КРИН
Кат крин благоуханен е той между тревите,
разтворил чашката на светлия ефир –
бял призрак, въплътил трептежа на зарите,
съзвучие живо на незнаен някой мир…
И чух от него там, под утринна позлата,
тих говор, кат акорд, достигнал отдалеч,
слова таинствени към братята-цветята,
дълбоко вслушани във тая свята реч…
„Къпете се, сърца, на Слънцето в струите,
със техния балсам изпълвайте гърдите
и наситете се от Неговия плод…
Любете се, сърца, кат Слънце със звездите,
и плувайте безспир в нектара на мечтите:
Любов, Любов безкрай е пълният живот!…“
14.07.1922 г., ом, 11 ч.с. Шумнатица, Рила
Стихотворение от тефтерчето на Савка Керемедчиева
