Истинната лоза / Аз съм истинската лоза
Неделни беседи , Съборни беседи , В.Търново, 27 Август 1922г., (Неделя) 11:00ч.
Аудио беседа 🎧
Слушай в Youtube YouTube 🎧
Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана.
Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора.
Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята.
„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря“ (– 3 ст.). Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.
»Отец ми е земеделецът.“ Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика.
„Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде.“ (– 7 ст.). – Този стих засяга умствения свят.
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ (– 5 ст.).
,,В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.“ (– 8 ст.). – Това са условия, за да бъдете ученици. Казват: Да бъда ученик! – Прочети 15 гл., да видиш, какви са условията за това. Само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът, какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов.“ (– 9 ст.). Да пребъдваш в Божията Любов, това е особено посвещение.
„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете н любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца ми и пребъдвам в Неговата Любов.“ (– 10 ст.). – Вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в любовта. Кой от вас пребъдва в любовта? Де е вашата любов? Христос доказа, че пребъдва в любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в любовта. Ако пребъдвате в любовта, и вие трябва да докажете това. Дали си ученик, или учител, трябва да докажеш любовта си. Тази година искам да докажете любовта си. Как ще я докажете? Ако е на думи, празните думи нищо не означават ; ако е на обещания, и те не важат за мене. Това е само цвят. Дайте плода на този цвят. Искате да се отвори небето, да ви направят силни. Бог да направи за вас всичко, а вие нищо да не дадете. Като ви наблюдавам, учениците в България искат много неща. Това е невъзможно. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.
Сега и вие търсите Христа, за Него говорите, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. – Може да Го познавате, без да пребъдвате в любовта Му.
„Това ви говорих, за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена.“ (- 11 ст.).
„Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих.“ (12 ст.). – Между учениците трябва да има такава любов, каквато между ученика и Учителя.
„Никой няма но-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.“ (-–18 ст.).
„Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви аз заповядвам.“ (– 14 ст.).
„Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го.“ ( – 15 ст.).
„Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде.“ (–16 ст.).
„Това ви заповядвам, да имате любов един към друг.»(– 17 ст.).
„Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене но-напред от вас възненавидя.“ (– 18 ст.).
„Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди.“ (– 19 ст.).
Под „светът“ Христос подразбира черното братство, черната ложа. Светът се управлява от черната ложа. Тя не може да ви обича. Всичките закони, наредби и форми на държавата се приготват и изработват от света. Всичко това действува на хората.
Помнете Словото, което ви аз рекох: „Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали Словото ми, и вашето ще държат.“ (– 20 ст.).
„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат.“ (- 22 ст.).
„Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали, но сега видяха и възневидяха и мене, и Отца.“ (– 24 ст.).
„Но и вие свидетелствувате, защото отначало сте с мене.“(– 26 ст.).
Казвам: Четете и препрочитайте тази глава много пъти; размишлявайте върху нея. Тя съдържа ценни мисли и упражнения за ученика.
Сега, във всички ви е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния, и от духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т. е. докато победиш света. Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик. Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. И Христос казва: „Аз победих света.“ Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи.
Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода.
И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит. Вие мислите, че природата не говори. Не, тя говори много красноречиво. В известни дни през годината, Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря. Тогава хората казват, че видели нещо особено. Има епохи в живота на човечеството, когато Учителят слиза на земята. Който попадне в тази епоха, може да види Великото в природата. Бог някога мълчи, някога говори. Той мълчи, когато е зает с някаква велика мисъл. Тогава Той създава нов свят. В тия творчески моменти на Бога, на земята стават най-големи престъпления. Тогава Той не се занимава с глупостите ка хората. Те казват: Докато Бог мълчи, ние да наредим своите работи. Сега му е времето. Щом свърши работата си, Бог веднага обръща погледа си към хората: разглежда работите им, разчиства техните сметки. Нищо не избягва от Неговия поглед. Той никого не забравя, за всичко е буден. Казва се, че Бог никога не спи. И като те види, Той се представи, че не те е видял. Ти мислиш, че не вижда, какво правиш, и се успокояваш. Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание.
