Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изгниват. Костите могат ли да се нарекат човек? Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят: Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще намерите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, т. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се срещате.
Беседа „Добрия живот“, 30 август 1942 г. София, Изгрев, СС
Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.
Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ.
Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството.
Беседа „Идеалният човек“, 7 март 1930 г., София, Изгрев, МОК
В човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек.
Беседа „Посред тях“, 30 октомври 1927 г., гр. София, НБ
Казвам: чистият извор всякога остава чист, нечистият извор всякога е нечист. Злото в света е всякога зло. Доброто в света е всякога добро. Аз наричам добър човек онзи, който в действията си е всякога буден и в дълбочината на душата си е всякога изправен. Лош човек е онзи, в душата на когото има всякога нещо задкулисно. Той външно е всякога изправен, но вътрешно в него има нещо лошо. Следователно онзи човек, на когото съзнанието за Бога е всякога будно, който съзнава, че има една вечна Любов, една вечна Мъдрост и една вечна Истина, този човек е добър. Онзи човек, който не признава тези три велики закона в света, той е лош човек. Външно той може да е кротък: това показва, че още не се е проявил, т.е. не е още измътен от своето яйце. Казвам: сложете го на светлината и на топлината да се измъти и тогава ще видите какъв е.
Сега изпитанията в света не са нищо друго, освен условия да се проверим, да видим какви сме. Те са най-благоприятните условия да се измътим. За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас – да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н. Като се притичаме един на друг на помощ, да дадем свобода на всички страдащи. И тогава ние ще бъдем носители на онова велико Ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество. Това Учение ще ни съедини с Небето и ние ще живеем братски, така, както Бог изисква.
Беседа „Правосъдие“, 28 август 1926 г., НБ
