Приятели, братя и сестри, пускам текста на темата, представена на отминалата конференция във Варна. Надявам се да ви е полезна и интересна, за мен беше истинско откривателство из дебрите на сърцето. – Георги Христов
Сине Мой, дай на Мене сърцето си (Пр, 23:26)
1. Четирите реки в Рая.
Къде се е намирала онази Едемска градина, в която са живели първите хора? За географското положение на Рая ли става въпрос в 8-и стих на Битие, 2-ра глава: „насадил Господ Бог рая в Едем на Изток“? В продължението от 10-и до 14-и стих се дава конкретика на пръв поглед, дори се назовават реки, които и днес носят същите си имена: „И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки. Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.“ Неизвестните са много повече с тези топоними и предизвикват редица въпроси. Ключовото в цитираните стихове е, че Раят се е намира там, където се събират упоменатите четири реки.
Учителя цитира мнението по този въпрос на своя професор от Бостънския университет – Уйлям Уорън:
В Америка има едни американски професор в Бостънския университет[1], който е писал една книга с ред доказателства[2], преди, исторически доказателства, че Раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от Рая, от Северния полюс тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така[3].
Той не влиза в пререкание с професора, но обяснява следното:
Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия[4].
На друго място Учителя пак споменава американския учен с неговото изследване, но тук вече разяснява еднозначно какво разбират окултистите под понятието „четирите реки в Рая“ и осветлява символиката:
Хората си представят Рая такъв, какъвто не е. Къде е бил този Рай, не се знае. Описват го в Библията, че там имало четири реки. Двете реки са Тигър и Ефрат, но къде да другите две реки? За Рая има различни теории. Един американски учен казва, че някогашният Рай се е намирал на Северния полюс. Той доказва това нещо научно, аргументира го. Той се е занимавал с археология и оттам вади своите заключения. Тогава на Земята нямало суша, но повече било вода. Та Раят бил във водата и после той потънал някъде в земята. Обаче окултистите поддържат, че тия четири реки, за които се говори в Библията, са в самия човек: кръвоносната, артериалната, симпатичната нервни системи и мозъчната система. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят Рая на миналото. В една от тия реки имало злато. Слънчевото течение, което е в нервната система, е емблема на Слънцето, на златото в света. Всички онези енергии, които слизат от Слънцето във вид на река, минават през организма във вид на едно течение. За да стане този предмет по-ясен, са го представили във вид на четири реки, които минават през Рая[5].
Става ясно, че мястото където символично се събират тези четири реки/системи в човека, е неговият слънчев възел, наричан от Учителя многократно – разумно сърце:
Сега аз да ви кажа де са четирите реки. Двете реки Тигър и Ефрат представляват двете системи в човека: артериалната и венозната. От другите две изчезнали реки едната представя мозъчната система в човека, а другата: симпатичната нервна система[6].
Дори в една лекция на специалния клас той обяснява коя река на коя система точно отговаря:
Тези четири реки са вътре в човека. Те са неговата артериална, венозна система, те са двете реки Тигър и Ефрат. Другите две реки са симпатичната и нервна система. Следователно в тези четири реки има всичките богатства. В Библията двете реки са наречени Тигър и Ефрат. Другите две реки не е казано къде са. В човешкия Рай ги има. Може да ви покажа откъде слиза едната река и откъде слиза другата, но ние се отклоняваме, това не е научно. Това е аналогия[7].
В слънчевия възел намира проекция и душата на човека, затова Учителя казва, че тези реки са именно там:
Тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и Раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си[8].
За седалището на душата в слънчевия възел той говори в една лекция на Общия клас:
Казано е в Писанието: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа“ (Бт, 2:7). Значи Бог вкара душата на човека през носа му и направи от него жива душа. В преносен смисъл душата на човека е в гърдите му, в неговата дихателна система. Наистина, красивото на съвременния човек не е в главата, но в гърдите му, затова казваме, че слънчевият възел е седалище на душата[9].
Учителя дава и още едно трасе за размисъл със символиката на четирите реки в Рая:
Като четете 2-ра глава от Битие глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека. Първият човек е бил дете, от което се е искало само послушание. Бог е поставил човека в Рая, където имало четири реки. Тези четири реки представляват четирите посоки на света: изток, запад, север и юг. Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието. Тия реки имат смисъл само при това уподобяване. Ако човек и до днес още страда, това се дължи именно на непослушанието. Заради непослушанието трябвало той да напусне Рая и да отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии[10].
Тук индиректно можем да използваме тази аналогия, че заради Запада (непослушанието) човек е напуснал Рая и сега съответно той – Западът, е отговорен за връщането ни обратно там.
2. Раят е в разумното човешко сърце.
Няма никакво съмнение къде се намира Раят в човека според Учителя: Раят къде е? Раят е в сърцето. Казвате: Може ли Раят да е толкоз малък?[11] Но там освен Рай има също ад и Царство Божие: В човека има един ад, той е неговите тънки и дебели черва. Стомахът е католическото чистилище, а сърцето на човека, това е Раят. Като дойдеш до човешката глава, това е Бог, от Който човек е излязъл. Главата представя Небето[12].
