Беседа, изнесена на 29 ноември: Моралът

Как определяте думата „морал“? – /„Благонравие“/. Моралът се определя с нравственост. В речника как е? Ще определиш нещо, което не знаеш, с друго, което не знаеш. Определяме числата с едно. То е неразбиране. Едно нещо определяме, не го знаем какво е, но определяме. Определяме хората, определяме едного, когото не знаем, не познаваме. От непознатото определяме нещо, което излязло от него, като че ни е познато. Как бихте дали определение, какво нещо е добро, какво нещо е зло? Ще дам едно определение. Туй, което е безгранично, което не можеш да определиш, е добро. Туй, което можеш да определиш, е зло. Злото всякога показва ограничени неща. Кой човек е гладен? Ограниченият. Онзи, [който] не е гладен, не е ограничен. Ти си гладен: вършиш престъпление, защото си ограничен. Наситен си, не си гладен, не си ограничен, добър си.Значи, свободата на човека в какво седи? Що е свобода? Туй, което е безгранично. В свободата мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни. Свобода, значи без граници. Значи, да няма никакви граници. Какво нещо е моралът? Да говориш каквото искаш, без да си ограничен. Щом правиш нещо, с което си ограничен, то не е морал. Да бъдеш морален, значи да бъдеш [не]ограничен. От гледището на доброто туй, което се ограничава, е зло. Моралът, значи, е един метод за ограничение на злото. Следователно, що е морал? Туй, което ограничава злото, то е морал. Защото злото е единствено ограничено. Доброто е безгранично. Следователно, морал е онова положение на човека, което го изважда от ограниченото състояние и го поставя в неограниченото. Тъй щото, мислете по-правилно.

Тогава, може да се разгледа друг въпрос. Какво нещо е материя, как ще определите? Позитивистите питат, какво нещо е материя. Как ще определите? Формата на съзнанието е материята. Питат: „Какво нещо е предмет?“ Комплекс от усещания. Комплекс от туй, което усещаме. Що е предмет? Комплекс от усещания, то е предмет. Както и да разглеждаме нещата, не трябва да спорим. Когато хората се ограничават един друг, значи трябва да се измени формата, която трябва да ги избави от това ограничение. Истинският морал трябва да завежда хората от ограничено състояние към безгранично.

Нали вие изваждате извод във вашите теми, че който обича една жена, той е морален. Колко жени има в света? – Но една жена има. Следователно, можеш ли да любиш много жени? То е същото. То е в самата основа. В началото колко жени имаше? – Една жена имаше, от която излязоха всичките жени. Имаше и един мъж, от който излязоха всичките мъже. От тях се народиха много жени и много мъже. То вече е комплексно понятие. Казва: „Колко жени да обичаш?“ – Ще обичаш една жена. Защото в началото беше една. Туй, дето много жени има, то е само една форма, фотографирали я. Защото един мъж, като облече една рокля, и той става жена в тази форма. Кой определя формата? Дрехата определя жената. По какво се отличава жената? Жената се отличава по това, че тя е без брада и без мустаци. Това е у хората. Но у животните, и там се различава. Лъвът по какво се отличава? Лъвът има грива, лъвицата няма грива. Все таки [във] формата има нещо, по което се различава.

Питам: Да носиш тесни обуща, морално ли е? Не е морално, защото образуват мазоли. Да кажем, ти имаш едно учение, което стеснява мозъка, образува мазоли. Човек трябва да мисли. Когато ние говорим за морал, за нравственост, ние разбираме едно здравословно състояние. Тия понятия, мисли на съзнанието ние сме ги извадили от естествения живот, в който се намираме. Седиш ти, [мислиш], – какво разбираме под „здраве“? Правилното функциониране на всички органи, които човек има. Здравословно състояние е, когато всички органи функционират, взаимно си помагат. Туй може да го прокараме и в умствения свят, и в чувствения свят, когато човек чувствува. Моралът колко области засяга? Можеш да мислиш аморално, никой не те държи отговорен. Можеш да мислиш и чувстваш неморално, никой не те държи отговорен. Но щом дойде вече да постъпиш неморално, там те ограничат. Де съществува ограничението? В постъпките си ограничен. Щом направиш една постъпка, която обществото счита неморална, ограничават те. Но можеш да мислиш, никой не те ограничава. Можеш да чувствуваш, никой не те ограничава. Щом постъпваш, ти вече си ограничен. Моралът засега се отнася за постъпките на хората. Някои са се мъчили да внесат морала в мислите и в чувствата, но те отиват много далеч. Какво мисли човек и какво чувствува, той засега е свободен. Някой път вие набеждавате някой човек, че той имал разположение, или че мисли нещо [лошо].

В правото, там, когато разглеждат някои престъпления, казват, че има умисъл [или, че] станало нещо случайно, не е имал намерение. Някой път считат престъпление голямо, когато той имал в ума си намерение да го извърши. Криминално, понеже той мисли в ума си от по-рано да го извърши. Понеже в ума му е минала мисъл, считат го за предумишлено.

