На катедрата пред Учителя – чиния с бяло, едро грозде.Може да запита някой: откъде е дошло това грозде? Това (е) една особена материя, от която е събрана. Някой път ядем гроздето без да мислим. След като изядем гроздето, чувстваме някой път само вкусът му, без да се ползваме от неговите сили. Има неща, на които трябва да се обръща внимание. Човек трябва да обръща внимание на тялото си, на сърцето си и на ума си. Не в обикновения смисъл да се обръща внимание. Знаете ли на какво прилича свободното разбиране на нещата? Представете си, че ви сложат на трапезата много хубаво ядене и турят трима души с ножове да седят над главата ти отгоре. И след като се наядеш, да си почука(т) с ножовете си. Как ще ядеш? Това ядене, колкото и да бъде красиво, как ще го ядеш като гледаш ножовете? Най-хубавото ядене е като си сам в стаята да ядеш такова грозде. Сега от това грозде ще вземете всеки по едно зърно и ще запазите семенцата, които са вътре. Сега искате да знаете защо. Няма какво да ви се обяснява. Когато слънцето изгрява, трябва ли да ни обяснят защо изгрява? Когато слънцето залязва, трябва ли да ни обяснят защо залязва? Много пъти правим работи, които не трябва да ни се обясняват. Някой път вие си създавате такива мисли, които са безпредметни. Например: искате да знаете колко сте се повдигнали, колко сте станали добри, учени, възрастни. Най-първо, като дете на една година, ви интересуват едни неща. Други неща ви интересуват на две години, три години, четири години. На 45-ата година казват, че човек ставал по-умен. Човек продължава да промишлява своя интерес и на 65-ата година, 75-ата, 85-ата, 95-ата, 100-тната. За стогодишната възраст турците казват юз-дюз – значи: равна е там земята. Питам: като се движиш по едно равно поле какво ще се ползваш? Това поле няма никаква растителност. От гдето минаваш има прах.

Има някои неща, от които човек трябва да се освободи. Вие казвате: Господ да ни освободи. Господ всяка сутрин ви освобождава и всяка сутрин, след като ни освободи, ние пак се заробваме. Ти имаш едно зрънце грозде. Ще го вземеш и ще го пазиш за спомен. Но то ще се развали. Кое е по-хубаво: да запазиш или да го запазиш вътре в себе си? Най-запазеното място е вътре: изяж го, нищо повече. Може да попитате: къде ще отиде гроздето? Не питай къде ще отиде. Когато ви откъснат като гроздето от земята къде ще отидете? Ще се качите на някоя катедра за предметно учение. Сега искам да ви наведа на някоя практическа мисъл. Много пъти съм говорил, но някои неща ни засягат. Някои мисли засягат нашите лични чувства. Човек, като влезе в религиозния живот, трябва да бъде много внимателен. Както се събирате близо, не трябва да бъдете един до друг. Хората обикновено трябва да бъдат далеч един от друг. Когато седнат един до друг то има влияния, които се преплитат. Не можеш да се избавиш от това. И на улицата като си, тези влияния проникват през дрехите ти, през мозъка ти, навсякъде. И се върнеш вкъщи, и някой път не си разположен, а някой път – разположен. Сега не искам да говоря за отрицателните неща. Отрицателното е сянка на нещата. Хубавото, красивото в света, е господар. И човек по естество е повече добър, отколкото лош. Но понеже не проявява своето добро то злото, което има в него, макар и да е малко, но понеже го проявява, то се вижда, като че е по-голямо.

Представете си, че на всеки един от вас бих дал по 100 английски лири в злато. Въобразете си сега това, което в реалност не може да бъде. Сто лири колко правят? Те тежат да кажем по 5 грама. Колко струват? Сега да допуснем, че имате грозде, но да допуснем, че ръката ви е толкова слаба, че не може да вземе нито един грозд. И после, като го вземете и го турите в устата си, не можете да го сдъвчете и глътнете.

