РАЗУМНОТО СЪРЦЕ, ДОБРИТЕ НАВИЦИ И ЗАКОНЪТ НА ПОЛЯРИЗАЦИЯТА
Диан Семов
В настоящия материал се разглеждат беседи от ООК, МОК и др, в които Учителят говори за Разумното сърце, Добрите навици и пр.
Разглеждат се различни аспекти на Разумното сърце и мястото му в живота и еволюцията…
Обосновава се тезата, че моментът на изнасянето на беседите за Разумното сърце не е случаен и е свързан с Космични цикли и с др. аспекти на Школите…
Разглежда се и някои аспекти на Разумното сърце и връзката със Законa на поляризацията.
Хронологичен блик (Кратка хронология на темата)
Знаем, че Учителят изнася беседата „Разумното сърце” във ООК на 2 април 1924 г.
Няколко дена преди това на на 30 март 1924 г. изнася пред МОК беседата „Добрите навици. Разумното сърце”
Както виждаме, Учителят изнася тези две беседи малко след Пролетното равноденствие, времето, когато започва един Нов цикъл.
Това е времето, когато се сменя поляризацията на системата Слънце – Земя и поляризационната крива преминава през О-та точка, от отрицателна в положителна фаза:
Седмица преди това, на 23 март в МОК и на 26 март в ООК, Учителят заменя старите формули като дава нова формула – “Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.”
По-предната седмица, Учителят въвежда и т.нар. квакерско мълчание…
Напр. беседата „Без съмнение, без подозрение, без докачение” от 12 март 1924 г., започва с мълчание 30 минути. Самата беседа „Разумното сърце” също започва с 10 минутно мълчание…
(С квакерско мълчание започва беседата от 1914 г. , която бележи началото на цикъла неделни беседи.)
Така виждаме, че с изнасянето на беседите „Разумното сърце” и „Добрите навици. Разумното сърце” Учителят поставя началото на един Нов цикъл, в който заявява, че ще се занимава с разумното сърце на човека:
“Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.” (виж „Добрите навици. Разумното сърце”)
По-долу са представени хронологично няколко от беседите от ООК и МОК, изнасяни преди и след времето на изнасяне на двете знакови беседи за Разумното сърце… Дадени са и някои от основните теми, разглеждани в тези беседи ,които считаме, че не са случайно подбрани…
Темите , по които е говорил Учителят, ни насочват към разбирането, че когато преминава в Нов етап, Нов цикъл, човек трябва да остави зад гърба си старото (злото, което ни държи чрез скръбта, старите навици, недъзите) и чрез светла воля да изработи в себе си Добри навици, те да станат негови естествени навици, за да се свърже с Хармонията и Светлината и по този начин да направи връзка с Любовта (за да запази равновесието при преминаването на тази демаркационна точка…) Изработвайки в себе си светъл ум и разумно сърце, човек изработва Разумността в себе си, а тя ще му помогне да се придвижи напред и нагоре…
Ето няколко беседи и теми от МОК и ООК, които Учителят изнася по времето на беседите за Разумното сърце:
9 март 1924 г., МОК
„Трябва да намерите вашата сродна душа.”
16 март, „Закон за поляризиране”
„Любовта е движение навън.”
Учителят говори за:
Движение и воля; Злото и Доброто
Прекръстосване на енергии
Поляризирането ; Равновесие и губене на равновесие…
Житно зърно, за поляризацията нагоре – надолу, стебло – корени и пр.
23 март, „Мощните сили на Разумната воля”
Учителят дава нова формула – “Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.”
30 март „Добрите навици. Разумното сърце”
“Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност.”
5 март 1924 г.,„Двете граници”, ООК
„Злото и Доброто са двете граници на Живота.”
„Щом материалния живот вземе надмощие над духовния, явявя се злото.”
Учителят говори за:
Двата бряга, Скръбта и Радостта
Вътрешния смисъл на Живота
12 март 1924 г.. „Без съмнение, без подозрение, без докачение”
Беседата започва с мълчание 30 минути.
Учителят говори за :
Надеждата, Вярата, Любовта
19 март, „Познай себе си”
Беседата започва с Мълчание 20 минути.
Учителят говори за :
Воля, Хармония, Свeтлина
Старите навици на дявола
Способности, Дарби, Недъзи, Добродетели, Превъзмогване на лошите навици
Естествени навици и др.
„Ще излезем на 9/22 за първи път да посрещнем първия лъч.”
26 март „Добрите и лошите мисли”
Беседата започва с мълчание 20 минути.
Нова формула – “Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.”
