24.02. от 7:00 ч. без т. 8.
27.02. от 6:00 ч. целият
- Аум
- Песен „В Начало бе Словото“
- Добрата молитва
- Махар Бену Аба
- Евангелие от Йоан, 3:1-10
- Свещени думи, т. 3, кн. 7 – „Той иде“
- Песента „Той иде“
- „Двата пътя“ – Първа лекция от Учителя при откриване на Школата на 24 февруари, 1922 г.
- Песен „Изгрява ден тържествен“
- Молитва за България
- Мисъл на Учителя за деня
- Марш на Светлите сили
След почивка – Допълнение: Как е открита Окултната Школа на Учителя?
Евангелие на Йоан, Гл.3: 1-10.
- Имаше някой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. 2. Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. 3. Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. 4. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? 5. Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. 6. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. 7. Недей се чуди че ти рекох: Трябва да се родите изново. 8. Вятърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа. 9. Отговори Никодим и рече му: Как може да бъде това? 10. Отговори Исус и рече му: Ти си учител Израилев, и не знаеш ли това? Той иде
Из „Свещени думи…“ т. 3, Кн. 7
Божественият Дух идва да работи в човека, когато сърцето и умът работят правилно. Той носи всички блага, нови дарби и способности и пълния и вечен живот. Изхвърлете вън от себе си всичко отрицателно! Пригответе Пътя за Мощния, Силния, Който иде сега!
Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, за да Го посрещнете. Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото Слънце.
Отворете с радост душите си за Него!
А измъчената душа отправя молитвен зов:
„Ти, Безграничният, Безсмъртният и Любящият, Същина на всички същини, ела и ме поведи в Пътя на Светлината!“
Тогава тя ще чуе познат и близък глас:
„Мина вече старото завинаги! Никога вече няма да бъдеш поругавана и подтисната!
И ще станеш камък жив в Моя храм.
Вложи Чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в Своята пълнота.
Вложи Правдата в живота си и Тя ще внесе яснота в решенията ти!
Вложи Добродетелта в силата си и Тя ще внесе неизменна вярност и Духът Божи ще обитава в теб! Ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата Милост.
Посрещни Онзи, Който иде в душата като ярка Светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ!“
Елате всички на Празника на душата! Той иде!
ДВАТА ПѪТЯ.
Т. м.
Коя е главната идея, която занимава ученика при постѫпването му въ училището? Той иска да стане ученъ, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено въ неговата душа, въ неговия умъ и въ неговото сърце. И следъ като придобие знания, следъ като разработи своитѣ дарби и способности, той трѣбва да ги запази. За тази цель се изисква добра почва, за да може всѣка мисъль, която падне върху нея, да даде плодъ.
Следователно, и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате съ науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спремъ върху значението на буквитѣ въ тази дума, написана на латински и на нѣкой отъ славянскитѣ езици, ще видимъ, че въ нея се криятъ две различни понятия. Отъ съчетанието на буквитѣ въ думата „наука“ въ славянскитѣ езици, се вижда, че славянитѣ търсятъ въ науката методъ, чрезъ който да примирятъ противоречията въ живота.
Обаче, англосаксонската раса, която си служи съ латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейниятъ умъ е насоченъ къмъ изучаване на отношенията между различнитѣ форми, както и вѣчнитѣ промѣни, които се извършватъ въ живата природа. Първата буква „S“ въ думата „scientia“ означава безконечность.
Следователно, отъ окултно гледище, вие можете да изучавате науката, или съ цель да намѣрите методъ, чрезъ който да примирите противоречията въ живота, или да намѣрите начинъ, чрезъ който да използувате силитѣ на природата.
Който изучава науката, съ цель да използува природнитѣ сили, той се натъква на голѣма опасность. Опасностьта седи въ това, че въ него се явява свещениятъ егоизъмъ. Той започва да се съзнава по-високо отъ другитѣ, придобива по-голѣма тежесть въ себе си и казва: „Азъ разполагамъ съ сили, които мога да употрѣбя, както намирамъ за добре.“
Значи, има две категории хора: еднитѣ иматъ голѣмо съзнание за себе си, мислятъ, че всичко могатъ да направятъ, че много знаятъ и т.н. Другитѣ, обаче, като славянитѣ, търсятъ въ живота си методъ, чрезъ който могатъ да примиряватъ противоречията, на които се натъкватъ, а едновременно съ това да излѣкуватъ болкитѣ на своето сърце. Въ това отношение, славянитѣ сѫ по-близо до истината.