Всякога във вас трябва да се образува нещо реално, върху което да мислите. Кое нещо е реално? Представете си, ако някой от вас върви по водата и не потъва. Няма ни лодка, ни параход, пожелае да ходи по водата и върви без да потъва. Гледа го друг, и той тръгва, но той потъва. Единият потъва, другият не потъва. Представете си, че този човек иска да хвърка, и хвърка. Другият иска да хвърка, но не може. Сега, от вас има ли някой да ходи по водата? Разправят за един, че ходил по езерото преди две хиляди [години]. Учениците му го видели, че ходи по водата. После този, същият, който ходил по водата, учениците го видели, че се възнесъл нагоре, отишъл нагоре. Сега вие как ще го докажете научно? По някой път някои доказват научно. Един свещеник доказвал, че действително с пет хляба Христос нахранил пет хиляди души. Но тия хлябове били големи като могили. Някой слушал и казал така: „Мене не ме учудва, че хлябовете са толкова големи, но ме учудва пещта, в която са печени, устата на тази пещ каква ли [е] била?“

Сега, има един правилен начин за разсъждение. Отвлечените разсъждения за морал са хубави, но има друг един път, дето всеки един от вас може да намери правилния път. Кое [е] естественото положение у човека? Искате да извадите един морал. Естествената храна коя е? Туй, което при храненето поддържа здравословното състояние у човека, кое е? Ако се храниш с храна, която изключва всички болести, след като си се нахранил 20–25 [минути], имаш едно приятно усещане на организма. То е естественото хранене. Щом се храниш и постоянно боледуваш, има нещо, което липсва на храната.

Та казвам: Тази храна е [не]естествена, неподходяща, която произвежда едно ограничение. Аз считам: моралът за бъдеще трябва да бъде едно естествено положение на постъпките. Моралът трябва да бъде пътят за естественото постъпване. Как човек да постъпва, не да прави подаяние. Постъпките да бъдат естествени заради него, не да произтичат по един изкуствен начин. Щом един морал се насажда у човека, той вече не е морал, това е възпитание или дресировка. Като кажеш на един човек да не лъже, да бъде морален, това не е морал. „Той, – казва, – се е подобрил“. Да кажем, може да възпиташ един вълк да стане куче. Може хляб да яде, но при дадени условия този вълк няма ли да прояви своето естество? Често хората, като се турят на изпитание, се вижда, че не са морални. Има нещо неестествено в морала. Един възпитавал котки, дресирал една котка, че могла да носи кафе като човек. Един искал да покаже, че тя не е променила нрава си, инстинкта си. Той хванал една мишка, котката носи кафето. Той като хвърлил мишката, тя хвърлила таблата и хуква да гони мишката. Стари навици има човек. Когато се казва, че морално трябва да се постъпи, може да е външно съображение, може да са външни причините, които те карат да постъпиш така. Ти си морален, понеже те е страх от закона. Влизаш в някоя кантора, гледаш – касата отворена, пълна със златни пари. Казваш: „Банкерът е там“, страхуваш се. Казваш: „Ако го няма, може да бръкна, да взема парите“. Може да помислиш така. Погледнеш, имаш едно изкушение. Ако речеш да бръкнеш в присъствието на банкера, какво ще стане? Ще счита, че това е насилие, да бъркаш в касата му. Той ще каже да не бъркаш вътре. Най-простото нещо: какво е морал? Как го определят? – /„Правилни отношения между съществата“./ Може да определим морала със скачените съдове, нали? Какъв е законът на скачените съдове?

