от Иоана Стратева
Концерт с Огнян Николов на Рила. На „концертната“ поляна, едно също престижно място за концерти – не е Алберт Хол, не е Карнеги Хол, а е Рила Хол. Едно място, което събира хора от пет континента. Там съм преживявала такива вълшебни моменти, като че небето и земята се сливат. Изпълняваме серенада от Шуберт. Вижда ли се, че аз му акомпанирам на китара?! (Зад мен се вижда блажената усмивка на Ина Дойнова.) Дори му отпявах рефрените, нали съм му ученичка по пеене.
Една от атракциите на Рила Хол е, че отвреме-навреме нотите летят по въздуха и публиката тича да ги гони. (А после ги поставят на пулта на обратно!) Или пък „живите пултове“ – но и те са рисковани, защото някой като затвори очи и се „отнесе“… иди че му прави знаци да ти обърне страницата!
КОНЦЕРТ С ПЕТЮ ЦАНОВ – моят „боен“ партньор, с който се „скитахме по гори и планини“. Той не беше професионален китарист, но беше моя най-предпочитан концертен партньор.
Положихме много труд за да стигнем до вътрешно духовно единство. Когато свиря с него, независимо дали е на поляна, в прашно студено читалище или аристократична зала, аз знам, че ще мога още след първия акорд да се „изстрелям в открития космос“! Нашите упорити репетиции в търсене на красотата и магията на Музиката са от незабравимите моменти на живота ни. За съжаление преди десетина години той престана да свири и аз „осиротях“. Дали не е време и аз да се преориентирам и да се захвана да пиша мемоари?
