През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. Стенограмите на беседите се съхраняват в Централен държавен архив.
Основна част от лекциите на Учителя представлява богато книжно наследство, получено при разчитането на стенографски записи на изговорено слово.
Тематично и хронологично хилядите беседи, стенографирани и отпечатани, могат да се систематизират по следния начин:
Съборни беседи
Неделни беседи
Четвъртъчни беседи
Общ окултен клас
Младежкия окултен клас
Утринни слова
Извънредни беседи
Последно слово
Трите стенографки – Савка Керемидчиева, Паша Теодорова, Елена Андреева – са последователите на Учителя Петър Дънов, на които в най-голяма степен дължим възможността днес да четем неговите лекции. Винаги около него, следящи и записващи всяка негова дума, те отдават живота си на идеята да стенографират беседите и лекциите му, а след това да дешифрират стенографските си записки. Всяка беседа е предварително редактирана от тях и след проверка и одобрение от Учителя – препечатвана и съхранявана. Благодарение на техните усилия и труд Словото достига до нас.
Ето какво пише Елена Андреева за тяхната обща работа:
Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифрирането на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи – беседи, говорени от Учителя на братските празници – 22 март, Петровден, беседи пред сестрите и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.
