Нарядъ за 15 Август (28 август по стар стил) 2023.

По случай 111 годишнина отъ всѣляването на Христовиятъ Духъ въ Петъръ Дъновъ и отъ този моментъ Той става Мировиятъ Учитель.

1. Добрата молитва

Нови пазаръ, 27 ноемврий 1900 г. въ писмо до Пеню Кировъ Учительтъ (Петъръ Дъновъ) дава „Добрата молитва” ТАКА СЕ МОЛЕТѢ: въ единствено число.

2. Пѣсеньта „Фиръ-фюръ-фенъ – Благославяй”

„Безъ страхъ и безъ тъмнина!
съ обичь и видѣлина”.

Пѣсеньта е дадена на 21 августъ 1922 година на събора въ Велико Търново въ бесѣдата „Музика, работа и постъ”.

3. Формулата:

Нѣма слава като Христовата Слава,
само Христовата Слава е Слава Божия.

4. Молитва на „Триединния Богъ”
5. Пѣсеньта „Дързость въ Христа”
6. Прочитъ на За Христовата слава от За Ученицитѣ на Всемирното Бѣло Братство, Книга съставена отъ Учителя на Всемирното Бѣло Братство – Беинса Дуно, презъ 1920 г., въ гр. Тѫрново

За Христовата слава:

Въ начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога; и Словото бѣ Богъ. То въ начало бѣ у Бога. Всичко чрезъ него стана; и което е станало, нищо безъ него не стана. Въ него бе живота, и живота бе виделина на человѣцитѣ. И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе.	Ев. Иоан. 1; 1, 5.
Който въ образъ Божий като бѣ не го помисли похищение да е равенъ Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образъ и стана подобенъ на человѣцитѣ; и като се намѣри по образъ както человѣкъ смири себе си, и послушливъ биде даже до смърть, и смърть на кръстъ. За това и Богъ го превъзвиши, И подари му име което е надъ всѣко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всѣко колѣно отъ небеснитѣ и земнитѣ и подземнитѣ, и всѣки езикъ да изповѣда че Исусъ Христосъ е Господь, за слава на Бога Отца. Заради това, възлюблени мои, каквото сте ме винаги слушали, не само както когато съмъ при васъ, но сега много повече като не съмъ при васъ, изработвайте спасението си съ страхъ и трепетъ;	Фил. 2; 6, 12.
Който е образъ на невидимаго Бога, първороденъ преди вситѣ твари; понеже чрезъ него бѣ създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрезъ него и заради него се създаде; и той е преди всичко, и всичкото чрезъ него състои. И той е глава на тѣлото, на църквата, който е начатъкъ, първороденъ изъ мъртвитѣ, за да има той първенство въ всичко;	Кол. 1; 15, 18.
А когато пакъ въвожда Първороднаго въ вселената казва: И да му се поклонятъ всичкитѣ ангели Божии.	Евp. 1; 6.
Тѣ, ще се биятъ съ Агнето; и Агнето ще ги победи, защото е Господъ на господаритѣ и Царь на царетѣ; и които сѫ съ него звани сѫ и избрани и върни.	Откр. 17; 14.
Ти си по-красенъ отъ человѣческитѣ синове. Излѣ се благодать въ устнитѣ ти. За то те благослови Богъ въ вѣкъ.	Псал. 45; 2.
Защото единъ е Богъ, единъ и ходатай между Бога и человѣцитѣ человѣкъ Христосъ Исусъ,	І Тим. 2; 5.
За милосърдието на милостьта на Бога нашего съ която ни посети зора отъ висотата, да осияе седѣщитѣ въ тъмнина и въ сѣнка смъртна, така щото да управи нозетѣ ни въ пѫть на миръ.	Лук. І; 78, 79.
Рече й Исусъ: Азъ съмъ възкресението и животътъ: които вѣрва въ мене, и да умре, ще оживѣе;	Иоан. 11; 25.
Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дето съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ преди създание мира.	Иоан. 17; 24.