Три вида мълчание
Минорна и мажорна поезия
Което е ставало на земята, става и сега…
„Всичко, което помислите е верно и то става някъде… Туй което вие мислите, друг го върши.”
„.. ще намерите противоположния полюс на Живота…
От там започва вашето възлизане…”
За вътрешния език и вътрешния смисъл на живота
4 април „Разумното сърце”
Беседата започва с мълчание 10 минути.
„Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек.”
9 април 1924г, „Тъчете мислите си!”, ООК, София
„Когато се намирате в туй велико противоречие на живота, тогава винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас е заложено.” нещо Добро.
Ще разгледаме накратко двете беседи „Разумното сърце”, ООК и „Добрите навици.
Разумното сърце”, МОК, като приведем няколко характерни мисли и цитати:
Още в началото на беседата „Разумното сърце” Учителят свързва разумното сърце със здравата основа, на която трябва да поставим живота си, като уточнява, че става въпрос за разумното сърце на Божествения човек:
„Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: „Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират.“ Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение.”
Учителят прави връзка на разумното сърце и добрите навици:
„Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои – по-късно.”
Както и в много други беседи Учителят говори за ума и сърцето… и че трябва да разчитаме на разумното сърце и добрите навици, а не само да умуваме и разсъждаваме:
„Всичкото нещастие в нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри подбуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим, че искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас – всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде.”
„И в Писанието някъде се казва: „Размишляваше Давид в сърцето си“ – значи той размишляваше с това разумно сърце.”
Учителят обяснява, че който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори… и подчертава, че ни трябва приложение и че това на което може да се разчита са Добрите навици, които имаме:
„Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване на почит един на друг. Това е първото нещо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате; лекции може да държите, морал на хората може да четете, можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза. Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добрите навици са това, на което може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето как ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете как трябваше да постъпя. Ще ми кажете: „Трябваше да бъдеш по-мекичък.“ Щом ми четеш морал, значи имаш добър навик, знаеш как да постъпваш. Щом можеш да ми четеш морал, значи разбираш от добрите навици. Защо да не можеш да постъпиш така и ти? Всички знаем как трябва да постъпваме? Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил да живее в нас. Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!”
Учителят ни обяснява и защо е добре да слушаме разумното си сърце и как да разпознаваме тихият му глас:
„Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може да каже: „Времето ще бъде еди-какво си.“
„… ако съберем всичко онова, което сегашният наш обективен ум може да направи от времето на нашето детинство до времето, когато си заминем за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една малка постъпка на разумното сърце.”
В беседата „Добрите навици. Разумното сърце” (МОК, 30 Март 1924г.) Учителят ни говори за моралността , за добрите и разумни навици и пр.:
„Моралността представлява обработка на разумното сърце.
Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека.”
„Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици.”
„Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици.”
„Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека.
„Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство.”
„Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите?”
„И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“
„Сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм?”
За Разумното сърце – в десетки беседи…
След като изнася двете беседи „Добрите навици. Разумното сърце” и „Разумното сърце”, в следващите беседи Учителят продължава темата като подчертава, че разумното сърце се проявява при съвсем особени условия и го свързва със заложеното в нас Добро:
„Аз ви говорих за разумното сърце. То се проявява при съвсем особени условия.”
„Когато се намирате в туй велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите в него, понеже живеете в тази гъста материя, тогава винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас е заложено нещо Добро. Туй Добро няма да го търсите отвън – то е вътре във вас. Отвън ще търсите само стимул. Основата, семената ще търсите вътре в себе си, затуй човек трябва да има вяра в своето разумно сърце и вяра в своя ум. Да добиете вяра в своя ум и вяра в своето сърце – това са задачи за всеки човек. Докато добием тази вяра, има други опасности, но ние трябва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашият ум говори криво по някой път, той предава отвън какво е чул, без да го провери. Ти ще подложиш всичко това на една критична преценка и тогава ще действаш. Този ум е като малките деца – той послъгва. Сърцето също обича да послъгва. За да разберете Истината, ще повикате сърцето и ума си, ще ги изслушате, ще сравните казаното от двете места и, след като имате общи доказателства, ще приемете фактите тъй, както ви се предават.”
”Тъчете мислите си!”, ООК, София, 9.4.1924г.