Грехопадението се случи в Рая. Там Ева – женския принцип – наруши повелите на Баща си, подведе и Адам и заради това двамата бяха изгонени от Рая. Според Учителя Великото избавление, наречено Възкресение, ще настъпи точно в сърцето:
Умът и сърцето, това са най-големите благословения, които Бог дал. Сега само сърцето на човека е опетнено вътре, отвън е чисто. Умът отвън е опетнен, отвътре е чист. Ако човешкият ум би се опетнил отвътре, много време щеше да мине да се спаси човечеството. Сега понеже само погрешката е в сърцето, затова иде Великото избавление, което наричат Възкресение. Когато човешкото сърце се очисти, Бог ще влезе да живее в него. Казва: „Сине мой, дай си сърцето“. В сърцето да влезе Бог да живее свободно. Той ще устрои нашите сърца, там ще бъде Раят. Ще видим всичката красота, която ще се отрази, тогава умът ни ще се зарадва. Сега търсим Рая. Раят е в сърцето. Казва: „Сине мой, дай си сърцето“, не казва: „Дай ми живота, дай ми тялото, дай ми ума“, но иска сърцето. Не може ли да пожертваме нашето сърце. Чудно е, ако един войник отива в България на бойното поле и жертва живота си, смешно е онези духовни хора да не искат да жертват сърцето си[13].
Облагородяване на сърцето е необходимо:
От какво зависи развитието на човека? – От сърцето. Ето защо, сърцето трябва да се облагороди. Мястото на Рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – Дървото за познаване на доброто и злото и Дървото на живота. Когато ядеш от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от плодовете на Дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от Рая; второто дърво води към вратата за влизане в Рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в Рая, яж от плодовете на Дървото на живота[14].
Според Учителя Раят на сърцето все още не е очистен от греховете на хората и затова е заключен все още:
Господ не казва: „Дай си ума“, но казва: „Дай ми сърцето си“. Богато нещо е сърцето, богата градина е. Раят е в човешкото сърце. Като съгрешиха хората, Господ тури ангел на вратата, затвори вратата на Рая, че никого не пуща. Оцапаха го. Осем хиляди години Господ го чисти от греховете на хората, които направиха в Рая вътре и още не е позволено да се влиза в Рая, понеже не е очистен. Като се очисти в Новата епоха, хората ще влязат пак в този Рай, дето ще се развиват[15].
В този контекст Учителя говори и за една дълбока тема – постигане на трите висши нива на съзнание:
Когато искате да влезете в Рая, питайте сърцето си. Когато искате да влезете в Божествения свят, питайте ума си. Умът е царството Божие. Раят е сърцето. Царството Божие е умът. Питайте ума си. Позволение ще ви даде сърцето, позволение ще ви даде умът и тогава вие сте в Рая и в царството Божие, но царството Божие е по-голямо от Рая. В Рая – значи в сърцето си, в царството Божие – значи в ума си. Когато влезете във вас, в разумната воля, тогава едно с Бога сме.
Когато си в Рая, ти ще бъдеш в хармония с всички живи същества. Щом си в Рая ти ще бъдеш в хармония с всичката окръжаваща среда. Щом си в царството Божие ти ще бъдеш в хармония с хората, с всички разумни същества. А пък щом си едно с Бога, ти си в хармония с цялото Битие вече. Но това, последното състояние вие не сте опитали, то е най-трудното. Някои го наричат Космическо съзнание[16].
3. Разумното сърце е посветено на пълно служене на Бога.
Още от древността някои богослови достигат неминуемо до разглеждане не толкова географското положение на Рая, колкото духовното състояние на райско блаженство, изгубено след грехопадението: „Царството Божие вътре във вас е“ (Лука, 17:21).
Учителя директно посочва къде е проекцията на Рая в човека:
Сърцето, в своя първичен живот, представя необятна, красива долина, изобилно напоявана от чистите води на планинския връх, на която растат и се развиват благоуханни цветя и вкусни плодове. Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго освен раят на земята. И днес всички търсят този изгубен рай. Следователно сърцето е изгубеният рай.
Под думата „сърце“ някои разбират жена, други майка, трети дева. Тези три понятия представляват степени на развитието на сърцето. Най-долното положение на сърцето представя жената, а най-горното – девата. Девата е целта, майката представя условията, средствата за постигането на целта, а жената е постижението[17].
Учителя уточнява и трите степени на сърцето като житейски роли, в които то трябва символично да се превъплъти. Неслучайно именно Девата като астрологичен знак е най-добрият служител в зодиака. На много места в Словото можем да намерим пряка аналогия на сърцето с жената като форма, но и като принцип:
Казва се в стиха: „И ангелът рече на жените…“ (Мт, 28:5) Не казва на мъжете, на жените казва. Ще кажете вие: „А, на жените.“ Защо на жените? Най-първо Бог говори на сърцето. Бог казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ На сърцето говори. Жената сърцето ли е? Всеки един мъж или жена има сърце. Най-първо туй невидимото, туй вечното почва да говори на сърцето[18].
Служението на Бога – това е пътят към изгубения Рай. Това ще ни помогне да видим, че всеки човек има Божествена искра, която пробужда не земната, а възвишената любов. Там точно е Раят – в сърцето, където има любов, там е Царството Божие на Земята, там съществува той, извън зависимостта от географското местоположение.
