Изпълнение и отлагане | Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

Кажете главната мисъл на миналата лекция. (Качества на богатия и бедния. Богатият слиза, защото той е много натоварен, а бедният се качва, той е лек. Произход на леността.)Ако имате едно противоречие, как ще го примирите? Това са две противоположни енергии в природата. Как ще ги примирите? В природата съществува един начин за примирение. В животинското царство, и животинското има противоречие, и между минералното и растителното има противоречие. Под думата “противоречие” разбирам, че не вървят в една и съща посока. Между гладния и сития пак има противоречие. Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие. Единия човек наричам човек на желанията, а другия човек на мисълта.

Тогава, за да примириш човека с животните, има един начин на примирение. Щом не знаеш как да примириш противоречието, ти ще имаш борба. Борбата е начин за изучаване метода на примирението. Тогава, за да примирите величините х и у според обикновените методи на алгебрата, на какво са равни те? Нали са две величини и вие можете да съставите известно уравнение. В сложното тройно правило имате следната задача. Двама души работници за 10 дена изработват или ушиват 15 ризи, 5 души работници за същото число дни колко работа ще свършат? Това е х. При това числото 2 представя двама работника, две разумни същества, 2-10-15, 5-10-х. Дните какво представляват? (Разумни същества.) Десеттях е едно разумно число. Резултатът, и той е разумен. Петнайсет ризи. Законът е такъв: разумното разумно произвежда. Аз пиша тъй: Д.Д.Д. Доброто донася добро. Защо? Това е толкова проста истина. Вълкът винаги ражда вълчета. И вълчетата нали са подобни на вълка? Или човек винаги ражда човечета. Може ли човек да роди нещо друго? Ябълката винаги ражда ябълки. Но за доброто дали винаги е тъй, Д.Д.Д. Доброто донася добро? Доброто може да донесе и зло. В реда на нещата е така, както сега е устроена природата, доброто донася винаги добро.

Питам, ако добрият баща роди добър син, синът е вече един резултат на бащата, неговото тяло е един резултат на бащата. Един син не мисли ли като баща си? Мисли. Да се повърнем. Двама души работници, за десетте дни и дните в живата природа са разумни, и петнайсет ризи, и те са живи. Тогава какво ще кажете вие? Съвсем ще се объркате. Тогава, за да не се объркаме, ние казваме това са дни, това ризи. За 10 дни Земята се е обърнала 10 пъти около оста си, това подразбирам аз 10 дни. А 15 ризи при това обръщане на земята около слънцето едновременно човек е работил, и той е свършил известна работа. Защото и Земята е свършила известна работа. Тогава ние определяме отношението на човека към земята относно работата какво е.

Сега е въпросът да примирим двете противоречия. В дадения случай х и у са двете противоречия. Ти имаш една мъчнотия, с която не можеш да се справиш. Тя е неизвестната. Неизвестното, това е един недъг, който ме спъва в живота. Ти не го знаеш кой е, трябва да го намериш. Има един закон за това. Да допуснем, вие сте толкова смели, колкото заека, носите кобури, казвате: “Като мене смел човек няма.” А при всяко трепване отвън вие оставяте кобурите и бягате. При трепването вие забравяте какво сте казали по-напред и бягате. Като мине трепването, вие пак сте онзи смелият. Питам, кой беше първият метод, който накара заека да се уплаши, да се стресне. Кога стана заекът страхлив? Докато заекът спеше, беше смел човек, а щом се разбуди, стана страхлив. Докато той спеше, нямаше никакви нужди, нищо не го стягаше. Щом се събуди, дойдоха всички кредитори и го уплашиха. Ония нужди, с които човек не може да се справя, всякога го плашат. Законът ще дойде. Защо човек трябва да се спъва постоянно? Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство?” Казвам, от добрата ти мисъл. Д. Л.ч. Нали това е едно противоречие? Ти казваш: “Как тъй?” Казвам, от добрата мисъл. Много добър си бил, но добър със знак минус, -Д. Така е с добрата мисъл, ако тя се отложи. Обратният закон: яви се една лоша мисъл, ти не й дадеш ход да се реализира, тогава ще се яви едно добро чувство: Л.м. Д.ч. Казваш: “Защо си толкова добър човек?” Аз казвам: “Защото си бил лош.”