И тъй, ако искате да се занимавате съ окултната наука, на първо мѣсто трѣбва да изучавате себе си. „Познай себе си“! — казва Сократъ. Какво означаватъ думитѣ „познай себе си“? Какво трѣбва да познаете въ себе си: Висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете Висшето, Божественото начало въ себе си. Съ други думи казано: Да познаете Бога въ себе си. Познаете ли Бога въ себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, отъ една страна, даватъ направление на вашето растене и развиване, а отъ друга страна, уравновесяватъ силитѣ, които действуватъ въ васъ. Представете си че нѣкой човѣкъ расте правилно, умътъ и сърцето му се развиватъ добре, и всички се надѣватъ да излѣзе нѣщо отъ него, но случи се нѣщо неочаквано въ живота му, и неговата форма се разруши, нищо не остава отъ нея. Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторътъ, който е направилъ тази форма. Мнозина ще кажатъ, че сѫдбата на този човѣкъ е била такава. Когато грънчарьтъ направи нѣкое гърне изкривено, недопечено, кой е виновенъ за това? Самиятъ грънчарь.
Какво прави той тогава? Счупва гърнето на парчета, замѣсва го на каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено. Следователно, всѣкога Висшето смачква формитѣ на низшето, като го преработва, вае, докато изкара отъ него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи съ гърнета, които не сѫ сполучливо изваяни, освенъ да се смачкатъ старитѣ имъ форми, за да се преработятъ и превърнатъ въ нови, по-устойчиви и съвършени?
Често младитѣ мислятъ, че сѫ по-умни отъ старитѣ и казватъ: Старитѣ сѫ отживѣли времето си. Ние ще имъ покажемъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Обаче, едно време и тия стари сѫ казвали сѫщото. Следъ тѣхъ идватъ младитѣ, които не удобряватъ живота на старитѣ и мислятъ, че ще могатъ да го изправятъ. И тѣ остаряватъ безъ да изправятъ живота си. Така се изреждатъ едни следъ други младитѣ поколѣния, които искатъ да покажатъ на старитѣ, какъ се живѣе, но не успѣватъ. Защо? Защото и тѣ, като старитѣ, си служатъ съ стари методи. Казвамъ: старитѣ методи не могатъ да разрешатъ основнитѣ въпроси на живота. Младитѣ трѣбва да се пазятъ да не повтарятъ слабоститѣ на старитѣ. Нека се учатъ отъ тѣхнитѣ опитности, да видятъ, какво имъ е липсвало, задето животътъ имъ е излѣзълъ несполучливъ. Много и дълбоки сѫ причинитѣ за неуспѣха на старитѣ. Тѣ представятъ цѣла история, която трѣбва да се изучи.
Сега ще ви задамъ една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумниятъ методъ за работа“. Нека всѣки помисли, кой е най-разумниятъ методъ за работа. Окултната наука е опитна, затова всѣко знание е ценно, когато може да се приложи въ живота. Това, именно, опредѣля мѣстото ви като ученици. Когато нѣкой ученикъ иска да постѫпи въ музикално училище, да изучава цигулка, даватъ му цигулка да свири, и отъ това, какъ може да свири, опредѣлятъ въ кой класъ да постѫпи. Ако ученикътъ се укаже посрѣдственъ, професорътъ по цигулка ще го посъветва да се запише въ друго училище, да не губи времето си.