7. Бѣсѣда: ПРОТОКОЛИ ОТЪ ГОДИШНАТА СРѢЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. Велико Търново, 15 АВГУСТЪ, СРѢДА СВѢТА БОГОРОДИЦА – 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ПРОТОКОЛИ ОТЪ ГОДИШНАТА СРѢЩА НА ВЕРИГАТА
1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
15 АВГУСТЪ, СРѢДА СВѢТА БОГОРОДИЦА

Тази срѣща и тази година стана въ Търново. Поканитѣ за срѣщането сѫ отличаваха тази година съ това, че бѣха написани само съ инициали и по форма еднакви за всички. Забѣлѣжително бѣше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени нѣколцина отъ братята да ги разнесатъ; на малцина се изпратиха по пощата и то слѣдъ като другитѣ бѣха вече разнесени. При откриване на срѣщата, 15 августъ, день Св. Богородица, врѣмето бѣ ясно, тихо и съ приятно поносима топлина. Събранията ставаха въ миналогодишнитѣ мѣста ― колибитѣ на Ан. Бойновъ и Бостанджиевъ. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на послѣдния за трапезария.

Отъ поканенитѣ за срѣщата се явиха всички присѫствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно съ нѣколцина стари членове, които за една-двѣ години не бѣха се явили. Не се явиха само двама числящи се въ Веригата: Сѣрафимъ Шиваровъ отъ Варна и Ст. Чалгяджянъ отъ Пловдивъ.

И така, присѫствующи на тазгодишната срѣща на Веригата бѣха:

отъ София: Тодоръ Бъчваровъ, Димитъръ и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спасъ Димитровъ, Величко Гръблашевъ, Йорданъ и Елена Иванови, Мария Недѣлкова, Надежда Бъчварова, Матей Поповъ и Георги Давидовъ;

отъ Бургасъ: Пеню Кировъ, Тодоръ Стоименовъ, Деню и Минка Цаневи, Никола Яневъ, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурковъ, Нейчо и Йорданка Паскалѣви, Иванъ и Мария Гаравалови;

отъ Търново: Константинъ и Елена Иларионови, Иванъ и Мария Дойнови, Анастасъ и Параскева Бойнови, Драганъ и Здравка Попови;

отъ Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петъръ Тихчевъ, Никола и Величка Ватеви, Иванъ Русевъ;

отъ Варна: Сотиръ Щеревъ и Сава Великовъ;

отъ Шуменъ: Цани Боздугановъ;

отъ Айтосъ: Георги Куртевъ;

отъ Ямболъ: Тодоръ Абаджиевъ и Ради Дюлгеровъ;

отъ Сливенъ: Димитъръ Добрѣвъ;

отъ Казанлѫкъ: д-р Хр. Дуковъ, Славка Дукова, Захари Желѣвъ, Никола Камбуровъ, Владимиръ Балтовъ и Хр. Тончевъ;

отъ Панагюрище: Боянъ Боевъ;

отъ Пловдивъ: Петко Епитроповъ, Мария Епитропова, Ненко Тлъстѣе и Дечко Милѣвъ;

отъ Стара Загора: Панайотъ Ковачевъ;

отъ с. Кръвеникъ, Севлиевско: Стефанъ Тошевъ;

отъ с. Беброво, Еленско: Симеонъ Драгановъ Велковски (поклонникъ).

Горѣизброенитѣ шестдесетъ и двама души съ поименно повикване влѣзохме въ засѣдателния салонъ, гдѣто всѣкой зае мѣстото си по указание на г-нъ Дъновъ и то около отговарящата на численостьта ни, въ формата на паралелограмъ маса, покрита съ бѣлъ лененъ платъ, върху който бѣ постлана морава лента. На източната страна на салона бѣха окачени: отдѣсно ликътъ на Спасителя, подъ Който бѣ поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вѣчна еволюция). Надъ тия двѣ картини имаше портокалена лента. Отлѣво бѣ поставенъ дадениятъ миналата година Пентаграмъ, поясняващъ петтѣ велики добродѣтели, надъ който тоже имаше портокалена лента. Между тия двѣ — дѣсно и лѣво — положения, въ срѣдата, току задъ самия г-нъ Дъновъ, който заемаше първото мѣсто на масата, личаха синя и жълта лента — послѣдната бѣ надъ първата.

