Молитвен наряд за 07 август 2017 г., ЛДШ Рила

Сега ще прочета 20-а глава от Евангелието от Йоана.

Каквото да се говори на хората, те всякога са имали външни схващания за Живота. Ние виждаме, че и след възкресението на Христа хората са търсили и търсят тялото Му в гроба. Още повече, че според тогавашните обичаи тялото на умрелия трябвало да се помаже с някакво масло. Евреите като народ са крайни материалисти, те искали да видят тялото на Христа, да се уверят, че наистина Той е умрял и погребан. И съвременните хора не са по-малко материалисти от евреите – когато някой техен ближен замине за онзи свят, те не плачат толкова за самия човек, но плачат за тялото му, че не могат да го виждат вече, не могат да се разговарят с него. Преведено на обикновен език, ние плачем повече за дрехите, отколкото за тялото си.

Казвам: при разрешението на известни въпроси човек всякога трябва да има предвид две важни неща. Първо, човек не може да разреши въпроса за Живота със сърцето си; второ, той не може да разреши същия въпрос и с ума си – защо? Защото със сърцето си човек всякога се привързва към видимите неща – той не вярва в това, което не вижда; с ума си пък човек всякога се привързва към формите на нещата. И в това отношение между сърцето и ума има едно надпреварване. Под думата форма се разбира нещо установено, с определени граници и рамки. Често слушаме хората да съдят някого, да се произнасят за морала, за нравите и т.н.; въз основа на какво става това? То става на основание на известни норми и правила, за които хората имат определени форми. Например мнозина считат добър човек онзи, който приема хората у дома си добре, угощава ги, разговаря се с тях любезно и приветливо; не постъпва ли така, този човек не е добър. Тогава и разбойникът е добър човек, когато посреща приятелите си добре; ако не ги посреща както трябва, той не е добър човек.

Питам какъв е моралът на добрия човек? Представете си, че някой човек влиза в едно общество на добри хора; един ден тия хора тръгват на екскурзия и той иска да отиде с тях, обаче оказва се, че кракът на този човек е счупен и той не може да върви по планината. Какво трябва да направят тези хора? Те ще се качват нагоре по планината, а той ще остане дома си, не може да върви с тях. Въпреки доброто им желание и той да бъде с тях, те не могат да го вземат със себе си – условията за качването по планината са такива, че само човек със здрави крака може да върви нагоре и да стигне върха на планината. В този случай трябва ли тия хора да се считат лоши? Допуснете друго положение: този човек има здрави крака, но е закъснял малко, тръгнал е петстотин-хиляда крачки след голямата компания, тъй щото, когато те слизат вече от планината, той се качва. Трябва ли този човек да се сърди, да нарича тия хора лоши, само защото не го чакат? При това те даже и не подозират, че той върви след тях, за да го дочакат. Какво ще придобие той, ако се качи заедно с тях? Представете си сега, че канят този човек на богато угощение, но стомахът му е разстроен; отива той на гости, но не може да яде; гледа – всички ядат весели, разположени, а той не може да хапне нищо. Кой е виновен за това? Хората са го поканили, сложили са и за него ядене, както и за всички останали, но той сам се въздържа, не иска да яде. Какво се ползва той от угощението и поканата на тия добри хора? И друго нещо може да се случи: поканват този човек на угощение, стомахът му е здрав, но той пристига пет минути по-късно от другите – всички гости вече ядат; и той сяда, започва да яде. Стомахът му е здрав – той остава малко по-назад от другите, но всичко му е сладко, доволен е от яденето; той ще настигне и другите, спокоен е, не бърза, не се тревожи. Губи ли нещо от това, че не е наред с всички? Следователно човек трябва да разбира смисъла, духа на нещата.

И тъй, пръв е онзи, който може да възприеме Истината и да я приложи; последен е онзи, който не може да възприеме Истината – щом не може да я възприеме, той не може и да я приложи. Някой казва: „Аз пръв стигнах на еди-кое си място, пръв прочетох Евангелието, пръв чух еди-коя си реч и т.н.” Не е пръв този, който пръв се е проявил във време и пространство, но който пръв се е проявил в приложение – такъв човек сам знае дали е пръв, или не. Трябва ли той да пита другите прилага ли истината в живота си? Смешно е, когато човек се нахрани добре да пита другите хора нахранил ли се е, или не – той сам знае това, той сам е господар на положението.

Като се говори за Добро, за Доброта, трябва да се има предвид следният закон: Доброто всякога се явява след Любовта. Това значи: ако човек не ви обича, той не може да бъде добър с вас; обича ли ви, той непременно ще бъде добър към вас. Някой казва: „Аз съм добър човек.” Ако любиш, само тогава можеш да бъдеш добър. Плодът не може да се яви преди дървото, дървото пък е плод на Любовта. Следователно не може да очаквате плод, докато Любовта не дойде; щом дойде Любовта, и плодът ще се яви.

Казвам: много от съвременните хора имат повърхностни схващания за Живота. Тези схващания могат да се уподобят на цветя-еднодневки или на едногодишни дървета, които не дават плод. Положителните схващания за Живота са подобни на цветя или на дървета, които дават плод. Какво ще ви ползват цветята или дърветата в градината ви, ако те не дават никакви плодове? Тия цветя, които не дават никакъв плод, хората наричат глашатаи. Например кокичето и минзухарът са първите вестители или тръбачи на Любовта – те казват на хората: „Защо дремете още, какво мислите да правите, ставайте, Любовта иде вече!” Тези цветя действат на обонянието, на зрението, на слуха на хората и по този начин ги канят да се събудят. Един ден те ще запитат хората: „Знаете ли защо останахме безплодни – защото спяхте.” Ако всички хора се събудят навреме, тогава и безплодните растения ще дават плод. Когато хората спят и не могат да се пробудят, това показва, че тия хора още не са повярвали в Бога. Когато всички повярват в Бога, няма да остане растение на Земята, което да не дава плод. Казвате: „Защо всяка година изсъхват толкова много цветя и дървета?” Защото много хора грешат. Защо толкова много извори пресъхват? Защото много хора умират – когато човек умира, едновременно с него и някой извор пресъхва; щом човек оживее, и този извор отново ще протече. Защо някои езера се пресушават? Защото много хора не живеят по Бога. Защо някои планини се разрушават? Защото веруюто на много хора се руши – те нямат положително верую.

Сега за обяснение на неверието на хората ще приведа следния пример: представете си един ученик, който има пълно доверие в учителя си – каквото учителят му каже, той всичко изпълнява и слуша. След време ученикът среща друг учител, който му се вижда привидно по-учен, по-интелигентен и той се приближава към него, признава що за авторитет, обаче едновременно с това и съзнанието на този ученик се раздвоява. В същото положение се намират и хората по отношение на Бога. Защо хората не вярват в Бога? Защото вярват в света. Мнозина вярват в учеността на хората, в техните изобретения и предвид на това забравят истинския авторитет в Живота. Каква философия е тази? Когато черният адепт дойде в Рая пред дървото, дето седеше Ева, той й каза: „Ако ядете от това дърво, вие ще станете богове като Бога и ще правите всичко, каквото и Той прави. Защо трябва като деца да слушате Бога във всичко – и без Него вие можете да следвате правия път.” Ева послуша този адепт, но затова опита последствията на непослушанието си към Бога.

И тъй, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно каже ли някой, че не вярва в Бога, това подразбира, че той е Бог за себе си. И ако наблюдавате как живее и постъпва този човек, ще видите, че той се стреми да се прояви особено от другите хора. Обаче след двадесет-тридесет години виждате, че този бог го носят в особена кола, пред която върви поп с кадилница в ръка, опява го; после го заравят в земята и над гроба му поставят камък с надпис: „Тук почива еди-кой си, с особени заслуги към обществото, към отечеството си.” Срещате друг някой – пак минава пред себе си за някакво божество, но след два-три дена го виждате с четири реда сълзи на очите – защо плаче? Обидили го някои хора, казали му горчиви думи. Питам не е ли смешно това положение, трябва ли божествата да плачат?