Ако [ви] дадат един въпрос сега: „Кое е най-същественото?“, какво ще отговорите? Коя е най-съществената мисъл за сегашния ни живот? Пишете върху темата: „Най-съществената мисъл за всеки едного от вас“. Ха да го разграничим сега. Кое е най-същественото за тебе? /Към един брат./ Представете си, че имате да избирате от хиляда дадени предмети, [в]се скъпоценни предмети, но имаш право да избереш само един. Всички предмети може да ги гледаш, но имаш право да избереш един, който ти подхожда. Кой ще избереш? Кое е най-същественото в дадения случай? – /„Което ми приляга“./ Че кое ти приляга? Да допуснем, че не си гладен, че не си жаден; ако се гладен и жаден, друго е. Тъй, че то е интересно. Физическият свят и умственият свят са две крайности, понеже духовният свят е като средина, център. Туй, което иде от чувствата, влияе. Ако поставиш мисълта от една страна, чувствата са в средата. Зависи кой свят е поставен в средата, в центъра. Всички хора се влияят повече от своите чувствувания, отколкото от своите мисли. Запример, при студа еднакво ли издържат? Усещането за студа еднакво ли е? Студа го усещате на степени. Ще избереш онзи предмет, който задоволява всички предмети. Кое е най-важното да избереш? Дават ти една къща. Преди да са ти я дали, кое ще видиш най-първо? Колко врати има. То е най-важното. Има ли откъде да влезеш вътре? Първото положение е дали има врати. Най-важното нещо в къщата е вратата. Добре, на второ място, кое е най-важното в къщата? Дали има направени прозорци, отдушник има ли, то е второто положение. Третото положение, дали може да се живее в тази къща. Но най-важното положение, когато ти дадат къща, е да има врата, от която да влизаш и да излизаш навън. Следователно, онази идея, с която ти можеш да влизаш и да излизаш свободно от живота, тя е най-съществената в дадения случай. И друго може да има. То са начини. Когато дойде сами да ръзсъждавате, не да мислите какво са мислили хората преди вас. Защото вие не можете да мислите за морала, всички нямате един и същ морал. Някой път пристрастени сте към себе си. На краката нямате хубави обуща, лачени обуща, никакви ръкавици за ръцете. Някой път обущата ви са скъсани, имате хубави ръкавици; някой път ръкавици нямате, имате хубава шапка. Някой път гологлав ходите, обуща имате, бастун имате. Може би обуща нямате, дрехи имате, имате хубава, бяла риза. Пристрастен сте. Или някой път може нищо да нямате, имате [само] един хубав пръстен със скъпоценни камъни. Туй, което го гледате, то са специфични състояния в човека. Ще кажете: „Глупаво е да се носи този пръстен“. Никак не е глупаво. Този пръстен струва 20–25 хиляди лева. Като се намериш в затруднение, може да го продадеш, може да си купиш обуща, шапка, дрехи за една цяла година можеш да се издържаш с него. Следователно, хубаво е човек да има хубав пръстен. Ако носиш един скъпоценен пръстен на пръста си, можеш да го покажеш на гостилничаря и той да те кредитира за твоя пръстен. Хубавите камъни миришат. Тези камъни, които са изкуствени, са като изкуствените цветя. Скъпоценните камъни имат ухание. Който няма ухание, той е изкуствен камък. После, изкуствените камъни нямат живот. Те са мъртви. Тези, скъпоценни[те] камъни, са живи. Те боледуват по някой път. Може да се лекуват. Когато диамантът изгубва блясъка си, тогава ги дават на някои хора да ги носят, тогава се възстановява блясъкът. Живи са те. Скъпоценните камъни са живи, изкуствените нямат живот в себе си.

Трябва да дойдете до [такова] положение: Здрав е онзи орган, който има правилно отношение. Всеки един може да си извади отношение за себе си. Здрав е всеки един орган, който има правилно отношение към тялото. Здрав е онзи човек, на който тялото има правилни отношения към органите. Два извода има: здрав е онзи човек, на който всеки орган има отношение към тялото, и здрав е онзи човек, на който тялото има отношение към всеки орган. Никой орган не е лишен от съществените неща, които са потребни за неговото благо.

Вие за вас може да си извадите вътрешни оформени правила за морала. Ако едно дете влезе в една градина и откъсне една ябълка, постъпката му не е морална, понеже влязло без позволение. Считат, че влязло да краде. В старите схващания – това, което можеш да изядеш, не е престъпление. Престъпление ето къде има: ако вземеш ябълката и я туриш в джоба, то е престъпление. Туй, което можеш да туриш в Божествената торбичка, не е престъпление. Туй, което туриш в човешката торбичка, то е престъпление. Следователно, ако вземеш хляб и [го] изядеш, не е престъпление, ако го туриш в джоба си, е престъпление. Щом искаш много жени, то е престъпление. Щом мислиш, че има много жени, то не е морално. Щом мислиш, че някой бил жена, то е престъпление; щом мислиш, че някой е мъж, то е престъпление. Щом мислиш, че някой бил жена си, то е престъпление. Щом мислиш, че жената била мъжа, то е престъпление. Щом мислиш, че някой не вярва в Бога, то е престъпление. Че какво ще ми кажете? Допуснете, че ти си сам в света, кой ще ти трие морал? Дали ще вярваш в Бога, кой ще ти определи? Ти искаш да възпиташ сина си или приятеля си в обществото, че да вярват в Бога. Ти как ще се възпиташ, да вярваш или да не вярваш? Чудни са хората. Те имат един материалистичен възглед за нещата. Ако отделя своята ръка от тялото си, по какво ще се определи нейният морал? Трябва да чувствувам, че ръката е свързана. Щом се отдели от мене, безморалието е започнало. Ако ръката се отдели от моето тяло, морално ли е? Има ли право да се отдели сама? Ако ръката се отдели от организма, ще бъде ли свободна? Щом се отдели ръката, тя ще има нужда. Ръката, ако се отдели, ако може да ходи, тя има право. Но щом се отдели, тя изгубва тази способност. Докато тя е на организма, тя има известна свобода. Щом се отдели от организма, изгубва своята свобода. Добре, допуснете, че вие сте гладен, минавате някъде, виждате: някой пътник оставил си торбата, вземате хляба, продължавате пътя. В какво седи слабостта в дадения случай? Друг минава гладен, ходи, не се съблазнява, макар че чувствува в себе си известен глад. Казва, че може да издържи. Сега, вие не сте разсъждавали, дълбоки разсъждения нямате. Крушата, която ражда круши, може ли да се храни от крушите? Крушата може ли да се храни от своите круши? Не може. Но човек може да се храни от тези круши. Тогава, за да бъде човек свободен, какво трябва да прави? Дотогава, докогато човек се отделя от цялото, той е ограничен. Всичкото сплитане на живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, светлината, от всичко сме се отделили – индивидуализирали сме се. Търсим един живот, според нашите понятия, следствие на това, на всяка стъпка усещаме ограничения. То е сегашното наше схващане. На всяка стъпка имаме ограничения. Казваме, че това трябва, онова трябва, какво не мислим не осигуряваме живота си. При това животът остава неосигурен. Кой [е] осигурил живота си досега? Искаш да живееш, до колко години можеш да живееш? Ако туриш всичкото знание, едва можеш да живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш. Като турите всичките усилия, колцина от вас сте здрави?