И тъй, за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.
Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста. Да бъдеш чист при благоприятни условия, това е в реда на нещата; да бъдеш чист при неблагоприятни условия, това е изкуство. Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и запазил чистотата си, той може да се нарече ученик. Някои искат да бъдат ученици, но да се затворят в замък, да бъдат далеч от изкушенията, за да запазят чистотата си. Тогава няма защо да бъдат ученици. Това е лесно. Ученикът трябва да мине през света, да мине през съблазните и изкушенията. И ако издържи на всичко, той е ученик. И вие, като влезете в духовния път, казвате: Дано мина без изкушения и изпитания, с малко мъчнотии. Помнете: На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за развитието му. Вижте, как е наредена програмата на различните училища и класове. За всеки клас е предвидена програма, съответна на развитието на учениците. Ако хората могат да си нареждат работите толкова умно, какво остава за Бога, Който знае всичко и има пред вид всички. Вие сте влезли вече в пътя и казвате: Господи, не ни пращай изпитания, които ще ни сломят. Това значи, да нямаш вяра в Господа. Като ученик, ти трябва да кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй, както си я наредил. Да бъде Твоята воля!
Днес аз говоря на онези от вас, които се готвят за ученици, които са пред вратата на ученичеството. Казвате: Ние сме ученици. – Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик“. Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика – да учи.
И тъй, нашата цел през цялата година е да се научим да любим и да обичаме. Второто нещо: да намерим начин да изявим тази любов. Трето: да знаем, при какви условия да изявим любовта си. За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си. Ако майката възпитава детето си добре, то ще я обича. И окръжаващите ще кажат за нея: Ето една добра майка! Майка, която не възпитава добре децата си, оставя ги свободно да растат, а сама мисли за разходки и удоволствия, не може да бъде обичана. Тя не дава добър пример на децата си. Като пораснат, те ще кажат: Много неща знае майка ми, само едно нещо не знае – да възпитава. И вие може да знаете много неща, но само едно не знаете – да служите на Христа, на вашия Учител. Не знаете, как да приложите Неговото учение. Ако запитам днес, кой и да е човек, приложимо ли е Христовото учение, ще каже, че не е приложимо, не е съвместимо с човешкия живот.
Ще кажете, че Христос говори за чист живот, а вие не можете да спазите тази чистота. Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. – Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият. И обратно: колкото жененият може да бъде нечист, толкова и нежененият. Жената представя стъкленица, в която затваря мъжа, да не се каля. – Кога се цапат мъжът и жената? – Когато окото им гледа само навън. Мъжът ходи натук-натам, но окото му все навън гледа. И жената прави същото. При това положение, те неизбежно ще се оцапат. Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления –- всеки може да го подкупи. Той се увлича от черните очи на жената, от нейния гръцки нос, от червените й бузи. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му. Това не е любов. Писанието гледа на това като на място за престъпления. Ако се подкупвате от знанието на своя учител, и вие сте на опасен път. Знанието не е цел. Любовта носи знанието в себе си. Не можеш да имаш знания, преди да си придобил любовта.
И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинското знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна. Казваш: И без любов мога да постигна желанията си. – Нищо не можеш да постигнеш. Потърсете в историята, да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение. – Тогава, защо влязохме в този път? – Да, без любов няма успех. Аз ви изнасям истината така, както никой досега не ви е говорил. Без любов никой нищо не може да направи. Ще ти каже някой, първо да придобиеш знание, а после ще се стремиш към любовта. Не е така. Без любов не може да се придобие истинското знание. Това е правило без изключение. Аз съм правил много опити, търсил Съм различни пътища и най-после дойдох до заключението, че без любов няма успех. Казваш: Сърцето ми е студено. – Да, студено е, защото нямаш любов. – Отде да я намеря? – На този въпрос вие сами ще си отговорите.