Че вие ако не можете да разберете една основна мисъл къде е напредъкът? Толкова години се говори за вярата. Казва се: „Да имате вяра“. Какво нещо е вяра? Какво нещо е надеждата, милосърдието, любовта към Бога? Всички за любовта говорите. Любовта е нещо конкретно. Тя е степени на даване и степени на вземане. Могат да ви дадат от любовта една стотинка, две стотинки, три стотинки. Можеш да дадеш една стотинка от любовта, две стотинки, три стотинки, милиони. И някой път, ако дадеш повече от любовта си, има друга опасност. Майките често прехранват децата си от любов. И тези деца се разболяват. И в духовния живот има една опасност. Като говорим за любов към Бога тя може да стане механична и си изгубва смисъла, и не се разбира любовта.

Когато говорим за любовта, тя винаги трябва да бъде нова. И като слушаш за любовта, да казваш: никога не съм го слушал това. Щом едно нещо се повтаря, то не е любов. Щом се повтаря: аз ви обичам, аз ви обичам – това не е любов. Любов е това, за което не се говори така. „Аз ви обичам, аз ви обичам“ – това не е любов. Ако аз ви напиша най-хубавото писмо, де е любовта? Зависи какви са моите подбуждения. Виждам, че във вас личните чувства са развити. Обичате да говорят хората за вас. Някой намаже личните ви чувства, спомене някой хубави неща, които има баща ви, майка ви, спомене какво сте направили вие, и на вас ви стане приятно.

Казвам: напиши някому едно писмо такова, каквото би написал на себе си. Пожелай му едно добро, както би пожелал на себе си. Представете си, че сте внимателни повече към единия си крак, отколкото към другия. Какво би станало тогава? Например: всяка вечер миете десния крак повече, отколкото левия. Какво ще стане? Направете един опит да миете само едната страна на лицето си, а пък другата оставете немита. Какво ще стане? Това са ред разсъждения.

Някой път ние мислим за себе си повече, отколкото трябва. А пък някой път ние не мислим за себе си и толкова, колкото трябва. Сега, ако някой ви е поверил известна картина, например някой велик художник ви е подарил една картина и вие сте я оставили, и мухите са кацнали отгоре й, какво ще стане? Мухите са рисували по очите, по ръцете, по носа, по челото на картината. И те са турили своето рисуване. И ако този художник дойде и погледне картината ти, какво ще каже? Той я е рисувал няколко години и ви я е дал от любов. Какво ще му стане като види, че мухите са рисували върху картината? Ще го бодне нещо на сърцето. Представете си, че Бог ви е дал един отличен ум, който никой не може да ви даде, дал ви е едно отлично сърце, което никой не може да ви даде и едно тяло, което никой не може да ви даде. И ако вие сте оцапали тялото си, ума си и сърцето си, то като мине Бог – само ще погледне. Какво показва това? Че не цените вие онова, което Бог ви е дал. И питате: като умра аз, къде ще отида? Щом не си държал тялото си чисто, ще отидеш при нечистите. Щом не си държал сърцето и ума си чисти – ще отидеш при нечистите. Ако си държиш ума, сърцето си и тялото си чисти, ще отидеш при чистите. Ако не сте мислили за никого добре, къде ще отидете като умрете? Някой път мислите само за вашите приятели, за вашите роднини, за баща си, за майка си добре. Хубаво, вие ги обичате, а за другите хора не сте мислили добре. Като умрете къде ще отидете? Като умрете вие ще се държите за майка си и баща си на земята. На онзи свят, горе, не можете да отидете. Нямате там никакъв познат, който да ви привлече. Вратите навсякъде ви са затворени. Всеки един човек, когото обичате, е една отворена Божествена врата за вас, за възможностите на вашето развитие. Защо трябва да обичате? Колкото повече хора обичаш, толкова повече врати ще имаш, толкоз повече врати ще имаш за Божието благословение. Практически така седи въпросът – ти казваш: този ме обича. Като те обича, той много добре изпълнява своята длъжност. Ако той те обича, вие сте вече за него една отворена врата. А пък ако той ви обича, той е една отворена врата за вас. Ако обичате Бога, Той е една отворена врата за вас. Ако обичате ангелите, те са отворени врати за вас. Аз говоря за любовта, а не (за) поклонението. Христос казва: „Аз съм вратата“. Щом обичате Христа, Той е отворена врата за вас. Щом обичате светиите, те са отворена врата за вас. Вие разсъждавате така: „Обича ли ме той?“ Този въпрос така наполовина се разрешава. Ако той ме обича, аз съм отворена врата за него и той се ползва. Ако аз го обичам, той е отворена врата за мене, аз се ползвам. Ако и двамата се обичаме, тогава и двама сме отворени врати един за друг, и двама се ползваме. Ако ти обичаш, ти се ползуваш. Ако той обича, той се ползва. Вие може да разсъждавате дали това е така. Опитът показва следното: като се завърти онзи ключ на стената, веднага изгасват свещите. Вие казвате: как ще позная, че аз не обичам? Щом изгасват свещите – не обичаш. Щом светят свещите – обичаш. Ако твоят ум светне – любов има в тебе. Ако твоето сърце е топло – любов има в сърцето ти. Ако тялото ти е здраво – любов има в тялото ти. Ако тялото ти не е здраво – малко любов има в тялото ти. Ако сърцето ти не е топло – малко любов има в него. И ако умът ти не е светъл и не мислиш – малко любов има в ума ти. Вие мислите, че без да мислите ще имате любов в ума си. Такъв закон не съществува.