Следователно днес всички хора плачат – защо? Защото като станат богове, няма кой да вярва в тях – само те вярват в себе си; това е едно от обясненията на плача. Когато хората не вярват в Бога, Той ги оставя да изпитат последствията на своето неверие. Някой казва: „Тогава какво трябва да се прави?” Всеки трябва да се запита: „Ако аз си въобразявам, че съм божество, де са Небето и Земята, които съм създал, де са небесните светила, де са растенията и животните? Ако наистина съм божество, все трябваше да създам нещо велико вън и вътре в себе си, което да поддържа моята божественост. Ако аз сам не виждам дела, създадени от мен, на какво основание изисквам хората да ми вярват?” Дойде някой при мен и ме пита: „Ти знаеш ли кой съм?” Зная, ти си човек, който нищо още не си създал. Щом нищо не си създал, по-добре мълчи; ако пък си създал нещо, кажи какво си създал. Някой написал една книга или едно стихотворение и се хвали, че е създал нещо. Казвам: понеже този човек е живял на Земята и е видял много неща, сега ги описва с перото си, както художникът с четката си, но това още не са дела, от него създадени. Той много пъти е виждал изгряването и залязването на Слънцето, на Луната, на звездите и ги описва. Човек трябва да има ясна представа за нещата, да знае какво нещо е оригинал, творение и какво нещо е копие.

Съвременните хора често се запитват в какво трябва да вярва човек. Казвам: вярвай в това, което расте; вярвай в това, което дава плод; вярвай в това, което извира; вярвай в това, което утолява жаждата; вярвай в това, което дава Светлина и упътва хората; вярвай в това, което носи Знание; вярвай в това, което носи Живот на всички същества. И най-после вярвай, че в света има само един Бог! Вярваш ли, че има много богове в света, ти ще се разделиш в съзнанието си.

Много хора забъркват понятията си, когато тълкуват троеличието на Бога и казват: „Кой е Господ, кой е Исус и кой Дух Свети?” Един е Бог. Ако Го познавате, един е Той; ако не Го познавате, много богове има. Ако познавате Бога, по-добър от Него няма. Казвате: „Тогава защо хората страдат?” Защото не познават Бога. Защо се радват? Защото познават Бога. Някой казва, че не познава Бога, а при това се радва – неговата Радост именно означава познаване на Бога. Кога се радва човек на крушата? Когато я види, помирише и вкуси – само по този начин той може да познае крушата. И след това ще дойде някой да го съветва да не пипа крушата, да не я изяжда, защото ще й причини големи страдания. Според тази философия кога човек се радва на свещта – когато е запалена или когато не е запалена? Когато е запалена, разбира се. И свещта се радва, когато гори, понеже тогава тя проявява своя живот – тя благодари, когато я запалите, и казва: „Макар един ден само да живея, но искам да видя своя живот и да му се порадвам.” Този живот на свещта струва хиляди дни. Не е ли запалена свещта, тя е мъртва, балсамирана свещ – в това състояние тя може да прекара цяла година, но все мъртва ще остане. Един ден живот, но разумно използван, струва повече, отколкото животът на цялата вечност, но неразумно използван.

И тъй, човек плаче, защото няма кой да му вярва; той страда, скърби, защото няма кой да му вярва; отчайва се, защото няма кой да му вярва. Всеки човек е сам в света. Когато някой дойде при мен да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: „Аз зная Един, който като теб е сам, ела да те заведа при Него.” Кой е той? Той е създателят на Небето и Земята. Като те види, Той ще повярва в теб и ще каже: „Ето един човек, от когото ще излезе нещо. Понеже ти искаш да станеш божество, Аз ще вляза в теб и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш – Аз ще работя отвътре, ти – отвън.” Тази е идеята, която Христос изказал в стиха: „Думите, които ви казвам, не са Мои, Аз говоря това, което Отец ме е научил.” Следователно човек мисли, чувства и действа, но трябва да съзнава, че вътре в него Бог работи – това е истинското положение.” Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път. Казвате ли аз, ти, той, ние, вие, те, трябва да съзнавате, че в тия лица всякога Бог се проявява. Някой направи нещо и си въобрази, че той е автор на това дело, обаче привидно, за външно благочестие, казва: „Бог направи тази работа.” Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява.

Сега, аз говоря за онези състояния на хората, които ги спъват в правилното им развитие. Често те изпадат в следното положение: например някой човек се храни редовно, яде по три-четири пъти на ден и го виждате бодър, весел, доволен от положението си; не се ли храни няколко дни наред, той става кисел, недоволен, настроението му се изменя. Това става не само с обикновения човек, но даже и със светията – дръжте един светия десет-петнадесет дни гладен, вие ще видите колко недоволен ще стане, ще ходи нагоре-надолу, ще се сърди на хората около себе си, че го държат гладен. Всеки човек трябва да яде, и светията трябва да яде. Мнозина казват, че не трябва да се яде много; вярно е, не трябва да се яде много, но и малко не трябва да се яде. Храненето е процес, чрез който човек възприема Великия живот. Затова Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, ще има Живот в себе си.” Следователно каквото е хлябът за човека, такова е и вярата – хлябът и вярата са храна за поддържане на Живота. Хлябът дава Живот и поддържа Живота, затова трябва да бъдем в постоянно общение с него. Да възприемем хляба, т.е. Словото Божие отвътре, това подразбира да бъдем свободни, независими. Възприемем ли Словото само отвън, ние сме зависими. Разбира се, все трябва да дойде някой отвън да ни го предаде, обаче нашата работа е да възприемем това Слово и вътре в себе си, да го преработим, да го направим плът и кръв. Хлебарят трябва да прави хляба, земеделецът трябва да сее житото, градинарят трябва да отглежда плодните дървета. В бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо ще бъдат в самия човек – достатъчно е да помисли за крушата и тя веднага ще се изпречи пред него. Ако е в планината, достатъчно е само да помисли за някой извор и този извор ще блика вече пред него. Това ще бъде само за вярващите в Единия Бог; който вярва в много богове, той ще ходи да оре и да копае.

Следователно хората страдат, защото вярват в много богове. Докато вярват в много богове, те ще се раждат и умират, ще се женят и разженват и т.н. При това положение хората ще изгубят вяра едни в други, ще изгубят вяра и в себе си. Докато бащата е богат и може да поддържа децата си, те вярват в него; щом бащата осиромашее, и децата изгубват вяра в него – те казват: „Не ни трябва такъв баща!” Същото става и с бащата: докато бащата се надява, че децата му ще го гледат на старини, той им вярва; не се ли оправдаят надеждите му, и той губи вяра в тях. Отношенията на съвременните хора към Бога са точно такива, каквито на децата към бащите. Днес хората се движат в широкия свят, създаден от Бога, радват се на Слънцето, на Луната, на звездите, на всички растения и животни, но не знаят кой е създал всичко това. Съвременните хора не познават Баща си и не вярват в Него. Докато не вярват в Бога, те казват, че това принадлежи на Ивана, на Драгана. Обаче обърнат ли се към Него, те вече разбират, че всичко в света е на Бога. Дойдат ли до това съзнание, те стават Синове Божии и наследници на всички Негови богатства.

Някои ще кажат: „Защо дойдохме на тази планина да дивеем?” Не, вие дойдохте тук да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете и не знаете какви богатства има Баща ви. Например онзи ден се качихме на Еленин връх. Някои се колебаеха да дойдат или не; една от възрастните сестри не се решаваше да дойде, но после каза: „Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях хубостите на Природата.” На връщане обаче, изморена от трудния път, тя каза: „Втори път не предприемам такава дълга екскурзия из чукари и камънаци.” Полезната страна при всяко качване и слизане е тази, че и в съзнанието на човека става също такова качване и слизане. И тази сестра, след като си почина един-два часа, каза: „Сега вече съм готова за нова екскурзия, чувствам се бодра, свежа и напълно доволна.” Ако при четиринадесет-часова разходка из планината ние видяхме такива чудни гледки, какво щеше да бъде, ако бихме обикаляли цяла година имението на Баща си? Тъй щото ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа – това значи да мислим, да чувстваме и да работим като Бога. Казано е: „Ние сме странници, пришълци в този свят.” Казвам: странник е човек, но странник в своите заблуждения, понеже мисли, че може да направи много нещо, а всъщност няма нищо реално пред себе си. Странник е човек, защото вярва в неща, които хората правят, обаче работите на хората са толкова сигурни, колкото и те са сигурни. Някой човек се качва на една кола и вярва, че тя ще го заведе на местоназначението; по пътя се счупва едно колело, той слиза от колата и тръгва пеш.

