СУТРИН
- Песен: „Той иде“
- Утринна молитва на ученика
- Беседа: „Симон Петър“, държана на 12 юли 1931 г., Петровден, 18 ч.
- „Песен на зората“
- Молитва „Отче наш“
- Формула на ученика, 1 път
Симон Петър
държана на 12 юли 1931 г., Петровден, 18 ч.
„И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго.“
От Матея 16: 16
„Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва да знае отде да започне. Когато някой ученик иска да учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва да направи за тази цел? Най-напред този ученик трябва да подаде заявление до съответното училище, за да бъде приет за ученик. Заявлението му трябва да бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех. Второто положение, което предстои на ученика, е да дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание да разгледат заявлението му. Третото и най-тревожно положение за ученика е да получи отговор приет ли е за ученик, или не.
Сега, трите беседи, които държах днес, представят положенията, на които ученикът е изложен до приемането му в училището. Утринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика; втората беседа отговаря на събранието на професорите, за да разгледат заявлението и документите на ученика; третата беседа, т.е. тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета. След това положение какво трябва да прави студентът? Той трябва да се заеме да учи.
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета. Той е подал заявлението и документите си, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен да учи. Та и на вас сега предстои само да учите, без да разправяте на хората, че сте ученици. Дипломът, който имате от по-долното училище, беше необходим само до приемането ви в по-горно. Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви сам по себе си нямаше да има голямо значение. И сега, ако ученикът не учи, той не може да се повдига; ако учи, той се повдига. Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението си. И в този случай той получава диплом, но като на круша, която преждевременно е узряла и паднала на земята. Обаче падането е неестествен процес. В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва да се пазят. Например те искат да придобиват нови чувствания, нови мисли, нови знания, с които да се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили. Те трябва да асимилират всичко придобито, да го разработят, да не останат у тях известни наслоявания. Явят ли се такива наслоявания, те трябва да се освободят от тях. Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без да могат да си помогнат, тя казва: „Стига толкова!” – и поставя граница.
Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите си до професорското тяло и очаква неговия отговор. Когато човек започне да яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането си в университета. Като се нахрани човек, настъпва процесът на мисълта, т.е. разпределението на храната по целия организъм. Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма да помисля вече за ядене.” Не, след четири-пет часа ти пак ще огладнееш и отново ще помислиш за ядене – ти пак ще трябва да подадеш заявлението и документите си и да чакаш отговора на професорското тяло. С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва – всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома си и ще чакате отговор. Така ще постъпвате всеки ден, докато свършите курса на училището. Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма да има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
Питам каква разлика има между живота на младия и на стария човек? Животът на младия може да се уподоби на фар, поставен в морето да свети, да направлява движението на корабите към пристанището. Животът на стария е подобен на живота и длъжността на фенерджията около този фар – длъжността му е всеки ден да чисти фара, да му набавя горителен материал, за да може, когато пожелае, да го запали. Тъй щото младият и старият се различават по службите, които изпълняват: предназначението на младия е едно, а това на стария – друго. Като млад ще имаш грижата да светиш, да посочваш пътя на корабите; като стар ще имаш грижата всеки ден да чистиш фара, да го нареждаш и като дойде часът, когато трябва да светне, да бутнеш бутончето и да го запалиш. Който разбира Живота по този начин, той го осмисля. Тогава старият ще каже: „Аз остарях вече, т.е. аз престанах да светя, но затова пък грижата ми е да чистя фара и да го запалвам.” Младият ще каже: „Аз имам само една задача – да светя!”
Някой човек, бил той стар или млад, казва: „Аз живея добре.” Какво подразбира добрият живот? Това значи: аз, като млад човек, светя, т.е. моят фар постоянно свети; или аз, като стар човек, чистя добре своя фар. Някой казва: „Аз не живея добре”; това значи: като млад човек аз не светя или като стар човек аз не чистя добре своя фар – значи и младият, и старият са закъсали в живота си. Младост и старост са две състояния, които човек едновременно преживява. Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата да чисти своя фар. С други думи казано, който свети, той едновременно слугува на хората.