Всички приказват все за новото учение. Новото учение е следното: да обичаш с ума си, да обичаш със сърцето си и да обичаш с тялото си. Какво значи да обичаш с тялото си? Дави се една мравка. Ти я хващаш и я изваждаш. Това е обич с тялото. Дойде някой гладен човек вкъщи. Дойде една мравка. Ти й дадеш да се наяде. Това е обич със сърцето ти. И изпраща(ш) тази мравка, та каквото й дадеш – никой да не го знае. Това е обич с ума ти. Като приемем на гости една мравка вкъщи, като й дадеш да яде и я изпратиш така, че никой да не може да й вземе това, което си й дал, това значи да имаш любов с тялото, сърцето и ума си. Така разбирам конкретно любовта. Падне на някой човек кърпата и ти му я подадеш. Това е любов с тялото. Дадеш му да яде – това е любов със сърцето. Дадеш му една книга – това е любов с ума. Тази любов може да е микроскопическа, но тя е силна, мощна. Като посадиш семената на това грозде, след 4-5 години ще има не едно зрънце, а с цели паници за всеки един от вас, с по хиляди зрънца. Най-първо трябва да се освободите от старите възгледи. Ти казваш: „Хората разсъждават така: човек се ражда, остарява и умира.“ Този възглед го оставете настрана. Ако си роден по човешки, ще остарееш по човешки и ще умреш по човешки. Ако си роден по Бога, ще живееш по Бога и ще отидеш в другия свят, при Бога, няма да умреш. Че сте родени по човешки аз там не споря. Сега казвам: както сте родени по човешки, трябва да се родите и по Бога. И както сте живели по човешки, така трябва да живеете и по Божественому. И както сте умирали по човешки, така и трябва да отидете в другия свят по Божественому. Кой от вас би бил радостен, че ще отиде в другия свят. Ще му мръдне сърцето, ще забие сърцето му, понеже онзи свят не го знаете къде е. Вие казвате: къде е той? Той е тук и не е тук. В главата е и не е в главата. В сърцето е и не е в сърцето. В тялото е и не е в тялото. При радостта казват, че някой е в небето. В кое небе е? Небето е място на абсолютна светлина, на абсолютна топлина, на абсолютна сила и на абсолютен живот. За мене небето е следното: всички онези велики Божествени блага, които постоянно се изпращат на земята, идат от там. Небето е никъде и навсякъде. Като казвам „никъде“ разбирам, че не може да го локализирате на никое място. Навсякъде е то. И някой път, като минавате през това място, става ви радостно. Да ви обясня как ставате радостни. Представете си, че вие сте осъдени на обесване. Присъдата ви ще влезе в изпълнение. Искат да ви екзекутират на въже. Вие сте обезсърчени. И всички хора наоколо гледат как ще ви обесят, интересуват се. Вие вървите и погледнете и виждате, че няма нито един любящ наоколо. Всички казват: „Нека разбере.“ Идва един човек и казва: „Този човек заслужава да живее. Той е чист и свят човек.“ Лицата на хората се сменят. Кое е по-хубаво: да отиваме на въжето с присъда или да се връщаме от въжето? Да отиваме в смъртта или да се връщаме от смъртта? – Да се връщаме. Няма защо да умира човек постоянно а само веднъж. И оттам насетне да отиде при Бога и да живее. Има доста пророци. Казват: така му говорил Духът. Ти казваш: „Аз вярвам.“ Колцина от вас, които сте събрани тук, ако дойде някой и каже: „Мене Духът ми каза това и това да направиш“, колцина сте готови да го направите. Аз не казвам, че няма да го направите. Ще го направите. Но все ще дойде някакво колебание. Аз ще го попитам: „Ти това нещо правил ли си го?“ Той ми носи грозде. Питам го: „Това грозде ти вкусил ли си го?“ Той казва: „Не съм го вкусил.“ Казвам му: „3ащо ми носиш нещо, което не си вкусил?“ Казва ми някой: „Отлично грозде е това.“. Питам го: „Ял ли си го?“ Това, което продаваме на хората, трябва да сме го опитали. Всяко нещо, което пожелаваме на друг човек, трябва да съм го опитал. Представете си, че всички сте станали пророци и започвате да се изреждате. Всеки ден идват и ти казват: „Господ каза така да направиш.“ Имате ли време вие да изпълните 100 заповеди? Мислите ли тогава, че тия сто пророци са прави? Те не са разбрали Божията воля. Тези сто пророци са за сто дни, а пък те са дошли всички при вас, искат да направите всичко, което те казват. Те са тщеславни, те не са избрали своето време. И когато се намират много мисли в човешкия ум, много пророци, ще им кажеш: „По един пророк на ден.“ Аз ето как бих постъпил с тези пророци. Като дойде, най-първо ще го нахраня, ще го оставя да постои един ден вкъщи и тогава ще говори за мисията, с която Господ го пратил. Ако един пророк дойде и яде от моето ядене – не го слушай. Най-първо той ще яде от хляба, от гроздето и ще пие от виното. И ако е добър пророк, виното ми ще бъде сладко за него. А ако не е добър пророк, виното ми за него ще бъде опивателно. Щом каже, че виното ми не е хубаво, аз зная какъв пророк е той. Ако каже, че е много хубаво виното, пак зная какъв пророк е.

