Семейство
29 юни 1864 г. (11 юли нов стил) – ражда се Петър Константинов Дънов на Петровден, в с. Хадърча (днес с. Николаевка), Варненско. Той е третото дете в семейството на поп Константин А. Дъновски (1830 – 1918) и Добра (ок. 1840 – ок.1883), дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев (ок.1805 – 1865). По-големи от него са сестра му Мария (1858 – 1940) и брат му Атанас (ок.1862 – 1912).
Образование
1871 – 1877 През този период Петър Дънов получава основното си образование в родното си село Хадърча. От 1877 г. до 1879 г., по време на Руско-Турската освободителн война в България няма учебни занятия.
1879 – 1884 Учи във Варненската гимназия. Там започва да изучава нотно пеене и цигулка, отначало при Тодор Шишков (1833-1896), след това при чеха Винсенс Фалтис (1856-1951).
1885 – 1887 Петър Дънов продължава образованието си в богословския отдел на Американското Методистко Научно-богословско училище в Свищов (American Methodist Episcopal School of Theology and Sciense).
1886 г., лятото – Петър Дънов пише обяснение за духовното си обръщане през 1884 г. То е публикувано в американско методистко списание в статия на директора на училището И.С.Лад (John S. Ladd, 1852 – 1912), озаглавена „Български методистки проповедници“. Статията, която е вид отчет на директора Лад, започва със снимката на шестима млади хора. Лад пояснява, че седналите на първия ред са току-що дипломиралите се на 7 юли 1886 г. четирима ученици от първия випуск на Американското Научно-богословско училище в Свищов, а правите от втория ред (Петър Дънов и Христо Бъчваров) вероятно ще се дипломират през следващата 1887 г. Авторът дава кратки сведения за всеки от присъстващите на снимката, както и техните лични причини, поради които се обучават за проповедници. Личната причина за Петър Дънов е преживяния духовен прелом през 1884 г. по време на продължителното му боледуване.
Личното обяснение на Петър К. Дънов:
“Зная две причини, които ме доведоха до обръщането. Първата причина беше четенето на религиозни книги, а втората беше заболяване, което ми помогна да се посветя изцяло на Христос.
Докато бях още млад, аз чувствах сила, работеща вътре в мен, която ме водеше към цел, която тогава не можех да разбера. Баща ми имаше няколко религиозни книги, които ми четеше. Чувствах се твърде нещастен, но не следвах истината. През 1880 г. баща ми ме изпрати в гимназията във Варна. През петте години, които прекарах там, постоянно усещах вътрешна борба между добро и зло. Често ходех и разговарях с някои от братята относно истината, но моето закоравяло сърце не следваше Христос.
Тогава бях в твърде окаяно състояние, но Христос ми помогна. Връхлетя ме болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почуствах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христос и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да принадлежа завинаги на Христос и да свидетелствам за Него.”
24 юни 1887 г. – Петър Дънов получава „Атестат“ за завършен пълен петгодишен курс в Богословския отдел на Американското Научно-богословско училище в Свищов, тъй като му се признават годините на обучение във Варненската гимназия.
Проповедник и учител в Хотанца
1887 – 1888 Атестатът му е заверен от ръководителя на Методистката мисия в Русе Е. Ф. Лансбъри (Elford Franklin Lounsbury, 1845-1925), за да му се признаят правата на методистки проповедник. Мисията изпраща Петър Дънов в село Хотанца, Русенско за проповедник и учител в Евангелското съботно училище, където той работи една учебна година – 1887 – 1888 г. Петър Дънов е първият евагелски учител и първият евангелски проповедник в с. Хотанца.