Следователно на вашите добри чувства винаги съответстват нереализирани лоши мисли, а на вашите лоши чувства съответстват нереализирани добри мисли. Това сега са предположения, вероятности. Нали, когато онзи математик доказва нещата, при известни аксиоми казва да допуснем това. Обаче с тия величини вие не можете да работите. Казваш: “Защо трябва да приложим тази мисъл?” Ако не приложиш добрата мисъл, непременно ще има последици лошите чувства. И ти не можеш да се освободиш от тези лоши последици лошите чувства, а щом дойдат лошите чувства, тогава ти ще усетиш тия горчивини, от които, ще страдаш.

Следователно умният вижда, че от доброто се ражда злото. Как? Това е вече закон на превръщането. В магията ти трябва да знаеш как се превръщат живите сили в природата. Ти казваш: “Как, не съм ли аз свободен?” Ако при всяка една мисъл, която иде от Бога, и ти не я изпълниш, веднага ти се натрупаш с ред грехове. Натрупваш се с енергии, които за бъдеще ще трябва да изплащаш. Не гледайте само на философската страна. Това е едно философско обяснение. Щом така е обяснено, има вече смисъл. Ето защо трябва да бъдем изправни. Има смисъл вече защо не трябва да отлагаш доброто. Има смисъл и защо трябва да отлагаш злото. Има резон защо не трябва да правиш зло. За да се роди в тебе едно добро чувство. И защо не трябва да отлагаш добрата мисъл за да не се роди злото чувство. По този начин ние можем да обясним произхода на онази разумност. Ако ти не се учиш, да кажем, ти си много способен, даровит, талантлив, погледнато от хиромантическо, френологическо, астрологическо гледище, графологически и по който и да е начин, за тебе казват “Той е богато надарен човек”, но той все отлага, не иска да учи, питам, какво добива този ученик? И виждаме, даровитият става ленив. Следователно, той като отлага да прояви своя талант, на негово място се явява леността. Следователно произходът на мързела откъде иде? От най-даровитите хора. Мързелът е един резултат на най-гениалните хора, на светиите, на гениите, на адептите. Те са родили леността. И за това някой път и вас ви обсебват такива същества, и вие, за да покажете, че сте гениални, казвате: “Аз няма да работя.” Ще знаете, това е свойство на гениите. Защото само геният има право да отлага работата. Той казва: “Днес ще почивам.” Гений е човекът.

Та сега ще знаете произхода на леността. Произходът на всички неща са все такива. Сега мнозина се спъвате. Като дойдете до такива прояви, не можете да си ги обясните. Има начини за това. Да кажем, имате едно състояние да ви покажа неговия произход. Ще ви кажа как е произлязло това състояние. Преди десет прераждания вие бяхте в Египет в един храм. Това е сега, да видите как се е зародило у вас това състояние, при какви условия. Или ще ви кажа, преди две прераждания вие бяхте в Рим, бяхте един римски патриций или един от римските цезари. Тогава вие ще се учудите как е попаднал тук, в България, в тази аудитория, един цезар. Но това е неразбиране. После може да ви кажа, мнозина от вас сте били такива предипотопни животни и сега сте попаднали тук. И така може да се обясни, но това са все предположения. Това, за което аз ви говоря, не са очевидни истини. Ще ме разберете. Олар белир. Защото това не е точно. Едни казват от тук до слънцето има 92 милиона километра. Олар белир. Друг казва 93 милиона километра са. Възможно е. Трети казва 94. Това са все предположения, приблизително само. Тогава аз ви казвам тъй: 96 милиона километра и 5 сантиметра точно е това. При другите величини, ако вие дойдете до слънцето, не можете да прекрачите, а тук са петтях сантиметра. Имате само една малка междина.