Бог не изисква от нас много. Той не иска душата ни. Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в служене. Само така, той ще ни помогне. Всички противоречия произтичат от човешкото сърце. В него се крие злото. Следователно, сърцето може да се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога[19].
Сърцето трябва да бъде напълно отдадено на служене на Бога, в противен случай то няма да изпълни мисията си. В това поприще ще помагат възвишените същества от ангелските йерархии, които отдавна са минали своите уроци по служене и сега предават опита си на хората. Хората от своя страна ще учат животните и така цялото мироздание ще върви по вечният път на еволюцията:
Каква е връзката между ангелите и хората? Какво отношение съществува между тях? Когато хората завършиха науката за сърцето, ангелите завършиха науката за ума. Който е завършил науката за сърцето на теория, трябва да прави опити да я прилага, да види, доколко учението му е право. Много от грешките, които човек прави в областта на сърцето, показват, че чувствата му не са още такива, каквито трябва да бъдат. Докато сърцето не бъде в пълно служене на Бога, човек всякога ще се натъква на противоречия. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Значи, със сърцето си човек служи на Бога, а с ума си – учи, придобива светлина и знание. Според някои, служенето стои по-ниско от ученето. – Отчасти е вярно. За да служиш, трябва да свършиш някаква наука. Човек се учи да служи от ангелите. Следователно, ако има някаква грешка в нашето служене, ангелите ще я изправят. […] Пред нас са ангелите, които ни учат да служим. Те служат, а ние се учим от тях. Учете се от ангелите и служете на Бога с всичкото си сърце. От вас пък ще се учат животните. И, каквато грешка намерите в себе си, изправете я. Тя крие своя произход в далечното минало, когато сърцето се учило да служи. – Защо да се учим от ангелите? – Защото те разбират работите по-добре от нас. Те отдавна са завършили науката за служенето. Обаче, те нямат право да се занимават с човешкото сърце. Това е достояние само на Бога. Затова е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ На ангелите е предоставено да се занимават с човешкия ум, но не и с човешкото сърце. Те пошепват на ума: „Слушай, каквото сърцето ти казва.“ Значи, сърцето си ще дадете на Господа, а ума си – на ангелите. Вашите умове са предметно учение за ангелите. Слушайте какво ви учат ангелите. Те знаят как да изправят грешките ви. Да изправиш една грешка, това е тънка работа, достъпна само за ангелите[20].
4. Свещеният огън и свещеното сърце.
Идеята за Свещения огън е закодирана в нашите разумни сърца още от самото ни създаване. От древността до днес се честват празници, посветени на този огън, зад който стои великият принцип на Любовта:
Има едно начало в света, това начало го наричат Любов. Има едно изявление в света, това хората наричат Мъдрост. Има едно освобождение в света, спасение, това наричат Истина. Това са думи. Човек трябва дълго време да е учил, за да разбере техния вътрешен смисъл. Любовта без Свещения огън не може да се разбере. В древните времена е имало училище, дето се е учило за Свещения огън. Огън, който постоянно е горял. То е външната страна. И всички хора са искали да знаят какво нещо е Свещения огън. Те са го търсили в светилището на храма – отвън. А пък Свещения огън всякога го има във вашето сърце. И онези, които не са изучили закона на Свещения огън, много страдания са преминали. А пък онези, които са изучили закона на Свещения огън, на тях са дошли много радости[21].
Учителя продължава в същата беседа с прочит от книгата „Учителя говори“, където една от главите е озаглавена специално „Свещеният огън“:
В света има един Свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този Свещен огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
„Нашият Бог е огън пояждащ“ (Евр, 12:29), се казва в Писанието. И наистина, този огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този Свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи Свещеният огън, в който е скрит животът. Ето защо, където гори Свещеният огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа[22].
Само когато Свещения огън гори в нашите сърца, можем да си припомним райското блаженство, което сме загубили:
В Свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство[23].
Под топлите лъчи от Свещения огън растат и се развиват човешките добродетели и добрите навици, наречени плодове на Духа:
И действително, немислим е мира у човека без Свещения огън. Немислима е разумността у човека без Свещения огън. Немислими са без него Любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без Свещения огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при Свещения огън. Без него всичко престава да расте[24].
Но веднъж запален Свещеният огън е необходимо постоянно поддържане на неговия пламък:
Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален Свещеният огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа Свещения огън в човека, то е вярата, то е Любовта, то е надеждата, то е знанието, то е мъдростта, то е истината. Мислете за Свещения огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го! Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си! [25]
Заради Свещения огън е направен и специален орган – свещено сърце, което тупти у всяка една жива твар. В човека има предназначен олтар, посветен на този огън. В обвития в мистерия библейски разказ за създаването на Адам и Ева, Учителя дава допълнителна светлина:
В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: „Отиде сърцето ми!“ Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата „свещено сърце“ се разбира Божият Дух. И затова се казва, че Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек, и той станал жива душа[26].
