Глаголът благодаря е съставен от думите благо (т.е. благополучие, благоденствие, напредък, успех, добро, благодат, блаженство) и дарявам (когато даряващият не очаква нищо от обдарявания, а получава удовлетворение вътре в себе си, или свише). А според Учителя благодарността се крепи на три неща; „доброта, разумност и справедливост“. Като го разгледаме така, разбираме, че да благодарим не означава да кажем „мерси“ на някого. Думата „благодаря“ обикновено се произнася несъзнателно и механично. Да благодарим означава много повече. „Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина“ , ни съветва Учителя. Подготвихме една малка част с тематични извадки от словото на Учителя, които съдържат в себе си думата „благодаря“. Насърчаваме ви да прочетете не само цитата, но цялата беседа. Благодарим!
От беседата „Постоянна благодарност“
Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те някой, благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари; заболял си нещо — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито — благодари; че имаш или нямаш нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо. Някой те нарекъл животно — пак благодари. Има нещо лошо в думата „животно“. Лошото се крие в неговата неблагодарност. Животните изглеждат кротки, примирени с положението си, но всъщност те са крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближиш при някое животно, когато яде. То веднага ще даде израз, че е недоволно от тебе, не иска да го смущаваш. Животните спазват това правило едни към други, внимават да не се безпокоят, когато ядат. Ако при вола се приближи друг вол, първият веднага ще отправи рогата си към него и ще му каже: Не виждаш ли, че ям? Защо ме безпокоиш? И до днес още животните не са разбрали живота, който носят в себе си, но и хората още напълно не са го разбрали.
***
Днес хората се учат да служат. Ако най-големият Господар, Който е създал света, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създал? Затова, всеки човек вътрешно трябва да пожелае да стане слуга, да служи на любовта. Работата е служене, въпреки това, мнозина не са доволни от работата си. Те казват: Тази работа не ни подхожда, не е за нас. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: Уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Същевременно, той доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: Благодаря, че разтърсваш главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвал: Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: Благодарение на Ксантипа, аз станах философ.
Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Мислите ли, че който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях.
***
Казано е в Писанието: „И прибра се Аврам при отците си“. Не е казано, че Аврам остаря и се прибра при старите хора. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи, в онзи свят не се говори за старост. Там има мъдреци, а не стари хора. Този стих може да се преведе в следния смисъл: Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Всеки човек е на фронта, началникът му заповядва, и той трябва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човек дойде до онази вътрешна дисциплина в себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господар на себе си.
***
Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък, да се оправи и вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешния ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. И тогава, колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тях. няма да казвате, че някой ви е дал само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме.
Един светия тръгнал за небето, да се срещне с Господа, да Му даде отчет за делата си. На пътя си срещнал един богат човек, който го запитал, къде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искам да се освободя от него. Ако не ме освободи, ще сляза в дъното на ада и ще се погубя. По-нататък светията видял един гол човек, заровен в пясъка. — Какво правиш тук? — запитал го той. — Какво правя? Лежа и оплаквам положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си свят човек, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи от сиромашията и от тази голота. Светията отишъл при Господа, свършил работата си и на връщане пак минал по същия път. Първо видял сиромаха, а после богатия. Той казал на сиромаха: Бог те съветва, да благодариш за сиромашията и за голотата, в които се намираш. Само чрез благодарността ще се освободиш от сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорил сиромахът. — Щом не можеш да благодариш за сиромашията, тя никога няма да те напусне. После светията минал покрай богатия и му казал: За да се освободиш от богатството, Бог те съветва да роптаеш, да проявиш недоволство, че си богат. — Това е невъзможно! — отговорил богатият. — Щом е невъзможно, ще носиш богатството си и ще пъшкаш под неговия тормоз.
И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богат. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. Дето отсъстват доброто, разумността и справедливостта, там никаква любов не съществува. Там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете“. Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядък. Не само, че е дошло, но повечето са закъснели, трябва да усилят темпа на своя ход.
Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч.с. 1942 г. София — Изгрев.