Та казвам: Моралът е да се повърнем към онова състояние, положение да чувствуваме цялото, да имаме връзка. Ние сме свързани с всичко в дадения случай. Тия престъпления, които има, в дадения случай няма да ги има. Дето и да си, ти ще бъдеш в един уреден свят. Където и да е, ще дойдеш да работиш, ще мислиш, ще чувствуваш, всички неща едно след друго идат. Няма да има никакво усилие. Сега има едно усилие, трябва да се мисли, трябва да се изкарва прехраната, защото сме отделени от реалността. Ти вървиш по земята и мислиш, че тази земя не е разумна, няма никакво отношение към тебе. А от туй, неразумното очакваш всичките блага. Гледаш на слънцето, то е горящо, никаква разумност няма в него – научно тъй разглеждате слънцето. От туй, горящото слънце, от неразумното ти очакваш всякога да дойде благо. Земята – неразумна, [но] трябва да те поддържа, да те крепи; слънцето – неразумно, [но] от него трябва да дойде благото. И тогава туй, неразумното трябва да влезе в тебе. Ти, единственото разумно същество, а всичко друго, неразумно трябва да влезе в тебе и да те направи разумен. Да туря едно понятие. Тогава, ти щом си отвориш устата, въздухът не чака ти да го каниш. Като си отвориш устата, той току влиза, не те пита, ти позволяваш ли да влезе. Пита ли те въздухът, хлопа ли, той налягане има. Какво е налягането, колко сантиментра е въздушното налягане? – /„76 кг на кв.см“/ Например, някой ваш приятел може да се докачи. Един те хване за ръката и едва се докосне, друг те хване и те стисне за ръката. Единият те стисне повече, отколкото трябва, а пък другият едва докосне ръката ти. Какво заключение ще си извадиш? Онзи, който те стисне много, онзи, който те стисне средно и онзи, който едва докосне ръката? Този, който хване ръката ти здраво, ти можеш да разчиташ на него – иска да покаже, че има разположение към вас. Онзи, който едва хваща, той вече не обича. „Не искам, – казва, – да се ръкувам“. Ако нямаше налягане на въздуха, човек не би могъл да диша. Не би могъл. Налягането не се ли дължи на нещо, което наляга? Някаква разумност има в налягането. Или у тебе се заражда желание да ядеш. Хлябът има нещо, което предизвиква желание да ядеш. Има нещо в природата, което ти налага какво трябва да правиш. Нещо те наляга. Да допуснем, че вие сте в животинското царство. По какво ще се познае, че вие сте по-умен отколкото животните. Представете си, че ви заобиколят 10 мечки, 10 тигри, 10 големи змии боа, всички искат да ви изядат. Ти им говориш, те казват: „Не!“ Най-после, вие прибягвате до едно изкуство. Вас са ви осъдили. Ти казваш: „Може да ме изядете“. Наоколо има суха трева. Вие имате една кибритена клечка, драснете, запали се тревата наоколо. Питам: С тия ваши неприятели, какво ще стане? Понеже всички имат козина, започват да бягат: мечки, тигри, лъвове, змии. Ти седиш, наоколо огънят като се разрасте, всички бягат. Питам: Туй сега морално ли е? От това гледище морално ли [е] да те изядат? Ако ти направиш три такива опита, започваш да им говориш и като дойдат, още като покажеш кибритената клечка, ще кажеш: „Ще се държите както трябва. Тази клечка знаете какво може да направи?“ Те ще имат понятие, че ти не си човек, с който могат да се шегуват. С огъня може да си играеш, имаш огън като средство да се браниш. Сега, вие в живота не знаете как да употребите кибритените клечки. По някой път казвате, че имате животинско естество. Значи, имате животни във вас, които не ви признават, пет пари не дават за вас. Казват: „Ще те изядем тебе“; казва: „Ти ще слушаш, каквото искам, ще те изям“. В него има желание да те изяде, заповядва. Животните нямат такива понятия. Но като погледне на човека, [животното] гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър като те погледне, казва: „Хубаво ядене става“. И като те хване, казва: „Много хубаво ядене е това“. Като те хване, поваля те надолу. Какъв извод ще направиш заради него. Това е понятието за един свят. Ако на този звяр му посочиш козината му, че гори, то е вече начин да се избавиш от него. Природата турила козината. Трябва да се прилага този вътрешен страх и [от] сухата трева. Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар. Прави сте, но не ви признават още за господар. Сега искате да извоювате вашето право. Дойдат тия, малките буболечици микроскопически. Влезе някоя малка буболечица във вас и в 24 часа станат няколко милиарда. Вие заболявате, хване ви чума, холера ви хване или каквато и да е друга болест. Тя е специфичен, по-низш живот. Или имате една мисъл, която ви безпокои. Аз не зная как вие се освобождавате от вашите лоши мисли. Какъв е вашият метод за освобождение от вашите лоши мисли?