Въ нѣкоя отъ следнитѣ лекции ще говоря върху разумнитѣ отношения на човѣка къмъ живата природа. Обаче, първо вие трѣбва да се изкажете върху темата: „Най-добриятъ, най-разумниятъ методъ за работа“. Да се изкаже човѣкъ по нѣкой въпросъ, това е привилегия за него; това е изключителенъ случай. Отъ окултно гледище, подъ най-добъръ методъ се разбира онзи, който може да се приложи въ действителния животъ. Ако даденъ методъ не може да се приложи, той отклонява човѣка отъ цельта на работата му; той го води далечъ нѣкѫде, безъ да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъвъ уровенъ въ развитието си, затова всѣки ще представи свой специфиченъ методъ за работа, който може да приложи въ живота си. Едни отъ васъ сѫ материалисти – идеалисти, даватъ предимство на материалното въ живота, а другитѣ сѫ идеалисти материалисти, даватъ предимство на идеитѣ. Това е различието между всички хора. Идеалиститѣ подържатъ, че идеитѣ създаватъ всичко. За кои идеи говорятъ тѣ? Разбира се, че не за тѣхнитѣ идеи. Има идеи по-високи отъ човѣшкитѣ. Това сѫ идеитѣ на Безграничното, Божественото начало.
И тъй, въ тази Школа вие трѣбва да се научите да се ползувате отъ методитѣ, съ които природата работи. Както цвѣтята използуватъ слънчевитѣ лѫчи, така и вие трѣбва да използувате силитѣ на живата природа. И тогава, кой за каквото е роденъ, това ще направи. Този законъ има приложение и въ човѣшкото тѣло. Всѣки удъ отъ организъма на човѣка изпълнява специфична служба. Запримѣръ, краката ходятъ, като сѫщевременно носятъ общия товаръ на тѣлото; рѫцетѣ работятъ, хващатъ, вдигатъ, слагатъ разни тежести; очитѣ гледатъ; ушитѣ слушатъ и т. н. Следователно, всѣки органъ отъ човѣшкото тѣло изпълнява специална функция. Въ това отношение, всѣки човѣкъ представя специаленъ удъ въ общия организъмъ на природата, и той трѣбва да изпълни своята функция. Който намѣри мѣстото си въ природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция, като удъ на великия Божественъ организъмъ.
Сега, като ученици на тази Школа, вие можете да повдигнете нѣкои въпроси, които ви интересуватъ. Обаче, можете да повдигате въпроси, близки до вашитѣ нужди. Запримѣръ, отъ какво се интересува гладниятъ? Отъ хлѣба. Гладниятъ иска да знае, какъвъ е хлѣбътъ, който му се дава: топълъ или студенъ, прѣсенъ или мухлясълъ. Сѫщиятъ законъ трѣбва да се прилага и въ знанието, ако искате да създадете въ себе си нѣщо здраво. Вие, младитѣ, не трѣбва да повтаряте погрѣшката на онзи циганинъ, който първо се нахранилъ съ листа, а после хапналъ малко хлѣбъ и сиренце. Той отишълъ на лозе да работи, и взелъ въ торбичката си малко хлѣбъ и парче сиренце да си закуси.
Като поработилъ, той усѣтилъ голѣмъ гладъ. Погледналъ къмъ хлѣба и сиренцето и видѣлъ, че тѣ нѣма да задоволятъ глада му, затова накѫсалъ лозови листа и започналъ да яде. Най-после хапналъ хлѣба и сиренето, като си казалъ: Отличенъ обѣдъ! Не, азъ не ви съветвамъ първо да се нагълтате съ лозови листа, а после да хапнете малко отъ окултното знание. Пазете се отъ тази погрѣшка! Въ работата не се позволяватъ никакви грѣшки. Направите ли нѣкаква погрѣшка – изправете я! Престѫплението не седи въ това, че сте направили една погрѣшка, но въ неизправянето на погрѣшката. Щомъ съзнаете погрѣшката си, изправете я. Нѣма нищо престѫпно въ това, че презъ ума ви е минала нѣкаква крива мисъль, но тази крива мисъль трѣбва да се изправи. Стремежътъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля трѣбва да бѫде насоченъ къмъ изправяне на погрѣшкитѣ. Само по този начинъ вие ще създадете въ себе си характеръ, на който всѣкога да разчитате.