За разумното сърце и за светлия ум Учителят говори и в още десетки беседи…
Напр. в НБ ”И пак се наведе на земята”, 9.1.1938г., Учителят свързва темата за разумното сърце и за разумния ум, с чувствата и с мислите, с жената и с мъжа , като можем да направим връзка с темата за поляризацията – в гъстата материя, в която живеем, сме поляризирани, но изработването на равнодействащата сила е намирането на баланса, равнодействащата точка чрез обединение на енергиите във възходяща посока…
„В Писанието се казва, че мъжът е глава на жената. Значи, мъжът научи жената да мисли. Жената пък научи мъжа да чувствува. Жената носи в себе си разумното сърце, а мъжът – разумния ум. Ще кажете: „Умът ли седи по-високо или сърцето? “ Не е въпросът кой седи по-високо, важно е кой изпълнява своята служба по-добре. Онзи, който изпълнява своята длъжност добре, той всякога седи по-високо от онзи, който не изпълнява длъжността си добре. Не мислете, че ако духът извърши нещо неразумно, че ще седи много високо. В природата съществува следният закон: Всяко нещо, което е добре извършено, седи високо.”
В тази връзка Учителят говори и в беседата „Умовете им”, НБ, София, 5.12.1926г. като подчертава, че сърцето е равнодействуващата сила:
„Знаете ли, какво нѣщо е сърцето? — Сърцето е равнодѣйствуващата сила, която управлява свѣта. Въ това отношение днесъ женитѣ управляватъ свѣта, а не мѫжетѣ. Женитѣ ще кажатъ сега: „Виждате ли, какво сме ние? Ние управляваме свѣта.” — Азъ не говоря за жената по форма, но подъ „жена” разбирамъ Божественото, разумното сърце въ човѣка. Божественото сърце въ човѣка направлява неговитѣ дѣйствия, а не умътъ. Умътъ е слуга на човѣка. Човѣкъ прави това, което сърцето му диктува. Ние не разбираме обикновенитѣ чувства и мисли на човѣка, но разбираме великия стремежъ въ душата му, който се проявява чрѣзъ Божественото сърце. На този стремежъ, именно, се подчинява нашиятъ умъ; на този стремежъ, именно, се подчинява и цѣлата съврѣменна наука.”
Като говори за сърцето и за ума, Учителят подчертава, че при разумното сърце вече и умът взема участие:
„Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето.” „ Гласът на Любовта”, СБ, РБ, 7-те езера, 13.8.1939г.” „ Сърцето на природата”, МОК, София, 21.1.1938г.,
Учителят много често говори за ума и сърцето, тяхното взаимодействие и обвързаност, като подчертава, че между ума и сърцето трябва да има Хармония...
„Сега всички вие учите, но трябва да тъчете вашите мисли.”
„Това показва, че за да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. Ще кажете: „Сърцето трябва да се подчини на ума.“ – Не, на Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а отпосле – умът. ”
Разумното сърце и музиката. Правите мисли
Учителят свързва разумното сърце с развитието на човека като подчертава, че човекът, който е създаден, е все още неустроен и сега се строи…. И че иде една нова фаза в живота, при която не можем да се развиваме без разумното сърце:
„Когато Бог създаде човека, човек трябваше да влезе в пътя на човечеството. Тогава казва Писанието, че създаде Бог небето и земята и земята беше неустроена. И човекът, който е създаден, и той е неустроен. Сега се строи човек. Сега е строене на човека. Иде една нова фаза в живота, при която крачка напред не можете да вземете без разумното сърце на човека. “Разумният музикален живот”, ООК, София, 5.5.1937г.
В същата беседа, Учителят свързва разумното сърце с музиката и с пеенето и говори за мислещото музикално сърце на човека. Също така ни учи, че правото мислене е пряко свързано с разумното сърце:
„Разумното или мислещо същество на човека е мислещото музикално сърце на човека. Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство. Понеже във външната страна на музиката, като проява на живота, вие не можете да схванете великото в живота без музика. Именно тя е турена там във вашия говор. Там са турени тия струни, вие ако искате да развивате един живот, като дойде говора. Всеки един говор започва с музика.”,
„Щом започнеш да мислиш с разумното си сърце, човек вече право мисли, и сърцето трябва да мисли. Ти ще пееш с разумното си сърце.”
Ето защо Учителят често ни говори за важното значение на музиката и пеенето , което е във връзка и с еволюцията на народите и човечеството:
„Евреите ходиха в Египет, Мойсей ги учи в Египет. Те не можаха да научат музиката. И те не я туриха като основа. Те я имат само като украшение, само да се изпее една песен на Господа, като че Той се нуждае от това. Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее.”