Питам какво се разбира под думите „Ти си Син на Бога живаго“? Това показва степен на съзнание. Оттам всеки човек трябва да съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може да расте, да се развива, докато дойде ден да се нарече Син Божи. Какво се разбира под думата ден? Това са възможностите, които денят крие в себе си. Като се каже нощ, разбираме възможностите, които нощта крие в себе си. Думите здраве, богатство, разумност, доброта, красота, мъдрост, любов, истина – това са ред възможности, които се съдържат в тези понятия. Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може да расте и да се развива. Например кажеш ли думата любов, ти имаш вече на разположение възможностите на един голям свят – тези възможности дават условия да растеш и да се развиваш. И тогава, ако си ученик, дето влезеш, всички ще ти услужват: отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение. Ако на Земята е така, колко повече в Божествения свят, дето владее абсолютно съвършенство, дето всичко е в пълен ред и порядък.
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои, и казват: „Аз не мога да бъда Син Божи.” Да казвате, че не можете да бъдете Синове Божии, то е все едно да казвате, че не можете да учите. Ако сте ученик в едно училище, как да не можете да учите? Да казвате, че не можете да учите, то е равносилно на това, да се отказвате от Живота си. Който учи, само той живее и обратно – който живее, само той учи. Някой казва: „Толкова години вече как живея на Земята и нищо още не съм постигнал.” Тази мисъл не е права, какво искаш да постигнеш? Като седнеш на обяд да ядеш, какво искаш да постигнеш; как се изразява постижението – в количеството на храната или в начина, по който тя се възприема, преработва и използва? Човек може да изяде десет килограма хляб, а може да изяде само сто грама, но и в двата случая да има един и същ резултат. Следователно истинското постижение седи в това приетата храна от организма да се преработи, да се превърне в динамическа сила, да стане плът и кръв в човека. Под думите плът и кръв разбираме организиране на силите. Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен; докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше да говоря. Обаче в Божествения свят този въпрос е поставен другояче, там всяко нещо се използва разумно. Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може да говори някъде в стаята си, а същевременно да го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още. Тъй щото, който казва, че сам нищо не може да направи, той не разбира закона. Ако човек има една свещена идея в себе си, не е възможно тази идея да не се възприеме от хиляди хора още. Какво правят някои хора днес? Те казват: „Ние имаме велики идеи в себе си, но никому не искаме да ги поверим, защото няма да ги разберат.” Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма да я разбере – хиляди хора ще чуят и възприемат твоята идея.
Ще ви приведа един пример, за да видите как се предават идеите. В древността имало един цар, който извършил ред престъпления и за наказание Бог поставил на главата му два рога, за да го държат всякога буден, да помни престъпленията си. Той грижливо криел рогите си от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата си. Когато викали бръснар да му услужва, след свършване на работата си царят заповядвал да обезглавят бръснаря, за да не издаде някому тайната, че царят имал рога. Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата си, казал на царя: „Царю честити, смили се над мен, не вземай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш.” Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи – не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка, да каже някому – главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея – да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога.” Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога.”
И тъй, имате ли някаква мисъл в себе си, не се страхувайте дали тя ще се реализира, или не. Вие я изкажете, споделете я и тя ще се разнесе из пространството. Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали да се реализират. Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва да се реализира – такъв е Божественият закон. В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи. Той е уд на Божествения организъм, както и ръката на човека е уд на неговото тяло. Ръката например не ражда идеите, тя сама не ражда и Доброто, но е посредник при извършване на всяко добро. След всяко посредничество на ръката в Доброто тя заслужава да й се благодари. Обаче ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия да бъде посредница за предаване на Доброто, което човек замисля.
