Беседа, изнесена на 20 ноември: Опити

Понякога при развиването на темите вие спазвате правилото, което бакалите спазват: като дадеш на бакалина много пари, много ти дава, като му дадеш малко пари, малко ти дава. Като ви дадат някои теми като тази за малките спънки, вие казвате: „Какво има да се пише за това?“ Малко пари – малко стока. Ако в малките работи си вещ, това показва, че си майстор и в големите. Ако от малко брашно направиш баница – майстор си, а ако я направиш от много брашно, това показва, че не си голям майстор. В една баница влизат масло, сирене и брашно. Имате ги. Представете си, че ви дойде един гостенин и вие му сложите в една паница 250 грама брашно, малко сирене и масло. Ще се докачи човекът. Ти ще вземеш и ще забъркаш най-напред водата с брашното, после ще разточиш, ще туриш малко сирене и масло, и ще опечеш баницата. И като дойде гостенинът и види опечената баница, ще счита, че е почетен. Иначе какво ще помисли? Ти го гощаваш с ума си. Значи – тури в ума си мисълта да му поднесеш една форма, която му е приятна. Къде е опасността от брашното? Да кажем, че вкъщи гостенинът може да яде от брашното. Но представете си, че брашното е турено отвън, дето вее вятърът, и той е доста силен. Човек не обръща внимание на малките работи, а те го определят какъв е. Ако поднесеш на гостенина брашно с вода и сирене да се наяде, ти ще изгубиш един човек, който ти е бил приятел. Той ще си каже, че това е крайно незачитане. И може би тази сурова „баница“ с брашното, сиренето и маслото ще влоши твоите работи в живота. За да не се влошават работите, забъркай брашното с вода, тури сирене, наклади огън и опечи баницата. Трябва да правите превод от този образен език. Добре е да си служите с един образен език и да правите преводи.Какво е числото 1, какво е 2? Като количество, числото 1 може да се отнася към различни съдържания: една игла, една кибритена клечка, един човек – все са единици. Какво можеш да направиш с една кибритена клечка? С нея дреха не можеш да ушиеш, но можеш огън да запалиш. Какво можеш да направиш с един човек? С него можеш да свършиш много работи. Все едно ли е да вземеш мястото на иглата, на кибритената клечка и на човека? Понякога ви интересуват някои неща, които са вече много остарели. Сега ви интересува например това, дали вие сте остарели. Някой от вас казва: „Вече остарях – 40-годишен съм. На 50 години съм На 60 години съм. Младите нека оправят света.“ Светът не се нуждае от оправяне – нито от младите, нито от старите. Когато един млад човек влезе в училището, какво ще оправя? Той не влиза там, за да оправя училището, той влиза, за да учи. Ако влезе в университета, той ще го оправи ли? Не, там той трябва да учи. Който влезе – и млад, и стар – трябва да се подчинява на законите. Младият нищо няма да оправи. Ние сега искаме да оправим нещо в света. В какво седи оправянето, как да го разбираме? Трябва да се учи! В живота ви има толкова спънки, нещастия! Всички се оплаквате, че сте нещастни. Защо? В природата няма нещастия, няма никакви спънки, абсолютно никакви спънки в пътя на никого; пътят, по който вървиш, е толкова гладък, че няма препятствия. Ако се отбиеш обаче от пътя в храсталака, ще намериш хиляди спънки. И ще кажеш: „Какъв е този свят!“ Светът е добър, но ти си оставил естествения път и си влязъл в храсталака, в тръните. Ти взимаш брадва и почваш да сечеш тръните, за да си отвориш път Но така съвсем ще загазиш.

Срещнеш някой човек, запознаете се и ти обръщаш внимание на някои негови особености. Искаш да изправиш една негова погрешка. Много мъчно е да изправиш една погрешка на някого. Представи си, че си певец, пееш много хубаво; запознаваш се с някого, който не може да пее хубаво и ти искаш да го научиш да пее. Мислиш, че за два-три дни можеш да го научиш, но не можеш. У него преди всичко трябва да има желание да учи. Така че най-първо събуди желанието! Друг случай. Отиваш на гости, където те гощават с баница; като се нахраниш, казваш на стопанина: „Много е хубава баницата!“ Мислиш ли, че си се отплатил? Като отидеш обаче в гостилница и се наядеш с баница, ако кажеш само: „Много хубава е баницата“, гостилничарят ще ти каже: „Чакай, чакай, много е хубава баницата, но трябва да платиш!“ За хубавата баница се плаща. Ако нямаш пари или не ти достигат, ти ще се начумериш малко и ще кажеш: „Не ти струва баницата.“ И той, горкият човек, ще приеме, колкото му дадеш.

В съвременния живот преди всичко трябва да изправим много недъзи, които имаме. Да оставим отрицателните черти, няма какво да представяме как един човек си свива веждите, как си присвива очите или как е недоволен. Да кажем, че аз представям как един човек плаче. Защо да го правя? Вие го знаете по-добре, толкова сте плакали. Или ще представя някого как се гневи – вие го знаете по-добре от мене! Или ще представя как някой е страхлив – вие го знаете, всеки ден го правите. Какво ще ви ползва да ви го представям? Нищо. Какво значи горделив човек? „Горе“ и „дял“. Горделивият човек, като един петел, ще се качи на плета отгоре, нависоко, и ще изкукурига. Горделивият човек като се качи на планината, ще вика. Нали сте виждали туристи – като се качат на планината, нависоко, почват да декламират например стихотворение от Ботев… Или да кажем, много пъти се говори за любов. Какво ще ви говоря за любовта! За любовта вие знаете по-добре от мене. Няма някой от вас, който да не знае. И след като сте опитали любовта, питате: „Има ли любов в света или, няма любов?“ Любовта не можеш да я докажеш, защото не е нещо материално, да го докажеш, че е тук или там. Преди всичко, ти философски не можеш да докажеш дали любовта съществува, или не. Тя няма никаква форма, тогава как ще определиш дали съществува, или не? Тя няма никаква форма, тя е една същина. Тя няма никакви граници, тя има проявление. Проявява ли се любовта, или не? Може да се проявява. Но някой все пак доказва, че в света има любов. Това не може да се доказва.