Следователно вие от вашия трен можете да слезете на слънцето. Но при 92 милиона километра вие не можете да слезете, ще има едно трансформиране. И вие ще останете насред пътя и трябва да ви пренесат с аероплани. Защото ще ви дойдат слънчевите жители на помощ, ще кажат добре правят земните жители, и ще ви пренесат на слънцето. Пък може да е 93 милиона километра. Но де е точното? Това са само учени предположения, не е грях. 92 колко прави? 92=11=2. Та сега, да се не отвличаме от работата. Известни състояния, които ни идат, трябва да видим в основата си каква мисъл крият. При сегашния живот трябва да бъдете внимателни и да знаете да изпълните или да отложите една мисъл, защото инак сами ще си създадете своето нещастие. Мнозина не разбират това. Ти не се занимавай с дребните противоречия в живота, не се занимавай с големите противоречия в живота по следните причини. Не вдигай голяма тежест. Защо? Много естествено, ще се орезиш. Ако вдигаш голяма тежест, можеш да се изсипеш. Орязване знаеш какво значи? Пресекване става на гърба. И тогава човек не може да ходи прав. Този, който се е орезил, как го казвате вие? (Осадил се е.) Орязване значи става посмешище на хората, значи, щом не можеш да вдигаш нещо тежко, това остава у тебе един недъг. И тогава ти ще ходиш като един чорбаджия. Това е орязване. Подигаш се бавно, значи е станало едно разслабване на нервната система. Нервите не могат да контролират мускулите на целия гръбначен стълб. Затова не трябва да вдигаш тежък товар. Тогава, щом ти разрешаваш една велика задача, ти ще произведеш същия резултат на ума си. И даже не се занимавай с тежките чувства. За любовта това е друг въпрос. Но такива грамадни чувства не ги вдигай, защото и те имат тежест, защото има осадяване и в другите области. Осаждане, значи да се присадиш.

Когато имаш едно лошо чувство, ти ще теглиш една права линия А.

Какво означава тази права хоризонтална линия? Какво е турено под хоризонталната линия? Под тази линия се туря знаменателят. Имаш едно лошо чувство. Ще го туриш отдолу, то е знаменател Л.Ч. Тогава отгоре ще туриш числител доброто чувство Д.Ч. Едното е корен, другото е клонищата. Този е законът на присаждането. И трябва да се научите да присаждате. Може да туриш за числител една доброкачествена ябълка или круша върху една присадка, която не съответства. Следователно можеш да прекараш соковете на корените в клонищата и да дадеш един плод, който не съответства на майката на тия корени, които са го произвели. Следователно лошите чувства всякога представляват корени, а добрите чувства представляват клонища. Но и при добрите чувства, когато вие циментирате корените на едно растение, то остава в земята и се превръща на едно лошо чувство. Щом турите един клон, то той пусне корени от себе си в земята, почне да пъпли, да търси храна, той е станал лош. Щом у тебе се зароди желание да станеш учен, богат, ти си вече лош човек. Учен на учен радва ли се? (Не.) Силен на силен радва ли се? Красив на красив радва ли се? Певец на певец радва ли се? Светия на светия радва ли се?

Само добрият светия се радва, но не и глупавият. Само разумният, гениалният човек се радва, но има и глупави гениални хора, отлична мисъл има. Има и глупави адепти. Аз вземам в друг смисъл. За онези, които не могат да видят последствията, бъдещите работи на една тяхна постъпка, а те могат да изменят посоката си. Той знае, че има лоши последствия, но казва: “Аз съм господар, ще направя опита, после ще изменя нещата, нека дойде.” Както онзи ден ние влязохме при един човек и извадихме две торби цимент. Той не знае, но ние си дадохме правото, казахме ще му платим. В нашия ум седи мисълта, ще му платим. Но той като иде там, циментът го няма. Ние сме добри хора, а си позволяваме това. Защо? Оправдава се, голяма нужда имаме, а неговият цимент, ако седи, може да се развали от влагата. Заради неговия интерес употребихме цимента, а парите вложихме в банката. Колко струва, толкоз, но сега да си уредим работата.

Та казвам, умните хора, силните си позволяват неща, които някой път се считат законни, някой път се считат незаконни. Умният, като прави добро, си позволява това. Зависи каква е неговата мисъл. Моралът е, ако ти постъпиш правилно в мисълта си. Не е външната страна на морала. Вътрешната работа подразбира мисълта и последствията. Ако не изпълня добрата мисъл, иде вече произходът на лошото чувство. Не съм мислил правилно. Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. Онзи, който не може да се въздържа, казва: “Да се пребие като куче.” Страхливецът трябва да тегли куршума. Но този човек е умен, който не убива. Той се въздържа. И това въздържание става причина да се роди едно добро чувство у него. Именно този господин, като се въздържа, става причина да се яви нещо хубаво, красиво в света. Питам, кое е по-добре да изпълним желанията на хората, да се покажем, че сме силни?