Сега, трѣбва да имате предъ видъ следното положение. Когато ученицитѣ постѫпватъ въ училището, въ първо време учительтъ е любезенъ, внимателенъ къмъ тѣхъ. Колкото по-навѫтре влизатъ въ знанието, и материалътъ става по-труденъ, толкова и учительтъ е по взискателенъ къмъ ученицитѣ, а особено къмъ онѣзи, които не се учатъ. Значи, учительтъ измѣня отношенията си къмъ ученицитѣ, които не учатъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ ученика, е той да бѫде способенъ да учи. Следователно, и вие трѣбва да учите, и то много сериозно. Всѣка наука има правила, които трѣбва да се знаятъ и да се спазватъ. Отъ младитѣ се изисква самообладание, не привидно външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вѫтрешното равновесие въ човѣка всѣкога се нарушава. Другото самообладание е вѫтрешно, дълбоко, при което равновесието въ човѣка никога не се нарушава.
Ще приведа единъ примѣръ за външно самообладание. Младъ момъкъ се сгодилъ за красива, млада мома, съ голѣмо благородство и външно самообладание въ проявитѣ си. Той често се хвалилъ съ годеницата си предъ своитѣ приятели, и единъ день завелъ едного отъ тѣхъ на гости въ дома на годеницата си и му я представилъ. Тѣ седѣли, разговаряли известно време, следъ което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпятъ. Годеникътъ съзнателно спъналъ годеницата си, да види, какъ ще реагира тя при този случай. Както държала таблата съ сладкото и чашитѣ съ вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присѫтствие на духа и казала: Нѣма нищо! Спокойно се навела, събрала чашитѣ, изтрила водата и излѣзла въ другата стая. Годеникътъ се обърналъ къмъ приятеля си и казалъ: Ето примѣръ на самообладание, на благородство въ характера! Това значи идеална мома. Обаче, като се оженили, работата не излѣзла, както той си мислилъ. Веднъжъ той я запиталъ:
Де остана самообладанието ти?
– Ти трѣбваше да влѣзешъ въ другата стая, да видишъ, какво ставаше тамъ. Само дървото на масата може да ти каже, какво дъвкане бѣше!
Казвамъ: това не е самообладание. Нѣкой иска да отвори прозореца: тегли прозореца, той не се отваря. Тегли втори, трети пѫть, прозорецътъ пакъ не се отваря. Той започва да се нервира, да се гнѣви, да дърпа още по-силно, като че прозорецътъ е виновенъ за това. Преди всичко, прозорецътъ нѣма съзнание; той не може да разбере, че нѣкой се дразни отъ него. Сѫщото нѣщо може да се каже и за окултнитѣ сили: нѣкои окултни сили сѫ съзнателни, разумни, а други сѫ полусъзнателни, неразумни. Като казвамъ, че едни сили сѫ съзнателни, това показва, че тѣ вървятъ въ сѫщата посока, въ която и ние се движимъ. Неразумнитѣ сили пъкъ се движатъ въ посока противоположна на нашето движение. Следователно, всѣки трѣбва да знае, дали дадена сила върви въ хармония съ неговото развитие. По сѫщия начинъ вие трѣбва да разглеждате, дали вашитѣ мисли, чувства и постѫпки вървятъ въ съгласие съ развитието ви. Щомъ се натъкнете на нѣкоя мисъль, или чувство, поставете го на разглеждане, де да го турите, въ лѣво или въ дѣсно. Ученикътъ трѣбва да разбира отъ сортирането, да знае, де точно да постави всѣка своя мисъль, всѣко свое чувство и всѣко свое действие.
Нѣкой ученици ще успѣятъ въ тази область 25%, други — 50%, трети — 75%, а най-способнитѣ — 100%. Ученикътъ трѣбва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процентъ, за да не изпада въ грѣшки и заблуждения.
И тъй, следъ всѣки преподаденъ урокъ ще пристѫпваме къмъ опити. Това значи: следъ всѣки преподаденъ урокъ, ще бѫдете поставени на изпитъ, не само теоретически, но и практически. Всѣко теоретическо знание трѣбва да се приложи въ живота, тамъ да се разработи и изпита. Който иска да се занимава съ окултизъма, той трѣбва да знае, че ще бѫде подложенъ на известни изпитания и мѫчнотии, които трѣбва правилно да разреши. Казвате: И безъ това ние имаме мѫчнотии. — Да, но сега ще разберете смисъла на тия мѫчнотии. Като разберете смисъла имъ, ще можете да ги употрѣбите като методи за лѣкуване. Запримѣръ, нѣкой се оплаква отъ болки по цѣлото тѣло: рѫцетѣ, краката го болятъ; главата го боли, гръбнакътъ го боли, стомахътъ му е разстроенъ. Отъ всички тия болки невидимиятъ свѣтъ ще му създаде само една болка, но по-голѣма, къмъ която ще насочи неговия умъ и ще го застави да се лѣкува.