Да допуснем, че в тебе честолюбието е силно развито. Представете си, че имате такава една глава. Личните чувства са много силно развити /Л.Ч./ Тия успоредни линии перспективно имате. Но то е опасно. Какво трябва да правите? Кръвно сте обиден, какво трябва да правите? Представете си, че някой убил брата ви. Казвате: „Докато не го убия, аз не му прощавам“. Или, вземете проста обида. Как ще се справите с обидата сега? Англичаните при сегашните условия много лесно се справят. Сега англичаните и американците, щом ги обидиш, казват: „Господине, стой сега!“ Няма никакъв съд, току започне с ръцете – по носа, по лицето. Като го набие, подаде му ръка, здрависа се и си замине. Иска да му каже: „Още веднъж като говориш, да обуздаваш езика си“. Разправя се, няма никакви бастуни, в носа бие, не встрани. Най-първо в носа. Като че туй е всичко, не мислиш правилно. Ако тук те обидят, ще дадеш едно заявление, каже ли ти обидна дума, ще го дадеш под съд. Англичаните казват: „Да хващаме адвокати, да даваме пари, да се разтака, кой ще чака години“, той веднага започва да удря. Набият се, примирят се, заминат си. Онзи, обиденият набие другия; по някой път се случва, онзи, който те обиди, да те набие. Тогава какво ще правиш? Всякога обиденият има правото да съди. Щом се обиди, че го били, той ще хване един учител да го научи да се боксира. Може би след година пак ще го срещне, казва: „Преди една година вие ме обидихте“, и започне. Някои мислят, че това е диващина, боксиране е то.

Но дойде ви една лоша мисъл, какво трябва да правите с нея? Под съд ли да я давате или да се боксирате с нея? Кое е най-право? Или имате едно чувство. Как си представяте вие чувствата? Представете си вашата мисъл като един хубав левент момък, пък едно чувство, което ви обидило, като една красива мома. Защото красивата мома и красивият момък може да ви обидят. Само те са смели. Само един красив момък във вас и една красива мома могат да ви обидят. Другите не си позволяват, само те могат да ви обидят. Какво ще правите с тях? Вие казвате, че имате един усет за чувствуванията. Чувствуванието си има известна форма. Кой може да ви обиди? Кой може да мяза на вас? Едно куче може да ви обиди, но [в]се таки, животните имат подобие на човека малко. Човек не мяза на животните, животните мязат на човека. Животните мязат на човека, не ние на тях. Ние мязаме на Бога, не Той на нас. Бог създал човека по свой образ и подобие. Ние мязаме на Бога донякъде. Бог не мяза на нас. Може да извадите заключение, че и Бог мяза на нас. Запример, може Бог един мъртъв човек да го възкреси, да го оживи, това Той може да го направи, а вие един мъртъв човек може ли да го съживите? Не можете.

Та казвам: Колкото и да ви се говори, вие си имате старите идеи, старите схващания за морал. Всеки ден за морал говорите, но никой от вас не прилага онзи, общоприетия морал. Всеки от вас приема временно, привидно, отвън обществения морал, а отвътре прилага свой морал. Като останеш в стаята, кой морал прилагаш? Докато си в един град, прилагаш морала на града, то е само привидно, временно е. Щом си в гората, прилагаш вече морала, който имаш в себе си.

Та казвам: Трябва да разчитаме на онова, което е всадено в нас. То е същественото. Има едно чувство в човека, морално чувство има в човека, което показва различието в човека. Много естествено изпъква чувството на справедливост, чувството на милосърдие или чувството на снизхождение. Към някои хора ти си разположен, в тебе се явява едно чувство на снизхождение, когато някой ти говори за тях. Кое е по-хубаво сега: да ни обидят и да носим обидата или да предвиждаме обидата? Да можеш да понесеш една обида или да можеш да я предвидиш, кое е за предпочитане?