Задачата на Женския принцип в Битието е конкретна и дефинирана, чрез него се проявява Божественото, наречено още свещено и разумно сърце:
Днес много жени са недоволни от положението си и казват: „Защо се родих жена?“ Знаете ли, какво нещо е сърцето? – Сърцето е равнодействаща сила, която управлява света. В това отношение днес жените управляват света, а не мъжете. Жените ще кажат сега: „Виждате ли, какво сме ние? Ние управляваме света.“ – Аз не говоря за жената по форма, но под „жена“ разбирам Божественото, разумното сърце в човека. Божественото сърце в човека направлява неговите действия, а не умът. Умът е слуга на човека. Човек прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновените чувства и мисли на човека, но разбираме великия стремеж на душата му, която се проявява чрез Божественото сърце[27].
5. Свещеници (жреци) на свещения огън и свещеното сърце.
Свещеният огън си има олтар в разумното (свещено) сърце на човека. В съборната беседа „Запалката на Свещения огън“ от 1939 г. Учителя ни припомня, че от памтивека ние сме свещенослужители в този храм на сърцето. Това са дълбоки символи, закодирани дълбоко в нашето съзнание:
Свещеникът, който едно време е отивал при Свещения огън, е намокрял лицето с вода. Той си е носил една кърпа, понеже водата, която е турял на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете с кърпа, но капки падат на земята. Значи водата не е свещена. Вие всички сте били свещеници, жреци. Няма нито един от вас, който да не е бил жрец. няма нито един от вас, който не е клал този Свещения огън[28].
Именно там, в подсъзнанието, всеки човек знае, че огънят не трябва да изгасва. Задачата на жреца и неговите помощници още от древността е да поддържа огъня горящ в храма:
Какво нещо е грешник? Грешен е човек, в когото Свещеният огън е загасен, а пък има той обикновен огън, в който всичко гори и изгаря. А пък праведен е онзи, в когото гори Свещения огън и всичко ти е приятно. Без Любовта всичко ти е противно в живота, всичко виждаш мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне Свещеният огън, тогава настават всички катаклизми в света, в живота. Та, Свещеният огън не да го палите, но трябва да го поддържате. Вие някой път оставяте вашите слуги да отиват да поддържат Свещения огън. Това е погрешно. Никого не пращай при Свещения огън. Ти си жрец, ти си свещеник, ти си ангел, ти си серафим, ако служиш при този Свещения огън. Но ако пък занемариш и се отдалечиш сам от него, ти си последен[29].
Учителя отива и по-далеч в това храмослужение. Задава ни въпроса за подпалките, с които трябва да поддържаме това горение. Свещеният огън не обича да гори всичко, а само доброто, разумното и Богоугодното. Тогава именно пламъкът му няма да изгаря и лъчите му няма да ослепяват:
В света всичко има, но съвременния свят едно няма: запалките на Свещения огън. И на вас ви препоръчвам това, нищо друго не ви трябва, носете вие само запалките на Свещения огън. Сега някои от вас може да попитат: „Къде са тия запалки? Огънят не обича ли всички работи? „Каквото и да туриш, той не го изхвърля. Едни неща ще стопи, а други ще изгори. Когато вие обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалиш неговото сърце, да го запалиш без да изгаря? Не е ли хубаво да запалиш Свещения огън в него и той да свети без да изгори? Не е ли хубаво да запалиш човешката душа, но не да я опетниш, да стане тя чиста облечена с онзи, белия цвят[30].
Учителя казва, че за да слезе в нас Духът Божий, човек трябва да има олтар в сърцето, в който да гори Свещения огън:
Най-първо, ти не можеш да живееш един добър живот, както ти искаш, ако Свещеният огън в тебе не е запален. Казвате: „Ще дойде Духът Божий.“ Когато дойде Духът Божий, тогава Свещеният огън трябва да е запален. Най-първо, когато Духът слезе отгоре над тия хора, в огнени пламъци, запалиха се тия хора. Това е Свещеният огън. Тук сте прави. Когато дойде Духът, Той ще носи Свещения огън. Хората по някой път за запалването на Свещения огън казват: мръднало му сърцето. По някой път вие, когато ви мръдне сърцето… Не зная коя по-хубава дума да употребя. Мисля, има по-хубава дума. Аз няма да употребя думата „мръднало“ му сърцето, понеже е физическо, но – стоплило му се сърцето[31].
Тази мека топлина, която идва от разумното сърце, разтопява всяка омраза, омекотява всяка грубост и закоравялост:
Има едно стопляне на сърцето – то е Свещеният огън. Една топлина действа на сърцето от Свещения огън. И веднага тази закоравялост, тази грубост в тебе, всичко изчезне, всичко омекне, почнеш да мислиш, да чувстваш. Най-първо, когато няма Свещения огън, недоволен си от всичко. Ти си най-добрият човек, недоволен си, като че целият свят е крив. Щом се запали малко Свещеният огън, ти минаваш в друга гама. Тогава се свързваш, Свещеният огън свързва хората. Ако той не се запали, ти, където и да идеш, този Свещеният огън ще те заведе при хората. Който има запален този, Свещения, огън, ако ти искаш помощ, ще я намериш само там. Хората, у които гори Свещеният огън, по това се отличават[32].