Вие, които не разбирате закона, казвате: “Човек не трябва ли да работи?” Разумно трябва да се работи. Някой път човек, когато се въздържа, работи, а някой път, когато не се въздържа, работи. Кога трябва да се въздържа човек? Сега вие, ако вземем всички въздържатели, нали препоръчвате въздържанието. Но опасно нещо е въздържанието. Въздържанието при пиянството е едно благословение, но да се въздържаш да правиш добро, е едно престъпление. Следователно въздържателите едновременно са добри и лоши хора. Ти трябва да знаеш кога и как да се въздържаш. Кога трябва да се въздържат? Хубаво е, казваш, да люби човек. Да любиш, но ти можеш да бъдеш и светия, можеш да бъдеш и престъпник в любовта. Ако залюбиш една кокошчица и я изядеш от любов, ако залюбиш едно конче и се качиш на гърба му, ако залюбиш дрехите, това и онова, и всичко това ти пристане. Казваш: “Да се любим.” Аз не съм съгласен с това. Някой път обичам да не ме любят хората. Сега вие искате всички хора да ви любят. Това е най-голямото нещастие. В природата не съществува такъв закон, дето всички да те обичат.

И вие, които разглеждате сегашния живот, намирате едно голямо противоречие. Но ако нямаше това голямо противоречие, вие по никой начин не можеше да съществувате. Благодарение на това противоречие, в което се намирате, вие имате съществувание и всичко, което имате. Но ако това противоречие биха го премахнали, веднага вие ще се пукнете като един мехур. Съвременната наука разправя, че върху човека има едно давление, една тежест от 1200 килограма, но същевременно отвътре има едно противодействие. Как го наричат във физиката? Вътрешно напрежение. Следователно, ако вие намалите външното налягане, а оставите вътрешното напрежение, какво ще стане с вас? (Ще се пукнем.) Тогава аз изкарвам този закон: всички хора, които стават по-високи и по-шишкави, налягането отвън е по-малко, а всички хора, които стават дребни, налягането отвън е станало по-голямо, а напрежението отвътре е по-слабо. Вследствие на това е станало смаляване. Тази е причината относно налягането отвънка. Даваш на един човек малко храна, условията отвън са лоши. Малко налягане има отвънка. Дадеш на човека доста храна, и веднага той стане бабачко. Увеличение става.

Сега трябва да преведете тези изрази. Да кажем, колко трябва да ядеш? Ето аз така поставям въпроса, аз го поставям точно тъй, почти механически е законът: външното налягане трябва да съответства на вътрешното напрежение. Трябва да има една равномерност. Ако ти туриш на стомаха си повече храна, ще изхабиш повече енергия и ако тази енергия ти не можеш да я вземеш от храната, понеже може да изхабиш повече енергия за храната, която няма да ти достави толкова, колкото ти си изразходил, затова яж по-малко.

И този закон съществува. Вие не наблюдавате. От десет дена кокошките знаят, че ще дойде това време, те изпоорониха една нива. Климатически у тях се събудиха известни сили, яви се една енергия, те ровят по нивата, изваждат житото от земята, казват ще се развали времето, и тичат. Въобще у военните и у птиците е така. Те вземат провизии за три дена, че като дойде лошото време, да имат енергия в запас. Който види, ще каже тия кокошки са полудели. Тия кокошки предвещават времето. У тях има едно голямо напрежение, у тях се събужда съответна енергия отвътре и кокошките стават активни. По някой път у вас може да се зароди едно желание, искате да станете щастливи, тогава аз мога да ви пророкувам какво ще излезе от вас. Щом вие искате да станете щастливи, непременно ви иде едно голямо изпитание. Същият закон, ти искаш да станеш богат. Освен че няма да станеш богат, но голяма сиромашия иде отгоре ти. Ти отиваш на училище, казваш: “Научих си урока хубаво. Днес учителят ще ми пише шестица.” Но тъй се случва, че освен дето шестица не получаваш, получаваш една двойка. Ти казваш: “Забърках се, аз си знаех урока по този предмет, но се забърках, хвръкна ми из ума.”