И тъй, реално е само това, което принадлежи на Единния, на живия Бог. В този смисъл Любовта е първото проявление на Бога – дето е Любовта, дето е Доброто, там Бог се проявява. Любовта, Доброто е реалното в света, затова и Бог казва: „Опитайте Ме и вижте, че Съм благ.”

Минава един човек покрай градината на свой брат, добре заградена, но вижда вътре хубави, зрели круши, увиснали на дърветата; той прескача оградата, влиза в градината и си откъсва една-две круши. Господарят на градината вижда това, бързо хваща влезлия човек за ръката и го пита:

– Кой ти даде право да късаш от плодовете на моята градина?

– Който е направил градината, който е създал плодовете, Той ми даде право да си откъсна няколко от тия плодове.

– Кой е този, който ти е дал това право?

– Господ.

– Тъй ли, никакъв Господ няма тук!

– Тогава, ще ме извините, колко струват крушите ви?

– Те струват двадесет лева.

– Аз ще ви дам четиридесет лева, за да бъда напълно свободен.

– Благодаря, вие сте благороден човек.

– Да, трябва да благодарите, че дойдох да си хапна от вашите плодове и по този начин да се запознаем.

Питам кой от двата морала е по-добър. Сега, ако дадеш някому нещо, той счита, че това е лошо; ако не му дадеш, пак лошо; какво трябва да се направи тогава, кой е истинският морал? Истинският морал седи в това всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от Любов и от Добро. Всяко нещо, в което няма Любов, всяко нещо, в което Доброто отсъства, е престъпление; всяко нещо, в което има лъжа, е престъпление.

Казвате: „Как се познава кой говори истината и кой – лъжата?” Представете си, че отивате при един човек, който ви дава чаша вода чиста, свежа и ви казва да пиете от нея, да я опитате. Вие пиете от тази вода и казвате: „Този човек говори истината.” Защо? – „Защото водата, която ни препоръча за добра, излезе такава.” Ако пиете от водата и тя се окаже нечиста, застояла, този човек не говори истината, той ви е излъгал. Следователно дето няма Любов, там има престъпление, лъжа и зло. При това положение човек всякога ще изпитва скръб. Той може да скърби или когато другите хора нямат Любов, или когато той сам няма Любов. Ако скърби, когато хората нямат Любов, той трябва да им даде от своята; ако пък скърби за себе си, че няма Любов, той трябва да отиде при Бога да поиска от Неговата Любов. Питам трябва ли при единия или при другия случай да плаче? Седи някой в стаята си и плаче, че е жаден; казвам: защо трябва да плачеш, иди в планината – там ще намериш хубави извори и ще пиеш вода колкото искаш. – „Няма с кого да отида.” Как да няма с кого да отидеш – кажи първо на главата си, че искаш да отидеш на планината, и почакай малко. Главата ще заповяда на ръцете и на краката ти да тръгнат с теб и те ще я послушат; щом се приготвят всички, и ти ще тръгнеш. – „Там ще бъда сам.” Нищо от това, тръгни сам. – „Ами ако изворът е далеч?” Колкото изворът е по-далеч, толкова и водата му е по-чиста, по-свежа. Близките неща не са тъй хубави, както далечните – близките неща лесно могат да се придобият.

Сега, това са ред правила, които трябва да поставите в живота си като основа, ако искате да се освободите от лъжливите богове, от кривите убеждения. Например някой човек мисли за себе си, че е умен, че е много добър и силен, че много нещо може да направи. За всеки ден човек трябва да си поставя по една малка програма, която той непременно трябва да извърши. Например днес, неделя, всеки трябва да извърши нещо, което да отговаря на програмата за този ден. Някой може да извърши нещо, което точно да отговаря на този ден, а друг може да си мисли за неща, които нямат нищо общо с неговия живот. Този човек може да мечтае да се качи на аероплан или на цепелин, да се разхожда из въздуха. Питам какво ще придобие той, ако се качи на аероплан? Все ще придобие нещо – ще познае колко е страхлив: дойде ли на височина десет километра, той ще започне да вика, да се моли да слезе на земята. Като слезе на земята, ще каже: „На такава височина не може да се живее.” Обаче ако човек вярва в Живия Господ и Му служи, той ще дойде до положение да се качва на аероплан или цепелин, с помощта на които ще може да пътува до Луната, до Слънцето и да седи там колкото време желае. При това тия цепелини ще бъдат така устроени, че ще спират на всички станции, на които вие желаете – ще спрете например на Луната, ще разговаряте с нейните жители, които ще ви покажат всички забележителни места; след това ще ви дадат подаръци и най-после тържествено ще ви изпратят. Също така ще пътувате и до Слънцето. Като се върнете на Земята, ще разправяте какво сте видели на Слънцето, какво – на Луната и т.н.

Като ме слушате, мнозина ще кажат като турците: „И така да е, пак не вярвайте.” Питам, ако човек вярва в себе си, че е божество, защо да не вярва и на моите думи? Новото трябва да се посее вече – човек трябва да бъде чист, последователен в своите възгледи и никога да не се разколебава. Например някой възприема Новото учение, но скоро се разколебава и казва: „Дали не е по-добре за мен да се върна на своите стари разбирания?” Пуснали една свиня в гората на свобода; тя прекарала там няколко месеца, но щом дошла зимата, уплашила се и казала: „Я да се върна пак в кочината при стария си господар, там ме храниха по пет пъти на ден.” Такова е положението на човека, който се държи само за временното, за преходното. Докато човек зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е. има възгледи за Живота като тия на свинята.

Като говоря за свинята, аз я разглеждам като символ на повърхностна мисъл. Тя не мисли дълбоко – като рови, тя счита, че всичко се намира в земята и трябва да рови, за да извади всичко, каквото е поставено там. Бог е дал ум на човека и с това иска да му каже, че не трябва да рови.

И тъй, човек трябва да се откаже от навика си да рови. Например, когато човек пита за въпроси, които не може да разбере, той рови. Някой пита: „Кой създаде света, как е създаден светът?” Тези въпроси не са още за неговия ум. Друг пита: „Как е създадена крушата?” Днес всеки може да създаде крушата; как? Вземи една семка от круша, направи с пръст дупка в земята и посей семката – след време крушата ще израсте и ще даде плод. Тогава вземи един от плодовете й, изяж го и виж какво ще стане в устата ти – след половин час ще израсне цяла круша, която ще затвори устата ти. – „Аз не искам да се затваря устата ми.” Щом не искаш, не питай кой е създал крушата. Същото става и с мислите, които възприемате отвън – влезе ли в ума ви една мисъл, тя се посажда там и след време дава плод. Когато дървото даде плод, то променя мястото си, т.е. плодът му вече отива на друго място, дето отново се посажда.

Следователно установените възгледи за нещата не са нищо друго, освен възгледи на умрели хора. Възгледите, мислите на хората в основата си трябва да бъдат едни и същи през всички времена и епохи, но в методите на своето приложение те трябва да бъдат различни. Някой казва: „Като млад мислех едно, а като стар мисля друго.” Казвам: това, което на младини е едно, а на старини – друго, не е Истина. И като млад, и като стар, Истината е една и съща. Слънцето и като изгрява, и като залязва, е едно и също – все Слънце си остава; то се различава само по начина на изгряването и залязването си.