При мене често са идвали да ми разправят за онзи свят.. Аз се чудя на ума им. Казва ми някой: „Снощи сънувах онзи свят.“ Казвам му: „Ти си го сънувал, а пък аз живея там и зная законите много по-добре. Ти виждаш само големите грехове на хората, а пък аз виждам и най-малките нарушения, които ти след 1000 години ще видиш. И най-малките им добродетели, които ти след 1000 години ще видиш, аз ги виждам сега.“ Той ми казва: „Ти трябва да се разкаеш.“ Казвам му: „Аз разкаянието си направих преди хиляда години. Ти си закъснял. Къде беше досега? Много назад си останал.“ Казано е: „Изпитвайте духовете от Бога ли са.“ Ако те идат през вратата на любовта, мъдростта и истината – слушайте ги. А онзи, който не е минал през вратата на любовта, мъдростта и истината, вие го нагостете и вие му станете пророк. Тогава ще кажете на пророка: „Аз имам заповед от Господа да ти кажа това и това.“ Знаете ли колко работи ще му кажете? Ще му кажете: „Ти женен ли си?“ Той ще каже: „Женен съм.“ „Деца имаш ли?“ – „Имам.“ „Жена имаш ли?“ – „Имам.“ „Ти с жена си не живееш добре. Ти си я бил досега сто пъти. Бог не одобрява това. Тя е негова дъщеря. Ти пръв път я би, защото не ти сготви добре яденето. Втори път я би, защото не очистила добре обущата ти. Трети път я би, защото ризата ти не била опрана. Ти си пророк, който идеш сега и който си бил жена си за ядене, за обуща и за риза.“ Сега на въпроса. Нека да бъдем конкретни. Не отлагайте нещата. Вие отлагате. За в бъдеще, за утре, за друг ден. Никога не отлагай нито за минута, нито за секунда. В момента решавайте въпроса. Щом дойде една мисъл в тебе в момента – приеми я или я отхвърли. Ти казваш: „Ще помисля.“ Ти като мислиш, мислиш, че ще разбереш. В момента ти можеш да знаеш дали тази мисъл е правилна или не. Ти предполагаш, че като мислиш дълго време, ще разбереш дали е хубава или не.