Казвам: вие трябва да схващате вътрешната сила на нещата. Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания. Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение. Колелото започнало да се хвали, да разправя на всички, че Бог го направил. След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш да ти дам?” – „Искам да ми дадеш една ос, за да стана точило, на което да точа хората. Освен хората, искам да наточа всички ножове в света, за да познаят, че и аз мога да върша работа. Обаче и ножовете, които се точат на мен, също така могат да вършат работа.” Всички ножове, които се острили на точилото, дошли да му благодарят, че могат да вършат работа. Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали да режат главите на хората – днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
И тъй, съвременните хора искат да острят ножовете си на точилото. Кои са тези ножове? Ножовете представляват човешките езици. Следователно точилото, което остри ножовете на хората, същевременно остри и езиците на хората. Тъй изострен човешкият език, той пък остри умовете на хората и като погледнете, този остър нож започва да коли този-онзи, докато всички вземат да се оплакват от него. Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против себе си?” Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока си много добре, но те не ме разбраха.” Наистина, Бог направи точилото за добро на хората, но като не го разбраха, те го използваха за зло. Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото. Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли, за да карат хората. Само по този начин светът ще се оправи.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок – как да се движиш от едно място на друго.” В миналото човек е седял отдолу, но работата му не е вървяла напред; сега той ще седне отгоре на колата. Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете си, всичките му работи ще се уредят. В миналото човек е точил ножове, но сега като господар той е превърнал ножа в ос на колело, за да се върти, да върши работа. Колелото е турил в колата, конете е впрегнал да теглят колата, а той се е качил отгоре й да управлява. Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела да се въртят. Колелата представляват способностите в човека.
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Щом човек мисли правилно, той ще може и правилно да си въздейства. Щом мисли човек, той ще може да обуздава езика си. Какъв смисъл има, ако кажеш някому няколко горчиви или обидни думи? Този човек ще се наостри като бръснач срещу теб. Тъй щото преди да кажете някому обидни думи, помислете си кое е по-добре – да оставите човека свободен сам да се изправи или с вашите обидни думи, не навреме казани, да го наострите като бръснач? Казвате: „Какво трябва да се прави, когато някой ме предизвика с нещо?” Ще ви приведа един пример, от който можете да извлечете поука как да постъпвате в такива случаи. Вървят по улицата двама души: единият – беден, стар човек, прегърбен и с тояга в ръка; другият – също така стар, прегърбен човек, но богат; той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взема камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобливо му казва: „Ела, синко, при мен. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мен, но сега разбрах, ти ми даде отличен урок. Ето аз имам четиридесет лева в джоба си – вземи ги да си купиш нещо с тях.” Същото дете минава покрай богатия старец, взема камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мен да ти кажа нещо.” Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие – то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. И старият човек се учи, и детето се учи.
Казвате: „Глупава работа е тази, защо бедният старец трябвало да благодари на детето, което го замервало с камък?” Казвам: съвременните хора правят същите погрешки, каквито и детето прави. Ти си в положението на дете и отиваш да спориш с един философ, който знае много неща; обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш. Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението си в някой вестник или в някое критическо списание; този философ те среща, удря ти няколко тояги и си заминава. Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой си философ е отлична. Той трябва да напише още една – по-сериозна, по-строга от първата.” Така постъпва и Природата: тя дава възможност на злото да се прояви до своя краен предел, за да се излекува. Злото не може да се лекува в началото си – докато е в началото си, то може само да се използва като работна сила. Следователно злото може да се използва в началото, а Доброто – в своя край. Значи на края на злото седи началото на Доброто, а на края на Доброто седи началото на злото. Такива са отношенията между Доброто и злото на физическия свят. Казвате: „Какво ще стане с нас?” Щом престанете да живеете зле, Доброто ще дойде; щом престанете да живеете добре, злото ще дойде. Започнете ли с Доброто, ще придобиете щастие, богатство, здраве, приятели, в душата ви ще настане Мир, а в ума ви – Светлина. Изгубите ли това състояние, обратният процес ще дойде – тогава вие ще кажете, че Господ и хората са ви забравили. Не, въпросът седи другояче – вие сте направили някакво отклонение или някакво опущение в живота си, вследствие на което идат тези нещастия. Малките отклонения произвеждат големи последствия.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам, за да му предаде Словото Господне. И рече царят на Божия човек:
– Влез с мен у дома и обядвай, и ще ти дам дар.