Резултат на любовта е животът. А какво представлява любовта? Какво е отношението между любовта и живота? Казваш, че това е причина, а това е последствие. Каква е разликата между причината и последствието? Какво е отношението между кибритената клечка и огъня? Огънят е последствие, а кибритената клечка е причина. Първата причина ли е кибритената клечка? Има дърва, които се запалват. От дървата излиза огънят. Каква е разликата между кибритената клечка и горенето на дървата? Ако запалиш една кибритена клечка, ти на нея половин литър вода не можеш да стоплиш. Но ако запалиш един огън, и 10 литра вода можеш да стоплиш. Казват, че кибритената клечка е причина за огъня. В дадения случай причината не може да стопли. Ние всякога мислим, че причината е по-голяма от последствието. Донякъде е вярно, но не винаги. Например кибритената клечка не е голяма и не може да свърши толкова много работа, колкото огънят. Но въпросът е, че кибритената клечка е последствие на човешкия ум. И същинската причина е всякога по-голяма от всяко последствие. Става дума за първичната причина. Първичната причина е голяма, а пък следващите причини са по-малки, нищожни са понякога. Имате едно малко подбуждение – това е кибритената клечка. Някой път една кибритена клечка може да причини лоши последствия. Какво подразбирате под думите лоши последствия! Идеята „лоши последствия“ е много ясна в ума ви, вие я разбирате така добре, че и да ви я обясня, няма да ви дам много по-голяма светлина върху нея. И ако речете да се изкажете върху лошите последствия, ще се изкажете както този, който писа върху темата „Последствията от малките и големите спънки“. Какво значи спънка! Спънка значи пън, сух чукан. Вървиш и се удряш в него. Той е винаги по-нисък, не е голям, за да го видиш, и ти се спъваш. Кога човек може да се спъне? Можеш да се спънеш, когато нищо не виждаш; отбил си се от пътя и се блъснеш в пъна. Можеш да се блъснеш и денем, но ако се блъснеш вечер в спънката, то си има причини. Ако денем се блъснеш в една спънка, каква е причината? Може да има няколко причини. Например търговец си, имаш да даваш 200-300 000 лева, но нямаш пари и умът ти е ангажиран с тази мисъл. Така е погълнат умът ти с тия пари – къде да ги намериш и как, ако не ги намериш, ще фалираш – че ти вървиш и се блъскаш о чукана. Казват ти: „Сляп ли си?“ Ти за пари мислиш! Второто положение: Представи си, че си бил някъде в Обществената безопасност, дето са те били – дали са ти възпитание, как трябва да спазваш законите на държавата. Като излизаш, ти нищо не виждаш и пак се спъваш. И си казваш: „Не ми ли стига в Обществената безопасност, та и този чукан, отде се намери?“ Значи ние говорим за спънки, които ние създаваме. Когато говорим за спънки в живота, спънките не са отвън. Ние сами ги създаваме. Това, което сами го създаваме, сами трябва да го изправим. Това, което не си създал, не си туряй задача да го изправиш. Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Като изплатиш своите дългове, ще имаш пари, ще изплащаш и чуждите. Като казвам така, ще изпаднете в друга погрешка. Христос изплати дълговете на света, но Христос беше изплатил своите дългове. Всичките му дългове бяха изплатени! Той имаше в излишък капитал, богат беше и можеше да изплаща. Правилото е: Не поправяй чуждите погрешки, преди да поправиш своите. Не ходи да изправяш хората, преди да си изправил себе си. Когато изправиш всичките свои погрешки – тогава може! Искаш да поправиш погрешката на някого – ако в себе си я нямаш, изправи я у него, ако ли не, мълчи си. Това е правилото. Колко хубаво щеше да бъде, ако всички спазвахте това правило! Но аз виждам, че всеки ден го нарушавате. Вие все изправяте погрешките на другите. Когато изправяте чуждите погрешки, аз считам, че вие искате да изплатите дълговете им, обаче вашите дългове не сте си изплатили. Казвам: Слушай, приятелю, ти изплащаш дълговете на онзи, а на мене не си платил. А пък имаш да ми даваш. Аз имам по-голяма нужда, отколкото той има. Плати своите дългове и тогава плати на онзи дълговете. Изправи своите погрешки, преди да изправиш погрешките на другите. Това е логическо заключение без личен елемент.

Сега, какъв е начинът да се изправи една погрешка? Да ви дам един пример. Един от видните оратори – проповедници в Америка бил Бичер. В негово време се подвизавал един голям рационалист, който отричал съществуването на задгробния живот, на Бога. Теоретически се мъчел да докаже, че такива работи, за каквито проповедниците говорят, не съществуват. Той казвал, че проповедниците са заинтересовани да говорят на хората неща неверни, за да се прехранват. Един ден Бичер отивал да посети американската столица Вашингтон. И другият, рационалистът, и той отивал там. Двамата се намерили в един хотел. Хотелът бил препълнен и проповедникът и безверникът се оказали в една стая. Бичер искал да поговори с него. Започнал да гледа през прозореца. Гледал, гледал към улицата много дълго време. Онзи се заинтересувал, защото проповедникът като че гледал нещо много важно. Попитал: „Какво гледаш там на улицата? Какво има?“ „Виждам там един инвалид. Единият му крак е отрязан до коляното, с две патерици е. Един снажен пехливанин му ритна патериците и човекът падна на земята.“ Онзи казва: „Как този безобразник смее да рита патериците!“ „Ти си онзи, който риташ патериците на хората. Някой си има един крак – вярва в нещо. Ти не можеш да наместиш краката на хората, а ходиш да риташ по патериците.“ Замислил се онзи. И след това казал: „Ще видим. Следващия път ще опитам по друг начин. Ще ритам само онзи, който има здрави крака, а на когото кракът му е отрязан, няма да го ритам.“ Умните така постъпват. Когато човек си има някакво малко вярване, не му ритай това вярване. Веднъж един ми възрази по следния начин: „Ти искаш да ме убедиш, че има Господ. Не съм Го виждал. В тебе мога да вярвам повече, отколкото в Господа. Ако искаш, ти по-скоро можеш да ме накараш да вярвам в тебе, отколкото в Господа. Казват, че светът бил направен от Господа, но аз не съм Го виждал, не съм говорил с Него. Как ще вярвам в Него?“ Замълчах. След малко му казах: В света има три вида вяра. Първата вяра е човек да вярва в себе си. Себе си той вижда. Ако в себе си не вярва, да вярва в своя ближен – и него може да вижда. Последният, в когото може да се вярва, това е Бог – Този, когото не виждаме. Не че не Го виждаме, виждаме Го ние, но не сме там, дето можем да Му говорим и Той да ни говори.

Идеята за Бога не е за децата. Тя е за стари хора. И ако хората биха вярвали в Бога, те никога не биха живели така. Всички поддържат, че вярват в Бога, но това не е вяра. Ти ако вярваш в Бога, трябва да се измениш. Вярата винаги ще те свърже с Него. Вярата ще те измени! И така ще познаваш: ако в теб е станала някаква промяна, ти имаш вяра; ако само вярваш, но няма промяна, твоята вяра не е обоснована, не е истинска, ти имаш нещо друго. Ти вярваш в това, което не е. Хората едно време са вярвали в своите идоли. Или по някой път ние вярваме в някой човек, че той е богат, а се оказва, че не е. Ще ви приведа един пример за такава погрешка. Един американски лекар отива в Ню Йорк, но като върви из града вижда, че някой го преследва, дебне го, за да го обере. И той, за да се избави, спира се, изважда си кесията, обръща я отворена надолу и казва: „Ако има нещо в кесията, има защо да ме следваш, но като няма нищо, няма защо.“ После бръква в другия джоб и изважда и другата кесия, обръща и нея и казва: „Нямам нищо. Когато имам, аз ще те повикам.“ Понякога, за да се избави от една мъчнотия, човек трябва да я признае в себе си. Как трябва да я признаем в себе си? Някой път вие си признавате погрешките, но като адвокатът, който прави пледоарии: ще тури нещо за извинение. Казва: „Аз направих това, но при такива условия! Нервен съм, неразположен бях.“ Това са оправдания! Една погрешка обективно ще я признаеш, ако тя съществува. Например имаш погрешката, като минаваш покрай кръчмата, да си пиеш една чашка ракийца. Не ти трябва да пиеш ракийца! След всяко пиене ще ти се случи нещо лошо. Защо ти е ракия? Една погрешка е това.

Сега да дойдем до новото в света. Кое е новото в света? Какво нещо е спънка? Едно препятствие. Ще дойдем до философската му страна.