По този начинъ той ще забрави малкитѣ болки и ще започне усилено да работи въ едно направление. Значи, голѣмата мѫчнотия привлича силитѣ къмъ единъ центъръ. Иначе става разпиляване, разсѣйване на силитѣ и на вниманието въ човѣка. И природата действува по сѫщия начинъ. Тя създава на човѣка една голѣма болка, въ която всичко се лѣкува. Вие още не сте дошли до голѣмитѣ болки.
Като размишлявате върху темата, която ви дадохъ, ще пишете по възможность по-малко, само върху ядката на мисъльта. Всѣки ще отговори за себе си, кой е най добриятъ методъ за работа. Какво сѫ писали ученитѣ по този въпросъ, това не е важно за васъ; понѣкога то съответствува на вашето разбиране, на вашата природа, а нѣкога не съответствува. За васъ е важно да нагодите работата си споредъ методитѣ на разумната природа, а не споредъ тия на обикновенитѣ учени. Само по този начинъ ще се домогнете до общитѣ принципи въ живота. Тъй щото, всѣки ще прилага, ще работи споредъ метода, който той знае и който е неговъ специфиченъ. Това зависи отъ вашата добросъвестность, от вашата искреность въ работата ви и отъ дълбокото ви желание да постигнете нѣщо ценно.
Мнозина ще кажатъ, че нѣматъ условия за работа. Въ това отношение, американцитѣ държатъ първо мѣсто. Въ Америка ще срещнете ученици, студенти, които работятъ по кухнитѣ, по различни кантори като слуги, и по този начинъ свършватъ гимназия или университетъ. Добре е, когато дойдатъ благоприятнитѣ условия въ живота, но всички условия трѣбва разумно да се използуватъ. И при най-мѫчнитѣ условия човѣкъ може да намѣри поне 10-15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое прѣчи на домакинята, като рѣже лукъ, като готви, да почете малко? И лошитѣ, и добритѣ условия иматъ за цель да поставятъ ученика въ положение да преодолява мѫчнотиитѣ. Само по този начинъ той може да расте и да се развива правилно.
Т. м.
- Лекция отъ Учителя, държана на Специалния класъ на 24 февруари, 1922 г., София.
Мисъл на Учителя за деня 24. 02. 2022
Сегашното Учение е предговор на Божественото. Който е минал през този предговор, може да стане добър ученик в Божествената Школа. (ООК, 1,4)
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
ГОСПОДИ БОЖЕ НАШ,
ТИ, КОЙТО БДИШ НАД СВЕТА, ЧУЙ НАШАТА УТРИННА МОЛИТВА!
ОЗАРИ НИ С ЛЪЧИТЕ НА МОЩНИЯ СИ ДУХ И РАЗПАЛИ В СЪРЦАТА НИ ИСКРАТА, КОЯТО СИ ВЛОЖИЛ В НАС!
УКРЕПИ В ГЪРДИТЕ НИ ПЛАМЪКА НА СВОБОДАТА И ПРАВДАТА!
ПРОСВЕТИ НИ ДА БЪДЕМ СМЕЛИ И ДОБЛЕСТНИ БЪЛГАРИ,ДОСТОЙНИ ЗА СВОЯ СЛАВЕН РОД,ЗА ТВОЯТА ВЕЛИКА МИЛОСТ!
ТИ, КОЙТО СИ ВДЪХНОВЯВАЛ ЗА СВЕТЛИ ДЕЛА НАШИТЕ ДУХОВНИ ПЪРВЕНЦИ;
ТИ, КОЙТО СИ БЛАГОСЛОВИЛ МЕЧА НА НАШИЯ ВОИН И СИ ГО ВОДИЛ КЪМ ПОДВИЗИ И ВЕЛИЧИЕ, ГОСПОДИ, ТИ НЯМА ДА ЗАБРАВИШ И НАС!