Това грозде хубаво ли е или не? Аз чувствам, че вие си казвате така: „Много е хубаво. Да го вкусим.“ И на всинца ви се харесва. Аз не виждам нито един, на когото да не се харесва. Всеки гледа само да му се падне някое по-голямо зърно. Отлична идея е тая. Ще вземете най-хубавото зрънце, от жълтите. На всинца ще ви дадем от жълтото. Няма да лишим никого.

Има старчески мисли. Човек мисли, че е остарял и не знае в какво седи остаряването. Остарелият човек почва да го мързи. Той казва: „Остарях малко.“ И ходи кекаво*. Един човек на новото учение трябва да бъде свеж, бодър. Като дойде Господ ще станеш като малко дете и няма да му кажеш: Господи, иди вземи това, че ме болят краката и ръцете. Краката ти и ръцете ти ще бъдат пъргави като на един подмладен, като на малко дете.

Всички хора имат добри желания. Да им дам един начин за дишане. При вдишване, като поемаш въздуха, мислено ще кажеш: живот, сила, здраве.. След това ще задържиш дишането и мислено пак ще кажеш същите думи. И при издишване – също. При вдишване тези три думи ще ги повториш три пъти, при задържане – три пъти и при издишване – три пъти. Умът трябва да е концентриран във време на дишане конкретно върху някои думи. Думите са предметно учение. Ако ти мислиш, без да имаш някой образ, мисълта ти не е силна. Аз бих ви дал и други някои начини. Тези са най-елементарни. Има и други начини за дишане. На всинца ако ви дам трудните вие ще се обленявате. Сутрин като станеш, ще почнеш и ще кажеш: отде се намери този начин. Аз ви давам най-елементарния: живот, сила, здраве. Всичко – в слога*. Човек е създаден в 6 дни. Та казвам: по този начин ще се освежи мисълта ми. По закона на вярата вие не сте мислили. По закона на вярата разбирам, ако не турим никакво съмнение в себе си. Като дойде един човек – ще му вярвате 101 %. Мен никой не може да ме излъже по единствената причина, че пред мене има едно сито, Божественото сито. И когато той ми каже нещо, всички негови заблуждения като дойдат до ситото, не могат да минат през него. През ситото ще минат само Божествените неща, а за ситото ще остане само това, което не е Божествено. Вие се боите да не ви излъже някой. Никой не може да ви излъже. Какво ще ме излъже някой в любовта? Като му премеря любовта – тя остава за ситото. Той има 37 градуса температура. Че при 37 градуса сърцето гори ли? Дървата не горят при 37 градуса, а пък сърцето ли ще гори? Сърцето се измерва не по вашите градуси, а има топлина на живота, която образува няколко милиона градуса. Даже не на няколко милиона, а 250 000 000 градуса. Тя е духовна топлина. Тая топлина не гори. Да ви обясня това, то е проста работа. При 2000 волта електричество човек умира. А пък при 50000 волта човек не умира. Учените го обясняват така: при 2000 волта частиците на електричеството са толкова едри, че като минават през порите, раздират организма и човек умира. А пък при 50000 волта частиците са толкова ситни, че като минават през порите, не разкъсват тялото, но го пречистват. 250 000 000 градуса – това е нещо неразбрано. Тези трептения са толкова бързи, че образуват тази голяма топлина. Като казвам, че се повишава топлината, подразбирам онези, най-хубавите трептения, които духовният свят съдържа в себе си. А пък тези 37 градуса, те са обикновена работа. При тях могат да дойдат обикновените страдания. И ако тези 37 градуса се покачат на 41 – човек умира. Не че умира, но се задушава. Тогава се прекъсва онзи Божествен ток, ритъмът на сърцето и дишането. Всички същества дишат по един Божествен начин. Ако ти не пристъпваш Божия закон, то дишането ще става естествено. Но щом ти пристъпваш Божия закон, ти излизаш от общото течение и тогава дишането ти не е правилно. Онзи, който диша бързо, ще се простуди. Като дишате бързо, ще приемете студения въздух изведнъж и ще изстудите дробовете си. Като приемеш въздуха, ще седиш така дълго време и ще правиш не 20 вдишки, а 5 вдишки в една минута. Ако дойдеш до 2 вдишки в минута, ще се затоплят гърдите ти. И тези, които умират от туберкулоза, умират от изстудяване на гърдите. Хората от студ умират. Като приемеш въздуха, ще го държиш дълго време. Ти ще кажеш: ще се пукна. Няма да се пукне нищо. И когато се разгневиш, не бързай да кажеш нещо, но поеми въздух и задръж този въздух. Виж колко време ще го задържиш. Кой от вас, който е казал отрицателни неща, е успял? Някой влязъл някъде да си бере круши. Той има право да си откъсне 2-3 круши и да ги тури в стомаха си. Но щом си пълни джобовете, там е престъплението, там няма никой право. Отивам при него и му казвам: „Да ви дам от моите – те са още по-хубави.“ Ако му кажа: „Кой ти е дал това право?“ Този човек вижда, знае го какво ще му го кажа. Даже някой отива с кошница. Ако кошницата е от половин килограм, то разбирам. Но ако е от 10 кила? Ако отидат десет сестри с кошници от по 10 кила какво ще стане?