Имате тук един триъгълник, нали така? От какво се състои един триъгълник? От три страни, нали така? Каква функция изпълняват страните АВ, ВС, АС? Всяка една страна, това е един път. Всяка една страна, това е един диагонал. Триъгълникът е създаден от три диагонала – три пътя, по които човек може да върви. Човека, съвършения човек, винаги го представят като триъгълник. Съвършеният човек има три начина, три пътя, по които може да разреши всички задачи.

Добре, но същевременно всяка страна на този триъгълник съставлява едно препятствие в живота. Докато ти си в пътя, той е едно благо за теб; щом се отклониш от пътя, той е едно препятствие за тебе. Идеята е малко отвлечена. Представете си, че това е една площ – площта А. Представете си, че имате един затворен човек под тая площ и той трябва да излезе над нея. Площта за него в дадения случай е едно препятствие. Но тази площ е същевременно едно условие – хората градят на нея своите къщи, сеят своите ниви и градини. Ако вие премахнете всички препятствия в живота, няма да имате условия да се развивате. В живота препятствията са единствената реалност. Това, което препятствува, то е реалност. Вие ще обърнете внимание на препятствието – то е реалното. Спънките в живота показват реалността. Като не разбирате реалността, вие казвате, че е спънка. Важен е законът. Всяка неразбрана реалност е спънка. Всяка спънка е неразбиране на реалността. Всяко разбиране на реалността – това е една малка истина. А разбирането на всичките спънки – това е самата истина. Тази мисъл няма да ви легне така лесно.

Тук наскоро бях на един концерт, мисля, че диригентът беше руснак. В какво седи хубостта на дирижирането? Всички движения съответстват на музикалните тенденции. Значи диригентът изразява музиката чрез движения. В неговото дирижиране няма излишни движения. Има някои диригенти, които правят излишни движения, но у този всяко движение съответствува на известни музикални тенденции. Движенията трябва да бъдат дето трябва тихи и дето трябва силни. Той не спазва никакви външни правила – движи си ръцете насам, нататък, тихо и силно. Който не разбира, ще каже: „Какво си маха ръцете?“ Има едно сливане между онези, които свирят, и онзи, който дирижира – сливат се движенията с тоновете. Естетика има той, вкус има в движенията. Като гледаш тялото му, той представлява половината от музикантите. Даже само като го гледаш е приятно. Във всичките му движения има нещо красиво, както красивата мома като върви. Тя не върви така, но още по-деликатно. Всеки се спира да я гледа – майстор диригент е тя. Най-добрите диригенти са младите моми, по-хубави диригенти от тях не съм виждал. Те са с една степен по-силни от диригентите. Този диригент беше близо до това, беше на 9/10 от някоя млада мома.

Младата мома като мине, запалва чергата на всички; тя е диригент – всички й ръкопляскат.

Ако вие не можете да бъдете един отличен диригент на себе си, тогава какъв диригент сте? Диригент на себе си! Този оркестър е вътре във вас! Досега е намерено, че човек има 100 способности в главата си. Всяка способност е един цигулар. Значи имаш 100 души оркестър. Ти дирижираш ли ги? Ако тях не можеш да дирижираш, какъв хал имаш? На този концерт преброих, че имаше приблизително 70 души в оркестъра и много хубаво свиреха. Този човек 80 души дирижира – всичко върви гладко, движенията са някъде силни, някъде тихи, тъй тихи, че едва се забелязват. При обикновените диригенти не става така. Този е даровит диригент. Затова тук всичко върви както трябва. Ако някой иска да го подражава, не ще може, само един може да бъде такъв.

До мен седеше един господин, който ми разказа следното. Някой си първокласен руски пианист се оженил за дъщерята на Тосканини. Една фирма ангажирала бъдещото им дете, още преди да се роди, че като се роди, след 20 години, като стане музикант, да даде първият си концерт за тях, за тази фирма. Сега се женят, а след 20 години тяхното дете ще даде концерта си! Толкова знаменити били този руски пианист и дъщерята на Тосканини.

Но да се върнем сега към въпроса за реалността. Казахме, че спънките в живота – това е неразбраната реалност. В какво се спъва малкото дете? Аз съм виждал понякога малко дете, което е облякло панталоните на баща си, влачи ги и се спъва. Ето спънката на това дете. Ето грехът на това дете – на него не му трябват дрехите на бащата. Някои имат големи идеи: искат да станат големи светии – потътрили сте големите дрехи на баща си. „Горкият, измъчи се!“ Той казва: „Свят живот искам да живея!“ Свят живот иска да живее, цяла нощ се измъчва. Оставете тези големи работи! Оставете тези големи гащи, те не са за вас. Малките работи! Ти се радвай на един светия като на някой висок планински връх. Като го виждаш, радвай му се! Дали ще се качиш там или не, то е друг въпрос. Кажи си: „Ако Господ ми помогне да се кача, добре.“ И ако не се качиш, пак се радвай. Но ти, като човек, можеш да се качиш на една малка могилка.

Та вас ви спъват светийските гащи. Разбирайте ме право.

Големите работи ни спъват. Ние искаме да бъдем например някой виден писател. Остави този виден писател, ти напиши нещо малко. И ако един ден станеш виден писател, благодари на Бога. Да не стане този виден писател една спънка за тебе, да кажеш: „Мене Господ не ме е одарил, няма справедливост в света.“ Има справедливост. Това, което видният писател е написал, аз ще го чета. В Библията преди хиляди години са писали хубави работи и аз се ползвам сега от тяхната опитност. Можеш да кажеш: „Аз искам да бъда един пророк като Исайя.“ Той е бил пророк преди повече от 2500 години. Достатъчен е един пророк като Исайя, няма нужда от втори като него сега. А пък ти можеш да бъдещ полезен в друго поле. Грешката е, че вие понякога искате да бъдете като другите хора. Хубаво е, не е лошо; синът трябва да бъде като баща си – но в какво отношение? Синът трябва да бъде като баща си точно в обратен смисъл. Така е в природата. Това е за изяснение. Но и като изясняваме, някои неща ще останат пак недоизяснени.

Влезете в някой магазин, дето се продават платове, или чинии, стъкла. Как се наричат магазините, дето се продават платове? („Манифактурни.“) В стъкларския магазин толкова хубаво са наредени нещата, че като влезеш, приятно ти е. Тези, които продават там, са все мъже. Питам: Защо този мъж си краси така магазина? Краси го хубаво, че който влезе, да му привлече вниманието, та да продава по-лесно. Всички мъже, които хубаво си украсяват магазина, в бъдеще ще станат жени, те са кандидати за жени. А кои ще бъдат техните мъже? Онези, които ходят там да купуват. Това са хората на реда и порядъка. Направете сега един превод. Провидението всякога най-първо ни туря да научим нещо. Влизаш в един стъкларски магазин. Какво трябва да научиш? Този човек защо си е наредил хубаво магазина? Като видиш това, ще си кажеш: „Аз не мога ли да направя така? Всичките си мисли, чувства и постъпки да наредя така?“ Или четеш някой добър писател, може да си кажеш: „И аз мога да подредя така добре моите мисли.“ Всеки един от вас си има един особен език, на който може да говори. Каква е думата “любов” на вашия език? Оставете сега тази дума, тя е преводна. Думите “аз ви обичам, аз много ви обичам’ – това е есперанто, то е един още неразбран език. Какво значи това? Какво можеш да обичаш в мене? Баница не съм, не можеш да ме изядеш. Какво обичаш в мене? Казваш: „Ти си много умен човек.“ Може да съм умен за себе си, но не и за тебе. Може би ти се заблуждаваш? Казваш: „Ти си много красив човек.“ Аз съм красив, но не съм за тебе. Когато някой хвърли око на някоя красива мома, тя му казва: „По-далече стой от мене. Не искам да се запалиш. После ще трябва да те гасят.“ А аз не искам да гася. Моето правило е: Като се запали някой, нека да гори. Вие казвате, че страда някой човек. Нека да страда, да гори. Мъчел се. Какво има, като се мъчи? Мъчи се – в това мъчение, вътре, той меси, прави нещо. Един човек, когато оре, копае или удря с чук, той се измъчва, могат да му отслабнат ръцете – но изработва нещо. Ако не беше това мъчение, работа не щеше да има. Жената цял ден тъче на стана – изработва нещо хубаво. Как е по-добре – на стана ли да работи, или цял ден да си маже лицето, да си почерня веждите и да се черви?