Казвам: човек всеки ден трябва да се подмладява. Подмладяването е идея, която показва, че в света съществува само един Бог, който се проявява в Живота чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Повярва ли човек в Живота, Бог ще го освободи от всички ограничения. Тогава той ще види, че във всичко има смисъл. Всяко нещо, в което има смисъл, там е Бог; всяко нещо, в което няма смисъл, там Бог отсъства. Дето Бог присъства, там е Доброто; дето Бог отсъства, там е злото. Следователно, който върви в правия път, той е в пътя на Доброто; който върви в кривия път, той е в пътя на злото. Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър; моментът в който Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, той става радостен, весел, готов на всякакво служене; откаже ли се от служенето, Бог го напуска.

Днес всички хора искат да бъдат обичани и ако не се намери някой да ги обича, те страдат, оплакват се, че са самотни. Питам какво значи да ви обича някой. Когато обичате крушата, какво правите с нея? Поставяте зъбите си на нея и я опитвате. Когато хората ви обичат, и те по същия начин поставят зъбите си върху вас. Значи, когато хората се обичат, те започват да се ядат както ядат крушите – тази е опаката страна на обичта. Иска ли някой да го обичаш, ти трябва да го изядеш; ако пък някой те обича, той ще те изяде. Някой казва: „Аз не искам да ме ядат.” Щом не искаш да те ядат, не искай да те обичат. – „Мъчно ми е, когато никой не ме обича.” Тогава ще избереш едно от двете – или ще те обичат и ще се оставиш да те ядат, или няма да те обичат и няма да те ядат. Щом обичате нещо, непременно ще го изядете или изпиете. Например вие обичате водата и затова я пиете. Тъй щото, когато говорите за обичта на физическия човек, трябва да знаете, че той не е още истинският човек.

И тъй, когато някой човек ви обича, той живее във вашите мисли и чувства – по този начин вие ще го опитате и разберете. Казано е в Писанието: „И Словото стана плът.” Това значи: когато човек приеме Словото Божие в себе си, то влиза в него като живо тяло, като нещо цяло, което не се раздробява. Ако Словото, което е станало в човека плът, можеше да се раздробява, тогава всеки щеше да иска от любов към него да си отреже по едно парченце. На всеки, който ви обича, ще му кажете: „Аз не давам от плътта си да правите кебапчета.” Докато човек живее само физически живот, той ще иска да реже от вашата плът, да ви опитва – такава е любовта на месоядеца. Казвам: в Обичта си човек трябва да се повдигне едно стъпало по-високо, да мине във фазата на вегетарианството и да влезе в духовния живот. Дойде ли такъв човек при вас и ви пита обичате ли го, извадете от торбата си една хубава ябълка и му я дайте; пита ли ви пак дали го обичате, дайте му една хубава круша; ако още продължава да ви пита, дайте му една кифла. След всичко това има ли смисъл да питате обича ли ви този човек, или не? Ябълката, крушата и кифлата, които той ви дава, са написани писма, които сами говорят. – „Искам да зная от сърце ли давате тия неща?” Ако нямах разположение, нямаше да ги дам – аз нося тия плодове в сърцето си и оттам ги вадя. Сърцето означава торбата, от която вадя тия плодове и ги давам на тези, които обичам.

Следователно, като се срещнем в новия живот и ме запитате нещо за Любовта, ще кажа: който има торба, той има Любов; който няма торба, и Любов няма в себе си. Днес може да се вярва само на този човек, който има торба. Като видя някой човек, отдалеч още гледам носи ли торба на гърба си, или не; след това гледам пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на Любовта и тогава казвам: „Този е човекът, който вярва в Единния Бог.” Срещна ли човек, който говори за Небето, за Ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: „Този е един от учениците на Настрадин Ходжа.” Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва. Вземете вашите стари теории, вашите стари разбирания и ги хвърлете в някое от езерата. Ако те устоят на водите, вземете ги назад; не устоят ли обаче, разтворят ли се в чистите води на езерата, оставете ги там и благодарете, че сте се освободили от преходното, от временното. Тогава вземете нови теории, създайте си нови разбирания, за да опитате какво значи приятел в Живота – тези теории и разбирания ще ходят с вас навсякъде – и на този, и на онзи свят.

Сега всички хора говорят за Любов, копнеят и въздишат за нея, търсят някой да ги обича. Казвате: „Не ме обичат близките ми, не ме обичат приятелите ми.” Вярно е, че не ви обичат нито приятели, нито роднини, но и вие не ги обичате. Кому какво сте дали? Те са затворени за вас, но и вие сте затворени за тях. Всички хора трябва да отворят торбите си и да дават. Вие трябва да поставите в ума си мисълта да бъдете щедри. Бог е щедър – и вие трябва да бъдете щедри; Бог е благоутробен – и вие трябва да бъдете благоутробни; Бог е Светлина – и вие трябва да бъдете Светлина; Бог е Любов – и вие трябва да бъдете Любов. Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в себе си; който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в Живота, той има Любов в себе си.

Мнозина се безпокоят дали това лято ще има събор, или не. Всякога е имало събор, и сега ще има. Важно е обаче какво ще придобие човек на този събор. – „Дали ще дойдат братя и сестри от провинцията?” Както всякога, така и сега ще дойдат, но всички – с празни торби. Това е правилното положение – да дойдат с празни торби, да ги напълнят и през течение на годината да имат и за себе си, и за другите. Срещам една сестра, отива някъде, но с празна торба; казвам й: „Сестра, дето отиваш, хората не искат празни торби; ела при мен да напълня торбата ти догоре и после продължи пътя си; из целия път раздавай от това, което си получила – отидеш ли между хората, пак раздавай, научи се да раздаваш!” „Даром сте взели, даром давайте” – е казано в Писанието. Срещна ли някой, който е бил при мен, аз зная вече, че той има в торбата си нещо и може да даде от нея всекиму по една ябълка, круша и кифла. Щом е готов да даде и не скрива това, което е получил, той има Любов в себе си – този човек признава само един Бог. Ако от торбата на този човек не излиза за всекиго по една ябълка, круша и кифла, той признава много богове; той не дава на никого нищо, защото многото богове са изяли всичко, каквото е носил в торбата си.

Сега вие виждате, че се смея, но защо – не знаете. Аз се смея на празните торби. Когато видя човек с празна торба, аз ставам сериозен. Някой е недоволен, неразположен, защото торбата му е празна; друг се оплаква, че няма пари. Казвам: който няма пари, нека донесе торбата си да я напълня догоре. Знаете ли какъв е законът на пълненето на торбите? Законът е следният: всеки трябва да носи торбата си сам. Ако иска много, а не може да носи толкова и търси други да му помагат, той не е на прав път. Невидимият свят знае кой колко може да носи – някой може да носи десет килограма, друг – двадесет, трети – тридесет, малцина обаче могат да носят седемдесет килограма на гърба си. Едно трябва да се знае: колкото килограма злато и да носите на гърба си, само три монети са ваши, а всички останали са за другите хора. Отдето минавате, все трябва да раздавате; щом стигнете до София, торбите ви ще се изпразнят съвършено. Който иска торбата му само за него да се пълни, той пак ще остане с празна торба.

Ето днешният ден, неделята, е един събор. Този ден е съборен за онези, които разбират и могат да го използват. За онези, които не разбират, колкото събори и да има, те нищо няма да придобият. Например всички говорят за възкресението на Христа, за Ангелите, но питам какво ще придобият те, ако не разбират какво нещо е Ангел, какво нещо е Възкресение? За хора, които не разбират това нещо, и възкресението на Христа, и съществуването на Ангелите нищо не представлява – защо? Понеже те нито Христа са видели, нито Ангели са видели. Като видя една круша, аз се разговарям с нея и казвам: „Това е Христос.” Ще кажете: „Възможно ли е Христос, такава голяма величина, да се крие в една малка круша?” Възможно е, разбира се. Както крушата влиза в моя организъм и се възприема от него, така и аз се разговарям с Христа. Тъй щото, когато ме питат де е Христос, казвам: Христос е навсякъде, Той е във всички плодове и растения, във всички дървета, във всички извори, във всички камъни, във всички животни и хора.