От беседата „Беззаветна благодарност “
Казвам: Благодарете на Бога. Трябва да благодарим. Всеки ден трябва да благодарим на Бога. Ние сме същества, които не сме се научили още да благодарим. Да благодарим на Господа, защото е толкоз добър, да бъдем като Него. Обиди те някой. Казваш: „Кръвно ме обиди“. Какво кръвно те обидил? Размърдал въздуха, направил такива дълги вълни, дошли до ушите му, раздрусало тъпанчето малко повечко отколкото трябва. Не хлопай силно, тъй тихо похлопай. Казвате сега: „Какво трябва да правим?“ Ами ти, който не си благодарен, не обиждаш ли Господа? И колко пъти! Такива благословения Господ изпращал и Господ не е обиден. Господ може да стъпи отгоре ти и ще остане нищо от тебе. Ти казваш: „Господи!“ Той казва: Дайте му повече. Защо плаче? – Иска повече. Дадат ти три, четири и ние всякога сме неблагодарни. Господ дава, дава, досега все ни е давал. Ние страдаме от това, че сме така натоварени от това, което Бог ни е дал, че пъшкаме вече от многото даване. Първото нещо: Ще се научиш да благодариш. Който те е обидил, ще опиташ характера си заради Господа. Ще кажеш: Както Господ те е търпял, така и ти ще търпиш. Онзи, който те е обидил ще го търпиш. Може сега ти на него да не се обиждаш.
***
Първото нещо: Благодарете на Бога, че ви е пратил на земята. Вие искате да бъдете между ангелите. Ангелите знаеш ли какво послушание имат те? Те работят. Вие мислите за ангелите, че седят. Те са същества на работа. Че ако вие идете между ангелите какво ще правите? Най-малките условия, които им се дават, те го считат за щастие. Вие за да идете при тях, тук на земята трябва да се научите. Ако на този живот, който Господ ви дава не сте благодарни, как ще бъдете благодарни там? Ще бъдете още по-недоволни. Тамън ще ти турят паницата и ще кажат: „Иди свърши тази работа“. Ще се върнеш и ти ще бъдеш недоволен. Щом в небето веднъж си недоволен, ти вече в небето не може да се върнеш. Тук на земята и 20 пъти да направиш погрешка, ще се върнеш. В небето между ангелите, ако направиш една погрешка, за 10 хиляди години не може да се върнеш. Затуй погрешките тук се изправят. Когато изправите вашите погрешки, вие ще станете жители между ангелите. Дотогава, докато не се научите да благодарите на Господа, при ангелите не можете да идете. Да благодариш, да кажеш: „Благодаря за благата“. В ума си имате нещо хубаво. Толкоз хубаво, даже вие не подозирате. Вие даже не сте го сънували.
***
Та, единствената мисъл, която трябва да остане у вас е следната. То е новото в света: ЕДНА БЕЗЗАВЕТНА БЛАГОДАРНОСТ. Човек като стане благодарен на Бога, че той е останал да живее. Като се върнеш вечерта, благодари на Бога, че не те е премазала някоя кола. Аз виждам хиляди такива нещастия. Денем може да се случат. Да благодариш, че Бог ни пазил през целия ден при най-лошите работи, които може да се случат, при всичките злини, които може да дойдат, ти си останал. Някои неща допуща заради ваше добро.
***
Казвам: Благодарете! Едва сега сте влезли в училището, много има да учите още. Много има да учите, но ако не сте способни да учите, тогава какво трябва да правите? Ще турите: Не, способни. Не да спираш на отрицателната страна. Неспособен е всеки, който не учи. Всичко може да ви се даде, но вие трябва да учите. Ако не учите, вие ставате неспособни. Имате въздух, имате всички условия на земята. Единствената спънка е, че вие не учите. Това е най-лошата работа на земята. Единственото място, додето сме дошли сега, е да учим.
***
Не отлагайте. Станете сутрин, благодарете на Бога. Имате работа, благодарете на Бога. Свършите работа, благодарете на Бога. Излезете навън, благодарете на Бога. Направите нещо, благодарете на Бога. Дойдете в къщи, благодарете на Бога. Понаквасите се от дъжда, благодарете на Бога. Духне ви вятърът, благодарете на Бога. Слънцето ви огрее, благодарете на Бога. Каквото и да се случи, навсякъде благодарете. Погледнал ви някой зле, благодарете. За всичко се научете да благодарите. Срещне те някоя мравя, благодарете, че ви е удостоил да срещнете мравята. Благодарете за облаците. Благодарете за дърветата, че ги виждате, благодарете за цветята, че цъфнали. То е един метод. По този начин ще приемете едно благо, което по никой друг начин не може да се приеме. Благодарното сърце приема всичките Божи блага.