Сега ще се спра на това. Начервяването има двояк смисъл. Може да си начервиш устата, то е физическо; това е единият смисъл. Другият смисъл е, че човек се представя в даден случай такъв, какъвто не е. Неговите устни не са червени, той затова ги черви – значи се представя такъв, какъвто не е. Желанието е хубаво. И белилото, и червилото – и те са намясто, но имат и една лоша страна: червилото и белилото запушват порите и след години това ще има последствия. Момата ще бъде красива до 25-35-40 години, но оттам насетне ще останат последствията: белилото и червилото съдържат известни отрови, от които лицето ще почне да се набръчква и кожата да се разрушава. Следователно не слагайте отрова върху лицето си. Мога да ви кажа друго средство за белило и червило. Яжте грах за белило. По три пъти на ден яжте грах и кожата ви ще стане бяла. Ще ви побелее лицето и ще стане красиво. Ако косата ви е бяла, една цяла година, по три пъти на ден, яжте коприва. Направете този опит и ще се почерни косата ви, тогава престанете да ядете коприва. Хората изгубват понякога краските на лицето си. Но има елементи, които като ги вземеш, ще създадеш известни краски. Ако искаш устните ти да бъдат червени, радвай се на доброто. Щом искаш да червенеят устата ти и лицето ти, радвай се на доброто на всички хора. Не завиждай никому. Завиждаш ли, няма да стане това. И на грозните, и на всички се радвай. Като видиш много грозни хора, радвай се. Не съжалявай никого. На всички се радвай и ще имаш отличен цвят, защото тогава кръвообращението ти ще става правилно. Когато нещо не е станало добре, влезе някой бръмбар в главата ти: „В къщи не ме обичат, баща ми не ме обича.“ Оставете тази идея! Ако той не те обичаше, ти нямаше да се родиш. „Майка ми не ме обича.“ Тя те обича! Те те обичат, ако не те обичаха, ти нямаше да се родиш. Щом са те родили, обичат те. Казваш: „Господ не мисли за мене.“ Щом те държи, значи обича те. Ако не те обичаше, щеше да те извади от света. Любовта на Бога е, която те държи в света. По-добре да си при най-лошите условия, отколкото да те извадят от света. Трябва да предпочетете най-големите страдания, пред това да излезете извън Земята. Вие искате да влезете в небитието на нещата! Най-лошото на Земята е по-добро от небитието. Най-лошото, което може да се случи на Земята, е по-хубаво от това да влезеш в небитието. Небитието е място, дето няма условия за нищо. Никакви условия няма там – нито за добро, нито за зло. Нищо не можете да работите там – нито добро можете да направите, нито зло. Какво ще разберете тогава? Там е вечната скука. Небитието не е място за хората, то е място за боговете. Те могат да влязат там и донякъде могат да изкарат нещо от там. А за теб най-лошите условия на Земята са голямо благо. Най-големите страдания, най-големите мъчнотии, които хората сега претърпяват постоянно – това са условия, това е голямо богатство, от което могат да изкарат много, ако знаят как. Вие като излезете оттук, ще кажете: „Дали това е вярно или не?“ Щом не го разбираш, не е вярно, щом го разбираш, вярно е.

При спънките най-първо трябва да се ориентираш. В какво ще намериш, че Бог спрямо теб не е бил такъв, какъвто трябва да бъде? Той те е направил малко грозен и не ти върви в живота. Ако беше те направил една красива мома, ти щеше да имаш много по-големи спънки, отколкото сега. Най-нещастните същества в света са красивите моми, според моето гледище. Грозотиите, и те имат спънки, но мъчнотиите на красивите моми са 10 пъти по-лоши от тези на грозните. И положението на богатите хора е 10 пъти по-лошо от това на бедните. Богатият човек може да направи хиляди пакости. Той може да помете хиляди души, да обезличи хиляди хора, да ги направи нещастни. А бедният човек, ако никой не е вложил пари в неговата банка, само добро може да направи, ако пък направи зло, то може да бъде много малко. Докато богатият може да направи много добрини и много злини. Човек, за да направи добро, трябва да бъде много умен. И ученият човек е като богатия, и той със знанията си може да направи много работи – много голямо добро или много голямо зло. Но всеки, който направи зло, ще го направи за себе си. Не мислете, че може да направи пакост на другите. Това, което правим на другите, го правим на себе си.

Сега, да се върнем към спънките. От всяка една спънка какво трябва да извадите? Опитвали ли сте някой път да се примирите с едно положение, което имате? Сегашните ваши състояния, които имате, тези безброй ваши недоволства – не са ваши. Някой път вие ставате недоволни, но не сте вие причината. Причината на вашето недоволство е в някой вълк в гората. Той цяла нощ е линкал и никаква храна не е намерил, затова е недоволен. Вълкът е причината и за вашето недоволство, защото вие имате връзка с него. Или причината може да бъде някой човек надалеч, който е свързан с вас. Хиляди хора има, с които сте свързани. Вие се чудите понякога дали едно ваше състояние е ваше или чуждо. Щом е чуждо, защо ще се измъчвате от тези неща, които не са ваши? Оставете всеки да си носи своя товар. Защо ще се ангажирате да носите чуждия товар? Например страда някой – каква полза има да страда и друг заради него? Умното е, ако можеш, да помогнеш на някой човек, който има някаква рана; ако не можеш, поне да му кажеш да бъде търпелив. „Тази рана е непоносима.“ Каквото и да му кажеш, той трябва да си носи раната.

В сегашната окултна наука трябва да прилагаме знанието. Трябва да преминем към едно ново разбиране, към една нова форма. Да не се подпушваме. Ние със своите мисли постоянно запушваме канала, през който животът идва, и се отвличаме, и казваме: „Какво ли ще бъде бъдещето?“ Бъдещето е един велик подтик. Миналото е една велика опитност. Настоящето е великото проявление на живота. Следователно ти обръщай внимание на великото в живота, което сега се проявява. А пък подтикът – гледай към него! Това, което се е случило, то се е случило вече; но това, което ти живееш сега – то е най-важното. Великото е сега – в сегашното, в което живееш, при днешните условия! Ти се занимаваш с това, че някой те обидил. Това е твоето минало. Казал ти една глупава дума. Защо ще се занимаваш с това? Не се занимавай с миналото! Или някой те похвалил, че си талантлив. Хубаво е, но то е само подтик за бъдещето. Ти се ползваш от миналото, като изваждаш една опитност; бъдещето може да ти даде подтик; но великото е настоящето. Във великия живот Бог действа; в миналото хората действат; в бъдещето ангелите действат. Когато е въпрос за бъдещето, ние имаме влиянието на ангелите. Когато е въпрос за миналото, ние имаме влиянието на хората. А когато е въпрос за настоящето, ние сме в Божия живот. Бог иска да ни даде един подтик – така Той иска да ни покаже правия път, по който ако вървим, можем да бъдем щастливи. И начините за всички не са еднакви, различни са пътищата. И малките пътеки, по които можете да дойдете до една зона, са различни. За пример: да кажем, че вие сте чрезмерно честолюбив. Честолюбивият човек може да се обиди от нищо и никакво. Някои хора са толкова честолюбиви, че ако той разправя нещо и ти малко се поусмихнеш, той веднага ще се обиди. Трябва да бъдеш сериозен, и той да види, че му обръщаш внимание. Ако си помръднеш устата и направиш някоя гримаса, ще помисли, че искаш да му се подиграваш. И колко човек трябва да бъде внимателен!