Като отида при дървото, ще се помоля и ще откъсна от дървото плод. Ако отидеш така при дървото, давам ти право. Всички имате право да отидете при дървото, но ще се помолите, ще прочетете „Отче наш“ три пъти и тогава ще си откъснете плод. А пък вие отивате и късате плод без да четете „Отче наш“. Погрешката е там. Прочети три пъти „Отче наш“ и тогава откъсни. И тогава ще се благослови плодът. Ако берете както си знаете, плодът се огрешава, огрешава се дървото и идущата година това дърво не ражда, защото сте взели без позволение. А пък като отидете и прочетете „Отче наш“ – всички имате право. Това е братско. И цялата земя е братска, но ако четете „Отче наш“. Ядем ли – всичко да става с „Отче наш“. И аз като отида, и аз чета „Отче наш“ три пъти. Казвам на Господа: „Това дърво Ти го благослови, Ти му даде този живот, благодаря за този плод.“

Сега искам да ви коригирам: никой няма да ви язди. Три пъти ще прочетеш „Отче наш“ и ще откъснеш плод. Тази молитва я знаете. Ако ви кажа три пъти „Добрата молитва“ – много е дълга. Трябва да избегнем от един (такъв) престорен живот. Престореният живот не носи здраве, не носи (нито) една здрава мисъл, не носи здрави чувства. Някой път те е страх. В едно тъмно място никой не вижда погрешките си. Но при една светлина – погрешките се виждат. Погрешките на мнозина трябва да се изправят.

У всинца трябва да се зароди чувство на щедрост. Някои от вас не сте много щедри, правите го по закон. Щедростта е едно Божествено чувство. (Учителя посочи този центьр на главата на един брат.) На мнозина от вас центърът на вярата е силен, а на някои е слаб. Има свят на духове, които се занимават само с вярата, развиват тази енергия и я изпращат на земята. А други развиват енергията на надеждата. Надеждата е особена енергия. Тя е само за днес – от изгрева на слънцето до залеза, а пък вярата е за верни (вечни) времена. За много години, за векове. А пък когато говорим за любовта, подразбирам едно чувство, което обхваща цяла вечност.