Помнете: Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов подтик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни. И влечугите, и жабите, на които гледате с отвращение, ще ви станат приятни. По-право ще гледате на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно. А сега, като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него и казваш: Голям лицемер си ти, искаш да ме излъжеш, но аз не се лъжа. Имам ум, разбирам хората. Според мене, ти отдавна си се излъгал, няма защо да те лъжат хората. По-добре потърси причината, защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. Преди да се произнасяш за нещо, трябва да знаеш причината, защо става така, а не иначе.
Сега ще си послужа е примери от комуналния живот на някои наши братя. Идат при мене няколко братя от Стара Загора и ми казват: Решихме да образуваме една комуна, да покажем на хората, как се живее комунално. Нашата комуна ще служи за светило. Ще напуснем службата си и ще влезем да работим в комуната. Казвам на тези комунари: Слушайте, преди да разрушите старата къща; съградете нова. Ако я разрушите, де ще живеете? Следователно, не напущайте старата си служба, докато не сте постигнали новото.
Преди няколко дни дойде при мене един брат от София, който ми каза, че решил да образува една комуна, която да храни 40 – 50 души. Той тръгнал да държи сказки върху комуните и си мислел, че намерил разковничето на живота. Обаче, след четири-пет месеца комуната се разтури. Не е лесно да храниш 40 – 50 души! Любов се иска за това! Комунарите се скараха и се разделиха. След това ме питат, защо аз не оправя тази работа. – Не я оправям, защото те сами могат да я оправят. След това, друг брат от същите комунари образува втора комуна. Всички казаха: Тази комуна ще върви добре, защото братът е земеделец. И тази комуна се разтури по простата причина, че на всички липсва любов. Всеки иска да се осигури, да вземе повече от другите. Така не се решават въпросите. Тук се искат дела, проникнати от любов. Този е начинът за резрешаване на всички въпроси.
Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш, като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мене е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.
Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, иа вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят. Ще кажете, че се разговаряте с духовете.
– И аз се разговарям с тях. При това, аз не се нуждая от медиуми, направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано е повече от чиста монета. – Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тия лъжи и примки, трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезеш в духовния свят, между лъжливите духове, ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка, на техните ливади, между безброй цветя, които упояват. Там ще се упоиш и заспиш и, като се събудиш, ще се чудиш, де се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш, ще държиш съзнанието си будно, да не заспиваш. – Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят. – Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици – подиграват се с тях.
Един познат ми разказваше своя опитност, как един дух се подиграл с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: Вземи довечера една свещ и едно огледало. Като дойде 12 ч. вечерта, запали свещта и започни да гледаш в огледалото. Ще ти се явя в такъв вид, какъвто никога не си очаквал. Той запалил свещта и започнал да гледа в огледалото. Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: Какво виждаш?
– Нищо не виждам. – Не виждаш ли едно магаре?
Това се отнасяло за самия него – значи, духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите, няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях, трябва да събудите своите духовни чувства. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физически сетива. Духовният свят се възприема с духовни чувства.