Случило се, не зная дали в България или вън, но един господин имал навик да намигва с дясното си око. Отива той веднъж на едно угощение, дето присъствала и една красива дама с мъжа си. Той намигва. Мъжът на дамата му казва: „Господине, ти ме обиди! Кой ти даде право да намигащ на жена ми?“ Иска да се дуелират. Онзи казва: „Извинете, това е един голям недостатък у мене. Голяма пакост ми създава това око. Не мога да го контролирам.“ „Сериозно ли говориш или ме лъжеш?“ „Попитайте баща ми или майка ми. Имал съм много неприятности. Не сте вие първият!“ На колко от вас очите, или едното око, играят без контрол? Аз гледам, мнозина говорят и не са господари на езика си. Някой казва: „Защо е този Изгрев? Тук няма справедливост!“ Изгревът си е Изгрев. На Изгрева не са светии. Това са хора, дошли от света. Майките са ги родили такива, те са още кандидати за светии. Защо се очаква да са светии? Който е дошъл на Изгрева, трябва да се опретне, да живее при най-лошите условия, а ако не – да си върви. Тук не е място за светии, тук е място за ученици. А пък светиите – светът ги очаква. Богатите – светът ги очаква. Светът иска моралисти. Ако е за закон, за морал – тук не е мястото. Моралисти не искаме. Ако искат да имат закони, нека да отидат в света, там се нуждаят от тях. Тук сме дошли да се понагреем малко на слънцето. Като се понапечеш на слънцето, то ще ти помогне; ако имаш малко хлебец, ще ядеш, ако нямаш – малко ще попостиш, ще ядеш картофена супа. Някой казва: „Дотегна ми вече да ям картофена супа!“ Казвам му: Иди в света, на гостилницата. Кой те държи тук на Изгрева? Тук е място на свободата. Свободни бъдете! Всички трябва да бъдем свободни! Някои искат да турят закон. Ако искате да живеем по закон, то е друго. Закон има в света -идете в света. Изгревът е място на свобода. Това е място, където без закон трябва да живеем. Такива чешити каквито сте, пак е хубаво… Екземпляри, живи екземпляри! Един паун, какво ще го обвиняваме? Като седи, погледне си опашката – тя е с хубави, красиви пера. Гледам един куркой* как си е проточил носа; гледам някой голям петел – качва се на плета и вика: Кукуригу! Някой добре охранен вол – с рогата си рови пръстта. Какво лошо има в това? Всеки се показва такъв, какъвто е. Волът си е намясто, петелът си е намясто, куркоят си е намясто, паунът си е намясто. Всички са си на мястото. Де е лошото? Събрали са се на едно място и искат братство да образуват. То е най-големият и най-смелият въпрос, един от най-трудните въпроси, които сте решили да разрешавате. Похвалявам ви! Ако успеете в тази работа, вие сте гениални. Няма нищо лошо – едно място, дето всеки е намясто. Господ ги търпи. Не ги търпи, но Му е приятно. Господ като види пауна, казва: „Много хубаво прави. Точно така, както трябва.“

*(диал ) пуяк (бел ред )

Хората имат само една погрешка. Вие много погрешки не правите, само една, и тя е много малка. Всички правите погрешка при яденето. Другаде никъде не правите погрешки, в другите неща сте съвършени. Само в яденето е всичката погрешка. Какво направиха първите хора? И първите хора направиха погрешка в яденето, а не в нещо друго. И сега още всички правите погрешки в яденето – в желанието за ядене. В желанието да ядеш – там е причината, то е, което нарушава душевния ти мир. Ти мислиш, безпокоиш се за яденето, казваш: „Сега – да се понахраня, да бъда уреден, красив.“ Това са второстепенни неща. Ти трябва да минеш през яденето; ако не ядеш, очите ти ще потъмнеят, лицето ти ще пожълтее, устните ти ще побледнеят и т.н. Ти питаш: „Ако яде човек все боб, може ли да мисли? С такава храна може ли човек да напредва?“ Казвам: Ако искаш да виждаш добре, яж леща. Ако искаш бъбреците ти да бъдат в здравословно състояние, яж боб. Ако искаш лицето ти да се оправи, яж пипер. Ако искаш да се зачервиш, яж домати и череши. Ако искаш очите ти да станат черни, яж черни сливи. Ако искаш да мислиш по-хубаво, яж лимони и портокали. Ще кажеш: „Де ще ги намерим сега?“ Че толкова ли нямаш вяра? Аз похвалявам младите моми. Някой, който няма нито пет пари в джоба си и даже е малко окъсан, говори на момата, казва й, че ще бъде щастлива с него – и тя вярва в него, вярва, че той ще я направи щастлива. И му пише писма, и мисли, че като го вземе, ще бъде щастлива, ще се оправят работите. Имайте вярата на младата мома! Казват, че тя е глупава. Ни най-малко не е глупава. Ако тя поддържаше тази вяра, която имаше в началото, щеше да бъде щастлива, но като изгуби вярата си след като се ожени, нещастието идва. То идва от изгубването на вярата. В какво седеше силата по-напред? Опасната страна в женитбата не е в жененето, но в това, че хората идват много близко един до друг, приближават се повече, отколкото трябва и вследствие на това идват противоречията. Не се приближавайте много. Ако всякога си на два метра разстояние от един апаш, той никога няма да те обере. Но ако си много близо, той всякога може да бръкне в джоба ти. Аз съм правил опити. Докато твоето съзнание е будно, ти контролираш нещата, контролираш всичко наоколо; в момента, в който съзнанието ти се раздвоява и се отдалечава в друга някоя посока, ти изгубваш този контрол – идва нещастието. Аз съм правил наблюдения в Америка, правил съм ги и тук. Между апаши съм бил, турял съм пари в джобовете си. Съзнанието ми е будно и те като светии седят при мене, и наблюдават най-малкото ми мръдване – дали моето съзнание ще се отклони; и са достатъчни само няколко секунди да се отвлече съзнанието ти, за да те оберат. Но като държа съзнанието си будно, аз ги контролирам. А те после ще ме поздравят и ще си кажат: „Този е баш джебчия. Той знае повече от нас, майстор е.“ Като ги погледна, те казват: „Такъв учител като тебе няма да оберем. Ние ще обираме разни перекендета.“ Направете опит. И при най-малкото отвличане на вниманието, те ще бръкнат в джоба ти. Докато във вашето съзнание има единство, никакво страдание не може да има; и да дойде страданието, ще се справите много лесно с него. Но щом се отклони съзнанието ви, страданията ви ще станат силни. Всякога можеш да победиш една мъчнотия, ако имаш единство в съзнанието. Не се раздвоявай да казваш: „Тая работа няма да я бъде.“ Не допущай тази мисъл! Тя може да дойде, но ти не я допущай, ще разедини съзнанието ти. Ако дойде мисълта, че си болен, ти кажи: „Аз ще оздравея!“ Но кога? Когато и да е, може и днес, може и утре, но когато искам, ще оздравея. Не си туряй условия, срок. Кажи: „Ще оздравея!“ Думите ще оздравея, изразяват един момент, който е извън времето и пространството. Щом има единство в съзнанието ми, аз съм здрав. Докато има колебание в съзнанието им, че мога да бъда здрав или болен, болестта идва, но щом дойде в съзнанието мисълта, че съм здрав, болестта изчезва. И в беднотията е същият закон: докато се колебаеш и се питаш дали ще бъдеш богат или сиромах, ти не си богат. А като кажеш: „Ще бъда богат!“, тогава сиромашията си отива. Пазете единство на съзнанието! Днес ще направите един опит, утре втори опит – 99 опита и стотният ще излезе добър. В това отношение няма изключение. Всички трябва да се отличавате с постоянство. Гении трябва да бъдете! Всички хора извинявам, каквито и погрешки да направят, но има едни хора, които не ги извинявам: малодушните хора – малодушието не извинявам. Някой човек има пари и те лъже, че няма никакви пари. Той си скрил парите някъде, забравил ги и се мъчи. Не си забравяй парите дето и да е, или ако ги забравиш, тури си хубав знак, та всякога да можеш да ги намериш.