Разумното и неразумното сърце, падението и изправянето на човечеството:
В беседата „Каин и Авел”, УС, София, 14.10.1934г. Учителят говори за падението и изправянето на човечеството, като ги свързва с неразумното сърце, с низшия ум:
„С други думи казано: за да се изправи човечеството, всеки човек трябва да се откаже от низшия си ум, който върши престъпления, и от неразумното сърце, което греши.”
„И тъй, човечеството никога няма да се оправи, докато жената в човека не се откаже от желанието си да яде от забраненото дърво и докато мъжът в човека не се откаже от пътя на Каин. Жената в човека и вън от него трябва да дойде до съзнание сама да се откаже от желанието си да яде от плода на забраненото дърво. Мине ли край него, да затвори очите си, да не го гледа. И мъжът трябва да дойде до съзнание сам да се откаже от пътя на Каин и да не поглежда към брата си, да види накъде отива димът от неговото жертвоприношение. С други думи казано: за да се изправи човечеството, всеки човек трябва да се откаже от низшия си ум, който върши престъпления, и от неразумното сърце, което греши. Щом се откаже от низшия си ум и от низшето си сърце, човек трябва да върви в пътя на духа си, който никога не върши престъпления, и в пътя на душата си, която никога не греши. Човек трябва да слуша ума и сърцето си дотолкова, доколкото са в съгласие с духа и с душата му. Да следвате съветите на духа и на душата си, това е път, по който трябва да вървите. Каже ли някой, че следва пътя на своята душа и на своя дух, а същевременно прави престъпления и греши, той се самозаблуждава. Докато живее само по стъпките на ума и на сърцето си, човек непрекъснато ще пада и ще става, ще скърби и ще се радва.”
В беседата „Лама савахтани”, НБ, София, 26 ноември 1922г. Учителят, цитирайки стиха от Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови.“ обяснява, че истинското, разумното сърце на човека е заместено с друго, неразумно сърце…
„Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено.”
„Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце.”
И привежда по темата за разумното и неразумното сърце един интересен окултен разказ:
„Ще приключа беседата си с един окултен разказ – от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския син, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син. Адептът Амах – Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти – нейното, само за една седмица. Ще смените дрехите, а същевременно и ролите си: тя ще бъде царица, а ти – слугиня в двореца. Ще кажете, че е несправедливо да се спаси Емелита, а да пострада слугинята. Не, адептът намислил, как да спаси сърцето и на слугинята. Тя се съгласила да заеме мястото на Емелита. Облякла се, накитила се и станала царица, а Емелита заела последното място – слугиня на новата царица.
„Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита – слугиня? – За да се спаси сърцето й. Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце. Де е сърцето на човека? – Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови.“ Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи.”
„И днес, с каменните си сърца, вие очаквате щастие на земята. Казвам ви: При сегашните условия, човек не може да бъде щастлив.”
„Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство за живот, чрез което да добивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината; кажете им, какво ги очаква в женитбата. – Какво представя женитбата? Как трябва да се поддържа родът? – Разумно да се поддържа. – Как трябва да се възпитава детето? – Разумно трябва да се възпитава. Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог: на лъжата или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на Любовта. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони.”
„Искам да бъдете смели, решителни, да разсъждавате добре. Вие се намирате на кръстопът, дето трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да бъдете! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този въпрос. Само глупавият говори за други пререждания. Ти, който си събуден, сега трябва да свършиш определената си работа. За другите пререждания има по-важни въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията Любов: да живеете с нея и да поставите основа на новата култура. Да приложим нейните основни форми. Казано е в Писанието: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам сърца от плът.“
Тука става въпрос за Новата епоха , когато каменните сърца ще бъдат заместени с нови, когато неразумно сърце на човека ще бъде заменено с ново разумно сърце.
От трудовете на учениците на Учителя, напр. д-р М.Константинов, Влад Пашов, Михаил Иванов и др., знаем, че следващата фаза в развитието е Космичното съзнание и в човека ще се развие интуицията и разумното сърце.
Казано с други думи, човечеството преминава от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце.
Човечеството навлиза в Нова културна епоха… В тази културна епоха ще се развие Разумното сърце и Учителя е дошъл именно да подготви раждането на тази културна епоха, от която ще се роди Шестата раса, която коренно ще се различава от сегашното човечество.
Учителят ни говори за трите безсмъртни тела, в които се облича човешкият дух постепенно в процеса на развитието. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Темата за разумното сърце и добрите навици е обширна. В настоящия материал разгледахме само някои аспекти на разумното сърце и добрите навици и връзката им със Законa на поляризацията и ролята им в живота и еволюцията…
Диан Семов
Варна, 31.07.2024 г.
