Локация – с. Момчиловци и гр. Смолян, кв. „Устово“.
Участници – леля Станка, Йорданка Канева, Щоно Забилев, отец Васил Маджаров и Георги Христов
Константин Андонов Дъновски е роден на 20. 08. 1830 г. в с. Читак (Ахъ-Челебийско в Родопите), днес кв. Устово в Смолян.
Още като дете Константин Дъновски е много ученолюбив. Първоначалното си образование той получава в килийното училище в Устово – едно от първите килийни училища. През това време, според личното свидетелство на самия Константин Дъновски, силно влияние върху неговото развитие оказва майка му и един светогорски монах, при когото той се учи. Майка му способства да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и, която има значение за високия идеал в неговия характер. Майката има горещото желание нейният син да приеме монашеството, за да отдаде живота си на служене на Бога.
С особена благодарност и въодушевление отец Константин си спомня за своя някогашен учител-монах Йеромонах Григорий – Поп Глигорко, считан за първи свещенослужител и будител в този край. Той е светогорски таксидиот, който тогава се установява в Устово, за да открие килийно училище. Монахът разполага с немалка за времето си библиотека. На него именно младият Константин дължи до голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета.
Обаче не по-малко влияние оказва времето, в което живее и окръжаващата го среда. Тъкмо тогава в недрата на българския народ се извършва бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот и полагане основата на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен. Премества се в Татар-Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител – даскал Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си.
Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование. Там младият Константин овладява писмено и говоримо гръцки език. Изучава също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.
Едва петнадесетгодишен, през 1845 г. той става учител в с. Горно Райково, намиращо се в непосредствена близост до родното му село. На следващата година той се премества отново като учител в Устово.