Това стана по простата причина и тя е следващата. Този ученик е бил много самоуверен, той върви и препраща своята мисъл на учителя, а учителят, и той е положителен, а две положителни величини се отблъскват. Когато ученикът праща една мисъл, че той знае предмета си, тогава учителят ще ти даде най-трудната задача, хване те там, и ти загазиш. Пък ако някой каже: “Ще ме скъса учителят. Какво да правя?” Недоверчив е към себе си, но праща меки мисли към учителя и учителят поомекне малко и като го пита, каже: “Хайде да мине от мене.” Даде му най-лесното и му тури шест. Като излезе ученикът, той е подигнат за себе си. Но благодарение на този закон, че той вътрешно показва слабата си страна и учителят става по-снизходителен. Питам, кое е снизхождение че ти тури две или шест? Разбира се, шест е по-хубаво. Защото чувствата, когато мислим, че знаем и чувството, че не знаем, каква е разликата между тези две чувства?

Но ние се отдалечихме от предмета. Сега произходът на доброто у тебе. Ако искаш да станеш гениален човек, да оправиш работите си, всякога изпълнявай онова малкото добро, което се явява у тебе, и никога не го отлагай, не го отказвай. Никога не отказвай тия малките побуждения, малките тласъци, които имаш към доброто. Всеки един малък тласък, който имаш към доброто, това е един свещен тласък в живота. Прилагай, прилагай малките тласъци на доброто. Ти чакаш добрите резултати. В природата резултат моментално няма. Докато се образуват кибритените клечици, колко време са работили учените хора? Мислите ли, че туй слънце, което сега ни свети, знаете ли колко милиарди векове се минаха, докато дойде слънцето да свети, тъй както сега свети? Това не стана тъй изведнъж само да махнеш с ръката си, цък и ще запалиш огъня. Сега тъй става, но докато се получи това съчетание на кибритената клечка с огъня, минали са се векове, докато дойдем до това съчетание на нещата днес. Същото е и с речта. Колко време е минало, докато се дойде до това правилното писане, както сега съществува на земята. И колко хора са работили върху това. Но това не е едно достояние само на вас. Ти казваш: “Аз го зная.” Ти така си го научил наизуст, но знаеш ли колко хора са работили върху него хиляди години?

Та законите в природата трябва да се изучават разумно. Вие сега разбрахте ли връзката, когато хората кажат, че от добро се ражда зло и от злото се ражда добро? Разбрахте ли начина как се ражда и де е връзката? Нали сте чували всяко зло за добро. Тогава и всяко добро за зло. Ние разбираме така, след като въздържаш една лоша мисъл, не я прилагаш, ще се яви като резултат доброто. Някой път си неразположен, искаш да кажеш някому една лоша дума, да ти олекне. Кое е по-хубаво да ти олекне или да не ти олекне? Щом искаш да ти олекне, аз да ви кажа има един начин. Когато искате да кажете нещо, за да ви олекне, ще си купите една модерна цев 5060 сантиметра дълга и 2 сантиметра в диаметър и когато сте неразположени, излезте вън от града, изкопайте една дупка, турете цевта в дупката и кажете това нещо в земята, да ви олекне. Идете в планината, кажете през цевта, което имате да кажете, тъй героически, че всички да ви разберат, върнете се тогава в града. Знаете ли какви са последствията, когато някой си позволява много да говори? Върви един господин, много честолюбив, в турско време това, с фес и с пискюл на главата. Минава един пехливанин покрай него и го настъпва. Този му казва: “Ти сляп ли си?” Пехливанинът се обръща и му ушива една плесница, той се поваля на земята и фесът му хвръква настрани.

Питам, какво спечели ти, като му каза: “Ти сляп ли си?” Този пехливанин минава покрай друг един турчин, който видял всичко това, и го побутнал с лакътя си. Този веднага се покланя пред него и му казва: “Крайно ви благодаря. Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. Ала турка иши.” Та в дадения случай, когато дойде едно голямо зло до тебе и те настъпи, не му казвай: “Ти сляп ли си?” Туй подразбира “Не противи се злому”. Кажи тогава на това зло за голяма привилегия считам, че такъв голям герой като тебе се допря до мене. Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. Туй, което е станало, не може другояче да стане. В бъдеще може, но сега не може. Счупила си стомната, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата. Една стомна, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила. И когато една рокля се скъса, и тя се радва, и тя дава банкет. Когато обущата се скъсат, и те свършват своята карма. За тебе е нещастие, а за тях е цяло щастие. Вие ще кажете: “Как тъй?” Всяка волска кожа е жива. Тия клетки на животните не умират, тия кожени обуща, които носите, не умират тъй лесно. Когато умре кожата на някои обуща, те почват да се пукат, но докато клетките са живи на кожата, обущата са здрави, само се изтриват, а клетките са живи. Следователно те се радват, че се освободили, защото човек е по-лош господар отколкото животните.