От беседата „Постоянна благодарност “
Благодари на Бога за онова, което ти е дадено даром: за земята, за водата, за въздуха, за светлината. Благодари на Бога, че можеш да стоиш на краката си, да ходиш, да се радваш на красивия свят. Не мисли дали си богат или беден. Щом виждаш слънцето, ти си богат. Това благо с нищо не се купува. Какво по-голямо благо от това, да прониква светлината през твоите очи? Какво по-голямо благо от това, да получаваш поздрав от светлите звезди на небето? И те казват: „Велик и благ е Бог“. Слънцето, звездите, луната са деца на Бога.
***
Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да благодаря.
***
Основната идея на днешната лекция е да благодарите на Бога за всичко. Отстъпвайте си взаимно. Ако две сестри отидат на извора, нека по-силната даде път на по-слабата, да не се стреми да я изпревари. На земята първо място няма. Първото място на земята е последно на небето; и последното място на земята е първо място на небето. Което е хубаво на земята, то е хубаво и на небето. И което е лошо на земята, то е лошо и на небето. Ако си направил добро на земята, като отидеш на небето, за тебе ще се отвори райската врата. За онзи, който прави зло на земята, райската врата е затворена. Там ще бъде в тъмнина. Като правиш зло, хората ще се отдалечават от тебе. Казвате: „Учителят може да направи всичко“. – За себе си всичко мога да направя, но за вас всичко не мога да направя. Когато грешите, вратата на рая ще бъде затворена за вас. – Защо? – Защото грехът, злото е същество, което има възгледи като на паразитите. Това са философи, адепти, дошли до положението на паразити.
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
От беседата „Възприемане и предаване“
Разправят за един богат човек, 45 годишен, че не знаел, какво нещо е благодарност. Каквото добро, или услуга му правили, той на никого и за нищо не благодарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благодарил на момата; за пръв път почувствал, какво значи благодарност. Той често си повтарял: благодаря на тая мома, намести крака ми, и аз можах да ходя.
Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене, младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. Доброто в човека е Бог. Любовта в човека е Бог. Разумността в човека е Бог. Силата в човека е Бог.
***
Сегашните хора благодарят, само когато приемат, а не и когато дават. Ще благодариш и когато приемаш, и когато даваш. Можеш ли да дадеш хляб, ако не приемеш брашно? Можеш ли да пиеш вода, ако не ти е дадено? Първо трябва да възприемеш Божественото и после да дадеш. Не Го ли възприемеш, нищо не можеш да направиш.
***
Благодарете за миналото, което се реализира.
Благодарете за настоящето, което сега става.
Благодарете за бъдещето, което ще стане.
12-то Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януари, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.
От беседата „Двата принципа“
За да живее, човек трябва да благодари. Не благодари ли, той не е човек; щом не е човек, не заслужава да живее. Божественото люби, а човек благодари. Така са разпределили ролите си двете начала в човека – Божественото и човешкото.
***
Щом иска да бъде обичан, той трябва да е готов да благодари. Щом дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите ръцете си към него, ще го прегърнете и ще му благодарите. Аз разглеждам прегръщането в най-красив и чист смисъл. Какво правите, когато искате да пиете вода от някой планински извор? Вие се навеждате, туряте шепата си в извора, гребвате с нея вода и я приближавате към устата. Пиенето на водата не е нищо друго, освен целуване на водата. Водата представя Божествения принцип, който влиза в човека и утолява жаждата му. Щом жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трябва да благодарите на Божественото благо – водата, с което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовта.
Следователно, дойде ли Божественото при вас, да ви донесе своята любов, бъдете готови да го приемете, както трябва, и да му благодарите.
***
Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и целувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмучи кръвта и.
***
Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животът ви ще бъде светъл и чист. Аз се интересувам от човека дотолкова, доколкото прилага тия два принципа.
От беседата „Гласът на люботва“
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот.
***
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа.
