Сутрешен наряд
1. Песента „Бог е Любов“
2. Молитва към Великото дънание
3. Беседа
Беседа: „Чистене на съзнанието“, държана на 31 юли 1931 г., 5 ч.
ЧИСТЕНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
държана на 31 юли 1931 г., 5 ч.
Сега ще ви дам няколко от най-малките правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието – те са следните: не желай това, което не ти е потребно; никога не мисли за утрешния ден; не вземай миналото за идеал на своя живот; не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си. Държи ли се човек за тези положения, те са посоки, които го подтикват нагоре, напред – те трябва да бъдат истинските посоки на съзнанието.
Представете си, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре. За него е важно какво днес ще яде, утрешният ден трябва да остане настрана – той не е ял днес, а за утре мисли. Освен това човек трябва да има предвид още и следното положение: всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях. Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени. Например, ако у човека дойде желание лятно време при най-голямата горещина да носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата; или ако у него дойде желание всред зима, при тридесет и пет градуса студ, да носи копринена шапка, и това е неестествено желание. Такива желания ние наричаме неразумни. Може ли да се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно да го гледат и само с него да се занимават? Такова желание е невъзможно, неестествено – и да искат хората, те пак не могат постоянно да гледат някой човек. Например как ще го гледат, когато спят, или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ – самите условия не позволяват това. Следователно да гледате някого постоянно, туй изисква голяма будност на съзнанието; такава будност е възможна само при три условия: когато душата на човека се намира под влиянието на закона на Любовта, под влиянието на закона на Мъдростта и под влиянието на закона на Истината.
И тъй, ако човек не може да подигне ума си към Бога, да вярва в Него и да има стремеж към възвишените и великите Същества, той не може да познае себе си; ако не може да вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може да познае себе си – такъв човек не може да има будно съзнание. Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака си един конец и си казал: „Нека седи този конец на крака ми, за да не се изгубя между толкова голи хора – с конец ще мога лесно да се позная.” Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може да се познае; иначе човек постоянно би се губил в света. Има едно качество, по което всеки се познава като индивид. Като спи човек, познава ли се? Не се познава – изобщо в съня никой не може да се познае. Щом се събуди, той вече познава, съзнава себе си; това съзнание се отнася само за физическия свят – заспи ли човек, той отново се забравя. Това показва, че между физическия свят и закона на Любовта няма връзка. Щом няма връзка между Живота и Любовта, тогава няма връзка и между Живота и Мъдростта, между Живота и Истината.
Казвам: когато няма връзка между Живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между Радост и страдание. Например, когато дойде Радостта в Живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата. Питам на какво основание идването на Радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата. Хората не разбират, че Радостта и скръбта са две състояния, неразривно свързани. Страданието и радостта са брат и сестра – в един момент ще дойде Радостта, сестрата, но в следния момент ще дойде скръбта, братът. Щом Радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда към пътя и като види страданието, веднага го извиква – тя не иска да знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието. Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от Радостта? Ще обясня това нещо със следния пример: представете си, че вие сте по състояние положителен и Радостта ви направи посещение – вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна. Тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате – вие представлявате ума, а тя – сърцето, което веднага харесвате. Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква да дойде при нея; щом дойде при нея, вие ставате недоволен. Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство, следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взема сестра си и заминава заедно с нея. Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко да задигне радостта ми?” Това са образи, фигури, които служат за обяснение на ефектите, които се предизвикват в човека при явяването на Радостта и скръбта.