Сега приложението на тази мисъл. Откъде произтичат някои неприятности? Малки са причините. За това всеки един от вас трябва да се радва, когато му дойде една хубава мисъл и всякога трябва да я прилага. Никога не отлагай хубавите, красивите мисли, които идат в душата ти. Нали знаете онази поговорка, онзи малък разказ, дето една пчела се хванала на една паяжина и се молила на един човек да я освободи, казала му: “Искам да се върна при моя кошер, чакат ме, дала съм обещание, за бъдеще ще ти направя и аз една услуга, едно добро.” Той я погледнал и казал: “Какво добро ще ми направиш, аз съм добър човек.” И я освобождава. Обаче един ден, когато един негов неприятел се целел да го убие, тя го ужилила и тъй го избавила от смъртта. Ако изпълните най-малката добра мисъл, някога тя ще ви избави от едно голямо нещастие, от една неприятност. А няма по-хубаво нещо, човек да има винаги разположение на духа.

Разположението на духа, това е едно от най- красивите съчетания за доброто. Аз наричам разположение на духа, това е едно от най-красивите съчетания на разумно действащи сили в нас. Когато всички сили у човека са в хармония, това е разположение на духа. И ние никога не трябва да нарушаваме туй вътрешно равновесие. Вследствие на това нарушение ние имаме известни противоречия. Запример яви се у тебе желание да имаш два чифта лачени обуща или яви се желанието, да имаш две вратовръзки или три костюма дрехи. Можеш да имаш и десет, но в дадения случай те не са ти потребни. Ти си един пътник и можеш да носиш едва един костюм, можеш да носиш две ризи, едни гащи, а два костюма не са ти потребни. Ти ще кажеш: “Ще ги туря в куфара.” Но представете си, че куфарът е гърбът. Тогава ти ще носиш две ризи, едни гащи, в краен случай една фланела, един килограм ориз. Ако ти туриш два костюма, облечен си хубаво, ком ил фо. Имаш едно дебело зимно палто, едно вътрешно палто, гащи, жилетка, фланели и така тръгнеш из чаршията. Сега къде е злото? Едно, ти сам не можеш да го носиш и второ, като те види някой с голям багаж, а той няма никакви дрехи, и той почне да ходи подире ти. Ти седнеш да си починеш, той те дебне като някой вълк. Ти мислиш, че си осигурен, заспиш, но като станеш, палтото го няма, хвръкнало. Докато идеш до голямата станция, и голямото палто ще хвръкне и ти ще останеш със своите дрехи.

Това са неща, които сега стават в живота. И всички тия кражби и обири в живота се дължат на този вътрешния страх. И това е най-естественото положение, което сегашните хора, имат. И за това казват няма морал. Няма морал на богатите хора. Аз казвам, няма разумност у богатите хора, но няма разумност и у бедните хора. И едните, и другите са неразумни. Богатият не знае защо е богат и бедният не знае защо е беден. Ти си добър, и не знаеш защо си добър. Лош си, и не знаеш защо си лош. Това е всичката философия.

Сега, понеже вие се готвите като кандидати аз наричам, някои от вас ще свършите по закона на силните хора, някои от вас ще бъдете силни, гениални хора, някои от вас ще бъдете бедни хора, някои светии, адепти, учители, професори, поети, философи, а някои от вас ще бъдете готвачи, разсилни, метачи, а някои владици. Е, кои са? Някои. Това са възможности. Има само една наука. За изчисление всяко нещо си има своите правила. За мен е важен произходът на хубавите и красивите чувства и произходът на лошите чувства. Това е най-важното. Малките добродетели изпълнявайте ги. Малките лоши чувства забавяйте ги, превръщайте ги. Щом се яви едно лошо чувство, превърни го в една добра мисъл. По кой закон? Чрез закона на въздържанието. Щом се появи една добра мисъл, какво трябва да правиш? Отхвърли закона на въздържанието. Не се въздържай, пий колкото искаш. Онзи истинският добър човек не може да се въздържа от нищо. В Божествения свят въздържание няма. Но там и зло няма. Всичко е положително. Защото въздържание има само в негативните страни. Щом се каже: ти не прави зло, ти си на земята. Това не прави, онова не прави това е отрицателно. А щом кажеш: “Аз правя добро, всичко добро правя”, ти се намираш в небето, това е Божественият свят. За земята не мога да ви кажа: прави зло. Затова казвам, въздържай се. На земята най-първо ще проявиш своето въздържание, а после ще проявиш своята положителна страна, Божественото. По този метод може да се изправи животът.

