Преди повече от 20 години Мария Райкова Калпакчиева (на сн. е сестра Райна Калпакчиева) дарява наследствената къща на семейството си на Общество Бяло Братство. Къщата е строена след 1952 г. и в нея живеят представители на този Търновски род, добре познати и известни на Изгрева. Дарението е прието от Благовест Жеков – председател на Управителния съвет през 1996 г. Оттогава, този своеобразен Авраамов дом постепенно се превръща в център на Братския живот: за подслон и приемане на гости от страната и чужбина, за различни събития от братския живот – беседи и лекции, събрания, концерти, изложби, уроци по инструмент, безброй приятелски срещи и разговори, работа с деца, издаване, съхранение и разпространение на Словото на Учителя, склад за скъпоценни вещи и предмети, и др.
Найден Георгиев си заминава на 20 ноември 1988 г., а две години по-късно и Райна — на 19 юни 1990 г.
Райна Райкова Калпакчиева е родена на 26 юни 1907 г. нов стил в град Търново. Баща й Райко е търговец. Запознава се отначало с Кръстников в Бургас, но скоро намира Учителя и се включва в братския живот. Семейството има още 3 деца: Недялка, Мария и най-малкият е Петър.
Родена съм в гр. В. Търново на 13.06.1907 г. Баща ми – Райко Калпакчиев – е от стар търновски род. Оженва се по любов за Тодорка Хаджиниколова.
Ние бяхме три момичета и едно момче: Райна, Петър, Недялка и Мария. Баща ми имаше плетачна фабрика за трикотаж в Бургас. Там се запознал с Кръстников (спиритист) и станал негов последовател. По-късно, обаче, се запозна с идеите на Петър Дънов.
След раждането на четвъртото дете (брат ми) родителите ми започнаха да не се разбират, ала Учителя посъветвал баща ми да не се развежда. Мама не споделяше идеите на татко. Спомням си, че Елена Иларионова, Венета Дивитакова и Стефанка Симеонова идваха да й говорят, но тя не отстъпваше. По време на войната се разболя от холера. Две години беше тежко болна и ни казваше: „Аз сама съм си виновна.“ Почина през 1916 г., на 28 години. Нас ни отгледа баба Райда, тъй като баща ни няколко години беше на фронта.