Пламъкът на Свещения огън е в синхрон със степента на съзнателност на всяка една душа:
Свещеният огън произлиза от степента на съзнателната Божествена Любов, която се проявява в човека. Ако нямаш този Свещен огън в себе си, нищо не можеш да постигнеш. Аз го наричам Свещеният огън, който възкресява човешките души. Когато ние съзнаваме, че имаме този Божествен огън, от нас може да стане всичко[33].
В съборната беседа „Свещения огън“ от 1926 г. Учителя с метафоричен език обяснява как трябва да се слеят проявите на мъжкия и женския принцип в човека, за да се случи тази алхимична сватба, за която посветените говорят:
Ние, които сме дошли в този свят, трябва да изпълним Волята Божия. За какво са призвани мъжът и жената? Аз съм ви казвал и друг път защо са призвани. Те са призвани да бъдат образец на Божията Любов. Жената като погледне някой мъж, той трябва да затрепти, да почувства, че в душата ѝ гори Свещен огън. И онзи целомъдрен мъж, като срещне някоя жена, дори и най-развалената, трябва да предизвика в нейната душа свещен трепет. Само по този начин ние ще можем да се повдигнем. Във всеки мъж трябва да има желание да повдигне една паднала жена. И във всяка жена трябва да има велик импулс за повдигане, за спасение[34].
По възможно най-красив, фигуративен начин Учителя представя пред певицата Цветана Табакова тази забулена дълбока тайна за хармоничното общуване на Божествените същности в човека:
„Сине мой, дай си сърцето!“ Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката душа е весталката[35]; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолецът.[36]
Същата идея е изразена и в една неделна беседа от 1941 г. Там Учителя говори за остарялото тълкуване на Притчите Соломонови, където се казва: „Сине мой, дай си сърцето“. По скоро имаме новозаветното: „Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.“ (Йн, 14:23) Тогава човекът ще бъде пълноправен свещеник в своя храм, където духът и душата му ще са свещенослужителите, а умът и сърцето ще им прислужват:
По някой път цитирате Стария завет: „Сине мой, дай си сърцето“. Но тя е стара идея. Като дойде Христос на земята не каза: Хора, дайте си сърцето, но каза: „Аз дойдох да дам живот, всичко и плътта дойдох да дам“. Старите разбраха: „Сине мой, дай си сърцето“. „Сине мой, отвори една стаица, един храм, да дойда и да живея при тебе.“ – туй се разбира. Да живее с тебе, да те научи Господ, как да живееш. Имаме външни църкви, в себе си църква нямаме. Външни много хубави храмове имаме. Вътрешни храмове много малко имаме направени. Външни свещеници имаме. Кой е вътрешният свещеник? – Вътрешният свещеник е твоят дух. Душата ще бъде царица там, сърцето ще бъде прислужник, ти ще бъдеш поклонник. Ти когато ще служиш, ще коленичиш, ще се молиш. Туй разбирам храм: Духът ми свещеник, който служи, на Бога, душата и тя с него. Умът и сърцето ми ще слугуват. Аз ще седна да се уча от тях[37].
6. Жертвоприношения в миналото с изтръгване на човешки сърца.
Учителя говори за изопачаването на служенето в храма в древността и за принасяне на жертви – хора и животни, вместо да се прави саможертва, което учи Христос. Той споменава за жертва на човешкото сърце, но това в никакъв случай не трябва да се приема буквално. Човешкото сърце ще трябва да се пожертва за Божественото и да се посвети на служене на Висшето:
В най-древните времена, за да умилостивят Бога са принасяли човешки жертви, след това са принасяли в жертва животни. Сега ние минаваме с по-малко разноски, с много малко разноски, дотам сме достигнали. А за да се служи на Бога, изисква се едно приложение, не такава жертва, а трябва да се принесе в жертва човешкото сърце. Не туй човешко сърце не да се изгори, не да се унищожи, но да се посвети на Бога. Единствената култура за в бъдеще ще бъде културата на въздигнатото и очистено човешко сърце. Преди да дойде тази култура, ние имаме да въздигнем човешкия ум. Културата на ума е необходима, понеже умът може да бъде помощник за въздигането на сърцето. Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си“, но се казва: „Дай ми сърцето си“. Умът е от една най-възвишена материя, която не се покваря. Сърцето на човека загазва, всичките противоречия, съблазни, завист, омраза – всичко това произтича от човешкото сърце[38].
Холокостът е изпърво древна семитска традиция според легендата за жертвоприношението на Исаак. Във Финикия се чествал големия празник на пробуждането на Мелкарт, който бил съживен от топлината на Огъня. Основен западносемитски, финикийски, ханаански и картагенски религиозен акт, чрез който вярващия участва в религиозния живот, бил жертвоприношението. Жертвите се поднасяли на финикийските богове, за да се получи благоволението им, да смекчат гнева им или да изкупят греховете си принасяйки им курбан. Жертвоприношението имало двойно действие. Първо, то освобождавало жертвоприносителя от греховете му чрез убийството на жертвата, с която той се отъждествява или която отъждествява врага. На второ място то поставяло вярващия в контакт с божеството, създавайки или изпълнявайки същинския завет между жертвоприносителя и бога му. Богът комуто се поднасяли човешките жертви бил Баал-Молох. Холокостът е пълно изгаряне на жертвата. Жертвите били два вида – вражи и на първородни родни деца в трудни моменти и при драматични обстоятелства, които заздравявали връзките между близките с божеството и общността.
