Всеки от вас, който иска да бъде ученик, нека си определи един свещен час за работа. Този свещен час може да бъде или сутринен, или следобеден, или вечерен. През това определено време прекарвайте в дълбоко размишление, за да се справяте с всички мъчнотии, които ви се изпречват на пътя. Като премине този час на размишление, трябва да се почувствате окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можете с нови сили да прекарате останалото време от деня.
За всеки ученик има по един определен свещен час. Този час може да е един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство – изобщо във вас ще дойде едно просветление.
Б. Дуно, Мировата Любов, София, 2008, Издателство Бяло Братство // Разбиране и прилагане
Размишлението е съзнателен процес на мислене, съзнателно насочване на мисълта в определена посока. Човек поставя в съзнанието си една идея (конкретен предмет или някаква възвишена идея от Духовния свят) и се стреми да проследи всички моменти от нейното възникване, развитие и последствията от нейното реализиране – въобще всичко, каквото може да се мисли за тази идея. В процеса на това размишление ученикът не трябва да отклонява мисълта си в странични мисли, които нямат отношение към поставената идея. Всички мисли, които възникват в процеса на размишлението, трябва да бъдат логически свързани една с друга, да произлизат една от друга и да имат връзка и отношение към първоначално поставената идея. Така например човек може да вземе за размишление какъвто и да е предмет от обективния свят – от масата или стола, с които си служи, до някое растение или животно, важно е да проследи последователно всички процеси и фази, през които е минал този предмет. За предпочитане е да размишлява върху някое растение или животно. Да проследи как растението е посадено от семка, как израства, какви му са листата, цветовете, какъв аромат има, каква полза принася и прочее.
Когато ученикът размишлява върху някоя възвишена идея – за Бога, за Възвишените същества, за духовните светове въобще, за законите в Природата, той също така трябва да постави идеята в ума си и отново да разсъждава логически; мисълта му не бива да блуждае от идея на идея, но всички идеи и мисли да са логически свързани с първоначално поставената идея. По такъв начин се организира мисълта и заедно с това се развиват известни духовни органи.
Ученикът може да взема за размишление известни стихове, идеи или образи от свещените книги и специално от Евангелието от Йоана или от беседите на Учителя.
Ученикът може да размишлява например върху своето тяло – неговото устройство и функции, да си състави една правилна идея какво представлява неговото тяло с всичките негови органи и функции. След това той може да размишлява върху силите, които го градят, които идват от Етерното тяло, т. е. да размишлява върху ролята и дейността на Етерното тяло – как в него се намира първообраза на физическото тяло, по който последното се строи. След това може да се размишлява върху това, което човек изживява в тялото чрез сърцето, което е свързано с Астралното тяло. Също така човек може да размишлява върху мислите, които преминават през неговия ум, върху техния произход, същина и пр., стремейки се същевременно да ги преживява и по такъв начин размишлението преминава в медитация.
Влад Пашов
Източник: Б. Дуно, Имам дом неръкотворен, Т1, София, 2005, Издателство Бяло братство. Съставител: В. Пашов.