Следователно хората трябва да дойдат до положение да не умират, да не остаряват, да не скърбят и плачат, да не изпадат в безверие, в малодушие и т.н. Всички тия отрицателни състояния у тях са остатъци от миналите векове, които сега не трябва да се повтарят. Ще кажете, че сте остарели вече. Който носи старостта в ума си, той не е познал Господа; старостта е извехтяла дреха, която човек трябва да съблече и да облече нова. – „Ама побеляхме, очите ни се премрежиха, стомахът ни вече не работи.” Всичко това е така, понеже не вярвате в Господа. Щом повярвате в Единния Бог, вие напълно ще се обновите; всеки ден човек трябва да се обновява – тази е новата философия на Живота.

Казвам: всеки момент бъдете будни, активни, готови на всяка нова работа, на всеки нов импулс. Представете си, че някой ви предложи да се качите на един висок планински връх; вие веднага се отказвате под претекст, че не сте разположени, че сте ходили на екскурзия, че сте видели много високи върхове. Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх. Някой казва: „Аз се качих на еди-кой си връх и много нещо научих.” Нищо още не си научил. За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната Природа – този е смисълът на Живота. Тъй щото, ако отидете на Еленин връх или на кой да е друг връх, трябва да считате, че там ще видите Бога. Щом видите Бога, кажете си: „Желал бих през целия си живот да виждам Бога!” Който казва, че се е уморил и втори път не мисли да се качва по върховете, това показва, че той не е видял Бога. И сега, като излизаме всяка сутрин, някои казват: „Защо трябва да излизаме толкова рано, какво ще придобием от това излизане?” Ние излизаме рано сутрин, за да видим Господа. Днес, например, Господ ни поговори малко чрез дъжда. Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от прах, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна.

Сега вие трябва да разберете в какво седи същината на деня. За тази цел разглеждам пред вас една обща Божествена идея, а именно в какво се заключава същината на всеки ден. За днешния ден например казвам: същината на този ден е Любовта във връзка с Доброто. Същото нещо се отнася и за всеки останал ден. Животът е в настоящето; той носи условията и възможностите за утрешния ден, който пък става настояще. Следователно за днес човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно Знание, една Истина и една Свобода, една Правда и абсолютно равновесие, една Добродетел, една торба с блага. Който вярва в Единния Бог, в една Мъдрост, в една Истина, в една Правда и в една Добродетел, само той е човек на новото. Вън от тези единици мерки, всичко друго са празни думи. Който иска да бъде ученик в пълния смисъл на думата, той трябва да разбере и приложи тази беседа, която считам встъпителна беседа при влизането на ученика в училището. Ако нямате пълни торби, каквито усилия и да правите, ученици не можете да бъдете.

Някой казва: „Аз много ще уча, много ще чета.” Да, ще четеш, докато бъдеш в състояние да дадеш от торбата си на всеки, когото срещнеш, по една круша, ябълка и кифла; вечерта, като се върнеш дома си, ще преброиш колко круши, ябълки и кифли си дал, на кого именно си дал и всичко туй ще запишеш в специален за това дневник. После ще учиш защо Луната се пълни и изпразва. Много от съвременните учени не знаят истинските причини за изпразването и пълненето на Луната, а разискват върху създаването на Слънцето защо е създадено и т.н. Учените са създали ред теории за сътворяването на Земята и Небето, но те са далеч още от онази абсолютна положителна истина по този въпрос. Как са създадени Небето и Земята, защо Слънцето изгрява и залязва – това са въпроси, върху които бъдещата наука ще даде последната си дума. Когато човек започне да търси Истината, неговото Слънце изгрява. Докато я търси, Слънцето му непрестанно грее; щом каже, че е намерил и познал Истината, Слънцето му залязва. Същото нещо е, когато човек започва и свършва четенето на някоя книга: докато човек чете и изучава една книга, тя седи отворена пред него; щом я прочете и изучи, той я затваря. Отварянето на книгата и четенето от нея представлява изгрев на Слънцето; свършването на четенето и затварянето на книгата представлява залез на Слънцето. Отварянето на Библията и четенето от нея представлява изгрев; затварянето на Библията е залез. Значи при изгрева на Слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави. Когато човек е радостен, когато придобива нещо, той има изгрев в себе си; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в себе си. Следователно, когато Слънцето изгрява, човек учи; когато Слънцето залязва, той вече е научил урока си. Не е ли научил урока си, той трябва да се помоли на Бога да продължи деня още малко.

За най-даровитите, за най-способните ученици денят има дванадесет часа; за по-малко даровитите денят има двадесет и четири часа; за обикновените ученици денят продължава шест месеца. И тъй, обикновените ученици идват от северния полюс, защото за тях денят продължава шест месеца, докато научат уроците си. Думите северен полюс в този случай подразбират неблагоприятни условия. Когато някой ученик се намира в неблагоприятни условия за своето развитие, това показва, че той не е даровит. Някой казва: „Много страдания претърпях.” Защо? Понеже не си от даровитите ученици. – „От баща ми остана голямо наследство, но аз го раздадох на хората и сега страдам.” Радвай се, че си го раздал на другите – каквото веднъж си направил, не съжалявай за него. Когато съжаляваш, това значи: „Много хора обичах, разпилях обичта си, но сега никой не ме обича.” Радвай се и за това – докато имаш, раздавай от торбата си и не съжалявай. Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не си на прав път – торбата ти всякога трябва да бъде пълна. – „Аз вече никого не обичам.” – Защо? – „Защото и мен никой не обича.” – Тогава ти си търговец, който има само вземания и давания, загуби и печалби. Докато хората разсъждават по този начин, те не могат да създадат нищо ново. Ако по този начин се образува някакво общество, хората в него пак ще умират, ще страдат и нищо ново няма да създадат. Тъй щото истинският човек никога не съжалява, че обичал хората – той обича и не се интересува дали другите го обичат. Който ви обича, той намира, че всичко у вас е добро. Вземете например майката: каквото и да направи детето й, тя се радва, намира, че всичко у него е добро.

Казвам: човекът на Любовта е човек на новото. Искате ли да се освободите от старото, приемете Любовта в себе си. Днес старото не струва нищо; едно време е имало цена, но сега никой не го търси. Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което човек може да стане. – „Какво ще правим със старото учение?” – Продайте го на мен, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно петаче. От когото го купя, ще напиша името му. Казвате: „Тогава кое е сигурното в Живота?” Сигурно е само това, което може да издържи на всички изпитания в Живота. Някой казва: „Аз боледувах известно време и се обърнах към Бога като към най-сигурно място, но молитвата ми не се прие.” Значи има някаква причина за това. Ти не се обезсърчавай, пак се помоли, докато получиш отговор на молитвата си. Реалността или сигурността на Живота седи във връзката ни с Бога – щом сме свързани с Бога, молитвата ни всякога ще бъде приета.

Някой казва: „Като умра, тогава ще науча много неща, тогава ще позная Бога.” Питам сигурен ли си, че като умреш, ще отидеш при Бога и ще Го познаеш? Ако умреш и не отидеш при Бога, тогава нито страданията, нито смъртта имат смисъл. Обаче, ако след смъртта си отидеш при Бога и Го познаеш, и страданията, и смъртта са оправдани. Когато младата мома отива на планината, за да срещне своя възлюбен, всичките й мъчнотии се оправдават, ако срещата й излезе пълна. Обаче, ако тя отиде на планината и не срещне там своя възлюбен, страданията й не се оправдават. Едно трябва да знаете: възлюбеният на човешката душа е само Бог. И тогава качи ли се човек на планината да срещне Бога, той всякога ще има успех. Намерите ли Господа, всички хора ще намерите. Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост и ще кажете: „Сега вече съм богат човек, торбата ми е пълна и мога да раздавам на всеки, който има нужда.” Без Бога всеки е нещастен – защо? Всеки се оплаква, че пари няма, къща няма, приятели няма и т.н. Казвам: който повярва в Единния Бог – в една Любов, в една Мъдрост, в една Истина, в една Правда и в една Добродетел, той ще има всичко в света.