ПРОСТРИ ДЕСНИЦАТА СИ КЪМ НАС, ДА ВЪРВИМ ПО ТВОЯ ПЪТ С НАШИЯ ИЗБРАН НАРОД И НАШИТЕ БРАТЯ – ТВОИ ВЕРНИ, ЗАСЕДНАЛИ В СВОЯТА ЗЕМЯ ПО ТВОЯТА ВОЛЯ!
ДАЙ НИ СИЛА ДА ЖИВЕЕМ, ДА РАБОТИМ ЗА БЛАГОТО И ВЕЛИЧИЕТО НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ!
ДАЙ НА НАШАТА СКЪПА РОДИНА ТВЪРДОСТ В ИЗПИТАНИЯТА,ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ И ВЯРА В НЕЙНИЯ УСТРЕМ!ЗА ДА ЛЕТИМ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ,ВОДЕНИ ОТ СВОЯ МЪДЪР БАЩА КЪМ ПОБЕДА И ВЪЗХОД,КЪМ МОГЪЩЕСТВО И ВЕЧНОСТ ЗА ТВОЯ СЛАВА!
АМИН
Създаване на окултната школа
Окултната школа е организация, в която на определен брой подготвени хора се предава знание и способности, идващи от по-висш разум. За разлика от философските школи, тук целта не е да се трупа информация, а – да се създаде Ново битие и Ново съзнание, последвани от еволюционна промяна – трансформация.
Трансформация се постига, когато личността, притежаваща нисши ум, сърце и воля, се превърне в индивидуалност, чиято разумност сияе, сърцето й топли, а волята й оживотворява и носи свобода на всички живи същества. За тази готовност на Изток казват: „Когато ученикът е готов, Учителят пристига.“
Висшето съзнание се излъчва от Учителя. През различни времена в различни народи се изпращат Учители, за да трансформират съзнанието им на следващо ниво според всеобщ План за Космична еволюция. „Христос и Учителят Беинса Дуно са 9-ти и 10-ти поредни Учители от нашия следатлантски Манвантарен период“- говори д-р М. Константинов в „Новата Култура в Епохата на Водолея“.
Световната драма
Мисията на Учителя е да очертае „Пътя на ученика“ и да постави жалони на тази Нова културна епоха.
Метод: чрез Окултна школа, скромно като житното зърно.
Място – след 10-годишни проучвания – в „малка“ България.
Избор на време – между двете световни войни.
Тогава се разиграва световна драма, която се разгръща през вековете и чиито действия продължават и днес.
„Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората! Авторът е написал Драмата си точно според Законите на живота. Едни от присъстващите използват добре това, което са чули и видели, други нищо не използват, те гледат на действията като на картини.
Днес ние присъстваме като зрители на една Велика Божествена драма. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят…
Животът е Драма, а не трагедия…“ Учителя
Откриване на Школата
В началото на 1920 г. Учителят държи три беседи с подготвителен характер: „Кротостта и смирението“ – само за сестри; „Електричество и магнетизъм“ – за братя и „Мъчението“ – за смесена аудитория. В тях разкрива най-важните изисквания към учениците.
„Не мислете, че е лесно да бъдете ученици в една окултна школа. Тя няма за цел да подобри временния ви живот, а да ви подготви да изпълните разумно Волята Божия във всички области на човешкия живот… По-велико училище аз не познавам, наричам го основа на вси други училища.“
След тези три беседи Учителят преценява, че слушателите му още не са готови за Школата. Минават още две години в подготовка…
„Сега за всички, които сте готови, ние мислим да основем Школа, да се развивате и физически, и духовно, и умствено. В тази Школа ще се дават за развиване теми и ще се решават задачи. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици. За да се домогнете до Божествената Истина, трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви един свещен импулс. Светът, който ние наричаме Христово училище, е една велика Школа. Искам да се събуди у вас усещане, че сте ученици на Школата. Само така могат да се образуват правилни връзки помежду ви. Всичко това няма да стане за 2-3 години, за да организираме тази Школа както трябва, нужни са ни поне 20 години. Сега ви се дава възможност да учите великата наука на Бялото Братство. В продължение на 20 години ще видите какви ще бъдат резултатите в живота ви.