Трябва да бъдете герои! Героят трябва да носи своите мъчнотии. По какво се отличават светиите? Христос като дойде на Земята, страдаше. Той каза: „И вие ще страдате.“ Нищо, че страдате. За какво страдаше Христос? Страдаше за нещо, научи се на нещо. Ти питаш: „За какви грехове са страданията?“ За никакви грехове не са. Провидението просто иска да изпита твоето геройство, дали можеш да страдаш, или не. Може да страдаш за някаква погрешка, но някой път и да нямате погрешки, пак ще страдате. Ако не за твоите погрешки, за чуждите погрешки ще страдаш. Във всички случаи ще опиташ какво нещо е страданието. В този случай ще изплащаш дълговете на другите. И не роптайте. Не питайте защо Господ е създал тези страдания. Когато минете през страданията и ги превъзмогнете, идете и попитайте Господа, и Той ще ви каже. Но докато не се научите да ги носите, никой няма да ви даде обяснение, защо са страданията. Непременно трябва да страдате, защото никой човек не може без страдания. Може ли едно дете да стане учен, ако не е писало, ако не е смятало, ако не се е учило? Може ли един цигулар, без да свири, изведнъж, като се роди, да може да свири? Не, работа трябва. И най-гениалните хора, и те работят много интензивно. Защото аз считам работата според съзнанието на човека. Когато съзнанието е разпръснато, работата е слаба. Такъв, какъвто си, в Царството Божие не можеш да влезеш. Съзнанието на гениалния човек е концентрирано, затова работата му е интензивна; той върши толкова работа за един ден, колкото обикновеният човек за една година. Гениалният нищо не пропуща като работи, а пък обикновеният човек опитва веднъж, дваж и т.н. Това зависи от колебанието на съзнанието.

И така, не да обичате страданията, но като дойдат, трябва да ги използвате. Като срещнете тези препятствия, излезте над тях, тогава всички блага, всички богатства ще дойдат, тогава ще дойде Царството Божие. А сега то представлява препятствие за нас. Ние сме под Царството Божие. Царството Божие си има своите норми. Определени качества трябва да имаш, за да влезеш. Трябва да ги развиеш. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си търпелив. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си милосърден. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си кротък. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако не си въздържан. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако си страхлив или малодушен. В Царството Божие не можеш да влезеш, ако си болен. Здрав трябва да бъдеш! Учен трябва да бъдеш! Чист трябва да бъдеш! Те са препятствия. Вода ще намериш и ще переш, 99 перални ще намериш! И като отидеш на онзи свят, дрехите ти ще бъдат както на някой жур фикс. Казвам: Не е лесна работа. Но една работа, постигната, осмисля живота. Няма по-хубаво нещо от това, когато човек почувства, че е господар на външните условия. Знаете ли това на какво прилича? Минава един цар и носи в джобовете си пари. Той е просто облечен, с обикновени дрехи. Наоколо си също има преоблечени войници. Апаши тръгват подир него и го обират. Царят не се безпокои, понеже войниците веднага ги хващат и ги завеждат пред него. Човек е господар, когато има своето съзнание будно; той е цар и кой каквото вземе от него, ще го хванат и ще го доведат при него. Никой не може да го обере. Щом не си господар, никой няма да се грижи за тебе и всеки ще те обира. Някой ще каже: „Кажи ми как?“ Направете за един ден опит. Някои от вас, които сте най-напреднали, турете един лев в джоба си. Ще се помолите да бръкне някой в джоба ви и да вземе лева. Като видите, че го няма, кажете: „Десет ще дойдат на мястото му!“ И да не се безпокоите, и да не знаете кой ви е взел лева. Ще кажете: „Какъв е този опит? Само това ни остава.“ Хубаво, да ви кажа и друго нещо, та което ви допадне. През 12 часове на деня, откато изгрее Слънцето, всеки един час, в първата минута на часа да се концентрираш и да се помолиш на Бога. За един ден 12 часа, по една минута – 12 минути ще се молиш на Бога. Щом дойде часът, изведнъж, каквото правиш, ще престанеш и ще се помолиш. Ще се пренесеш 12 пъти на ден. За десет деня по 1 път всеки час ще се пренасяш. Този опит не е за всички, а за способните ученици. Всички не могат да го направят. Ако искат, нека турят лева в джоба си. Онези, които нямат лев, ще кажат: „Отде да вземем пари?“ Тури тогава едно коматче хляб в джоба ти и накарай някого да вземе хляба. И ще дойде цял самун. Само че, ако си туриш коматче в джоба, ще се върнеш в къщи пак с него, защото на Изгрева всеки ще предпочете да вземе лева, отколкото за коматче да бръкне в джоба си. Добре, друг опит ще ви кажа, за 10 дни, четвъртия опит. Щом дойде първата минута на всеки час през деня, с една кана ще вземеш вода и ще полееш едно дърво, и ще кажеш: „Както изсипвам тази кана вода, така да се изсипе благото върху мен, богато да се изсипе!“ Сега, колко души като направят този опит, ще имат успех? Мнозина като почнат, ще кажат: „Защо да правя такива дивотии? Да се стегна да работя!“ Още по-добре е да работиш! Тогава казвам: Отвори си една бакалница и на всеки, който дойде, ще казваш: „Заповядайте, какво обичате? Хубава захар, смокини.“ Ще вземеш хубава хартия, ще претеглиш и малко повече ще туриш, и ще го изпратиш. Който дойде, весел ще го посрещнеш. Или стани аптекар, ще изпълняваш рецептите.