Человекът Божи рече на царя:
– Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне да не ям хляб, да не пия вода и да не се връщам през пътя, по който съм дошъл.
И настигна го по пътя един стар пророк и рече му:
– Дойди с мен в къщата ми, та яж хляб!
– Не мога, защото ми е заповядано нито хляб да ям, нито вода да пия, нито да се върна през път, по който съм дошъл.
– И аз съм пророк, както и ти. И Ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с теб в къщата си, за да яде хляб и да пие вода.”
Той го излъга. И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода. И рече му Господ:
– Понеже не послуша гласа Ми и не опази заповедта Ми, тялото ти няма да влезе в гроба на отците ти.
И отиде си чeловекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
Казвам: каквото и да ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя си; ако ви кани дома си, кажете му, че друг път ще дойдете. Изпълнете Волята Божия, както ви е заповядано, и втори път като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк да си поговорите. Свършете първо работата си с царя, както ви е заповядано. Не изпълните ли Волята Божия както трябва, с това вие прекъсвате връзката си с Бога. Закон е: започвате ли някое добро дело, изпълнете го както ви е казано. Дойде ли ви на ум някакъв нов план, не се отклонявайте от първия; като свършите работата си, тогава разгледайте новия план. Не изпълните ли Волята Божия както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви. Тази е правата философия на Живота. Някой е тръгнал вече в Пътя – Бог го води, обаче срещат го и му казват: „Ти не си в правия път.” Това са думи на стария пророк, не вярвай в тия думи – ти си вече в Пътя. Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя. Върви напред и уповавай на Онзи, който досега те е ръководил.
Казвате: „Ние искаме да влезем в света да се учим.” Няма защо да отивате в света да се учите – светът е създаден като поле за работа, като театър. За вас е достатъчно да отидете за малко време там, да видите как живеят хората, да се поучите от тях и да се върнете. На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е? После виждате актьорите да се хранят, но това нещо реално ли е? Това са само картини, временни положения, които не отговарят на действителността. Какво ще придобиете от тези нереални неща? Реално е само това, което днес можете да направите за Бога – то дава сила, мощ да се движите, да живеете, да се радвате на Божия свят.
Сега за пет минути всички ще се концентрираме да изпратим по една възвишена мисъл из целия свят. Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние да произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през цял живот. Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия; и в двата случая заплатата ще бъде една и съща. Който мисли, че ако работи цял ден, ще получи повече, той се лъже – Невидимият свят има друга мярка за преценяване. Един час работа може да се сравни с цял ден работа – защо? Защото добрата работа се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че Слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил – с тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението, бъди по-предпазлив, гледай да уредиш работите си на Земята – направи си къща, купи си лозе, нива!” Питам каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове.
За потвърждение на последната мисъл ще ви приведа следния пример: един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговарял се, запитвал го за положението му; каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва можел да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, па и той сам били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молел на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят по някакъв начин забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот. Едва сега светията разбрал, че направил едно добро не на място и не на време.
Казвам: Любовта е единствената и най-голяма възмо-жност, при която истинският Живот започва. В този Живот човек може всичко да направи. В закона на Любовта няма изключения: започнеш ли някаква работа с Любов, тя непременно ще има успех – светът може да се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно. И бури могат да се явят, и потоп може да стане, но в края на краищата Любовта ще надвие. Не изпитваха ли и Христа по същия начин? Той беше поставен на кръста, дето сатаната му казваше: „Ти искаше да оправиш света, но не можа; и други преди Теб се опитаха. Аз исках да Ти дам да управляваш всички светове, само да ми се поклониш, но Ти не се съгласи. Сега ще седиш прикован на кръста и ще Ти покажа кой съм аз. В Твое име ще се вършат престъпления и всичко това Ти ще гледаш.” Христос въздъхна, вдигна очите си към Бога и каза: „Господи, защо си Ме оставил?” Обаче веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега Аз виждам кой си и какво можеш да направиш, но после ти ще видиш кой Съм и какво Аз мога да направя.” И наистина Христос възкръсна и с това показа на хората какво може да направи. Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята. Идете и проповядвайте, Аз ще бъда с вас до скончанието на века!” Казвам: от страданията на Христа трябва да се извади поука. Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва да устоява. Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога да направя?” Вие ще му отговорите: „Какво можеш да направиш зная, но и ти ще видиш какво аз мога да направя!”