Например, да допуснем, нямаш обуща, чорапите ти са скъсани, обущата също, дрехите, всичко е скъсано. Имаш стотина лева, вземи си една игла и конци и се постарай да зашиеш скъсаното с кръпки и всяка сутрин погледни си кръпките така хубаво, но чисти да бъдат дрехите ти. Онзи, който ще те хареса, той ще те хареса и с кръпките, ако хубаво са зашити кръпките. После всичко е чистичко, той ще те хареса повече, отколкото, ако ти си облечен без кръпки. Някой път аз харесвам хората със съдрани гащи повече, отколкото иначе. Аз бих предпочел един способен ученик с десет кръпки на палтото си, отколкото един княжески син и неспособен, който не може да раздели на две магарета слама. По добре кръпките със знанието, отколкото хубавите дрехи без знанието. Така трябва да бъде на земята. Кръпките тук са потребни. Колкото повече кръпки има на земята, толкова е по-добре. А на небето е обратното. Но тук, на земята, кръпките са една привилегия. А щом искате да бъдете по-щедър между хората, ако всички са със съдрани дрехи и кръпки по тях, нека един да се яви между тях с цилиндър, тъй, като че спуснат от небето. Ние не сме за беднотията, не. Силата на човека е в доволството. Да бъдеш доволен, като погледнеш един човек, който е облечен хубаво. Порадвай му се. Кажи: “Много се радвам, дано неговите мисли и чувства са такива, каквито са дрехите и шапката му.” Иначе колкото и да учите, ако нямате това вътрешно схващане, всичко е безполезно. И ако вие така не наредите живота си, всякога ще свършвате живота си с един минус. А минус, това не е живот. Все таки трябва да дойдете да свършите с плюс. Плюс аз разбирам положителното в живота, а минусът, това са все отрицателните стойности.

Това са сега възможности, които ви дадох, за да учите добре. От това гледище и отрицателният живот е на мястото си. Защото, ако той не съществува, и доброто не може да се прояви. 3ащото съществува по единствената причина, да съществува доброто. 3атова, когато ти си лош, ще кажеш: една възможност да проявя доброто. Когато ти си най-лош, тогава имаш най-голямата възможност да проявиш доброто. Как? Ти само прояви въздържание като човека, който освободил пчелата. Като минеш някъде, направи едно малко добро.

Сега основната мисъл. Неизпълнените добри мисли раждат лошите чувства, а лошите чувства вече образуват почва за това, което хората наричат карма. Аз ви казвам условията, как се плетат нишките на кармата. А щом се въздържаш от една лоша мисъл, ти даваш ход на едно добро. Следователно създаваш своята дихарма. Всеки един от вас трябва да се стреми по този начин да урежда живота си. Така по този начин човек, като седи в стаята си, той може да създаде своето бъдеще. И като ходиш по улицата, можеш да създадеш своето бъдеще. А тъй както сега е устроен животът, това е живот на лотария я се падне, я не се падне. Ако аз бръкна по този закон в лотарията, винаги ще набарам този билет, който взема, който има съдържание. И ако вие ми дадете една торба с ябълки, мислите ли, че аз няма да взема най-хубавата ябълка? Като бръкна, аз зная каква ябълка ще взема, червена ли, бяла ли, сладка или кисела. В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. Правили ли сте вие някой път такъв опит. Ще турим разни ябълки в една торба, да видим, кой от вас може да знае каква ябълка взима. Има един вътрешен усет. Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. Като че плодът сам придава своето разположение на тебе, на ръката ти. Можеш да познаеш ябълките в торбата и без да ги гледаш.

Та целият наш живот и нашето щастие е турено като плодовете в една торба, дето много пъти трябва да бъркаме. И като не знаем как да изваждаме, изваждаме някоя кисела, горчива или червива ябълка. Само в тази наука дроб не се събира с цяло число. Събират се дроб с дроб. Ти като станеш сутрин, трябва да знаеш цяло число ли си, или дроб.