Хайде, ще ви кажа нещо, което можете да направите по-лесно, което всички можете да го направите. А тези, по-горните опити са специални, те съставляват задачи на една висша Школа. Но ще ви кажа и неща, които ще ви допаднат. Представете си един човек, който е гладен и никой не му обърнал внимание. Вместо да се молите, първата минута на всеки час, в продължение на 12 часа от деня, кажете: „Нека да му се даде възможност да се наяде! Дайте на този човек да яде!“ Първият час така, вторият час така и т.н. – 12 пъти на ден ще кажете: „Дайте на този човек да яде!“ 12 пъти ще дадете тази заповед. Това можете да го направите всички. Но ще си представите някой, който наистина е гладен. И това, което кажете, ще стане. Когато вие кажете: „Дайте му да яде!“, може би на 1000, 2000 души в света ще им дадат да ядат, и те ще се нахранят. И тези хора един ден ще ви се отплатят. Ако така са се нахранили 10 000 души, като ви дадат по един лев, един ден 10 000 лева, ще дойдат от невидело у вас и ще забогатеете всички. Това може да породи една съблазън и вие може да кажете: „Дали ще дойдат, или не? Я дойдат, я не.“

Казвам: На всички, като влезете в Небето, ще ви дадат задачи: като ангел, да ръководите някой човек на Земята, или да утешавате някой човек, или да учите някого, или да свършите някоя работа. И ако имате дори едно малко колебание, вие ще изгубите, ще потъмнеете. Та трябва да имате знание. Трябва с удоволствие, с веселие да слезете от Небето и да ви е приятно, че ви е удостоил Господ да свършите една малка работа. Съвършените същества от невидимия свят чакат с години да им се яви най-малкото условие, да им се яви някоя мъчнотия, с която да могат да се справят. Чакат за работа! Там всичките са щастливи, но искат да направят нещо, да се проявят. Пращат те да повдигнеш някоя душа на Земята, да разбереш великите пътища, по които душите се повдигат. И тогава великата Божия Мъдрост, която ръководи този човек чрез ангела, ще има общение с човека. И този човек ще се повдигне. През ангела ще минават Божиите блага и ще дойдат в човека.

Тези работи са отвлечени, оставете ги. Гледайте онова, което сега можете да направите. Не се занимавайте с обикновени работи. Вие като станете сутрин, казвате: „Не можах да спя тази вечер, имах лоши сънища, юрганът не беше добър, дюшекът беше лош. А пък тези бълхи и дървеници, остави се! Стаята не беше проветрена хубаво.“ И хиляди работи има, които ви безпокоят. Мериш стаята – недоволен си. Това са обикновени работи, които отвличат вниманието ти в обратна посока и казваш: „Яденето не е ядене. Обущата не са обуща. Шапката не е шапка. Къщата не е къща. Книги нямам, библиотека нямам.“ Това са посторонни работи. „Какво ще ядем?“ За всинца ви има нещо определено за ядене. Каквото ви дадат, благодарете на Бога. Като вземеш една корица хляб, погледни я и не я яж, преди да си я обикнал. Правило в истинския живот е: Никога не яж това, което не обичаш! Предпочитай да не ядеш. Гледай го, гледай го, и като го обикнеш, тогава го яж. А ако не го обикнеш, дай го на други. Защото когато ядем неща с неразположение, то е отрова. Сухият хляб, ако го ядеш с обич, това е скрита енергия. Ти го гледаш, че е сух, но в него има скрита енергия, която не се губи. Защото къде ще отиде онова, което Бог е вложил в хляба? Само че трябва някой много способен човек, за да извади тази енергия от сухия хляб.

Мислите ли, че като отидете на Небето, ще бъдете такива, каквито сте тук? От вас нито помен няма да остане, от настоящето ви, както не остава помен от един болен човек, когато оздравее; като е болен, той е пожълтял, очите и бузите му са хлътнали, устните му са почернели, а като оздравее, всичко това изчезва. Ще кажете: „Като влезем в Небето, ще се познаем ли, ще бъдем ли такива, каквито сме сега?“Ако в Небето ще бъдеш такъв, какъвто си на Земята, тогава хич не влизай там. Забрави тия работи! То ще бъде един кошмар, едно възпоменание за сиромашията. И като си спомниш, ще ти бъде приятно, че си бил сиромах.

Сега сте остарели, набръчкало се е лицето ви. Ако ви кажа да си изберете една възраст, в която да бъдете като постоянна форма, каква възраст ще си изберете? Като дете да изглеждаш, няма да искаш. Ако останеш все млад, с момите да се любиш, байгън ще ти дойде. А ако си останеш стар, с бяла брада, с тояга да ходиш и да даваш ум на хората – и това не е хубаво.

Христос казва: „Ако не станете като малките деца“. Не става дума за детето, което пълзи. Съвсем друго значение има тук тази дума. Тук тя означава едно същество, което съзнава, че е преминало през различни стадии на живота и е доволно и от детството, и от живота на възрастния, и от старостта – едно особено състояние. Онези три състояния са само едно подготвително състояние за новото детинство. Когато Христос казва „ако не станете като деца“, Той разбира следното: старият да стане като дете, да има онова смирение, да не мисли, че знае много. Какво мога да знам аз като отделно същество? Всъщност тия неща, които знаем, те са потребни на хората, но не са потребни на ангелите. Например ти знаеш да свириш на пиано. Ангелите имат други песни – ангелски. Като влезеш в ангелския свят, те ще те изпъдят навън. Разбира се, те са много деликатни, ще ти кажат: „Ние ще ти устроим един отличен концерт на Земята.“ Ти слизаш да свириш и като слезеш, те ще се освободят от тебе, да не ги дразниш със своята музика.

Сега, кое остава у вас от тая лекция? Кое запомнихте? Като деца нервите и мускулите ви да не са слаби, да не хапете постоянно майка си, защото някои бебета като сучат, хапят майка си. Като малко момче в училище да се учиш добре и с всички другари да си добре. Като млад момък да обичаш момите и да не ги задяваш, а ако си мома, да не задяваш младите момци. Момата трябва да бъде образец на благородство. Може да обичаш някого, но без да го задяваш. После, като баща да не бъдеш пристрастен към децата си и като стар да бъдеш доволен от старостта си. И никога да не роптаеш, и никому да не се оплакваш. Като остарееш, да кажеш: „Имам една съседка, дошла ми е на гости. Аз я нося на гърба си.“ Защото старостта е всъщност една гостенка, която се натрапва да я носиш на гърба си.

Ако искам да залъжа една млада мома, ще направя следното. Като се влюби, тя се натрапва. За да се освободя от нея, ще й напиша едно най-хубаво писмо, ще туря в писмото един чек от десет или двадесет хиляди лева – един малък, микроскопичен подарък. Ще пиша в писмото: „От голяма любов и от уважение към тебе, ти пращам тази сума. Никога не съм срещал друга като теб. И където отида, все за теб ще мисля.“ А в себе си ще кажа: Само за натрапването няма да мисля. На Земята живеете, какво ще правите? Някой път ви додява онзи, който ви обича. Трябва да задоволите този човек, той иска нещо. Щом ви обича, той иска нещо материално. Всичката обич на Земята е все за материални работи. Момата като се влюби в някой момък, иска къща с градина, иска стотина – двеста декара земя, после иска хубава рокля, не една, но 12 рокли, после 12 шапки, 12 чифта лачени обуща, да има слугини, да има 3-4 автомобила, после да ходи на курорт. Това иска младата мома. Когато тя се влюби, това е любовта на Земята. Какво ще ми разправят – идеална любов? Любов за автомобили, и за шапки, и за чепичета, и за яденета, по три яденета! – Това е любовта. Каква друга любов има тук? Романистите, които пишат за любовта – това е за онзи свят. Идеалните хора не живеят на Земята, те живеят някъде горе.