Казвате: „Ще има ли страдания за нас?” За онзи, който не е страдал, ще има страдания; за онзи пък, който е изтърпял страданията докрай, няма да има вече страдания. Чудни са хората, като питат ще страдат ли, или не! Възможно ли е ученикът да премине един клас или цял курс от училището, без да е учил? Ще учите четири години в основно училище, три години – в прогимназия, пет години – в гимназия и четири години – в университет, докато свършите курса на учението. Може ли четиригодишното дете да свърши работата на двадесет и пет годишния момък? Растенето и развитието на хората е продължителен процес, човек учи от най-ранната до най-зрялата си възраст. Макар съзнанието на малкото дете да е в спящо състояние, обаче Духът му е буден и оттам то възприема и учи. Човек се учи едновременно в три училища: на Земята се учи тялото – всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат; в Духовния свят се учи душата; в Божествения свят се учи Духът. Значи човек едновременно следва три университета. Ако не разбирате дълбокия смисъл на Живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме.” Какво означава думата смърт, защо хората се плашат от смъртта? Смъртта представлява най-големите ограничения в Живота. Защо хората се радват на Живота? Животът съдържа в себе си най-благоприятните условия за растене и развитие – той носи най-големите богатства, най-голямата Свобода, каквато човек не може да си представи. Който знае това, той не трябва да употребява Живота си за точило.
И тъй, младите трябва да светят, да бъдат запалени фарове. Те не трябва да искат стари да станат, защото ще изгаснат. Много стари хора са напуснали фаровете си, станали са преждевременно мъдреци. Всеки стар човек трябва да има по един фар, за който да се грижи. Колкото светещи фарове има, толкова и млади хора има; колкото фенерджии има, толкова и стари хора. Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма да вървят правилно. При всеки млад трябва да има по един стар човек и при всеки стар трябва да има по един млад човек. В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; Духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея да свети. Каже ли някой, че душата не съществува, това подразбира, че неговият фар е загаснал; каже ли някой, че Духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото си, но фарът не действа. В този смисъл тези понятия са строго определени. Някой казва: „Духът ми е отпаднал” – значи фенерджията, който чисти и пали фара, отсъства. Човек трябва да има фар, но и фенерджия трябва да има на разположение.
Днес се откри Деветият младежки събор. Защо се събират хората? Най-красивото нещо в Живота е процесът на събирането. Обратният процес на събирането е изваждането, което в Живота се нарича още разпиляване. Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване. Събирането пък има смисъл, когато човек събира Доброто в себе си. Числото 9 в Деветия събор означава даване на отчет какво е направено през изминалите досега години. Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма да има събор. Други години за събора се приготвяха от братя и сестри музикални номера, декламации; обаче и тук се изпълниха няколко музикални номера без приготовления от ваша страна. Днес сутринта по случай откриването на събора пристигна от провинцията оркестър от външни хора с мандолини и китари, които свириха с любов, без никакво възнаграждение. Те дойдоха като делегати, изпратени от Невидимия свят да заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора. Това показва, че между всички явления в Живота има тясна връзка. Бог ръководи всички работи, Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова Воля. Вие не можете да си представите, че съборът може да стане на Рила без музика, без някакви особени приготовления. Когато ви казах, че тази година няма да има събор, исках да ви обърна вниманието на това, че съборът няма да стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин. Тазгодишният събор се откри днес, на Петровден, а миналите години на този ден се привършваше.
В притчата за сеятеля Христос казва: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – сто, друго – шестдесет, а друго – тридесет.” Значи първото семе паднало на пътя и птиците го озобали. Пътят представлява физическия живот, който е преходен, временен – от него нищо не може да се очаква. Други семена паднали между трънете и на каменисти места, дето скоро израснали, но не могли да дадат плод – тези условия представляват Духовния свят. И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове – тридесет, шестдесет и сто; тъй щото истинските плодове трябва да се очакват от Божествения свят.