Сега, кое положение предпочитате: вие да отидете при Господа или Той да дойде при вас? Който отива при Господа, торбата му трябва да бъде пълна, та отдалеч още да принесе нещо хубаво. И Бог ще погледне носи ли този човек нещо в торбата си или е празен; Бог не обича хора с празни торби. Другояче казано, човек трябва да има сърце, пълно с Любов. Види ли сърцето на човека, пълно с Любов, Бог ще му даде нещо, но и човек трябва да даде нещо на Бога. Ако дойде при човека, Бог ще му даде пълна торба; с какво? С подаръци. Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания – в тях се крият великите тайни на Живота, които хората трябва да разберат и проучат; в тях се крият духовни опитности, които трябва да се използват.

Съвременните религиозни хора, като не разбират езика на Духовния свят, изпадат в ред заблуждения и самоизлъгвания. Например някой казва: „Аз видях Господа, облечен с бяла шопска аба.” Питам защо Господ беше облечен с шопска дреха – навярно от любов към теб, който си шоп. Действително, когато Бог посещава някого, Той слиза до неговия уровен – благодарение на това този човек се колебае дали Бог го е посетил, или не. За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Затова посети ли Бог някого, той трябва само да се радва, без да се рови в себе си Бог ли го е посетил, или друг някой; човек трябва да се освободи от стария си навик да рови. Той трябва да каже: „Едно време като свиня, като прасе ровех със зурлата си, но сега ще ровя с пръсти, ще правя дупки в земята и във всяка от тях ще посаждам по едно семенце.” Дойде ли подобно желание да ровите, ще вземете перо в ръката между пръстите си и вместо да ровите, ще напишете някаква хубава мисъл. По този начин ще възпитате свинята, като я заставите, вместо да рови с муцуната си, да заравя с пръста си семенца в земята и да пише с пръста си хубави мисли и стихотворения.

Сега ще направя превод на думата свиня: тя е символ на неразумен живот, на неразумна философия. Лошото в свинята е нейният навик да рови – щом влезе в някоя градина, тя веднага започва да рови, без да обръща внимание на това, че ще повреди хубавите цветя и плодни дръвчета. Не правят ли същото и някои от съвременните хора – те влизат в някой дом или в някое религиозно общество и започват да учат хората, как да живеят, как да се молят на Бога и т.н. Искате ли да научите някой човек как да се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се пред някое дърво с увиснали на него плодове и кажете: „Вдигни ръцете си нагоре, за да си откъснеш един хубав, зрял плод!” Щом вдигне ръцете си нагоре, вие ще му кажете: „Ето така трябва да се моли човек!” После ще покажете на човека, как се коленичи; като вдигне човек ръцете си нагоре, за да откъсне един плод, но не може да го улови, той трябва да коленичи на земята и оттам да го вземе. Значи човек ще коленичи, за да вземе плода, който е паднал от дървото, и ще каже: „Господи, сгреших, не можах да уловя плода, създаден от Дървото на живота.” Обаче може да коленичи само онзи, който има смирение в себе си. Ако човек не е готов да коленичи пред всяка страдаща душа и да й помогне, той не е коленичил. Видите ли една страдаща душа, не питайте защо страда, но дайте й един плод, без да я учите как да го яде; кажете на този човек: „Братко, целият свят – Небето, Земята, Слънцето, Луната, звездите – всичко е създадено за теб, защо трябва да страдаш?” – „Не ме ли залъгваш?” – „Не, говоря ти истината – Бог е създал всичко за хората – да учат и да работят.” След това дайте му няколко златни монети и кажете: „Братко, ти си млад човек, имаш възлюбена, която не иска да те вижда в този жалък вид – купи си нови дрехи, облечи се и иди при нея; купи си един часовник, за да определяш времето.” Всеки трябва да има часовник като мярка за времето – така той ще се ориентира в Живота и ще може правилно да разреши някои от своите задачи.

Като говоря за часовник, аз го разглеждам като символ на Живота. Всяко докосване до часовника напомня часовете, минутите и секундите. Това прави човека буден – да не губи нито секунда от времето си. Има хора, които са дошли до положение да не губят часовете си; други са отишли още по-напред, те не губят напразно минутите си; малцина са дошли до положението да не губят секундите. Човекът на минутите среща на пътя едного, бързо вади от торбата си една круша и му я подава. – „Защо ми даваш тази круша?” Той взема крушата назад, слага я в торбата си и продължава да върви. Този човек се чуди защо му дават круша. Това, което заставя един да не взема, заставя другиго да дава. Този човек се е молил дълго време за някакъв плод, а като му дават, чуди се защо става това. Тази круша не е нищо друго освен отговор на неговата молитва. Който носи торба с плодове, той е пощаджия и къде кого срещне, дава по един плод. И всеки ще го пита защо му дава този плод. Такова запитване е подобно на въпроса, който хората си задават: „Този човек обича ли ме или не?” Плодовете на тези, които ви обичат, са безупречни, без никакъв дефект. Вземете плода, който те ви предлагат, опитайте го и ще видите, че той е необикновено вкусен, пресен, току-що откъснат от градината.

Мнозина казват: „Ние трябва да уредим живота си.” Как може да се уреди Животът? Без Любов Животът не може да се уреди, без Добро Животът не може да се уреди, без участието на ума, сърцето и волята Животът не може да се уреди. Някои мислят, че животът на Земята не може да се уреди и казват: „Както си се родил, така ще си отидеш”; други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре.” Не, смъртта не може да разреши въпросите на Живота. Смъртта иде, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал; тя казва: „Бог ме изпрати да ви науча да станете благодарни.” Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата си!” Той отваря торбата си и смъртта започва да бие, да взема всичко, каквото има в нея. Любовта всичко дава, смъртта всичко взема.

Следователно смъртта има смисъл само тогава, когато освобождава човека от злото, обаче тя няма смисъл, ако освобождава човека от Любовта. Да умре човек за старите си възгледи, в това има смисъл; да умре за Божиите блага, в това няма никакъв смисъл. Смисълът е в Живота, а не в смъртта. И ние сме дошли на планината да живеем, да се радваме на именията на своя Баща. Щом сте дошли тук, временно поне забравете всичко. Във възгледите на всички трябва да стане голям преврат – да се обновите, да започнете да мислите, чувствате и действате по нов начин.

Аз говоря за онези, които се интересуват от тези въпроси – само те ще получат нещо от торбата. Които не се интересуват, те нищо няма да получат. Мнозина питат: „Кой е пътят, методът, по който мога да стана ученик?” Който иска да стане ученик, той трябва да има пълна торба, т.е. сърце; сърцето пък трябва да бъде пълно с Любов. Понякога сърцето на човека тупти по-силно от обикновено и той се плаши. Нищо страшно няма в това туптене – това сърце постоянно се отваря и затваря, т.е. дава и взема. Какво страшно има в отварянето и затварянето, в свиването и разпускането на нашата торба – така именно става и кръвообращението. Когато торбата се отваря, тя се свива; в тези моменти на отваряне и затваряне на торбата човек вади или туря нещо в нея. Отварянето и затварянето, свиването и разширението са два процеса, които стават и в самата Природа. Когато сърцето се свива, Бог взема нещо от него; когато сърцето се разширява, Бог дава нещо в него – Бог дава, Бог взема. Казвам на едного: „Ще дадеш!” – „Какво?” – „Това, което е в сърцето ти.” Понатисни малко и кръвта веднага ще излезе от сърцето ти – на този даваш кръв, на онзи даваш кръв и всички се радват. От едната страна влиза артериална, а от другата – венозна кръв. Само по този начин човек може да види всички процеси, чрез които Бог ни учи как трябва да живеем. В ума си човек трябва да държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взема плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума. Например, ако някой направи едно добро, още до вечерта може да му се върне, но с лихвите. Ако някой прави усилие да се качи на планината, щом се върне оттам, той ще има малък придатък, който ще се отрази благотворно върху организма му – законът е такъв.