Точно въ десеть и половина часа прѣзъ деня, съ ставане на крака и дигане на рѫцѣ, слѣдъ „Добрата молитва” и пѣсеньта „Тебе поемъ”, г-нъ Дъновъ възгласи:

Азъ ви поздравявамъ отъ Господа като добрѣ дошли. Рѣчьта, която сега ще започна да ви давамъ, е чистото Слово Божие, прѣдавано, говорено и опитвано отъ хиляди години. То сѫ стихове отъ книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговѣйно прочитане произвеждатъ всички краски, необходимо нуждни за духовното подигане и усъвършенствуване въ пѫтя Господенъ. Азъ ще прочета всичко, което Духътъ е стъкмилъ за васъ и това, което тукъ прочета, ще се сформирова и отпечата въ особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. Въ тая книжка подробно и ясно ще се подредятъ не само стиховетѣ, но още и краскитѣ съ разнитѣ добродѣтели, които прѣдизвикватъ и образуватъ трептенията на тия стихове.

Тукъ г-нъ Дъновъ започна да чете стиховетѣ, които възпроизвеждатъ лѫчитѣ на червената и портокалената краска и, слѣдъ като изпяхме всички „Воскресение Твое” и „Великото славословие”, добави:

— Азъ искамъ да образуваме силна вълна отъ седемтѣ цвѣта, защото Христосъ е близо на физическото поле и Той присѫствува тази година. И всички тѣзи нѣща, тѣзи стихове, сѫ извадени по Неговото рѫководство, затова винаги, когато ги употрѣбявате, Господъ ще ви бѫде на помощь. Всичкитѣ тия нѣща сѫ Негови думи и когато вие започнете да работите съ тѣхъ, вие ще имате сила, но първо трѣбва да се очистите отъ грѣха. Тази година ще вържемъ всичкитѣ духове, които спъватъ — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христосъ, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смѣшни прѣдъ небето и затова трѣбва да се сѫбудимъ.

Днесь присѫствуватъ много наши братя. Присѫствува: г-жа Казакова, д-р Мирковичъ, Йоанъ Рилски, Паисий; послѣ имаме прѣдставители и отъ Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. и всички тия духове сѫ съ Христа, на Когото България дължи всичкитѣ благословения, на които сега се радва. И ако не стане нѣщо отъ онуй, което желаете, вашата опърничавость е причината на всичко туй.

Не сте само вие, които сте викани. Викани сѫ и множество други и всички съвокупно образуватъ съврѣменния Ерусалимъ. Да, да, този Ерусалимъ, който сме ние, трѣбва да бѫде примѣръ на хората, на които съ слово, дѣло и помишление да се даде образецъ на самоотричане и смѣлость. Бѫдете смѣли! Тукъ, въ този градъ, се бѣха опълчили двамина, които не искаха да стане срѣщата ни, но Господъ ги обърна. При тази наша срѣща присѫствуватъ и Христосъ, и Мойсей, затова придържайте се о закона на любовьта, защото, който не иска да прости на хората, тогава се повиква вече Мойсей и настава кармичниятъ законъ. Исусъ Христосъ обаче употрѣбява нашитѣ грѣхове като торъ, върху който работи и много усърдно работи, защото Той е Духъ много енергиченъ и е единъ много голѣмъ работникъ: всички, които идатъ при Него, учи ги какъ да работятъ, като имъ прѣподава уроцитѣ, които постоянно учите. Тъй, чрѣзъ тия нѣща, които ще ви се дадатъ тая година, азъ искамъ да опитате истината. Нѣма за какво да се боимъ. Ние трѣбва да помогнемъ на този народъ. И тази година ще работимъ само за Веригата. Който нѣма здраве, ще му дадемъ здраве; комуто липсва мѫдрость, ще му дадемъ мѫдрость; а който нѣма пари, пари ще му дадемъ. Ще дадемъ даже и животъ, който усѣща нужда отъ него. Като е тъй, бѫдете радостни и вѣсели, защото Христосъ присѫствува и Той е, Който разпръсна облацитѣ, спрѣ се и каза: „Ако Ме слушатѣ, ще ви бѫде простеното.” Той никога не е присѫствувалъ така, както що тази година присѫствува, защото какви ли не мѫчнотии ми се създаваха прѣди събора, когато особено се даваха стиховетѣ отъ Господнята книга, които съ своитѣ вибрации образуватъ лѫчитѣ, потрѣбни за всички. Духоветѣ се опитаха да се докоснатъ дори до здравето ми — само една сестра, която е между насъ сега, знае всички тия перипетии. Но Господъ е, Който всичко прѣодоля. Па и всички вие знаете: Христосъ тази година е съ насъ. Той казва, че иде сега да тури редъ и порядъкъ. Свободни сѫ всички навънъ да опитатъ кармичния законъ, но за васъ азъ искамъ да бѫдете и живѣете подъ Христовия законъ. Примѣрете се единъ другъ и да не остане никаква омраза между васъ. Простете си заради Господа, защото Христосъ е, Който дѣйствува и ще Го опитате.