Ако едного от вас направим цар, какво ще направи за своите поданици? Най-първо за мъжете и после за жените какво ще направиш? – /„Поданиците ми да бъдат свободни и да имат пари“./ Ако им дадеш пари, това е подкуп. Друг ако направим цар, какво ще направи? Какво ще дадеш на своите поданици? – /„Бих се погрижил за просветата“./ Друг ако направим цар, какво ще направи? – /„Не ставам цар“./ Ако те направят цар и не можеш да откажеш? От туй зависи благото на народа. Да ви поставя тогава в друга форма. Представете си, че вие сте затворен и вас ви дават свобода. Какво ще направите? Представете си, че всички сте затворници, освободят само едного от вас, той е свободен, цар е. Какво ще направи той, като излезе от затвора? Най-първо ще хвърлиш затворническите си дрехи, ще вземеш една баня, да се окъпеш хубаво, ще се нахраниш хубаво и след туй ще се помолиш на Бога и да благодариш на Бога, че са те освободили от затвора. И да пожелаеш ония, които са в затвора, да ги пуснат един по един. Хората са затворени тук, на земята, един по един ги пущат навън. Всички тия правила са правила на затворници, не са правила на свободни. Хубаво е по някой път да мислите, ако сте цар, какво ще направите. Ако сте един философ, какво ще направите? Ако сте един поет, какво ще направите? Ако сте един музикант, какво ще свирите и т. н. После, за много неща може да мислите, то е едно хубаво упражнение. Че как не искаш да станеш цар? Обидата показва, че си цар. Щом се обиждаш, цар си. Щом си недоволен от живота, цар си. Сега говорим за царе, втория път – за царици. Мисли си по някой път „Ако съм цар, какво ще направя?“.

