„Качествата на новия човек са правда, истина и святост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а святостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако святостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и святост Христовото учение не може да се разбере. Хората правят опити да Го приложат и в края на краищата, казват: „Това учение е неприложимо“. Съберат се християни на молитва около някой болен и в резултат болният не само че не оздравява, но умира. За да не се изложат, те казват: „Така му било писано, такава му е кармата. Голям грешник е тоя човек, не може да се спаси“. Така казват и лекарите, които не познават добре работата си. Като изпрати болния на оня свят, лекарят казва, че се явило усложнение, с което организмът не могъл да се справи. Това е за оправдание. Всъщност лекарят не могъл да даде точна диагноза на болестта, затова се явило усложнение. Тия усложнения нямат край.
Днес и християните казват: усложнения има в учението на Христа, затова не може да се разбере. Как ще се разбере, когато правдата не е легнала в сърцето ти, истината – в ума ти, а святостта не е станала връзка между ума и сърцето? Новият човек иде вече в света с правда, истина и светост. Старият човек отминава.“
Чете: Ина Стойчева
„В Правда, Истина, Святост“- Неделна беседа от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, 26.06.1921г.