Така върху свѣта има да станатъ много и важни промѣни, но тѣ нѣма да ви плашатъ; тия промѣни сѫ основни нѣща и Христосъ иде да уравновѣси нѣщата, да ги положи въ правиленъ пѫть и слѣдъ всичко това работитѣ ще си тръгнатъ и развиятъ по своя нормаленъ редъ. А вие слѣдвайте да бѫдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова свѣтлина ще изникне въ вашето съзнание и съ помощьта на което ще видите, ще се увѣрите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанатъ, отколкото сѫ годинитѣ на настоящето. И то нѣма и 10 години да се минатъ, за да дочакаме това! Сега засега азъ виждамъ и добрѣ разбирамъ, че васъ ви трѣбватъ главно три нѣща: животъ, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, тѣ ще ви бѫдатъ.

Въ 5 часа подиръ обѣдъ събранието се продължи. Г-нъ Дъновъ продължи прочита на стиховетѣ за краскитѣ и слѣдъ като свърши съ стиховетѣ, които възпроизвеждатъ зелената краска, добави:

— Отъ зелената краска зависи успѣхътъ; въ нея влиза и освежаването. Отъ недоимѫка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е въ изобилие тази краска, развива се любостожанието и скѫперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрѣзмѣрно голѣма, трѣбва да прибѣгваме до червената, за да се реагира надъ нея. Чрезмѣрнитѣ желания въ този свѣтъ образуватъ зелената краска. Отричане отъ себе си значи това, което на насъ не е потрѣбно и ние аслъ не трѣбва да желаемъ това, което не ни трѣбва. Прочетените стихове, когато съчетаемъ : извѣстни лѫчи на слънцето, тогава се добива полза и вѣрно е, че щомъ се съединимъ съ цвѣтнитѣ лѫчи, започваме да творимъ.

Земята тукъ е едно училище, въ което трѣбва да се научимъ. Нѣкой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимѫкъ на червената краска и затова такъвъ трѣбва да намѣри човѣкъ съ зелената краска. Вие тукъ сте събрани въ безсистемность, но Господъ ви събира не по знание или по изобилие на вашитѣ чувства, но има нѣщо друго, което отличава човѣка; слѣдователно трѣбва да намѣримъ единъ братъ, комуто можемъ да дадемъ и да направимъ обмѣна. Много пѫти ни трѣбва да употрѣбяваме зелената краска. Напримѣръ, трѣбватъ ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсимъ да обичаме е, че имаме излишъкъ отъ червената краска. Въ зелената краска е органътъ на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растемъ, тази краска трѣбва да я прѣминемъ въ всичкитѣ й степени.

И така, всичкитѣ спорове сѫ въ недостатъчностьта на краскитѣ, та който мрази, има недостатъкъ отъ червената краска. Нека ние използуваме свѣтлината, защото всичко зависи отъ свѣтлината, която е необходима за живота и прѣзъ него ще прѣкараме всичкитѣ краски и тогава ще се обединятъ седемтѣ духа и човѣкъ ще се върне къмъ първоначалния източникъ. Затова и Исусъ Христосъ слѣзе да научи човѣка.