И тъй, задачата на ученика е да се запознае със своя Учител. Де е неговият учител? – На небето. По форма,Учителят може да е на земята, във физичеко тяло облечен, но по същество, Той не живее на земята. Вашата първа работа през тази година е да спечелите любовта на вашия Учител. Дето и да ходите, каквото и да правите, стремете се да придобиете тази любов. Преди няколко години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа, как гледа на хората. На всички хора гледала добре, с разположение, но първата й работа била да намери във всеки човек една добра черта. Щом я намери, хваща се за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Като държи в ума си добрата черта на човека, и той се отваря към нея. Така се създават добри отношения между нея и човека, когото среща. Това е светска мома, която мисли и постъпва правилно. Тя е дошла до едно духовно прозрение и решила правилно въпроса за отношенията между хората. И вие трябва да се ползувате от това разрешение. Сега и на вас казвам: Като срещнете един човек, потърсете първо една добра черта в нето. И после, каквато слабост да видите в него, турете я настрана, тя е нещо второстепенно. Докато се спирате на отрицателните черти в човека, вие всякога ще бъдете далеч от истината. За да имате успех в живота си, дръжте се за доброто в човека. Това не става насила. Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза“. Представете си, че и вие сте пръчка на тази лоза, т.е. присадка. Следователно, не търсете Христа вън от себе си, но считайте, че сте присадени на Христа, както пръчките на лозата, и се стремете да научите Неговия език. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика. Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде.“ Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език, веднага ще ви се отговори. Тази година искам да се заемете с изучаването на Христовия език. Първата дума на този език е любовта. Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума. Думата „любов“ трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич“ се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа. Частичката „въз“ усилва значението на думата любя. Възлюбен е силна дума. Можете ли да изпеете думата „възлюбих“? Ако имате любов в себе си, веднага ще намерите мелодия на тази дума. Тя ще бъде най-хубавата мелодия, която, някога сте пели и слушали да пеят. Ще кажете: Учителю, изпей ни тази дума. Ето какво ще ви кажа: Възлюбеният пее на възлюбената си, само когато тя искрено го е възлюбила. Ако тя не го е възлюбила, както трябва, той мълчи. Сега Христос още мълчи за вас, не може да ви пее. Ако е въпрос за пеене, аз ви пях. Какво ви пях вчера? Пях ви „Благославяй и не забравяй.“ Това можах да ви изпея. Пях ви и „ Фир – фюр – фен“. Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното – не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох“. Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да излезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. – Де зреят тези плодове? – На дървото на живота. Който вкуси от тези плодове, той ще почувствува присъствието на Бога във всичката му пълнота. С други думи казано: Който вкуси от мощното и красиво Слово на Великия Учител, той ще разбере Неговия дълбок смисъл.
Тази година на всички се дават възможности и условия да научат езика па своя Учител. Мнозина казват, че са видели Христа на сън. Питам: Каза ли ти нещо Христос? – Нищо не ми каза. Много естествено, как ще ти говори, щом не знаете езика Му. Ако знаете езика на Христа, Той непременно ще ви каже нещо. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми – земеделецът. Който пребъдва в мене, и аз ще пребъда в него.“ Разбирате ли този език на Христа?
Сега, мнозина от вас ще заминат. Да не мислите, че ще заминете за другия свят. Не, вие ще отидете в света, да се учите. Там ще се натъкнете на мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения. Те могат да се разрешат само по пътя на любовта. Достатъчно с да знаете езика на Христа, да се разговаряте с Него. Той ще ви даде упътвания, как да се справите с мъчнотиите си. Само така, хората ще се разбират, ще влизат в положението си. На кого разчита болният? На лекаря. Като го види, той казва: Господин докторе, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми. Болният знае, че само лекарят ще влезе в положението му и ще го разбере. И лекарят, като види; че болният уповава на него, проявява готовност да употреби всичкото си знание, да му помогне. Обаче, каже ли болният, че лекарят е длъжен да го лекува, защото му се плаща, вместо да спечели разположението на лекаря, ще го настрои против себе си. Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш, и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. В отговор на твоята молба Бог започва да те лекува. Ти си готов вече да се обърнеш към Него.
При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувствуват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.
Днес, всеки иска да бъде ученик, да се върне в своите ученически години. Наистина, няма по-голямо желание за човека от това, да бъде ученик. Същото се отнася и за окултния ученик. Няма но-красиво желание за човека от това, да бъде ученик на окултната школа.
Сега, на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път. Добър път към любовта! Добър път към мъдростта! Добър път към истината!
Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната граматика, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.
Желая ви, да научите езика на мъдростта и езика иа истината. И като дойдете следната година при мене, да ми говорите: вече с езика на мъдростта и истината. Отличен е този език!
