В началото на 20-те години на миналия век Петър Дънов замисля да направи опит за създаването на комунални стопанства на „Бялото Братство“. Началото той поставя с Арбанашката комуна. В края на септември 1920 г. изпраща студента Петър Камбуров (от Стара Загора) да живее и обработва братските имоти край Търново, където се провеждат ежегодните събори.
В разговор с избрания от него за ръководител на Русенската братска група Никола Ватев, Учителя споделя намеренията си да провери на практика идеята за пробуждането на колективното съзнание и духовното начало в човешкото общество.
Опити се правят и в Ачларе и на други места в страната, а идеята му е да се направи „идеална комуна“ на цялото „Бяло Братство“, която да протежава своя земя и съмишлениците от цялата страна да отиват да работят там.
Тази идея на Учителя се реализира от русенските му последователи – на 7 км. източно от Русе в местността Свирчовица. На това място Иван Явашев подарил 180 дка. Около тази земя са купувани още участъци. Учителя е дал пари за още 50 дка, а Никола Ватев със свои средства построява пет стаи за нуждите на стопанството.
На учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ на 09.03.1921 г. присъстват само 9 от всички от последователи на Дънов в Русе. Това са: Никола Ватев, Петранка Чернева, петимата братя Маркови – Симеон, Никола, Рашко, Юрдан, Стою, Иван Вълчанов и София Вълчанова.
Приет е устав, който формулира целта на сдружението така: „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовното повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“ дейност. Русенското комунално братство се задължава да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се окаже нужда“. Цялата дейност на Обществото се ръководи и отчита пред членовете на Управителния съвет – председател, секретар–касиер, библиотекар-домакин с мандат за три години. Избраните са съответно – Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов. В регламента влиза и печат на сдружението – кръгъл с петоъгълна звезда, около която е написано: „Общество Бяло Братство – Русе“.
Обществото получава одобрение на устава си от Министерството на вътрешните работи и народното здраве и от Министерството на земеделието и държавните имоти, след което се регистрира като юридическа личност в Русенския окръжен съд.
В Русе пристигат писма от други градове с молби за членство. Събранието решава да открие клонове в цялата страна, където има желаещи. Общество „Бяло Братство“ – Русе, открива клонове в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско, „с пълномощни представители, действащи от името и за сметка на Обществото“.
На Търновския събор на „Бялото Братство“ на 19 август (Преображение) 1921 г., Дънов подчертава, че създаването на всяка комуна трябва да става „с Любов, с Мъдрост и с Истина“, братята и сестрите в нея „да жертват всичко един за друг“ и да не се лъжат.
В началото на октомври 1922 г. Петър Дънов пристига в Русе и изнася беседи в дома на Никола Ватев. В резултат на разговори и обсъждания с братята, Общото събрание приема Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ – Русе, с едногодишен срок на действие. Всеки член трябва да бъде честен, трудолюбив, учтив и любезен, както в Обществото, така и вън от него.
Стопанската дейност на Общество „Бяло Братство“ – Русе продължава до 1957 г., когато официално е обявена ликвидация и „вливане“ в Народното ловно-рибарско дружество. Опитът на участниците в комуната през тези 36 години е изстрадан, поучителен и заслужава уважение.
/Ползвани са снимки от ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ том 6/