***
В турско време, един от турските паши посетил едно българско село, във Варненско някъде. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село, като подарък, един слон. Цяла година те го хранели редовно, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50–60 кг ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
Беседа държана от Учителя на 13 август, 10 часа преди обед пред палатката Му, неделя
От беседата „Превръщане на енергиите“
Сега, аз ви обяснявам превръщането на енергиите по следния начин: Да кажем, че влизате в една гостилница, окултен ученик сте, или християнин, но нямате пари. Гостилничарят те пита: Имате ли пари? – Нямам, „Но шапката ти е хубава, за шапката едно ядене ти давам“. Слагаш шапката си. Питам: На кого трябва да благодариш: На шапката си или на гостилничаря? – На шапката. Влизаш втори път на гостилницата. Нямаш шапка вече, но хубави са ти обущата. Пари нямаш. Гостилничарят казва: „За обущата ти може да ти дам един обяд“. Събуваш обущата си, оставаш бос. Кому трябва да благодариш? – На обущата, а не на гостилничаря. И ако този гостилничар ти каже: „Благодари, че аз те нахраних“. – Да, но заради шапката. „Благодари, че и втори път те нахраних“. – Да, но заради обущата. Думите на гостилничаря са верни до известна степен. Може този гостилничар да иска само да ви изпита, може обратното да се случи; той иска само да ви изпита, да види какво ще мислите заради него. Може да ви вземе шапката и пак да ви я върне назад. Той иска да скрие своята добродетел. Вие ще благодарите на шапката си и той ще повърне шапката ви назад. Но като благодарите на вашата шапка и той ви я върне назад, той играе на табла, той е спечелил. В игрането, обаче, не ви ли върне шапката и обущата, въпросът е решен, никаква благодарност.
Сега, нашите възпитатели в църквата искат да им благодарим. Хубаво, ако те са взели нашите шапки, нашите обуща и палта, и не ги върнат, а срещу тях ни дали по три порции ядене, за какво да им благодарим? Аз казвам: „Благодарете на хубавите си шапка, обуща и палто, че можахте срещу тях да вземете три порции ядене“. На вас няма защо да благодарят. Хубаво, аз превеждам сега. Ако един свещеник те кръсти, какво ще спечелиш: Ако този свещеник след като те кръсти, ти станеш един благороден човек, добре; но, ако след като те кръсти той, ти станеш един разбойник, последен, негодяй, колко струва неговото кръщение? По-добре да не те кръщава. Следователно, ние във всеки един момент трябва да знаем как да трансформираме тези енергии, които всеки ден се накопляват във вид на чувства, мисли и действия вътре в нашето тяло.
Последна беседа от I-та школна година на общия окултен клас.
От беседата „Великодушие и целомъдрие“
Тук има едно малко котенце, което често седи пред вратата на стаята ми, чака да му дам нещо за ядене. То представлява пример на мекота. Един ден отворих вратата на стаята, да му дам нещо за ядене. То измяука много приятно. В мяукането имаше особена мекота. За това приятно мяукане аз ставах няколко пъти през нощта, да му дам нещо за ядене. За пръв път срещам котка да мяуче така приятно и меко. Магическа сила се крие в мяукането на това котенце. Колкото пъти го чувах да мяуче, всякога давах ухо, с удоволствие се вслушвах в него. Така то изказваше своята благодарност. То казваше: „Навсякъде ме гонят, не ме приемат; ти ме прие, даваш ми ядене“. Благодарността му го правеше приятно. И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благодарност, да чуе нашия мек глас, израз на любов към Него и към нашия ближен.
Аз взимам това котенце за пример на мекота и благодарност. Външно то е слабичко, нежно, със скромна дрешка, но в очите му има нещо приятно, а в гласа му – нещо музикално. Като чуя мяукането му, веднага ставам разположен. То прилича на купувач, който дава на бакалина златна монета. Всеки разбира цената на златната монета и я слага в джоба си. Макар и животно, и то носи в себе си нещо Божествено. Като слушам мяукането на котенцето, казвам: Ако едно котенце може да изрази Божественото в себе си, какво остава за човека, излязъл от Бога? Човек може да изрази Божественото не само като котенце, но много по-добре.
Утринно Слово от Учителя, държано на 31 януари 1937 г., София, Изгрев.