В тази Школа ще се запознаете с методите и законите, с които Белите Братя управляват Природата и ще имате ясна представа какво е Великата Природа, в която сега живеем.
Сега ние ще образуваме тази мистична, Окултна Школа. Но има опасност окултните знания да се използват за лични цели. Затова трябва да имате висок, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината. В тази велика Школа ще намерите истинските методи на Новия живот, които душата ви търси. Няма друг път да научите законите на живота и да знаете как да живеете.
Новият живот, който ще учите в Школата, е път към Бялото Братство.
В Школата ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас.“
Учителят открива Специалния клас на 24 февруари 1922 г. В него той кани поименно 80 души, главно студенти, жадни за знания.
Към тях той има строги изисквания: „Който иска да влезе в СК, трябва да изучава Истината. Тези лица трябва да бъдат образец. Едно от условията при сегашните условия: те трябва да не са женени. Аз наричам СК „Клас на чистотата“. Първа лекция е „Двата пътя“.
„От науката едни развиват свещен егоизъм, други гледат да примирят противоречията. Ако искате да се занимавате с окултна наука, трябва първо да изучавате себе си.“
Учителят преподава на СК, после наречен МОК, всеки петък в продължение на 22 години.
Общият окултен клас е открит също на 24 02 1922 г. Влизането в него е свободно. Това са хора, които са успели да си направят житейска карма и Учителят постепенно ги „вкарва в Пътя“, дава им задачи, упражнения, теми…
Първата лекция „Трите живота“ започва с Квакерско събрание (мълчание) за вдъхновение.
„Ако мислите, че със сегашните си вярвания и разбирания можете да влезете в Новата Култура, вие сте на крив път!“
„Не мислете, че като влезете в Окултната Школа, положението ви ще се подобри. В първо време ще се влоши, а после ще се подобри.
В тази Школа се влиза, за да се учи.“
Лекциите на ООК са всяка сряда, също за 22 г.
Успоредно върви и „Класът на добродетелите“ с избрани сестри (1920-26г.). Учителят предупреждава:
„Ще се натъкнете на ред житейски проблеми. Приемете Класа на добродетелите като наука, която ще изучавате при всички условия! Чистотата и самообладанието създават равновесието.“
Има и таен курс по Синархия, която се стреми да въведе в Братството чрез Синархичната верига и 4-те Съвета; в страната – чрез депутата Иван Толев и Археометъра на Сент ив дАлвейдър.
От 1930 година Учителят отваря специална Школа Утринни Слова за ученици с напреднали духовни способности. Използва предутринни лъчи като носещи вълни, за да изгражда Новото Небе в аурата на земята и ученика. А то се възприема чрез „Божествени традиции“ – размишления, медитации. Тези древни традиции обуздават ума и подготвят съзнанието за връзка с духовните светове.
А следващата година се открива Вътрешната Школа във Варна, която Учителят ръководи отдалеч. Тя има 22 неиздадени тома с код Синя книга.
Има и таен курс по Кабала заради надзора на Църквата.
Учениците в Школата на Учителя се познават по ведрината на Духа им, по яснотата на мислите, израз на духовно познание, по чистотата на думите и безкористните им дела, по хармонията и Светлината, която излъчват.
Имах щастието да ги заваря на Изгрева, преди да си отидат. Беше време на преследване, а те се усмихваха: уж в света, но не от света; уж обикновени хора, а всъщност живи диаманти, с утвърден духовен мироглед, скромни, но титани по дух…
Те са съкровен образец на поведение за нас и ние се стремим да ходим в техните стъпки.
Христо Маджаров
Нека Учителя ни ръководи във всичко, което мислим и вършим за Неговото Дело – изграждането на основите на Новата Епоха – да е за успешното идване и въдворяване на Царството Божие на изстрадалата Земя! Амин!
(Изготви: Духовният Съвет на Бяло Братство, гр. Варна)