Вие питате някой път дали някой ви обича или не? Този човек, който ви обича, само като помисли за вас, (на) вас ви става приятно и в кожата си не можете да се съберете от радост. Той и на онзи край на света да е, като изпрати своята любов, тя навсякъде прониква. Стига само един да ви обича на света, то вие бихте станали гении. Но съвременните хора не се обичат. Някои казват: аз го обичах едно време, но сега вече не. Има нещо в света много опърничаво. Никога не правете разлика. Гледайте на себе си така, както Бог ви е създал, не се сравнявайте. Например: някой човек се е оцапал. Ако видите един човек оцапан, вие още нямате истинско понятие за неговата постъпка. Това ни най-малко не показва, че в него него няма ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облече нещо друго, той пак е чист. Някой път човешкият ум, сърце и тяло могат да се оцапат. Но не се самозаблуждавайте от привидността. А пък някой може да се намаже външно чисто, но не е чист. Аз съм за козметиката, но хубавата миризма да иде от сърцето, от ума, от тялото. А пък и външно да е – не е лошо. Да се поръсиш с розова вода или с помада* – що не. Някой казва: не обичам да се мажа. Ако тази помада запушва порите на лицето – не е хубава. Някой път препоръчвам да намажеш лицето си със зехтин и ще стане по-свежо. С хубав зехтин си намазвайте челото, устата, лицето – и мъже, и жени. Външният въздух отнема онези мазнини, които имаме, и ние страдаме от една сухота. Някой път пипаш ръцете си и виждаш, че те са сухи. Някой път са много влажни. Влажни(те) ръце не са много хубави. И сухите не са хубави. Като почнат да ти стават ръцете сухи – ти вече си стар, няма никаква влага в твоите чувства, мисли и тяло. Значи сърцето ти е пресъхнало и ходиш да се месиш в работите на хората, че този обичал, че онзи обичал. Че хубаво е да се обичат. Аз бих желал да се поучите от любовта на хората. Идете и се учете. Аз съм толкова внимателен. Когато някой обича някого, аз наблюдавам следното: ще дойде и ще му остави ядене. Трепери. Ще му донесе отнякъде някоя ябълка, някое цвете, някои хубави круши. Внимателен е. И така го прави, че ти е приятно. А пък някой, който не ви обича, не прави така. От всинца ви бих желал да правите така. Някои хора много отблъскват. Те образуват едно състояние, че не искам да го видя. А пък зная, че той не е виновен. Вие всички страдате от това. Аз съм забелязал някои от старите сестри, че сърцето им е сухо и те казват: „Закъсахме. Какво трябва да се прави?“ – Дълго време трябва да го мажеш с масло. Някоя от старите сестри хване ме за ръка, държи я и казва: остарях. Тя си казва: ако бях млада, щеше да ми обърнеш внимание. Казвам й: „Ти си млада, както едно време. Хвърли тези стари чувства и се облечи с новите дрехи на Божията любов. Всяка сутрин да мислиш, че си на 33 години. Нито една година да не отиваш по-нагоре. Като те питат, кажи че си на 33 години. А пък 33-ата година е дълга. Тя е хиляди години. Когато те питат, кажи че си на 33 години.“

Сега ще минете покрай мене да си вземете по едно зрънце. Ще си вземете най-хубавото зрънце, което си харесате. Един по един ще минавате и ако не стигне, ще дам още. Понеже времето е напреднало – ще бъда кратък и следващия път ще продължим. Искам вече опитвания на нещата. Аз съм решил да ви подмладя малко. А пък онзи, който не иска да се подмлади, ще го намажем с масло. Няма да остане нито един, когото да не намажем. И като вървите – да се отличавате с младостта на ума, сърцето и тялото, та да кажат: ето хората на новото учение – безсмъртни. А не да ходите така ( Учителя ходи криво, наведен неправилно.)

Сега нека направим едно упражнение. (Всички станаха прави и повториха с Учителя следното упражнение): двете ръце пред гърдите на известно разстояние пред гърдите. Дясната ръка пред лявата с длани хоризонтално. Дясната ръка върху лявата. Пръстите успоредно на гърдите. Това е изходното положение. След това дясната ръка се движи надясно като се влачи върху лявата, додето пръстите на двете ръце останат допрени с върховете си. През това време се изговаря думата „живот“. След това лявата ръка се движи надясно, като се влачи върху дясната и си остава върху нея. През това време се изговаря думата „сила“. След това лявата ръка се движи вляво, като се влачи върху дясната, додето пръстите на двете ръце остават допрени с върховете си. През това време се изговаря думата „здраве“. След това пак дясната се влачи върху лявата и застава над нея. През това време се изговаря думата „живот“ и т.н. Това продължава няколко пъти.

Винаги при изговаряне на думата „живот“ има вдишване. При изговаряне на думата „сила“ има задържане на въздуха. А при изговаряне на думата „здраве“ има издишване. Тъй че това упражнение с ръцете се придружава с изговаряне на тези три думи и с вдишки.

(Всеки мина покрай катедрата за да си вземе по едно зрънце.)