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което идва да измести или отнеме първото. В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото си, той ще изгуби вече своето щастие. Тъй щото Радостта понякога иде като негативно състояние във форма на жена, а понякога – като положително състояние във форма на мъж. Ако по състояние вие сте негативен – във форма на жена, Радостта ви ще бъде положителна, във форма на мъж – тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма. Това показва, че има скръб на мъже и скръб на жени. Женските скърби се отличават от мъжките: женските скърби са мъжки, а мъжките – женски. Същото може да се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките – женски. Това значи онзи, който може да причини Радост на жената, той непременно ще бъде мъж и обратно – на жената може да причини скръб само подобното на нея, пак жената. Същото се отнася и за мъжа: мъжът причинява скръб на подобното на себе си, жената причинява радост на мъжа. Дойде ли подобното в човека, той започва да се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат Радостта. На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат да му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство. Например гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите си; в този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате да дадете от своя хляб – вие намирате, че това парче хляб едва ще стигне за вас. Значи подобното всякога иска да отнеме нещо на подобното.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на Живота. Когато човек не разбира себе си, той страда; когато иска да бъде богат, а не може да бъде такъв, той страда; когато иска да придобие знания, а не може, той пак страда. Защо човек не разбира себе си, защо не може да стане богат, силен, учен? За да не постигне човек това, което желае, има ред причини; понякога човек страда и за другите хора, че не разбират Живота или че не могат да постигнат желанията си – тъй щото човек страда за себе си, страда и за хората.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа не зная. Казвате: „Как да не знаете, нали ни познавате.” Казвам: има неща, които и аз не зная. Например, когато искат мнението ми за някой човек дали е добър, или лош, ако не искам да се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек – той може сам да ви каже. Ако питате нещо за мен, мога да ви кажа. Ще кажете: „Щом е така, кажи откъде идеш?” Аз ида от Небето. – „От Небето ли, вярно ли е това, къде е Небето тогава?” Щом не знаете къде е Небето, няма какво да ви казвам – тогава ще ви кажа, че ида от ада. – „Къде е адът?” Щом не знаете къде е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята. Следователно човек може да дойде от три места: или от Небето, или от ада, или от Земята. С други думи казано, човек може да излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
Когато се говори за дявола, мнозина имат представа за него като животно с рога и копита – това не е дявол, то е животно. Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със себе си. Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят, и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи, и на всички хора работите ще се развалят – тази е идеята за дявола. На нея отгоре можете да туряте рога, копита – то е ваша работа; рогата му може да бъдат къси или дълги – това е пак ваша работа. Едно е важно за вас: знайте, че дяволът няма да дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне. Той взема различна форма, да не го познават: той може да вземе форма на орел, да се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и да вземе едно от тях – днес вземе едно, утре – друго и тази квачка започва да се интересува от него. Той може да вземе форма на вълк и да напада овцете на някой овчар – днес вземе една овца, утре – друга, докато овчарят започва да се интересува от дявола и да го познава. Дяволът интересува хората и животните по причина на това, че им отнема нещо.
Това, което орелът прави с пиленцата, и вълкът – с овцете, става и в човешкото съзнание. Ти имаш десет-двадесет овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин, виждаш, че една от тях липсва – задигнал я някой вълк; ти имаш десет-двадесет пиленца, но ставаш една сутрин, виждаш, че едно от тях липсва – задигнал го някой орел. Една след друга овчиците изчезват, едно след друго пиленцата изчезват и най-после ти казваш: „Нещастен човек съм аз!” Защо си нещастен? – „Защото няма вече на какво да се радвам.”
Из варненско някъде, в едно село един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден; една селянка казала на мъжа си: „Знаеш ли какво, тури квачката с пиленцата под една мрежа да видим какво ще прави този хищник, като дойде.” Орелът по свой стар навик се спуснал към пиленцата и без да забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна си през една от дупките й и сграбчил едно пиленце – дърпа пиленцето, не може да го извади, седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща да пусне пиленцето и да бяга. В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и си казала: „Ще ти дам да разбереш как се хващат и ядат пиленца!”
Казвам: искате ли да не се крадат овцете и пиленцата от съзнанието ви, турете си една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите. Закон е: дяволът никога не бърка с двата крака в една дупка – той бърка с единия крак в една дупка, вследствие на което всякога среща препятствия; щом срещне едно препятствие, той се мъчи да скъса връзките му, но по този начин го улавят. Това става всеки ден и в съзнанието на човека: дойде ли някакво страдание, той започва да охка, ходи насам-натам, иска да се освободи от него, но не може. Какво е станало с този човек? Той пъхнал крака си в една от дупките на съзнанието си и не може да се освободи – кракът представлява едно от неговите желания. Как ще се освободи? Казвам: пусни желанието си! Този човек е сграбчил желанието с крака си и нито крака си може да освободи, нито желанието пуска. Това желание не е негово. Ако човек иска с едно неестествено желание да постигне нещо хубаво, той няма да успее, неестествените желания са несъвместими със законите на Разумната Природа – такива желания причиняват скърби, страдания. При това, всяко желание трябва да дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме – има времена на Радост, има времена на скръб.
Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света!” Значи жена, кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Казвате: „Защо Господ е създал страданията, не можа ли да създаде свят без страдания?” Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело. Желанието на човека да яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко; всяко човешко желание носи скръб. Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира – тя казва: „Това дете или ще се роди, или не, не се знае какво ще стане с мен и какво с детето.” След тази скръб Радостта непременно ще дойде.
Сега ще изнеса друго положение: представете си, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб; причината за тази скръб се дължи на вашето неразбиране на храната, която сте употребили. В първо време вие се радвате, че ще ядете. Гладен сте, не сте яли два-три дена, но щом ви предложат ядене, вие веднага започвате да ядете – че храната е развалена, че хлябът е мухлясал, това не виждате – вие бързате да се нахраните и не мислите какво е яденето. Обаче нахраните ли се, и горчивото дохожда – горчивото предизвиква страдания. След това трябва да изхвърлите тази развалена храна от стомаха си, да се освободите от нея – по този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на Радост. Законът за чистене на съзнанието е следният: между две радости всякога се крие една скръб – първо е Радостта, в центъра е скръбта, мъчението, а след него иде пак Радостта; това положение е най-естествено. Някой иска да бъде постоянно радостен – и това е възможно, но само за човек, който върви по Божия закон и изпълнява Неговата воля. Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги да бъдат радостни.
Казвам: физическият свят е свят на промени, той се движи между радости и скърби, между приятности и неприятности. Представете си, че вашето дете тежи няколко килограма и вие го носите на ръце, приятно ви е; обаче то постепенно расте, теглото му се увеличава и когато стане тридесет и пет-четиридесет килограма, вие не искате вече да го носите, защото тежи. Ако го носите десет километра път, уморявате се, искате да се освободите от него – този товар става вече неприятен за вас. На същото основание колкото и да е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва да го обременява и той иска да се освободи от него. Искате ли желанията да не ви обременяват, впрегнете ги на работа – като работите по този начин, вие ще се доберете до новата философия на Живота. Ще кажете: „Добро нещо е новото, но без старото не може.” Това мяза на положението на един българин, който си купил нови дрехи и търговецът му ги загънал в книга; тръгнал да си отива за село, но по пътя му се додрямало, той се излегнал под едно дърво, турил вързопа близо до себе си и заспал. В това време покрай него минал един апаш, видял вързопа с новите дрехи и го взел; събужда се селянинът, вижда, че вързопът го няма – новите дрехи изчезнали.
Питам какво правите, когато скръбта ви се превръща на Радост? Вие веднага събличате скръбта си, т.е. старите си дрехи и се обличате в Радостта, т.е. в новите си дрехи. Истинска Радост обаче е тази, при която човек забравя скръбта си. Затова именно Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил човек на света.” Следователно ако радостта, която имате, не може да заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас. Искате ли да работите върху себе си, винаги трябва да имате предвид закона за чистене на съзнанието.
Някой казва: „Дали съм напреднал в развитието си, дали вървя в правия път?” Това вие знаете; то е все едно да питате дали сте се нахранили добре – и това само вие знаете. Вие сте авторитет сам за себе си; ако някой дойде отвън, той може само да предполага дали сте се нахранили, или не, но вие знаете истинското положение. Друг казва: „Вярвам ли аз или не, радвам ли се или скърбя?” Ти сам знаеш това. Има неща, които вие знаете по-добре от всички; кои неща са тези? Които се отнасят до вас. На същото основание всичко, което се отнася до мен, аз зная по-добре от всеки друг. Тези неща, които ние знаем за себе си, с тях трябва да си служим – те са пособия, от които ние всякога можем да се ползваме в живота си.
Сега всеки човек трябва да чисти съзнанието си, да го освободи от всичко непотребно. Ако искате да знаете как се чисти съзнанието, посетете някой търговец, който продава плодове и вижте какво прави – той всеки ден преглежда плодовете си, вади гнилите и ги хвърля настрана, а в кошниците или в сандъците оставя само здравите; ако не отдели гнилите от здравите, и последните ще загният. Приложете същия метод и при чистене на съзнанието: всяка сутрин, като ставате, преглеждайте състоянието на съзнанието си и колкото гнили плодове намерите, изхвърлете ги вън от него. Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги – поне малко пари ще получите от тях. Представете си, че имате десет коша желания; какво ще правите с толкова желания? Достатъчно е да имате само един кош желания, останалите кошове можете да продадете. Един кош желания струва около десет хиляди лева; ако продадете девет коша, ще станете много богати.