Има практически правила, които човек трябва да приложи. Те са здравословни. Да кажем, че си болен човек, виж какво влияние оказва хубавата мисъл. Има хора, които препоръчват следното за лечение. Да кажем, някой път болен си, страдаш от ревматизъм или от треска. Казват: „Ти си болен, хилав си, слаб си роден“. Дръж в ума си някой здрав човек. Гледай здравите, хубавите лица. Ти ходиш и едва се тътриш по земята. Гледай някой човек, който ходи спретнато, гледай неговите движения, в ума си дръж здравите хора. Дръж в ума си здравите хора, че да оздравееш. Не дръж в ума си хилавите хора. Искаш да бъдеш добър, дръж в ума си добрите хора. Искаш да бъдеш поет, дръж в ума си поетите. Искаш да бъдеш музикант, дръж в ума си музикантите. Не, който не е проявен, дръж в ума си тези, които са проявени. Трябва да бъдеш като тях. Идеята е същата: какво той ще направи? Дръж идеята за Бога в ума си. Постепенно в тебе ще възникнат сили, понеже те съществуват, [но] няма нещо, което да ги подхранва. Имате един идеал, дръжте го в ума си. Не само един идеал, много идеали дръжте в ума си. Живи трябва да бъдат вашите идеали. Искаш да минеш за здрав човек, създай [го] в ума си; и като видиш някъде [здрав човек], гледай да го произведеш в ума си. Болните хора, изобщо, имат голяма обич към здравите. Когато един здрав човек, пълен с магнетизъм, като го хване болният човек, го държи, гледа го в очите, да му даде нещо, да мине нещо в него. В здравия се явява благородство, казва: „Ще оздравееш и ти ще бъдеш един ден като мене“. Тъй щото, към добрите хора, към здравите, всякога да имаме разположение към тях. То е естествено разположение. Естествено разположение има човек към здравите хора. Ти не можеш да имаш отвращение към един здрав човек, той всякога те привлича. Ако е пълен с животворен магнетизъм, не може да не те привлича, и ти не може да не го обичаш. Един човек, който е пълен с животворни сили на мисълта, ти се привличаш от него. Ако на един човек сърцето е пълно с животворни сили, ти не можеш да не го обичаш. То е закон. Та всеки трябва да има в себе си тази животворна сила на тялото, на ума и на сърцето. Ти, отдето минеш, онези хора, които имат нужда от тебе, те се привличат, пък и те имат разположение. Едно естествено състояние на човека [е то]. Та казвам: В туй отношение гледайте да бъдете привлечени от онези, които имат. Трябва да бъдем привлечени от природата, понеже в природата съществува тази животворна енергия, която можем да възприемем. Затуй трябва да имаме обич към природата. И затуй трябва да имаме обич към всичките хора. Най-първо, към всички ония хора, които са здрави, ще имаш отношение. Моралът е сега да имаш обич към всички хора. Най-първо ще имаш обич към всички ония хора, които са здрави, към природата, която най-първо има тази животворна сила. Ще имаш обич към всички умни хора, не към глупавите, но към умните хора, понеже те имат в себе си тази животворна сила. Ще имаш обич към добрите хора, понеже те имат в сърцето си тази животворна сила. Ще имаш обич към всички здрави хора, понеже те имат в себе си тази животворна сила. Туй е първото положение: кои трябва да обичаме. Второто положение е към болните. Ние трябва да бъдем здрави. То е отношението на здравите хора към тях. Болните трябва да обичат здравите, то не е моралът за болните. Моралът за добрите хора, за здравите, за умните е те да обичат болните, в тях трябва да има желание да се приближат [до тези], които са със слабо телосложение, глупави, лоши и към всичките хора трябва да имат отношение. Казвам: В света съществуват два морала – единият положителен, другият – отрицателен. Аз го наричам: на положителната добрина и на отрицателната добрина; на болните се дължи отрицателната добрина. Болният човек е отрицателен, той трябва да мине към положителната добрина, трябва да бъде един положителен човек. Та казвам: Когато се казва, че трябва да обичаме, ако нямаш дарба, обичай всички умни хора. Ако не си морален, обичай всички добри хора. Ако не си много от здравите, обичай здравите хора. Едно практическо правило в живота, което всеки ден може да прилагате. Да имате микроскопическо правило: Не търсете да съжалявате за онова, [което нямате], но после, като забогатеете, на тях, [неразвитите] може да им дадете същото правило. Болният не трябва да уповава на болния. Глупавият не трябва да уповава на глупавия, на умния трябва да уповава. Добрият не трябва да уповава на злия, на добрия трябва да уповава. Та силата ви в какво седи? Умният човек е силен! Добрият човек е силен. Здравият човек е силен. Силните хора са умни, добри и здрави. Те ще оправят света. Те ще създадат правила. Ако вие останете глупави, болни и лоши, законите, които създадете, и те ще мязат на вас. Каквито са хората, такива ще бъдат и законите. Сега, във вас седят разни понятия за нещата. По някой път вие чакате гениални хора, вие сте пасивни. Ще дойдат някои гении, ще се родят, те са родени вече. Какво ще ми разправят, умните хора са родени вече. Вие чакате да дойдат. Кои ще дойдат за бъдеще? То е заблуждение. Бъдещето за тебе е сега, когато се пробуди твоето съзнание. Ако не [е] пробудено съзнанието ти, за бъдеще не чакай, ти не трябва да чакаш някое друго бъдеще. Ако твоето съзнание се пробуди, твоето бъдеще е дошло. Не чакай, когато идеш в небето. Когато твоето съзнание се [е] пробудило, ти си в небето. Пробуденото съзнание вече привлича. – „Няма условия сега“. Кои са условията? Условията в света са добрите хора. Умните хора са условия, здравите хора са условия за тебе. Защото у умните хора – в тях е едно разположение – да бъдеш умен като тях. Здравите хора, и те искат да бъдеш като тях, следователно, разположение имат. Това са условията. Вие сега мислите какви са условията. Вие мислите, че парите са условия. Оставете настрана, парите са резултат на умните хора, на здравите хора и на добрите хора. То е посторонен въпрос. А пък тия, трите правила, ако ги държите, може да се ползувате от тях много повече, отколкото, ако съберете всичкия морал в света. С този морал, който аз ви казвам, за десет години може да свършите толкова работа, колкото със сегашния ваш морал за хиляда години. Хиляда години ви трябват, за да добиете онова, което ще добиете за десет години с морала на добрите, на умните и на здравите. Десет години ви трябват, а според вашия морал, който сега имате, хиляда години ви трябват. Разликата е важна. Нямам нищо против този морал, ако сте от търпеливите, хиляда години ви трябват. За да постигнете сегашните ваши идеали, хиляда години ви трябват, за да постигнете това, което желаете, а с новия морал ви трябват десет години. Кое ще предпочетете? Може да предпочетете десет години, но не искате да работите. Като дойде, не искате да работите. Тия хора ще ги намерите, добрите. Считай, че ти си един от тях. Вие сега постъпвате като сегашните владици. Той благославя в името на Христа, а себе си има предвид. Христос е само параван. Казва: „Каквото аз ви казвам“ и каквото Христос каже чрез него. Той казва: „Каквото казва владиката да бъде казано, каквото каже да бъде“. Казва: „Аз вярвам в Христа“. Какво вярваш? И тогава, в турско време, избягали българите та нямало поп. Една българка отишла при един ходжа, да щ кръсти детето. Той не знае как. Най-после му дошло на ум. Казва: „Не зная, но ще се помъча да го кръстя като попа“. Как кръщават? Взел един купел, донесли един котел с топла вода; ходжата хваща детето, потапя го три пъти и казва: „Както попът казва, така да бъде“. Три пъти потапя детето в купела, и три пъти повтаря тия думи. Та на едни от вас, които питате как, казвам: Ще вземете вашето дете, ще го турите в купела и ще кажете: „Както Учителят казва“. Нали е практично? „Както попът казва“. По-голяма практичност няма. Питам сега: Ако един поп те кръсти и ако един ходжа те кръсти, каква е разликата? Попът е свързан с по-дълго време, хиляда години се изискват, ходжата в десет години ще свърши. [В] този морал той трябва да ви чете молитви на водата. Тя, водата няма нужда от четене. И без молитва има сила. Водата, и без да чете попът, пак има сила. Четенето на попа е съвсем друго. Водата, и като чете попът и като не чете, тя си е вода. Не че като щ чете попът, ще дойде сила. То е заблуждение. Молитви да му четеш, имат сила – и връзката, която се прави [също]. Вие се много колебаете и после, много философствувате. Вие казвате тъй: „Как е възможно млад човек да живее един добър живот“. Че вие, ако като млади не можете да живеете, като стар човек съвсем ще го загазите. Защото, ако при голямото богатство не можеш да направиш едно добро, кога ще го направиш? Когато си един бедняк, какво ще направиш? Нищо няма да направиш. Кога можеш да направиш едно добро? Когато си умен, когато си глупав не можеш да [го] направиш. Трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш здрав. Тия три неща са необходими, те трябва да предшествуват. Умът, сърцето и волята са проводници на големите блага.