Следователно всеки ден човек трябва да направи поне най-малкото Добро, изразено в мисъл, чувство или действие. Това Добро може да бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица или на някой човек. Колкото малко да е това Добро, то трябва да се направи – най-малкото Добро е израз на Божественото учение, на вътрешния закон в човека. Живее ли човек по този начин, и Ангелите, и светиите, и добрите хора ще го познават и посещават. Най-после и неговият Учител ще го посети. Само тогава човек ще има правилно и високо разбиране за Бога.

Сега, аз искам да ви представя Божественото учение в достъпна форма за приложение още сега, а не за в бъдеще. Остане ли да се разбере и приложи в бъдеще, то е неразбрано учение. Например мнозина очакват събора; казвам: ако те не могат да разберат днешния събор, и другият ще остане неразбран за тях. Да разберем Божията Любов, това е събор; да разберем Божията Мъдрост, това е събор; да разберем Божията Истина, това е събор. Съберем ли всичко това, то представлява най-великият събор в света. Ако се съберем на едно място, за да обменим своята Любов, своето Добро, да изпратим своята мисъл в света, да утешим бедните, страдащите, това е най-великият събор. Тъй щото целта, за която сме се събрали тук, е пак събор.

Някой казва: „Бог ще прости ли греховете ми?” Казвам: Бог не може да не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито да са неговите грехове. Любовта всичко заличава; без Любов греховете никому не се прощават – това е закон. Внесе ли се Любовта като основа в Живота, всички грехове, които съществуват, ще изчезнат, всичко старо ще изгори. Доброто пък е условие за реализиране на Любовта. Когато човек е добър, Любовта непременно ще се прояви в живота му. Някой казва: „Заслужават ли хората моята любов?” Имайте предвид следното правило: всяко живо същество заслужава Любов, т.е. заслужава да бъде обичано – защо? Понеже всяко същество е произлязло от Бога. Ако това същество не прилича на вас, нищо не значи; и мухата заслужава Любов, макар че хапе. Мухата хапе, защото и по-високостоящите от нея същества хапят – и човек понякога хапе. Мухата трябва да знае, че с хапане няма да отиде далеч – ако някой й прости, друг ще я накаже за нейното хапане. Мухата се оправдава, че това е навик, от който тя не може да се освободи; за този лош навик обаче тя плаща с живота си. Питам защо мухите хапят. Мухата казва: „Едно време Бог ни изпрати в света да хапем животните, понеже те бяха много мързеливи – нашето хапане беше остен за тях.” Днес мухата не хапе само говедата, но тя хапе и човека, който е свършил четири факултета и който не се нуждае от остен. Този човек може лесно да се справи с тази муха: той затваря прозорците на стаята си, улавя мухата, забожда я на специална игла и започва да я изучава. После поставя под нея датата на изследването, мястото, дето е уловена, и латинското й име – с това животът на тази муха е свършен.

Казвам: хората имат навици, подобни на тия на мухите, комарите, змиите, гущерите и т.н.; те са анормални остатъци от миналото. Ако някой човек прояви в себе си един от тия навици, той трябва да си каже: „Аз не трябва да се връщам към миналото, да се проявявам по този начин; едно време хапех, жилех, но сега съм човек и трябва да постъпвам благородно.” Каже ли човек така, той осмисля вече съществуването на всички живи същества под него. Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта трябва да се излива от сърцето му като от извор; той трябва да върши Волята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля – на камъните, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви краски да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Някога краските, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на Живата Природа са поставени на местата си, според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тия картини – от Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.

И тъй, човек трябва да се стреми към съвършенство. Това може да се постигне, когато човек е в изправност към Любовта, когато е готов на всички жертви за нея. Дойде ли човек до това положение, торбата му винаги ще бъде пълна. Ако торбата на някой човек е пълна, а работите му не вървят добре, коя е причината за това? Причината за това е неговата скържавост – той или много рядко отваря торбата си, или никак не я отваря. Много от съвременните хора имат хубави торби от коприна, от лен или от друга фина материя, пълни с всякакви плодове и кифли, но понеже не се отварят често, плодовете в тях са изсъхнали, а кифлите са се превърнали на пексимет. Някой казва: „Знаеш ли какво нося в торбата си?” Зная какво носиш – изсъхнали ябълки, круши, сливи, кифли и т.н. Според мен, всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за да даде всичко, каквото има, и да приеме всичко, което му се пада, е анормално – сърце, което не тупти както трябва. Нормалното сърце е торба, която постоянно се отваря и раздава от нея на бедни, на страдащи; за себе си пък ще остави само една ябълка, една круша, една кифла и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал. Тогава Бог ще погледне към това сърце благосклонно и ще каже: „Това сърце е разбрало смисъла на Живота.”

И тъй, торбите на всички трябва да бъдат пълни, за да раздават. Затова именно е казано в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!” В това отношение Природата ни дава пример на абсолютно безкористие. Ето толкова време как сме тук, ние се ползваме безплатно от дърва за отопление, за готвене. Вечер, събрани около големия огън, ние имаме възможност да попеем, да посвирим малко и да благодарим на Бога за благата, от които се ползваме през деня. Братята, които свирят на цигулка, дадоха добър пример на безкористие: дойде един от тях около огъня, вземе цигулката си и раздава; цигулката е торбата, от която той вади едно музикално парче вместо ябълка, второ – вместо круша и трето – вместо кифла. Всеки брат и сестра, които свирят, трябва да изпълнят най-много по три парчета – всяка вечер ще ни свирят по три парчета, и то все нови; истинският цигулар разполага с голям репертоар. Тези са новите възгледи, които трябва да приложи всеки, който иска да бъде ученик. Торбата на ученика трябва да е пълна и той щедро да раздава от нея.

Някой казва: „Ще бъдат ли простени греховете ми?” Ако обичаш, ще бъдат простени; ако не обичаш, няма да бъдат простени. – „Ще се усили ли вярата ми?” Ако обичаш, вярата ти ще се усили. – „Мога ли да стана учен човек?” Ако обичаш, можеш да станеш и учен, и философ, и поет, и художник. Ако обичаш, ако имаш Любов в себе си и раздаваш от нея на всички живи същества, можеш да станеш каквото пожелаеш. В Любовта се крият всички възможности и условия за растене и развитие. Искате ли нещо повече от Любовта, ще получите тояга. Апостол Павел казва: „С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?” Често старите учители си служеха с тояга като възпитателен метод; когато предаваха уроците си, те не носеха тояга, но щом изпитваха, те прилагаха тояга за онзи ученик, който не знаеше уроците си. И съвременните учители употребяват тояга, но видоизменена в числа – например единицата и двойката са тояга за учениците; когато ученикът получи единица или двойка, той се връща у дома си недоволен, тъжен, че не е могъл да задоволи учителите си.

Тази беседа се отнася за ония ученици, които искат да свършат училището. Едно от основните правила в това училище е всеки ученик да има хубава торба с хубави плодове. Второ основно правило е ученикът да отваря торбата си навреме и да раздава от нея на всеки, който се нуждае. Такъв трябва да бъде човекът на новото време! Казвате: „Как трябва да проповядваме?” Ще проповядвате като кифладжията и като онзи, който продава плодове. Ще натоварите един кон с два коша – единият с ябълки, другият с круши, а в ръката си ще носите една кошница с кифли и ще тръгнете от град в град и от село в село и ще викате: „Хайде круши, ябълки, кифли!” Хората ще започнат да се събират около вас, да искат от вашите ябълки, круши и кифли. На бедните ще давате даром, на средна ръка хора ще давате евтино, а на богатите – по-скъпичко. Като се срещнат тия хора, ще си разправят едни-други:

– Чудно нещо, срещнах един търговец, който раздаваше плодове на бедните хора без пари.

– Аз пък купих от него плодове, но много евтино.

Богатият казва:

– На мен ги продаде малко по-скъпо.

Обаче всички тия хора са много доволни от плодовете на този търговец.