Сега, вие трѣбва да употрѣбите тия уроци — Христосъ иска по единъ много простъ начинъ да употрѣбите тия краски. Да кажемъ пакъ, че нѣкой отъ васъ мрази: той ще прочетѣ тая краска, тия стихове, които ще му доставятъ любовь. Само че трѣбва да знаемъ какъ да употрѣбяваме тия стихове и краски, защото много пѫти употрѣбяваме смирението, напримѣръ, но не сме имали законъ да се рѫководимъ. И сега Христосъ иска по този простъ начинъ да ни научи да съчетаваме нѣщата и да се ползуваме. По свѣтлината изобщо слизатъ всичкитѣ добри духове, Божественитѣ духове, и то слизатъ сутринь, а вечерь по сѫщия пѫть отиватъ при Бога. По всичкитѣ ваши желания и мисли вечерь се привършватъ смѣткитѣ и въ небето знаятъ дали имате да вземате или да давате. Така трѣбва ние да разбираме Христовото учение: че Христосъ духа и това духане се прѣобърнало на свѣтлина, а пъкъ свѣтлината — на животъ.

Тъмночервената краска рисува активностьта. Въ духовния животъ винаги трѣбва да посаждаме и ако всѣки день посаждаме по нѣщо, тогава ще получаваме. Всѣкой день да използуваме случаитѣ, защото много пѫти Божественитѣ черти се реализиратъ и Христосъ дохожда да ни посочи тоя простъ начинъ на приложение за наше улеснение. Той дойде въ свѣта да донесе новата свѣтлина, да озари умоветѣ на хората, които всѣ Нѣму дължатъ за всѣвъзможната просвѣта и култура.

Числото седемь е навсѣкѫдѣ прѣобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нѣмаме друга книга като нея, защото въ нея имаме всичкитѣ цвѣтове, за които ще има да стане дума въ книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора.

Нѣкой човѣкъ казва, напримѣръ: „Не мога да обичамъ”, но като му дадемъ червената краска, ще видимъ, че неговото състояние веднага се измѣня. Отъ това се обяснява и обстоятелството, че като четемъ тая книга, тя задоволява по единъ чуденъ начинъ копнежитѣ, които имаме. Напримѣръ, въ книгата на Йовъ, 11 глава, 17 стихъ, се казва: „И твоятъ вѣкъ ще бѫде по-свѣтълъ отъ пладнѣ. И тъмнина ако си, пакъ ще станешъ като зора.” Тия вѣкове, които се подразбиратъ въ тоя стихъ, сѫ епохи, които се дѣлятъ на периоди — златенъ, сребъренъ, меденъ и желѣзенъ. Желѣзниятъ вѣкъ е най-далечниятъ. Но сега иде пакъ една епоха, въ която ще настане златенъ вѣкъ, въ който ще заживѣемъ. И свѣтътъ, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нѣщо. Сега, ние всѣ се хвалимъ, но това именно наше желание да прѣобърнемъ желѣзото на злато, което по емблемата си е прѣпорѫчително, тъй като желѣзото е, което съотвѣтствува на грубия животъ, а среброто съотвѣтствува на това, което човѣкъ е използувалъ.

Всички тия истини като разберемъ, между насъ ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора съ лѫчи, които ние отбѣгваме, защото сѫ ни непоносими; сѫщо както съврѣменнитѣ хора бѣгатъ отъ Христа, защото Той ги освѣтлява, та имъ се откриватъ петната. А ние нѣма защо да се боимъ отъ Христа, защото Той е нашъ приятель.