Приемайки вероятно буквално словата: „Сине мой, дай ми сърцето си!“, жреците на древните южноамерикански индианци заповядвали да се изтръгват сърцата на жертвите и така извадени, да се принасят на техния Бог-Слънце (Огън). Това със сигурност е едно извратено изопачаване на първичния смисъл и почит към Свещения огън и разумното сърце.
В авторитетното академично списание „Current Anthropology“ мексикански учени разкриват подробности за човешки жертвоприношения в древните мезоамерикански цивилизации, включително в тези на маите и ацтеките. Били изследвани човешки кости, а следи от рани били сравнени с исторически данни за 200 ритуала, свързани с изтръгване на сърце от гърдите на принесен в жертва човек. Специалистите анализирали особеностите на направения за изтръгването на сърцето отвор в гръдния кош и кръвта, за да установят как са били извършвани процедурите и какви инструменти са били използвани. Учените прибегнали до методи на съдебно-медицинската експертиза, комбинирани с етноисторически данни, и заключили, че са били използвани три метода за изтръгване на сърцето в рамките на жертвоприношенията – разрез непосредствено под ребрата (субдиафрагмална торакотомия), разрез между ребрата (междуребренна торакотомия) и разделяне на гръдната кост (напречна двустранна торакотомия). Сърцето и кръвта играели роля на храна за божествата, които символизират Земята и Слънцето[39].
В своя филм „Апокалипто“ от 2006 г. Мел Гибсън акцентира именно на тези най-жестоки жертвоприношения на хора, в които биват изтръгвани сърцата на жертвите, за да се омилостиви божеството на Слънцето (Огъня). Запленен от резкия срив на древната цивилизация на маите, режисьорът ни описва как едно от най-великите древни общества рухва бързо и необратимо. В метафоричен план Гибсън майсторски разкрива причините за залеза на великата империя – деспотичност, насилническа и високомерна държавна система, в която човешкият живот и добродетели нямат никаква стойност. Отвореният финал на филма, в който, успоредно със спечелената свобода на главния герой, прозира краха на империята на маите с появата на испанските кораби, насочва на мисълта за кармата. Кармата на индивида, но и кармата на цял един народ, който вече не чува гласа на Бога, а изопачава брутално Неговите заповеди и закони. Тогава идва и бичът Божи в лицето на конквистадорите. Една атавистична религия и цивилизация, която извършва най-ужасяващите човешки жертвоприношения, като изтръгва сърца, реже глави, гаври се с тела, бива завладяна и асимилирана от друга по-напредничава и хуманна култура като християнската. Но Мел Гибсън не свършва дотам със своите внушения и послания, зрителят интуитивно схваща, че има интересни паралели между края на обществото на маите и хаоса в съвременния свят.
7. Евреите като разумното сърце в общочовешкия организъм.
За пробождането на Христа от римски войник с копие в ребрата разбираме от евангелист Йоан: „Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.“ (19:34). Но дали точно в сърцето или някъде другаде, не става ясно от Евангелието. Според някои медици копието е пронизало плеврата, белия дроб и е повредило сърцето. А според други причината за изтичане на кръв и вода е събралата се в перикарда (обвивката на сърцето) течност. След пробождането на сърцето с копие и изливането на перикардната течност, подобна на вода, никой не би могъл да остане жив. Затова и някои от изследователите твърдят, че тогава именно е настъпила физическата Му смърт, а не от кръстните мъки. За пробождане именно на сърцето се казва в една литания (дълга католическа молитва) към пресветото сърце Исусово се казва: „Сърце Исусово, пронизано с копие, помилвай ни!“[40]
Няма съмнение обаче къде е прободен Христос според Учителя – точно в сърдечната област. В една лекция от Специалния клас споменавайки няколко символа, той казва мимоходом следното: Тогава символистично може да направите, може да турите едно човешко сърце пронизано – войникът, сърцето и копието[41].
Интересна тук е и ролята на разбойниците. Освен Исус са разпънати и двама разбойници – единият от дясната Му страна, а другият от лявата Му страна – точно според предсказанието в Исая, където се казва, че в смъртта Си Исус ще бъде причислен към престъпниците (Исая, 53:12). В Лука, 23:42,43 се казва: „И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в Рая.“ Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разкаялия се разбойник се разкрива духовното Слънце – Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че той, като позна Христа, беше в Рая[42].
Учителя обяснява защо Христос е прободен в сърцето, но не са Му счупили пищялите, докато разбойниците не са прободени с копие, но са с пречупени пищяли:
От двете страни на Христа имаше двама разбойника. Той беше прикован, а те бяха вързани. Защо на разбойниците пречупиха пищялите, а на Христа прободоха сърцето? Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева. Не вземайте думите ми буквално, говоря в преносен смисъл. Двамата ядоха от запретеното дърво, затова бяха наказани с пречупване на пищялите им. Защото е казано: „Проклет е онзи, който с краката си отива да върши зло“. А „пречупване на крака“ значи хора, които са изгубили Добродетелта. А защо прободоха Христа в сърцето? Защото не трябва да се желае да се вкусва от запретения плод. И каза Христос: „Понеже пожелах да ви туря в Рая, затова трябва да бъда прободен в сърцето. А понеже вие отидохте и взехте от запретения плод, затова вашите крака трябва да бъдат пречупени“[43].