Тъй щото в най-скоро време искам да ви видя с кон, натоварен с два големи коша с плодове, и с една кошница кифли в ръка. Ще кажете, че не ви е удобно да направите това нещо. Питам какво бихте направили, ако приемният изпит за ученика е именно такъв? Не само че ще продавате, но трябва да викате: „Хайде тука са хубавите ябълки и круши!” Някой ще каже: „Всичко мога да направя, но тази задача не мога да изпълня по никой начин!” Който иска ученик да бъде, той трябва да изпълни всички задачи, които се дават в училището. Прави ли избор в задачите – една от тях изпълнява, а друга не може да изпълни, той не е ученик.

Сега вие искате да знаете ще има ли днес още една беседа. Казвам: днес целият ден торбата ми ще бъде отворена и на всеки, който дойде при мен, ще му дам по една ябълка, круша и кифла. Сега дадох на всички по една ябълка, на обяд ще ви дам по една круша, надвечер ще ви дам по една кифла. Ябълката, крушата и кифлата са символи, които трябва да се преведат. Ябълката представлява Живота, който се ражда от Любовта; крушата представлява Мъдростта, а кифлата – Словото, т.е. Истината. Казано е: „Глава на Словото е Истината.” Следователно в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупният Живот, цялата вечност, както и щастието, благото на всички души. Искате ли да постъпите в Божествената Школа, Любовта, Мъдростта и Истината трябва да бъдат основа на вашия Живот. Само по този начин вие ще разберете смисъла на всичко, което Бог е създал. Затова именно и ние сме дошли на Рила – да научим и разберем смисъла на Божиите творения.

Ще кажете: „Братята и сестрите, които не са тук, ще съжаляват за това.” Представете си, че всички са тук, но стомасите им са развалени; какво ще се ползват те от благата, които Бог е дал? – „Поне две-три екскурзии да бяха направили.” Представете си още, че те са тук, но краката им са изкълчени и не могат да вървят, а само шум вдигат; при това положение какво ще се ползват те от високите върхове? Щом вие мислите за братята и сестрите, които не са тук, ето какво трябва да направите: всичко, каквото сте придобили, ще натоварите на един кон и като отидете в София, ще раздавате на всеки, който не е бил между вас.

Сега вие трябва да преведете значението на коня и на магарето като символи. Никой не може да влезе в закона на посвещението, ако не води магаре със себе си; никой не може да воюва, ако не язди кон. Следователно магарето е символ на посвещение, конят е символ на воюване. Когато Невидимият свят иска да научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли. Конят пък, на който човек язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва да точиш ножа си, да бъдеш смел и решителен, твърдо да защитаваш своите възгледи.” Големите уши на магарето говорят, че човек трябва да бъде щедър. Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тия, с които воюва. След това ще върне всичко, което е взел, и ще каже: „Хайде от мене да замине.” Тъй щото при магарето човек дава, а при коня – взема. Отличителната черта на коня е привързаността. Конят лесно се привързва, а магарето – мъчно; у коня има творчество, а у магарето живее стремеж към Истината, към Правдата; магарето обича да води стадото, затова винаги върви напред; конят обича да воюва, той казва: „Аз не мога да водя овце.”

Казвам: тези въпроси са странични. Първото нещо, важно и необходимо за всички, е да имате пълни торби, пълни сърца. Сърцето трябва да бъде пълно с Любов, със Светлина, със Свобода – който има такова сърце, той вечно се подмладява. Сега хората остаряват, защото живеят само със своите мъчнотии; те казват: „Какво беше едно време, а какво е сега!” Какво е било едно време не е важно, сегашното време, днешният ден е важен – днешният ден струва повече, отколкото вчерашният. Миналото е изиграло своята роля, то е старото време, а сега, днес е новият ден, денят на младостта. Днес човек трябва да се подмлади – той трябва да обнови сърцето, ума и волята си, да внесе в нея стремеж към Истината. Някой казва: „Разочаровах се, изгубих младост, сила, живот.” Оставете разочарованията настрана, оставете изгубеното настрана, не търсете това, което сте изгубили. Ако търсите един модерен часовник, който не можете да използвате, какво струва той за вас? Това, което днес ви дава Бог, струва повече, отколкото онова, което ви е дал в миналото. – „Едно време ядох сладко.” Как си ял едно време не е важно; днешният обяд например струва повече от вчерашния – той струва хиляди радости. Забравете миналото, използвайте това, което сегашният момент носи. Не мислете за утрешния ден – той сам ще се погрижи за себе си. Миналото се е погрижило за себе си, днешният ден се грижи за себе си, следователно и ние, които сме в днешния ден, трябва да мислим и да се грижим само за него.

Мнозина от вас, които сте дошли тук, са обременени, загрижени, че нямат достатъчно средства, че палатките им не ще издържат много и т.н. Казвам: докато човек се намира пред хубавите ябълки, круши и кифли, нека забрави всичко, нека свърже мисълта си с тях и каже: „Господи, благодаря за всичко, което си ми дал.” Изпита ли тази благодарност към Бога, всичко друго – знание, добродетели, богатства – ще дойдат сами по себе си. Добродетелите идват при човека както Ангелите – когато някой Ангел види един добър човек, той веднага съобщава и на другите Ангели, че е видял добър човек на Земята; един след друг тия Ангели започват да посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък. Питам какво по-добро от това, човек да бъде обект на Ангелите, на светиите и на добрите хора – какъв по-велик смисъл може да има Животът от този?

Казвате: „Как да се подмладим?” Отворете торбите си, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите. Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата си и никому не дава. Отваряйте и затваряйте торбата си, ако искате да бъдете млади и радостни. И тогава дойде ли скръбта при вас, радвайте се; дойде ли Радостта при вас, пак се радвайте! Разликата ще бъде тази, че на Радостта ще се радвате само един път, а на скръбта – два пъти. Казано е в Писанието: „Жена, кога ражда, на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща в радост, че се е родил човек на света.” При възпитанието на съвременните хора трябва да се внесе новото, което коренно да измени възгледите им за Живота. Например какво лошо има в скръбта – при всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека. Човек скърби, докато в душата му се роди нещо ново; щом се роди новото, той не помни вече скръбта си и радостта му е двойно по-голяма от скръбта. При скръбта човек вижда Бога и затова трябва да се радва.

Днешният ден нарекохме ден на проявената Божия Любов, ден на Божията Доброта. При това забележете колко приготовления имаше за този ден от страна на Невидимия свят. Днес е 19 юли, при това имаме и пълнолуние. Вчера и онзи ден имаше голямо чистене – дъждът изми палатките отвън и отвътре. Освен това тези дни имаше и малко влага, която показва, че някои неща трябва да растат. Покрай всички благоприятни съчетания на Природата имахте възможност да се разходите по езерата с лодка. Ще кажете: „Какво хубаво съвпадение, че един господин от Чехия, гост на Рила, имаше лодка, с която ни разходи по езерото.” Външно тия неща са съвпадения, но те са символи, които имат дълбок вътрешен смисъл. Чудни и велики са Божиите дела! Бог е велик в малките работи и когато вършим Волята Божия, Той всичко записва.

Сега и аз отворих торбата си и дадох всекиму по нещо. Благодарете на Бога, че навреме отворих торбата; благодарете още и за това, което чухте! Втори път като дойда, моята торба пак ще бъде отворена и по-хубави работи ще извадя от нея. Все по-хубави и по-велики работи ще се вадят от тази торба, но вие трябва разумно да ги използвате.

Желая на всички да бъдете като времето днес – с чисти и ясни умове като небето, със сърца топли и любящи като слънцето, бодри и свежи по дух като въздуха.

4. Песента „Ти си проявената Любов“
5. Формулата „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, ние сме добро, ние сме истина“

Вечерен наряд

1. Песента „Запали се огънят“
2. Молитва на свещената чистота
3. Песента „Отче наш“
4. Песента „На Учителя“
5. Формулата „Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, духът ми е крепък, защото живея в Закона на Любовта безгранична, в която няма никаква измяна“