Много е говорено, повече съм говорил – 25 минути. Тогава, вижте какво ще ви кажа: Аз трябваше само един час да ви говоря, а съм говорил един час и половина. Аз ли да понеса глобата, какво ще кажете? Половин час от времето съм ви дал повече. Какво ще правите? Трябва да ми платите половината час. Или вие ще кажете: „Ти ще платиш глоба, понеже от времето ни взе повече“. Та казвам: Кой на кого да плаща сега? Половин час [е] говорено повече, отколкото трябва. Един час и половина съм говорил. Не точно.

Така, какво запомнихте? Какво остана в ума ви? Имате У, направете едно уравнение. В математиката имате Х, У и Z. Направете три уравнения.

Ха да попеете сега. Ако ми попеете, нищо няма да ви взема. Един концерт ще ми дадете за половината час. Изпейте: „Аз смея да кажа“. /Изпяха всички песента./ Когато пеете, трябва да знаете, че когато вземете правилно един тон, той е на физическото поле. Тонът трябва да има отглас и в ума, и в сърцето. [Тогава] тонът е органически, пък има и психически тонове. Кога[то] един тон има механически, органически и психически качества, тогава тонът е правилен. Добрите певци, добрите свирци знаят това. Всяка мисъл, която има отношение към добрите, към умните и към здравите хора, тя е правилна. Всяко чувство, което има отношение към здравите, към добрите и към умните, то е правилно. Един тон, ако няма отглас в органическия свят и в психическия, той не е правилен. Може механически да бъде музикален. Не е въпрос за механическа музикалност. Всеки трябва да бъде музикален. В какво седи механическият тон? /Учителят свири на цигулка един тон./ Това е механически. /Учителят свири./ Трябва да дадете контраст най-първо. Та докато пеете механически, във вас ще има дразнене. /Учителят изсвирва на цигулката механически тонове и органически./ То са състояния, които минават. Винаги трябва да имате контраст. Всяко състояние, което имате, трябва да го смените. Може да сте болен, сменете състоянието и ще бъдете здрав. Ако не можете да го смените, ще се образува болезнено състояние. Веднага ще запеете тихо. Представете си, един пианист свири на пианото. Акомпанира или с терци, или с кварти, ще имаш един или друг резултат в музиката. Между ДО и МИ е терца, между ДО и ФА – кварта. Ако вземете ДО и ФА, в природата се създава съдържанието на нещата. ФА е хубавата храна, с която може да се нахраните. МИ е начинът, по който може да се нахраните. ФА е хубавата, здравословна храна. Силата, [СОЛ], в дадения случай е правилното храносмилане. Това, което можете да извадите от храната, то е силата. ЛА е вече постигнатият резултат. СИ е благото, едно голямо благо на Божията воля. Защото МИ и СИ в мажорната гама са пътища, които свързват с другия свят. Полутонието е врата. Две полутония имате в гамата: едната врата, през която влизате в духовния свят, другата – през която излизате. В мажорната гама между МИ и ФА се влиза в другия свят. От другия свят може да се слезе само между СИ и ДО. То са отворени пътища. Ще пеете ЛА за храносмилането. Да бъдете добри, ще пеете МИ. За да бъде храната добре оформена, приготвена, ще пеете СОЛ. Храносмилането е правилно. ЛА отделя соковете. СИ е вече постижение. Така вече музиката има смисъл. /Учителят пее ДО./ Сега този тон е правилен, с няколко трептения е по-висок от камертона. Кой е по-правилен, цигулката ли взема [правилно] или аз вземам? „Живот, движение, красота, доброта“. /Пее Учителят./ Какъв тон ще дадете на „смелост“? Смелият вече има движение. Какъв тон има страхливият? В страхливия има полутонове. /Учителят показва ДО диез./ Той иска да излезе, как ще излезе? Вземи РЕ и ще излезеш. Щом вземеш ДО диез, то е страхливият. Който пее РЕ, иска да излезе. Който пее РЕ бемол, и той е страхлив. Щом вземеш РЕ, казваш: „Какво ще ме е страх“. Бемол [щом] вземеш, то е страхливият. [И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове. Хората, които се колебаят, с полутоние минават. Мажорната гама е за здравите хора. Съществуват само две гами. За слабите много са гамите. Двадесет и осем гами са те. [В]се са начини как да минете. Слабите в света са повече, отколкото силните. Най-първо съзнаваш, че си слаб. Ти си мислиш, че си силен, когато си слаб. После, от страхливия до смелостта колко се изисква? Половин тон щом повишиш, смел си вече. ДО диез, половината тон е причината на слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш [цял тон], работата е свършена. Какво ти костува да станеш смел човек? Взел си ДО диез, вземи РЕ чисто. Всяка несигурна мисъл е полутоние. Когато се колебаеш, същото е. Имаш една мисъл, дали е полутоние или не? Вземи цял тон, мисълта е права. Не че е лоша, тя е хубава. В музиката тия, хубавите песни някой път са изразителни, не всякога. Всеки един полутон подразбира един цял тон.