На друго място в Словото Учителя също посочва директно мястото на пробождане, но освен това ние разбираме и за дълбоките причини, довели до тази космическа драма:
Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното, и до материалното, затова прободоха Христа в сърдечната област. Те казваха: „Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ“, и затова изгубиха туй, което им беше дадено, и 2 000 години прекарват без царство. Сега ги турят пак на старото място. Еврейското царство ще бъде малко. Господ им каза: „Земята ви ще бъде ни голяма, ни малка“. Тъй че сърцето вече е определено. Ще ме питате: „Ами българите къде са?“ Българите са в черния дроб, защото са много жлъчни, обичат много земята и казват: „Житце, житце трябва за нас“. Черният дроб е необходим, но като се увеличи много, настъпват нещастия. И малък като стане, ще бъде лошо. Черният дроб трябва да функционира, за да образува жлъчката. Следователно ако българите изчезнат, в света ще има запичане, а от това и големи страдания[44].
Точно един велик Учител знае ролята на всеки народ в общочовешкия организъм, но най-вече той знае физиологията на органите в Цялото и затова назовава нещата в тяхната прецизност. Неслучайно са обвързани двата народа – еврейският и българският. Евреите не са точно сърцето, а възелът до сърцето – слънчевият сплит, а българите не са черният дроб, а жлъчката:
Мнозина се интересуват да знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря всеки народ. Аз ще ви кажа само тия органи, които съответстват на българите и на евреите, а за другите народи няма да ви кажа. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система от общия организъм; българите представляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите представляват един малък възел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм, още от най-старите времена на човечеството, но сега, те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста[45].
Затова и евреите ще трябва в бъдеще да запушат тази рана, която точно те отвориха, а римляните бяха инструмента само за осъществяване:
Един учен евреин запитал един мъдрец християнин: „С разпъването на Христа ние се огрешихме по отношение на Него, като към наш Месия. Каква ще бъде нашата служба в Царството на Христа? Каква ще бъде нашата служба, когато дойде втори път на земята?“ Мъдрецът му отговорил: „Вашата служба ще бъде да запушите раната на Христа, която римските войници направиха с копието си.“ Целият еврейски народ трябва да се намести в тази рана и да я запуши, за да може Христос да функционира[46].
За да изпълнят мисията си на разумно сърце в общочовешкия организъм, евреите ще трябва да се освободят от страха:
Коя е Ханаанската земя? – Земята на изобилието, където царува Любовта. За да влезеш в тази земя, трябва да владееш науката на Любовта. Цели 40 години евреите се движеха в пустинята, за да придобият нещо ценно, да станат безстрашни. И на Моисея не беше лесно. Казват, че евреите нямали разумно сърце. – Не, страхът е парализирал сърцето на евреина[47].
Така стигаме и до най-дълбоките причини, довели до главната задача на евреите, за която те са призвани изначално, още когато Ной дава своето благословение, съответно проклятие, на тримата си синове – Яфет, Сим и Хам:
Казват, че арийската раса е Божествена, всички други трябва да слугуват на нея, тя е господар, а всички други трябва да ѝ слугуват. Казват, че тя е най-благородната раса. Къде е мястото на тази раса в човека? Значи, арийската раса е в главата, семитската – в сърцето, а монголската в стомаха. Казано е в Писанието, че сърцето е било покварено. Значи семитската раса е била покварена. Затова и до днес още я гонят пречиства се сърцето. Питат къде са евреите? В сърцето. Значи сърцето на всеки човек е еврейско, умът му е арийски, а стомахът – монголски[48].
Мистерията на Голгота съвсем не завършва с пробождането на Христос в сърцето, напротив – продължава още по-загадъчно. Снемането от кръста и появата на Йосиф от Ариматея са велик символ. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф събира в чашата от Тайната вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната. С това започва историята на Светия граал. Копие и чаша – знаци на Граала – са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе чашата като в литургия. […] Поверието продължава, че чашата с кръвта е съхранявана от учениците на Йоан, пренесена е на запад, и е предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите[49].
Арийската раса приема посвещението на разумното сърце от семитската раса, за да го трансформира в нещо ново.
8. Емблемата на разумното (свещеното) сърце в Школата.
Темата за разумното (свещеното) сърце е богата на символика и е използвана под една или друга форма, още откакто съществува човечеството. В Притчи откриваме следното: „От всичко, което е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Пр. 4:23). В свещеното сърце са изворите на Живота. Затова темата за чистото сърце е важна, защото никой не иска да пие замърсена вода, а в сърцето точно се намира изворът на Живота на човека.
„Сакре Кьор“ (на фр. Basilique du Sacré Cœur – „(Пре)свято сърце“) е римокатолическа църква, базилика, на хълма Монмартър в Париж. През XVII век френската монахиня Маргарита-Мария от Алакоке известява, че Бог желае да се построи храм „за слава на Неговото Божествено Сърце“. Бог показва на канонизираната по-късно за светица Своето Свято Сърце, заобиколено от огън, короновано с трънен венец, с открита кървяща рана. От вътрешността на Сърцето излиза кръст. Архиепископът на Париж поставя първия камък на базиликата Сакре-Кьор на Монмартр, считано за национално Пожелание съгласно закона от 24 юли 1873 г.
