СВЕТИЯТА
В потока чист от изворна вода
изгрява слънце, блика синева,
прелитат птици и блестят звезди.
Оглеждат се дървета и треви.
По-свеж е от роса, когато слиза
и празнична е светлата му риза.
В Небето има ехо, отражение,
подкрепа, образ, сила, продължение.
Когато със сълзи
земята черна ороси,
цветя от рая
сред пръстта й ще поникнат,
чела приведените слаби ще повдигнат. –
И Бог
ще ги целуне
и благослови.
Юлиана Василева
ИЗВОР ВЕЛИК
МБ – Иса
Изпитва ни времето – трудно, съдбовно,
но Извор Велик избликва у нас
и обещава Сияние върховно
да слезе и повдигне нашия свят.
Изпълва живота ни с радост, която
ражда и носи Божествен подход.
Започва епоха, наречена Златна –
в хармония, мир и духовен възход.
Очите ни виждат Небесните сфери
и всички воали изчезват завчас,
пред нас се отварят невидими двери
за ново Пришествие на Любовта.
Прекрачваме прага на Новото време.
В сърцата потича жива вода,
с която стопява се старото бреме
чрез живо-творящия дух и душа.
И ставаме тези, които сме всъщност:
извори чисти на Светлина и Любов,
всяка плътност чрез Духа си превръщаме
в реалност ефирна и свят благослов.
Така сътворяваме нови вселени
и извори живи избликват в благ ред
Великият Извор е Вечният фокус –
БЛАГОСЛАВЕНИЕ за пътя напред.
ВЕЧНИЯТ ИЗВОР
Извор драгоценен, жив
някъде бълбука …
Извор светъл и красив
на вратата ми почука …
Аз отворих я във утринта
и водите му във мен се вляха.
С тях заблика ЛЮБОВТА
и сълзи на радост се изляха…
Извор чист и вечно млад
със душите ни говори …
Той дарява свойта благодат
и отваря ни небесните простори.
Евгения Иванова
ВЕЛИКИЯТ ИЗВОР
Великият Извор на всички блага
Свойта благодат в душата ти излива,
като слънце разтапя всяка тъга
и чертае пред теб пътека красива.
Изворът чист, животворен, извечен
с Любовта Си Той всичко пои и крепи,
подхранва и твоя извор сърдечен,
доброто в душата да расте и цъфти.
Ангелина Михайлова
ВЕЛИКИЯТ ИЗВОР
Всяка светла душа
търси своята свобода.
При извора жив и велик
чака тя тоз тържествен миг.
Излязла в далечни времена
от своя велик Баща,
бърза при Него да се върне
и мило пак да Го прегърне.
В материя гъста и непозната
оплела се е сега душата.
Но тя вечно тука не ще стои,
очакват я красиви бъднини.
Копнее тя за красота и доброта,
цъфти като цвете нашата душа.
Издава мирис, благоухание,
тя е светло Божие създание.
И щом капчица вкуси тя
от извора велик на Любовта,
ще стане отново Божия дъщеря,
достойна за своя велик и мил Баща.
27.06.2025 г. (пет.)
12:50 ч. София
Иван Михайлов