И тъй, като говоря, че желанията могат да се продават, на мнозина се вижда смешно и те казват: „Как е възможно желания да се продават?” Какво означава думата продава? Продава и предава означават едно и също нещо. Кои желания трябва да се продават? Продавайте само тия желания, които не ви обичат – не продавайте желанията, които ви обичат. Същото се отнася и до мисълта: има мисли, които ви обичат – тях не продавайте; има мисли, които не ви обичат – тях продавайте, натирете ги в гората. Защо трябва да продавате мислите и желанията, които не ви обичат? Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда. Всяко желание, всяка мисъл, които не ви обичат, имат инстинкти, разположения, подобни на тия у мишката – както мишката се провира оттук-оттам, за да намери някоя дреха да я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание, за да се проврат, да ви причинят някаква пакост. Те не искат съзнателно да ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания. Например няма човек, който не желае да бъде красив – всеки иска да бъде красив, това желание е напълно естествено. Обаче желанието на човека да бъде красив без Истината, това е несъвместимо – Красота без Истина е в състояние да причини най-голямото зло на човека. Както Красотата не може без Истината, така има ред желания, които без Любов абсолютно не могат да съществуват – дойде ли такова желание у вас, то е в състояние да ви причини най-голямата вреда. Ако в това желание има Любов, то е от Бога – щом има Любов, там е Красотата, там е Истината. Няма ли Любов в това желание, там Бог отсъства – щом Бог не е там, тогава и Красотата не е там; щом Красотата не е там, тогава Истината не е там и това желание не е на мястото си. Ако в едно желание има Любов, тогава ще има и Красота, и Истина, и то непременно ще бъде добро. Който има Истината в себе си, той е красив човек – Истината е основа на всички неща в Живота.
Често хората казват за някого, че е честен, а за друг – че е нечестен човек. От какво зависи човек да се прояви като честен или нечестен? Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те да се крадат – и единият е гол и бос, и другият е гол и бос, няма какво да крадат. Те ще се погледнат, ще се засмеят и ще кажат: „Оголяхме.” При какви случаи хората се крадат? Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, поради външните условия (студ и глад) бедният ще се принуди да обере богатия. Много естествено, у бедния ще се яви желание да открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма – бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек да разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?” Богатият, от своя страна, ще мисли, че бедният постъпва нечестно спрямо него.
И тъй, всяко желание се явява като резултат на Любовта – кажете ли, че имате някакво желание, това подраз-бира, че трябва да обичате хората. Законът на Любовта е закон за смяна на съзнанието. Да обикнете един човек, това значи, ако е гол и бос, да го облечете – щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете: „Ела да те заведа в дрехарницата да си избереш каквито дрехи искаш.” Той ще се зарадва, и ти ще се зарадваш. Срещнете друг човек, който е тъжен, скръбен – ще го извикате настрана и ще му кажете няколко сладки думи. Защо е скръбен, не питайте – човек може да бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина. Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
Казвам: често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите да ги направят радостни и щастливи. Да очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин, да очаквате на близките си те да ви обличат. Не е ли смешно голяма мома или голям момък да очакват на майка си сутрин да ги облича и вечер да ги съблича? Някой е скръбен – защо? Защото очаква да дойде някой да го облече или да свали раницата от гърба му. Казвам: сам хвърли каишите на раницата си, няма защо да очакваш на другите!
Един познат ми разправяше следното нещо:
– Има един господин, който никак не ме обича – дето ме срещне, чувствам, че мисли нещо лошо за мен.
– Така ли, имаш грешка – аз срещнах същия този господин преди няколко дена, отиваше на банката да внесе на твое име една сума от двадесет и пет хиляди лева.
– Възможно ли е това! Наистина, аз получих вчера покана за двадесет и пет хиляди лева, но не зная кой ги е изпратил. Значи този човек, за когото аз мислех, че не ме обича, бил мой доброжелател – кой може да се надява, че този човек бил толкова добър!