В картината се вижда 12-лъчна звезда, с трънения венец в кръг, в който е Христовото сърце, наподобяващо гърне, прободено от копието на римския войник. Сърцето представлява олтар, от който излиза Свещения огън, заедно с кръста на разпятието.
В горницата на Учителя виждаме доста подобна символика. На снимката ясно се вижда сърце, описано в кръг, което отгоре е с пламък. За съжаление не се знае за момента дали въобще и ако да, къде е запазена тази важна емблема за Братството. Никой не се е сетил да даде и повече подробности до момента. Елена Андреева споменава някои неща пред Вергилий Кръстев мимоходом: „Сега горе е емблемата. Това е име, но сърцето което е с пламъка. А долу е котвата тук. Тука е котвата, а сърцето е горе. […] Това е котвата, а пък тука над другия салон, там има гърне с пламъка, ще го видиш[50]. В друг разговор Елена Андреева дава още важни подробности: Ние имаме и друг символ, гърнето. Над салона имахме едно гърне от пръст [глина], отворено и в него пламък гори. Да. Символ на Словото – гори и не изгаря, и не гасне. Символ за вътрешния огън на Словото[51].
Вергилий Кръстев говори също за този символ, но насочва вниманието ни и към някои от томчетата, които са издавани целенасочено с него в продължение на години: „На Изгрева в София, под балкона на Учителя е имало сложено сърце, като факел, който гори с три малки пламъчета, което представлява Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината. Тази емблема се вижда на заглавните страници на някои отпечатани единични беседи по времето на Учителя.“[52]
Ето някои от заглавните страници на томчетата:
Учителя е човекът, най-много говорил за Любовта и за сърцето като орган на тази Любов. Самият той го казва в един разговор: Ако има някой да е говорил за Любовта, това съм аз, който съм говорил най-много[53]. Това го прави най-главният неин жрец, както и на Свещения огън в храма на Живия Бог. В беседите и лекциите си общо Учителя използва над 210 000 пъти „любов“ и „обич“, също и тяхната пряка производна – „живот“. Но знаем от него, че Любовта има 35 млн. форми, които като конкретни думи в неговото Слово са изобилна и неизменна същина. Това е колосален пример и дело несъизмеримо с нито един съвременен или от близкото минало философ, проповедник или учен! Да пребъде делото Божие! Амин!
[1] Уйлям Уорън – президент на Бостънския университет (1873-1903).
[2] „Намереният Рай – люлката на човешката раса на Северния полюс” (1885).
[3] НБ, 6 ноември 1932 г.
[4] Пак там.
[5] НБ, 2 януари, 1938 г.
[6] НБ, 8 декември 1935 г.
[7] МОК, 16 септември 1932 г.
[8] НБ, 23 януари 1927 г.
[9] ООО, 21 януари 1931 г.
[10] УС, 30 септември, 1934 г.
[11] НБ, 26 октомври 1941 г.
[12] НБ, 5 септември1937 г.
[13] НБ, 5 юли 1942 г.
[14] НБ, 31 октомври, 1937 г.
[15] НБ, 5 октомври 1941 г.
[16] ООК, 24 октомври 1941 г.
[17] НБ, 1 ноември 1931 г.
[18] НБ, 10 юни 1923 г.
[19] УС, 31 октомври 1937 г.
[20] УС, 30 януари, 1938 г.
[21] СБ, 27 август 1939 г.
[22] Учителя говори, „Свещения огън“.
[23] Пак там.
[24] Пак там.
[25] Пак там.
[26] НБ, 5 декември 1926 г.
[27] Пак там.
[28] СБ, 27 август 1939 г.
[29] Пак там.
[30] Пак там.
[31] УС, 10 ноември 1935 г.
[32] Пак там.
[33] СБ, 27 август 1926 г.
[34] Пак там.
[35] Жрицата (девица) на богинята Веста. Веста е римска богиня на свещеното огнище и на дома.
[36] Табакова, Цв. „Съзвучия от бъдещето“.
[37] НБ, 2 ноември 1941 г.
[38] НБ, 21 февруари 1932 г.
[39] https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/595090
[40] https://breviar.capucini.bg/syrce-isusowo/
[41] МОК, 20 декември 1925 г.
[42] Пашов, Вл. Историческият път на Бялото братство, електронно издание.
[43] ИБ, 22 март 1917 г.
[44] НБ, 8 декември 1918 г.
[45] НБ, 10 юни 1928 г.
[46] НБ, 10 ноември 1935 г.
[47] УС, 21 април 1931 г.
[48] НБ, 14 април 1940 г.
[49] Пашов, Вл. Историческият път на Бялото братство, електронно издание.
[50] Е. Андреева, Изгревът, ІХ, стр. 142.
[51] Е. Андреева, Изгревът, ІХ, стр. 382.
[52] В. Кръстев, Изгревът, ІХ, стр. 830.
[53] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