Снощи дойде при мене една ученичка, която ми говори с езика на истината. Тя ми каза: Учителю, ще Ви кажа една горчива истина за себе си. Не можах да издържа на любовта. Казах й:Аз те похвалявам за смелостта. Ти започна вече да говорни с езика на истината. Тя продължи: Трябваше по-рано да направя това, но волята ми беше слаба. Отсега нататък, ще говоря истината и ще я прилагам, както никога досега. Искам да живея в чистота. Ето един идеален пример. Аз похвалявам тази ученичка и желая, всички да бъдат като нея. Много ученички не са по-добри от нея, но минават за добри. Трябва да бъдете смели и решителни пред Господа, да изповядвате греховете си. Всички трябва да отворите сърцата си, да изхвърлите всичко нечисто вън. Всички трябва да се изповядвате. Ще застанете пред своя Учител в душата си и ще кажете: Учителю, досега не съм приложил Твоята Любов, не съм приложил Твоята чистота, но отсега нататък ще приложа всичко. Ще приложа Любовта ти в нейната пълнота. След това ще дойде изкушението, което ще ти нашепва: Не обещавай още; знаеш ли, дали можеш да изпълниш всичко? Казваш: Мога. След това, пак иде изкушението и те пита: Можеш ли да издържиш на Божествената чистота? – Мога. Наистина, щом придобиеш любовта, ще придобиеш и чистотата. Дето е Любовта, там е и чистотата.
Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? – Липсва нещо на целувката. – Трептенията й не са възвишени. Първо, душата трябва да трепти, да внесе трептенията си в целувката. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. И дъщерята целува майка си, но и тя остава недоволна, чувствува, че дъщерята обича някого повече от нея и му дава по-гореща целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене – триците. Това са последните целувки. Мислите ли, че може да излъжете човека с последните целувки? Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен“ разбирам целувката на Бога, целувката на Христа.
Желая в бъдеще всички да имате тази целувка, да станете, да оживеете, Да възкръснете и да кажете: Сега познавам необятната Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсите Го и сега, да Го намерите! Това е пътят. Друг път няма.
И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:.
Всичко в света се осмисля само при Любовта.
Всичко в света се огражда само с Мъдростта.
Всичко в света се запазва само чрез Истината.
Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развила правилно. В новото учение, т. е. в учението на любовта няма изключения.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките“. Ето защо, като образувате комуна, обърнете се към Христа и кажете: Господи,ние искаме да влезеш в нашата комуна, да вземеш дял в нея. Ние започваме в Твое име и ще работим с Твоята Любов, Твоята Мъдрост и Твоята Истина. Не мислете, че ще образувате комуна за десетина души. Не, ще отворите широко вратата на комуната за целия Божи свят. Вашата комуна трябва да бъде образец на света – израз на истината. Това е целта на комуните.
Сега ние отваряме школа. Вие мислите, че в тази школа ще влязат само избраните. Звани н незвани, ще влязат всички без изключение. Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той е добре дошъл, той се приема за ученик в тази школа. Малък или голям, който желае, може да влезе в школата.
За следната година искам да развиете три теми, най-много по десетина листа. Първата тема ще бъде за любовта. Ще я пишете в проза или поезия, както желаете. Всяка дума да има точно определено значение, да бъде естествена, да изтича от дълбочината на душата.
Втората тема ще бъде върху мъдростта, а третата тема – върху истината. Това е работа за способните ученици. За всяка тема ще напишете най-много по десет страници. Листовете няма да бъдат големи, цели коли, но четвърт лист от колата. Ще пишете от едната страна на листа, другата ще бъде празна. По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо.
Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала.
И тъй, като ви говоря за обръчите на кацата, искам да бъдете свободни от закона на кацата, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим! Не, може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много до десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. Те могат да кажат: Докога ще седят тия гости? Все с тях ли ще се занимава Учителят? Аз не вярвам, че могат да кажат така, но всичко е възможно. Ако решавам въпроса от гледището на любовта, може да останете, колкото време искате. В името на любовта, всички сте добре дошли! Яжте и пийте, колкото искате, няма да давате сметка на никого, нито аз ви искам сметка. Но, като излезете оттук, идете вън в света, там да платите дълга си. Идете вън, между хората, и дайте им такъв прием, какъвто ние ви дадохме тук.
Беседа от Учителя, държана на 27 август, 1922 г., гр. Търново.