Следователно вие не знаете още кой човек ви обича и кой – не. Все трябва да дойде някой ваш приятел да ви каже кой ви обича, все трябва да дойде някой ваш приятел да ви каже, че Бог е вложил Доброто у вас, а вие трябва само да го проявите. Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва да се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината. Тъй щото искате ли да се подвизавате, не се отказвайте от желанията си, но ги разглеждайте внимателно, за да видите към коя категория спадат: ако дадено желание се отнася към Любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към Мъдростта, заведете го при баща му; ако се отнася към Истината, заведете го при брата или при сестра му. Всеки трябва да знае къде да заведе едно свое желание – при майка си, при баща си или при брата и сестра си. С други думи казано, всеки трябва да знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, Мъдростта или Истината. Всяко желание, което се отнася към един от тия закони, е естествено; не се ли отнася нито към един от тях, то е неестествено желание.
Сега имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда. Човек едва сега започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието – смяната на съзнанието, т.е. чистенето на съзнанието представлява една от великите, от красивите науки. Казвате: „Как можем да чистим съзнанието си?” Да чистите съзнанието си, това подразбира да се условите като слуга на някое чуждо лозе да го прекопаете, посадите, пречистите и най-после оберете. Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът; в деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш – господарят няма да забрани това. Следователно какъвто е законът за обработването, чистенето и обирането на лозето, такъв е законът и за чистене на съзнанието. Искаш ли да чистиш съзнанието си, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш. Ще напълниш кошниците за господаря си, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето, то е твое. Вечерта, като си отиваш, господарят ще ти плати. Плащането, това е опитността, която си придобил, а гроздето, което си ял през целия ден, това е истинската печалба. Някой казва: „Днес спечелих еди-колко си лева.” Нищо не си спечелил, ти си гонил само Михаля – истинската печалба седи в това, което си ял на лозето.
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го очистите и после, в деня на гроздобера, да вкусите от гроздето му. Никой учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: „Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате.” Има учители, които могат да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали.
Сега всички трябва да се научите правилно да мислите. Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате – като ядете от това грозде, ще бъдете щастливи. У мнозина се явява желание да имат свое лозе – те казват: „Друго нещо е да имаш свое лозе – ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш.” Не, преди всичко вие трябва да научите следния закон: всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше – в разбирането на нещата седи различието между вашите и чуждите работи. Като отивате на гроздобер, вие казвате: „Да напълним кошниците си добре, че и за утре да имаме.” Не, докато сте на лозето, яжте колкото можете – утре пак ще отидете на гроздобер. Ако сте в Духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден – като работиш в Духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш у дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде.” Щом не искаш да береш грозде, и радости няма да имаш. Христос казва: „Ако искаш да работиш на някое чуждо лозе, да береш грозде, ти трябва да намериш някой беден, окъсан човек и да му направиш едно Добро.” Ти не знаеш какъв е този беден човек – той може да е някой светия, макар да е окъсан, бос и гол; щом му направиш Добро, ти ще научиш много работи от него.
Разправят за един американски професор по богословие следния случай: един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах.” Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна болна вдовица, която цели дванадесет години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея – тя е лежала болна на леглото си цели дванадесет години, но каквото е научила, знае го както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде.” От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работил на лозето й и всякога й занасял нещо.
Казвам: всички трябва да ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре – щастливи. Такива хора наричаме светии. Сега и на вас пожелавам да бъдете отвън нещастни, отвътре – щастливи.
Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време. Това показва, че разбирането ви е малко.
31 юли 1931 г., 5 ч.
4. Песента „Радост“
5. Песента „Радост за душата“
6. Малката молитва
7. Формулата „Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога.“ (3 пъти)
Вечерен наряд
1. Песента „Свобода е потребна за душата“
2. Псалом 91 (песен и слово)
3. Песента „Духът Божий“
4. Формулата „В Божествения план е аз да раста в Добродетелта. В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост. В Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината и Божествения живот. Туй право никой не може да ми отнеме. То е мое собствено право. Дето е Бог, там съм и аз!“
5. Молитва за плодовете на Духа
6. Песента „Отче наш“
7. Поздравът на Братството
