1911 г. Поканите за годишната среща на Веригата във Велико Търново са разпратени много рано, тексът им е пространен, и срещата е вече официално именувана „събор“. По време на събора Петър Дънов показва графичен черно-бял Пентаграм и разяснява значението на символите в него. В последния ден на срещата всички 32-ма присъстващи получават печатно копие от Пентаграма.
Юни, 1912 г. Петър Дънов е в Арбанаси, където в уединение за два месеца съставя книгата „Завета на цветните лъчи на Светлината“ по избрани библейски стихове. Книгата „Завета на цветните лъчи на Светлината“ излиза от печат през есента на 1912 г. www.zaveta.bg
През 1913 г. не се провежда събор поради военните действия. Петър Дънов е отлъчен от православната църква с обвинения в сектантство и окултизъм..
На 22 (9 март стар стил) 1914 г., на празнична беседа в деня на пролетното равноденствие, Петър Дънов възвестява началото на Новата епоха: “Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.”
На 29 март (16 март стар стил) 1914 г. Петър Дънов изнася първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човекът“, с която слага началото на цикъла Сила и Живот. В него излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство.
Първи стенограф на неделните беседи е Тодор Гълъбов – автор на учебници по бързопис и стенограф в Народното събрание. Той стенографира и дешифрира беседите в периода 1914-1917 година. След заминаването на Т. Гълъбов за чужбина, стенографирането на беседите се поема през 1917 година от младата Паша (Параскева) Теодорова (1888-1972). По-късно към нея се присъединяват Елена Андреева (1899-1990) и Савка Керемидчиева (1901-1945). Те едновременно стенографират и заедно дешифрират всички беседи на Учителя, до последната му беседа от 20 декември 1944.
Август, 1914 г. В протоколите на Срещата-събор от тази година, водени от Димитър Голов и Петко Гумнеров, за първи път е записано титулуването на Петър Дънов „Учителя“. Обръщението към него „Учителю“ остава до края на жизнения му път. То възниква след като Петър Дънов е обявил настъпването на Новата Епоха, а и заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата му. Духовният Учител бива разпознат зад личността на „г-н Дънов“.
През 1917–1918 г. по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов интернира Петър Дънов във Варна под предлог, че разколебава духа на войниците. През целия период, докато е интерниран във Варна за около 10 месеца, Петър Дънов продължава своята активна писмовна връзка с последователите си. Освен личните писма, много от които са адресирани до воюващите на фронта, Учителя многократно изпраща послания „До всички приятели“ в страната с напътствия и благопожелания. Така той поддържа високия им дух в трудните военни времена. Първият му кратък „Поздрав“ от Варна носи дата 21 август 1917 година. Завръща се в София в началото на м.юни 1918 г, почти едновременно с края на правителството на В.Радославов и смяната на кабинета.
1919 – По време на срещата-събор във Велико Търново Учителя Петър Дънов за първи път държи публични сказки пред търновското гражданство – „Мировата любов“ и „Козмичната обич“. Участниците в събора отиват на тези сказки в града облечени в бели рокли и в бели ризи. Учителя ги съветва – на въпросите на гражданите „какви са“, те да отговарят че са „Ученици на Бялото Братство“.
1919–1925 г. Публикува десет статиии в списание Всемирна летопис, издадени през 1927 г. в книгата „Силите на живата природа“. През 1933 г. следващото издание е озаглавено „В Царството на живата природа“.
През 1921 г. Учителя Петър Дънов за първи път извежда свои ученици да посрещнат изгрева на слънцето на най-високата точка на Софийско поле, в месността „Бàучер”, и я кръщава със слънчевото име „Изгрев“.
По време на събора в 1921 г. във Велико Търново, Учителя въвежда обръщението „брат“ и „сестра“ между членовете на Братството (задължително за съборите) и пожелателния поздрав „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“.