„Ти си Син на Бога живаго“. Когато Петър е казал на Христа, че е Син на Бога живаго, той имал предвид силата, която се криела в Христа. Следователно Петър прави паралел между Бога и Христа и намира, че Христос е Син Божи. И ако хората вярват в Бога, ще видят, че Земята, на която живеят, е една възможност за тях. Когато Слънцето, звездите и Луната изгряват, те представляват делегати, изпратени от Бога. Когато срещате добри хора, и те са делегати, пратеници Божии. Всяка работа, която човек върши с Любов, не е нищо друго, освен изпълнение на Волята Божия. Например тия доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха Волята Божия. Те дадоха и на вас добър пример. Като свириха безплатно, те искаха да ви кажат: „Работете и вие като нас даром, от Любов и за Бога.” Невидимият свят пък искаше да ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма. И в Божествения свят има програма, но не такава, каквато на физическия свят.
И тъй, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога – изпитанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек придобива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали – гледат какво ще стане. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: „Няма нищо страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гърмежи за добре дошли.” Освен това, те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много едри. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се смеят, да разказват как се страхували да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени като деца.
Казвам: човек трябва да носи в себе си качествата на детето – да има Божествена чистота. Докато живее на Земята, той трябва да е постоянно млад, да работи, да свети като запалена свещ; той трябва да е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите. Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща – страданията могат да изчезнат моментално. Докато човек страда, той мисли, че никога няма да излезе от това положение; освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
Сега, съществената идея, която трябва да запазите от този събор, е идеята за Сина Божи. Думата младподразбира възможността на човека да свети, да има Божието разположение, да бъде Син Божи. Само онзи човек може да се нарече Син Божи, който върши Неговата воля. И наистина чрез нас Бог всичко може да направи; и ние трябва да се радваме за това. Вършим ли Волята Божия, ще имаме благословението на Бога, а почитта и уважението – на хората. Изпълнение на Волята на Бога – тази е истинската философия на Живота. Обаче натъкне ли се човек на отношенията си към Бога и към хората, той се разколебава – защо? Защото се среща с въпроса за своето възпитание. Да се самовъзпита човек, да се владее, да обуздава себе си – това е най-трудната работа. В човека има сили, които преди всичко той трябва да познава. Същевременно той трябва да знае и законите, на които тези сили се подчиняват; това не е механичен процес. У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може да борави както иска. Например чувството омраза трябва да се трансформира у човека по най-правилен начин. Когато човек мрази някого, той мрази и себе си – той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на себе си. Когато човек обича някого, той обича и себе си – той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на себе си. Омразата руши, Любовта съгражда. Защо трябва да мразите, защо трябва да си отмъщавате? Не забравяйте, че Божието око следи всичко. Когато някой ви напада, не бързайте вие да се разправяте с него – оставете тази работа на Бога, Той ще се разправи с него по начин, какъвто вие не подозирате.
И тъй, Деветият младежки събор е вече открит. Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли – те трябва да проникнат навсякъде, дето има Божии работници. Каква ще бъде първата телеграма, която ще изпратите сега в София. Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията, да ги зарадвате. Пишете им нещо за човека, за връзката му с Бога.
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете да служите и на другите. Първо човек слугува на себе си, а после – на ближните си. От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. Истинският Живот отсега започва; щом знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в Живота си; насърчи ли се, той отново я намира. Така прави и малкото дете – щом изгуби майка си, плаче; като я намери, радва се.
Казвам: ние сме тук като на радиостанция и трябва да поддържаме в ума си чисти, красиви мисли, които после да изпращаме навред из света. Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството. Закон е: нищо в Природата не се губи, нито се създава. Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга. Станциите са човешките умове.
Сега ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук. Ще внимавате фаровете ви постоянно да светят, а фенерджиите навреме да ги чистят и палят.
Тайна молитва
12 юли 1931 г., Петровден, 18 ч.
6. Песен: „Махар Бену Аба“