На насъ се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трѣбва да започнемъ отъ видимото къмъ невидимото. И често пѫти нѣкои разправятъ за астралното тѣло. Такива азъ питамъ: разбиратъ ли тѣхното физическо тѣло и ако него достатъчно не разбиратъ, какво ще знаятъ за астралното? Напримѣръ, тѣлото на Йоанъ Рилски има извѣстенъ обемъ, но можемъ ли опрѣдѣли обема на невидимото негово тѣло? Ние имаме всичкитѣ нѣща въ физическото тѣло и не бива да искаме да се освободимъ отъ физическото си тѣло, а духовното тѣло, което сега се сформира, трѣбва да се ползува отъ това, което му се дава. Физическото тѣло е свързано съ всичката материя и то е ключътъ — чрѣзъ него ние сме въ съприкосновение съ физическия свѣтъ; чрѣзъ тѣлото ние влизаме въ видимата природа, за да се ползуваме отъ нея. Никой не бива да се сважда съ своето тѣло, па каквото и да е то. Така нѣкой казва: „Глупавъ съмъ”, но дайте на такъвъ жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добъръ. Значи, на такъвъ липсва краската, която му е необходима.

И тъй, съ тия стихове, които се даватъ, ще можемъ да работимъ върху нашето сърдце. Напримѣръ, що е страхъ? То е излишъкъ на портокалената краска. Ние често плачемъ за нѣкой, че е умрѣлъ; но ако се изпитаме по-основно, ще видимъ, че ние сме плакали не че нашиятъ ближенъ е отишълъ, но защото сѫществуването на прѣминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачемъ.

Та този простъ начинъ ще употрѣбяваме сега — написанитѣ стихове отъ Библията сѫ лѫчитѣ на свѣтлината и нея ние ще използуваме. И ще започнемъ отъ ума къмъ тѣлото си; то е Христовиятъ законъ и Духътъ ще ви каже и открие по-дълбокитѣ работи въ живота, които работи не се казватъ и ще се дадатъ непосрѣдствено чрѣзъ Духа. Защото основнитѣ работи въ Библията сѫ скрити въ природата, въ нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарямъ: животътъ е самъ по себе си простъ и лесно можемъ да го придобиемъ. Всички да отворимъ прозореца на нашата душа, та да може да влѣзе свѣтлината и я озари. Тъкмо тия работи сѫ, които Христосъ иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни.

Нѣкои отъ васъ сѫ богати съ червената краска, но пъкъ нѣкои отъ васъ сѫ такива, че имъ липсватъ нѣкои краски. Червената краска е емблема на любовьта, която има извѣстни вибрации. Върху любовьта се градятъ всичкитѣ краски, защото отъ една страна тя дѣйствува положително, а отъ друга страна влиянията й сѫ нѣгативни. Щомъ Христосъ е съ насъ, не бива да ни е страхъ и ако не стане Той основенъ тонъ, други нѣща ще Го замѣстятъ. Всичкитѣ наши дѣйствия много често трѣбва да се нагласяватъ по основния тонъ на червената краска — любовьта. Да, любовьта е краска и който не я е видѣлъ, не знае и не може да знае що е любовь.

Вѣра. Що е вѣра? Тя е пѫтеводитель на тѣзи, които грѣшатъ, но когато се примиримъ съ Бога, ние ходимъ съ виждане и тогава ще познаемъ розовата краска, въ която Христосъ живѣе. Не бива да хвърляме вината за нашитѣ отражения върху Господа, защото често пѫти става това, а сетнѣ се молимъ: „Господи, помогни ни, ние сме грѣшници…” — Да, грѣшници, които не могатъ да се ползуватъ отъ дадени добродѣтели. Па и да иска не може, защото грѣшниятъ човѣкъ е глупавъ човѣкъ, а умниятъ човѣкъ не грѣши, защото знае послѣдствията; затова именно е и уменъ. Христосъ е, Който чака, за да ни покаже принципитѣ, които обхващатъ живота и които принципи сѫ отъ твърдѣ сѫществено естество. Така намъ е потрѣбно най-вече да намѣримъ основния тонъ, въ който всичкитѣ духове живѣятъ и тогава нѣма да има никакво раздѣление. Нужна е жертва отъ наша страна — трѣбва да положимъ сърдцата си, тѣлата си, ума си. Сърдцето, умътъ и тѣлото — това сѫ богатства, дадени отъ Бога, та затова Господъ трѣбва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можемъ да работимъ. А напротивъ, когато нѣмаме тия богатства, усѣщаме пустота и униние.

