на Рила, е да проникне у вас идеята, че както Слънцето, звездите, Луната и останалите планети имат свой определен път на движение, така и вие имате свой определен път, който неизбежно трябва да следвате. Слънцето например всяка сутрин изгрява точно на определено време и вечер залязва пак на определено време; то никога не изгрява и не залязва по-рано или по-късно от определения за него момент. Толкова хиляди години как Слънцето изгрява и залязва, обаче никога досега то не се е отклонило от своя път – нито е прибързало или закъсняло в движението си. Знаете ли какво ще стане с живота на Земята, ако Слънцето се отклони от своя път? Голяма катастрофа ще настане на Земята даже при най-малкото отклонение на Слънцето от неговия път. Въз основа на същия закон голяма катастрофа ще настане в живота на човека, ако той се отклони от пътя, който Бог му е определил. Когато човек се намери пред такава катастрофа, всичко за него е изгубено и той живее като в пустиня – той се лишава от най-хубавите си мисли и чувства, от всичко благородно и възвишено. Затова именно никаква сила не трябва да бъде в състояние да отклони човека от пътя му – това положение на човека говори за абсолютната му Вяра в Бога. Върви ли човек в пътя си, всяка работа, която му се дава, е свещена; при това всяка работа трябва да принесе своя плод. Това е разбирал Христос, когато изказал стиха: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля настрана.” В това отношение и Животът се осмисля дотолкова, доколкото ние принасяме плод в цялото.
Когато човек работи за Бога, той е ценен и за Светлите духове на Небето, както и за добрите хора на Земята – тогава всички са готови да му помагат, да му се притичат на помощ, когато той се намира в нужда. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят – не е ли същото и с хора, които живеят и работят само за себе си? Докато човек е богат, всички му се кланят, почитат го; западне ли, всички го изоставят. Има ли човек някакви блага в себе си, и хората се трупат около него; изгуби ли тия блага, всички го изоставят. Кой е причината да изгуби човек богатствата и благата си? Дяволът; за него е казано в Писанието: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи.” Той дава лоши съвети на хората, докато ги бутне в някакви несигурни предприятия, те изгубват богатствата си и остават съвършено бедни, немили-недраги за всички. След това той ги оставя сами да плащат дълговете си – колкото полици е подписал дяволът, все на тяхна сметка ги оставя. Това показва, че този стар господар обича своите поданици – със своята любов той е одрал досега най-малко по двеста кожи от гърба на всеки човек. Че той обича хората, се вижда по това, дето снема кожите им – има какво да вземе от тях, много цървули е направил той от човешките кожи; обаче не зная защо хората обичат своя стар господар, който със съветите си ги е довел до крайно осиромашаване.
Казвам: ако при сегашния живот хората знаеха какво има да им се случи, те щяха съвършено да се обезсърчат. Сегашният живот е основан на фалшива основа, на вътрешно безправие; външно този живот е построен върху ред правила и закони, но в него липсва вътрешна законност. Банкерът например дава пари на хората, услужва им, но в себе си той има предвид, че срещу това ще вземе една голяма лихва, най-малко двадесет и пет на сто; значи зад неговата услуга се крие някакво користолюбиво желание. И това не е лошо, но престъпление е, когато съвършено използват някой човек; когато човек работи цял ден, той има право да очаква известно възнаграждение, но няма право да използва другите.
Сега мисълта, която искам да оставя, е да се пробуди съзнанието ви, да бъдете благодарни на всеки, който ви услужва или дава нещо от Любов – тази Любов идва от Бога, този човек е проводник на Божията Любов. Обаче дойде ли някой при вас и започне да се хвали, че той ви направил някаква услуга или някакво добро, този човек не говори истината. Христос казва: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца, който Ме е проводил. Аз дойдох да ви разправя това, на което Той ме е научил – от благото, което Той ми е дал, и на вас давам.” И след туй ще дойде някой да разправя, че ви дал толкова и толкова пари или че ви направил еди-какво си добро и т.н.; този човек не е застанал на сигурна почва, той работи с чужди капитали, които представя за свои. Проповедник казва на един от богомолците: „Ти знаеш ли, че аз те обърнах към Бога?” – „Зная, какво искаш след това? Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност да се проявиш; обаче всеки ден да ми разправяш едно и също нещо, не мога да търпя.”
Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки. Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него.” Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене. Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене?” – „Не зная, ще видим; ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.” Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея – Любовта е царско ядене. Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето да вкусиш от това ядене” – значи за този, който слуша, още не е дошло времето. Какво направил този ученик най-после? Един ден, както седял пред пълната чиния на своя учител, обърнал се към Бога със следната молитва: „Господи, десет години вече как усърдно Ти служа, не съм ли достоен вече да вкуся от това царско ядене, докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза?” Един Ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя си и той пак сложи пред теб царско ядене, без да ти даде от него, вдигни внимателно учителя си от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата.” Ученикът харесал този съвет и така постъпил: като отишъл при учителя си, последният пак сложил пред себе си чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвел да яде, ученикът леко го повдигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене – аз вече съм от достойните ученици.”
