ПОСЛАНИЕ, ПОЛУЧЕНО
НА ЕДНО ХУБАВО МЯСТО
Пребъдвай в Любовта,
защото само Тя
е реална в света.
Не я подменяй
с фалшиви неща.
Живей я с благодарност.
Изразявай я в благост. Изпълвай я с красота.
Споделяй я в пълнота.
Бъди Любовта!
Излъчвай същината й вечна!
Предавай я в Божествени песни!
Ти самата стани фокус
на Светлина и Любов,
за всемирна хармония зов
Любовта поражда живота.
Любовта го поддържа и унрепва
в единение с Божия Дух,
с Безкрайния Дух
на всичко, което е.
Любовта извисява душата.
Любовта свързва сърцата. И разпалва слънцата.
Любовта изпълва целия вътрешен и външен живот със смисъл, ценност и предназначение.
Тя носи омиротворение и благодат. И благославя целия свят.
Любовта се проявява
като Майка в природата
и повдига елементите:
земя, въздух, огън,
вода и етер.
Всичко живо е било
и пак ще бъде осветено
със Светлината на Любовта и нейното животворно присъствие
сега и завинаги.
Така да бъде и така е.
МБ – Иса
Езерото ВЪТРЕШНИЯТ БЛИЗНАК
/Едно прекрасно място/
При тебе идвам в тишина,
в хармония с душевния си мир…
Пречиствам се от суетата на деня,
за да се слея с водния всемир…
И погледът ми гали твоите води –
прозрачни, призрачно-красиви –
а в тях оглеждат се околните скали
с лица на войни древни, диви.
Те сякаш са изпратени от Вечността
да ни припомнят героични дни
на подвизи, изсечени от гибелта
на хиляди безименни души …
А във водите ти красиви, чисти
блестят сияйни слънчеви лъчи
и гонят се вълни сребристи,
и пръскат капчици-сълзи …
Евгения Иванова
ЕДНО КРАСИВО МЯСТО
Едно красиво място е това,
където лек ветрец неспирно диша,
където сред простор и чистота –
човекът – нов живот чете и срича.
Където върховете се обливат
от светлина, щом слънцето изгрява.
Където и душите се разбират
и всяка Бога за баща признава.
Юлиана Василева
ЕДНО КРАСИВО МЯСТО
Човек се стреми към красиви неща,
това е същността на неговата душа.
Тя спомени има за тези неща,
там скрити зад райската врата.
Живяла е там нашата мила душа
и мъчно ѝ е за тези красиви места.
Тоз спомен в нея непрекъснато стои,
затова понякога доста тъжи.
Сега живее във свят странен, непознат
и непрекъснато мисли за отвъдното пак.
Че спомени в нея непрекъснато стоят
за рая красив, за красивия кът.
Да се върне в тези красиви места,
това е сега нейната заветна мечта.
За това се иска много труд и сълзи,
тогаз Бог всичко добре ще нареди.
Бог, нашият благ и милостив Баща,
чака с нетърпение нашата душа
да намери пътя към рая красив,
за да стане човек най-после щастлив.
26.09.2025 г. (пет.)
12.50 ч., София
Иван Михайлов
НАЙ-ХУБАВОТО МЯСТО
Място красиво и чудно,
на мир, любов и светлина,
кътче любимо, уютно,
където съм си у дома.
Там, където се завръщам
отдалеч, от дълъг път
и просторите прегръщам
на милия ми роден кът.
Дето цъфнали цветчета
се разтварят за живот,
а пък плодните дръвчета
сами предлагат своя плод.
Там е всичко подредено
по Божествен, мъдър план.
Място тихо, озарено –
то е моя светъл храм.
Място слънчево и ясно,
за него аз благодаря!
То за мен е най-прекрасно,
то е моята душа!
Ангелина Михайлова