Прочѣе, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исусъ Христосъ е, Който иска да ги приложите. И това е първиятъ урокъ, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадемъ. само че такъвъ нека внимава, защото въ случай, че не изпълнява, този урокъ ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Азъ при раздаване на стиховетѣ, образуващи лѫчитѣ, които ви сѫ потрѣбни, ще посоча на всѣкиго поотдѣлно какво трѣбва да чете, спорѣдъ нуждата, която се носи за него. Христосъ ви дава много простъ методъ и вие непремѣнно ще трѣбва да го приложите, защото е методъ простъ. Йогитѣ, напр., сѫ които иматъ много сложенъ методъ, но този, който се дава вамъ, е много простъ. Методъ като Христовия нигдѣ нѣма да намѣрите, защото послѣдната врата е Христосъ. А неприятноститѣ, които ни се случватъ, нека не ни смущаватъ, а да се радваме за тѣхъ. Господъ е между насъ, Той ни слуша, радва ни се и ни обича.

Тази наредба не съмъ я азъ далъ, а я дава Господъ за васъ и затуй вие трѣбва да мислите за Неговата любовь, която да виждате въ всѣко едно лице. Господъ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали въ тия нѣколко деня, за да се ползуваме и като се пръснемъ по домоветѣ си, да работимъ и да обичаме всичкитѣ. Всички разногласия помежду васъ, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господъ, страдатъ още Неговитѣ послѣдователи, свещеници и проповѣдници, за които носи голѣмъ товаръ и гледа тѣ да дойдатъ въ познание на истината. Ако страдаме въ живота си, то е защото много пѫти си причиняваме ненуждни рани. Затова тази година трѣбва да се махнатъ и прѣчистятъ всичкитѣ раздори и тогава Господъ ще ви благослови всички.

Слѣдъ като изпяхме „Грѣшна душо”, къмъ 8 часа вечерьта се разотидохме за до утрѣ, 10 часа сутриньта.

А къмъ 9 часа вечерьта днесь заваля дъждъ, който прѣзъ всичката нощь подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 августъ съ облачно и тоже дъждовно врѣме.

8. Пѣсеньта „Въ начало бѣ словото”
9. Формулата:

„И това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

И това е животъ вѣченъ, да позная Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

И това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде.”

10. Пѣсеньта „На Христа запѣйтѣ”
11. Господнята молитва

Матей 6;9 ÷ 13

12. Формулата:

Поздрава на братството.

Въ недѣля, на 24 декември сутриньта, въ 5 часа, азъ влѣзохъ при Него и братъ Владо руснака каза: „Сестра, запиши: „Да се прослави Богъ въ Бѣлото Братство!” Азъ записахъ и тогава Учительтъ зашушна „Да се прославятъ Бѣлитѣ братя въ Божията любовь!”, втората частъ. И азъ я записахъ. И това бѣше послѣдното мото на 24 декемврий въ 5 ч. сутриньта. – Спомѣнъ на сестра Весела Нестерова.

„Да се прослави Богъ въ Бѣлото Братство!
Да се прославятъ Бѣлитѣ братя въ Божията любовь!” (3 пъти)

Честита Ви, братя и сестри, 111 годишнина отъ всѣляването на Христовиятъ Духъ въ Петъръ Дъновъ и отъ този моментъ Той става Мировиятъ Учитель. Управлява Битието и Небитието. Христовиятъ Духъ се е всѣлилъ въ Петъръ Дъновъ на 15 (28) августъ 1912 г. въ село Арбанаси, Велико Търново.

На сѫщата дата Учительтъ дава „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината” на втора страница на който собствено рѫчно е написалъ:

В. щ. С.
П. Р. н. Г. И. Х. С. Б.
15. А. Т.
,ăцкi

(Вѣчно ще Съмъ
прѣданъ рабъ на Господа Исуса Христа, Синъ Божий
15. Августъ, Търново,
1912 година)

Учительтъ е сподѣлялъ, че по врѣме на съставѣнето на „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината”, Духътъ на Христосъ е билъ непрѣкѫснато съ Него.