Днес във всички съвременни хора се крие по един от тези адепти, който казва: „Господ е далеч от хората, Любовта още не е за вас, вие не сте достойни за царското ядене, Знанието не е за вас, вие сте малки деца още, не сте готови за красивите Божии работи.” Казвам: вдигнете вашите учители от троновете им и седнете на техните места – започнете след това да се храните с яденето на Любовта; вдигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете да се ползвате от Светлината на Знанието; вдигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога – дошло е времето за това! Първото ви служене ще бъде към вашите учители, които свалихте от троновете им, защото те са инвалиди. Питам кой човек е инвалид. Който се обезсърчава и мисли, че от него нищо няма да стане; този човек предава своето обезсърчение и на другите хора. Какво прави земеделецът, когато първото посято семе не израства, той обезсърчава ли се? Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново. Казвам: време е вече да се ликвидира със старото, да се изхвърли навън и да се замести с ново – всичко, което досега е измъчвало човека и е внасяло смут в душата му, трябва да се изхвърли навън и замести с нещо ново.
Казвате: „Какво ще внесе новото?” Новото ще внесе Мир, Радост и Веселие в душата на човека. Искате ли постепенно да дойдете до това положение, всяка сутрин отправяйте ума си към Бога! Велик е този момент, защото тогава малки и големи, добри и лоши същества отправят мисълта си към Бога и придобиват нещо. В този момент и звярът е добър; след това всеки проявява естеството си. Следователно, когато някой човек е добър, това показва, че или е отправил мисълта си към Бога, или без да е направил това, той е добър, защото естеството му е такова. Значи човек може да бъде добър по две причини: или когато Бог работи в него, или когато човек работи в Бога. Например срещате някоя майка и наблюдавате отношенията й към нейното дете: тя е нежна, внимателна, добра към своето дете; после среща друго някое дете, но към него вече не е тъй нежна, тъй внимателна и добра – защо? В първия случай Бог работи в нея, а във втория случай тя не работи в Бога; с други думи казано, в първия случай тя отправя мисълта си към Бога, а във втория случай не отправя мисълта си към Бога.
И тъй, две положения са необходими за човека: да бъде добър, когато отправя ума си към Бога, и да бъде добър, когато не отправя ума си към Бога. Първото положение е особено необходимо, за да дойде второто. Когато човек почувства, че не е добър, нека отправи ума си към Бога – колкото по-често отправя ума си към Бога, толкова по-добър става. Да отправя човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията; по този начин човек придобива съвършенство. Съвършен човек е онзи, който и като не мисли, и като мисли за Бога, всякога е добър; съвършен човек е онзи, за когото Бог всякога е добър, но и той всякога е добър за Бога. Когато Бог е у нас и работи за нас, ние всякога сме добри, обаче от нас се изисква и когато ние сме у Бога и работим за Него, пак да сме добри. Във втория случай е забелязано, че тогава именно повечето хора не са добри; в това отношение човек трябва да се поучи от Бога, да стане добър и тогава, когато работи в Бога, както е добър, когато Бог работи в него. Повечето хора днес са всякога добри, когато Бог работи у тях, но не са всякога добри, когато те работят у Бога; като знаете това, ще различавате добрия човек по естество от временно добрия и ще се стремите да придобиете първата Доброта. Щом знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите както от опитността на миналото си, така и от знанията, които сега придобивате.
Казвам: за човека са важни стремежите на неговата душа и на неговия Дух, за човека са важни неговите дарби и способности, които всеки ден трябва да се разработват и да растат. Тези неща могат да се постигнат, като вървите в пътя, който Бог ви е определил – по-лек път от този няма. Да прави човек зло е по-мъчно, отколкото да върви в пътя, който от векове още му е определен. Представете си положението на човек, който замисля да открадне от някой богат човек една сума от сто-двеста хиляди лева; дето ходи, той все крои, планува как да се добере до тия пари – цяла година ходи, обикаля около къщата, гледа към прозорците, все мисли как да извърши кражбата, без да го уловят. Дохожда му на ум най-после да се запознае със слугите на този богат човек; запознава се с един, с втори, с трети, изучава ги, иска да разбере кой от тях би могъл да се подкупи – целият план му коства време, усилия, тревоги, страх. Обаче рече ли човек да направи Добро, то няма да му коства нищо – нито страх, нито тревоги, нито смущения. Крадецът се безпокои, че ще открият плана му, че ще го уловят и т.н.; ако човек, който мисли да направи някакво зло или престъпление, би използвал тази енергия и това време за някаква добра, полезна работа, той би учудил хората с това, което може да направи. Рече ли да служи на злото, в края на краищата пак ще го уловят, ще го затворят да лежи около десетина години; какво печели този човек със злото? Той губи, а не печели.
И тъй, пътят, който Бог е определил за хората, е десет пъти по-добър от този, по който те сега вървят и живеят. И сега от съвременните хора се изисква геройство, за да вървят в новия път – с други думи казано, да се върнат в пътя, от който са се отклонили. Само по този начин те поставят здрава основа на своя земен живот. Тогава и при най-лошите условия да изпаднат, те всякога ще запазят своето равновесие – корабът им ще се люшка всред развълнуваното море, но вълните няма да го пробият и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стъпи на твърда почва.
6 август 1931 г., 5 ч.
5. Песента „Кажи ми, Ти, Истината“ и „Благата песен“
6. Формулата „Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина. Ние обичаме България и ще ѝ служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа“ (3 пъти)
7. Господнята молитва
8. Поздравът на Братството
Вечерен наряд
1. Песента „Вехади“
2. Песента „Благословен Господ“
3. Молитва на благодарността
4. 91 пласом – песен
5. Формулата „Господи, запази България от вражески сили, защото Ти си Любов, Мъдрост и Истина. Ние обичаме България и ще ѝ служим с Любов. Господи, лъчът на Твоята Любов да озари цялата Земя. Благостта и Милостта Божия да пробудят и помилват всяка човешка душа“ (3 пъти)
6. Господнята молитва
7. Поздравът на Братството