Сега, като ви говоря така, вие ще се обидите. Ще кажете: „Учителю, как е горяло моето сърце!“ Не отричам, че е горяло вашето сърце. А какво е останало от горенето на вашето сърце? Някой казва: „Аз те обичах, но сега те мразя.“ Казвам: Точно сега ме обичаш. След омразата ще дойде любовта, после пак омраза, пак любов, пак омраза и т.н. Момата, като е започнала да мрази момъка, тогава е започнала да го обича. Докато не го е намразила, тя не знае, че го обича; като го намрази, тя прави вече разлика между едното и другото състояние . Сега говоря за психологически положения. Ти обикнеш една идея и после я намразиш. Много неща има, които обичаме и после ги намразим – това са състояния, от които трябва да се пазим.

Няма нещо по-лошо от това, човек да почне да преживява своите младини. Някой път като се курдиса мърморицата, възлюбената мърморица, докато е отвън, тя лесно се носи, но замине ли за другия свят, тогава тя влиза в тебе. Аз съм виждал такива мъже – като замине възлюбената му за другия свят, идва при него, плаче и му казва: „Ти направи с мене това и това на Земята, знаеш ли какъв изедник беше?“ Той се мъчи цяла година, две, десет години, и най-после казва: „Още веднъж не искам да те срещна!“ И вие ще се намерите в това положение. Възлюбените, които се женят, ще се намерят в това положение.

Тук една мома се оженила за едного, когото много обичала. По любов се взели. Живеят 30-40 години и нейният възлюбен умира – отива в другия свят. Явява й се и й казва: „Много добре съм, там как е?“ Тя го пита: „Какъв е онзи свят?“ Той й казва: „При нас е приблизително като в земния свят.“ Тя го пита: „Няма ли да останеш тук?“ И тъкмо той почва да говори, идва друга една красива млада жена и казва: „Той не е твой, а мой, ти да си вървиш по пътя. Не е за тебе. Той е мой.“ Какво ще кажете сега? Вие имате един мъж, който не е ваш. Щом вашият мъж умира, той не е ваш. Онази, която го обича, тя го взема. Смъртта е любов, нищо повече. Който умира, обича, влюбил се е. Умряла жената на някого – влюбила се е тя и отива при своя възлюбен. Умира дъщерята, синът – отиват при своите си. Как ще изтълкувате това? Ако го изтълкувате правилно, ще имате мир в себе си. И като заминеш, хората престават да те безпокоят. Ти си щастлив и пак ходиш между тях. Всички знаят, че си умрял, разговарят се и казват: „Имаше един, който умря, как му беше името? Да, малко особен беше.“ И ти почваш да чуваш какво мислят хората за тебе. Слушаш ги и си казваш: „Освободих се от човешките мнения!“ И вие, като умрете, ще ходите между хората и ще слушате какво говорят за вас. Ако искате ще ги слушате, ако искате няма да ги слушате.

Сега, върху същността на въпроса. Смъртта не е за младите, нито за старите. Идеалът за младите е старостта. Идеалът за старите е смъртта. Идеалът за умрелите е раждането, прераждането. Идеалът за родените е младостта. Като умреш, ти ще искаш наново да се преродиш, да дойдеш пак, да те прати Бог на Земята. Като стар, идеалът ти ще бъде да умреш. Старият, като се влюби и като се запали чергата му от четирите страни, казват: „Старото бунище като се запали, нищо не може да го угаси.“ Аз ви говоря на един неразбран език. Какво значи бунище? Това бунище хората са го направили. Това бунище беше чиста храна, но сега казват: „Бунище!“ Умрелият ще запали бунището и то чрез огъня пак ще добие своята първоначална чистота и свежест, и няма да има бунища. В духовния свят няма бунища. Искам да ви кажа: Не оставяйте никакви бунища вътре в себе си! В ума си не оставяйте излишъци. Всяко нещо да изчистите и сърцето си, и ума си. Сърцето по-мъчно може да се изчисти. Умът ви обезателно трябва да бъде чист. За да сполучите в света, не се спирайте върху вашите нещастия. Защото за каквото мислите, то идва при вас. Като се плашите от сиромашията, тя иде при вас. И като мислите, че богатството е непостижимо, то бяга от вас. Мислете върху това, което може да дойде при вас. Не мислете за своята сиромашия, оставете я. Не мислете за своите грехове, за своите слабости, понеже като мислите за тях, не можете да се освободите от тях. Не мислете за слабостта, тази слабост е присадена, дошла е от някъде. Дядо ти я е дал в наследство на баща ти, а той на тебе. И от поколение на поколение тя се предава. Един ден и ти ще я предадеш някому и ще се освободиш. И ще благодариш, че си се освободил от едно наследство, което ти е причинило голяма вреда.

Сега, какво остана в ума ви? Всичко в света се постига само когато човек има малко светлина. Необходим е огън; необходима е и светлина. Огънят и светлината носят свобода, понеже размразяват човека. А размразяването на човека – това е, свободата. Имаш по-широк простор. Огънят и светлината – това е което наричат любов. Вие го наричате любов. Аз го наричам свещения огън, който трябва да гори. Както и да гори, по какъвто и да е начин – радвайте се на това горене! И на тази светлина се радвайте, каквато и да е тя! И не обръщайте внимание на погрешките на хората, само имайте ги предвид. Каквато и погрешка да дойде при тебе, да можеш да видиш, че тя не е погрешка.

Думата милост – какво значи милост! Ми-лост. Лост на английски значи изгубено. Лост на български значи едно оръдие, с което да издигнеш нещо. Ми-лост значи да ти е приятно, че си изгубил нещо. Да си се изгубил от сиромашията и после да ти е приятно, че си се намерил в богатството. Изгубените неща трябва да станат лост, който да повдигне човека. Милостта е един лост, който повдига човека. Паднал си – тури своя лост – милостта, повдигни се нагоре.

Не допущайте в себе си отрицателна мисъл! Като дойде мисъл за Бога, всякога мислете, че всичко онова, което Бог е създал, е съвършено. Никога не допущайте една отрицателна мисъл, каквато и да е тя, колкото и малка да е – микроскопическа! Като дойдете до Бога, там да имате само една мисъл. Оставете всичко друго. Вие може да допущате, че злото съществува някъде, но като дойде до Божествения свят, кажете, че Бог всичко може да направи. Отхвърлете всичко друго! Може да страдате, но не мислете, че Бог ви измъчва. Бог не съизволява в мъченията на хората. Ако Бог е допуснал мъчнотиите на хората, то е по съвсем други причини. Ние се мъчим, понеже не разбираме. И затова, дръжте Името Божие в себе си чисто и свято. Ако вие можете да пазите Името Божие чисто и свято в себе си, всичко ще ви върви. Всичките нещастия в света идат от неспазването светостта на Името на Бога. Щом го опетните, ще дойдат най-големите нещастия в света върху вас. Това е едно свещено правило, което трябва да пазите, и никому не го казвайте. Пазете Името Божие чисто и свято! И ако не можете да вярвате в Бога, вярвайте в един добър човек; ако не можете да вярвате в един добър човек, то вярвайте в себе си. Някои вярват в Бога, вярват и в себе си. Да вярваш в себе си, значи да вярваш в онова свое Божествено естество, което не прави погрешки. Не вярвай в онова, което се сърди в тебе. Не вярвай в онова, което се колебае в тебе. Но вярвай в това, което не се сърди, което не се колебае, което има вяра, което вярва в себе си. И като вярваш в своя ближен – пак същото. Има нещо променливо в него, защото променливото в човека е човекът, не е Бог. Непроменливите неща са еднакви при всички условия. Те са реалното.

Казвам: Пазете Името Божие свято и тогава всичките ви работи ще вървят добре.