Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит.
След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“.
В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител.
В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево.
„Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа – Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“. За външен вид и украса на извора също се вложи много старание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях.
Недалеч от Мърчаево, на около четири километра на запад, в чудно красива и магнетична долина извираше и един топъл минерален извор. До идването на Учителя селяните го употребяваха само за изпиране на дрехи. Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние при пиене и къпане, то цяло село и съседните взеха да я употребяват за тези цели. След няколко години се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейн за къпане. Тази долинка с топлата минерална вода стана важен хигиеничен и курортен център, особено необходим за трудовите хора от град Перник. Около извора и баните се построиха много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци.
Източник: „И очите ми видяха Изгрева“, Николай Дойнов
„Божественото се проявява в сила при най-лошите условия”, и блясъкът на красотата му се откроява най-ярко върху тъмния фон на човешкото безумие и разрушителна стихия.
Млада девойка предупреждава родителите си седмици по-рано за случката, че иде Учителят в дома им. Но бащата не може да си представи, че скромното му жилище ще бъде избрано за убежище на Божествения пратеник, Когото той дълбоко уважаваше и следваше в живота си.
„Тате, иде Учителя”, повтаряше девойката, „пригответе Му стаята”, но никой не се вслушваше в думите ѝ.
Както някога Христос бе влязъл в Йерусалим, възседнал ослица, и се бе приютил в скромната горница на предан брат, където сподели последния залък със своите си и им предсказа страшната съдба, която Го очакваше, като им изля великото Си благословение, изразено в 17 гл. от Иоана, така и този горестен ден на страдания и бедствия Учителя бе приютен в скромен селски дом в Мърчаево, където остави печата на делото си в гранитен камък (Изворът на Доброто!), но този път краят и началото станаха едно.
Студен зимен ден – 14 януари 1944 г. Четири дни след страшната бомбардировка на София. Учителя с група ученици пристига в дома на брат Темелко Стефанов, който изумен Го посреща. Той мигом съжалява, че не се е вслушал в предупрежденията на малката си дъщеря Косена и не е приготвил стаята за великия гост. Учителя го бе предупредил чрез това чисто дете, но каменоделецът е станал твърд от дългогодишната си близост с гранита и трудно се вслушва в невинното чуруликане на младото усмихнато момиче.
„Та аз ли съм най-достойният за тази висока чест? – си мисли той, до момента на неочакваното посещение.
Не сме ли и ние Темелковци, които не вярваме, че Великият Бог ни е избрал за Свои съсъди и ще ни посети, когато най-малко Го очакваме? Ще намери ли обаче Светлият Жених светилниците ни запалени и напълнени с масло? Ще намери ли дома ни подреден за Него?
***
Сгушеният бял дом в подножието на стръмен планински рид е приютил Небесния Пратеник, преживяващ тежката съдба на непокорен твърд народ. Но Той вижда във всичко светлата страна, великото невидимо благо и е дошъл сред коравия, упорит български народ, защото Му трябват най-твърдите камъни, върху които да построи Новия Храм на Новото Човечество. Той е в дома на Темелко – твърд темел, здрава канара, която е поставил в основите на Храма Си.
„Този същият Темелко”, казва Учителя, „е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христа и учениците Му в последните дни на Спасителя на земята.” В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със Своя Създател – Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята.
При същия този предан брат, сега отседна Учителя през последните дни от пребиваването Си на земята, където изля последното Си благословение и Си замина завинаги от земните ни очи.
Девет месеца Учителя остана в малкото селце, които месеци бяха бременния период на новото мистично раждане, което се извърши там. За девет месеца Той завърши Делото Си на физическото поле и Си замина, за да започне Великата работа в Духовния свят.
из „Път към Светлината”, В. Несторова
