Диан Семов
Марин Камбуров, брат на Петър Камбуров, е роден на 06.10.1902г. в Стара Загора. Оженва се за арбанасченката Зефира и имат три дъщери. Словото на Учителя оформя неговия мироглед. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на живота му. До последния си дъх той е пример на ученик с будно съзнание, посветил всички мигове от живота си на учение и служене за слава Божия.
Един живот с песен …
В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя над 200 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Песните му са родени сред природата, по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликат спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции.
Много години, преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, при една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, последният им казва: „Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.“ И наистина, Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките си песни, изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.
(Из Биографията на Марин Камбуров от от дъщеря му Стефанка Камбурова – Делкинова, Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново – том 2 (1914-1926г.))
Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания – мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината – те пробуждаха.
Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант:
“Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.”
Марин Камбуров си замина през 1990 г. В Пловдив, където дълги години живя със своето многолюдно семейство. Дълбоката житейска философия, почерпена от духовното съприкосновение с идеите на Учителя изпълва цялото му музикално творчество. Песните му и досега се пеят от много хора. Пеейки ги, те като че чуват гласа на брат Марин. Той изля в песен своята увереност.
“Моята песен няма да затихне, и гласът ми няма да замре…”
Защото не може да “замре” живо творчество, в което е вложен цял човешки живот посветен на Доброто, и преминал в служение на висшето.
Докато дишам – живея.
Докат’ живея – ще пея.
А като пея, аз ще мога
добре да служа на Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Група от няколко човека от Варна – Христо Маджаров Ангел Ангелов, Диан Семов и др. неколкократно сме посещавали Марин Камбуров във Прослав (през 70 и 80-те години на 20-ти век), правили сме записи на песните му и сме организирали прехвърляне на записите от ролки на касети, а по късно и на диск… По тези записи разучавахме песните му, по-късно от тези записи бяха извадени текстовете на песните, a също помогнаха и за нотирането и издавaнето на книгата за брат Марин…
Също така, почти всяка година отбелязваме годишнините на Марин Камбуров с братски или градски мероприятия, концерти и др. …
В център Алфиола – Варна много често пеем и свирим песните на Марин Камбуров…
––––––––––
Общата снимка е правена в Прослав през 1988 г. От ляво на дясно: Христон Захариев от Прослав, Диан Семов от Варна, Марин Камбуров от Прослав, Ангел Ангелов от Варна. Зад обектива – Христо Маджаров от Варна…
