През 1904 г. Учителя идва в София, която става център на неговата бъдеща дейност. Той започва в София с най-малките възможности, верен на принципа, че Божественото започва с най-малкото и постепенно расте.
Учителя винаги се е водел от едно правило на Разумния живот, което гласи: при най-скромен външен израз – най-богато вътрешно съдържание. Обстановката, при която живя и работи Учителя, е трогателно скромна. Жилището е малко. Дворчето и градинката – също. Те принадлежат на ученици. Учителя обладаваше чудното качество да накара нещата, до които се приближава, да светят. Чистота, мир и светлина изпълнят малкия дом. Тук всеки пристъпва със свещен трепет. Всеки, който приближи прага, чува в душата си тихия глас: „Събуй обущата си, защото мястото, гдето стоиш, е свято.“ А ония, на които бяха отворени очите, виждаха горящата къпина, която гори и не изгаря. В присъствието на Учителя всичко постепенно се подобрява, преобразява, става светло и хубаво. Така малкият дом се разхубави и светна.
Когато не пътуваше из страната, Учителя държеше в неделните дни беседи тук, в една от малките стаички. Обаче скоро тя стана тясна, тъй като посетителите се увеличаваха непрестанно. Тогава Учителя говореше при отворения прозорец. Така можеха да слушат и тези, които са в стаята, и онези, които заставаха на двора и в градината. В скоро време малкият двор и градинката се изпълниха с народ. Тук всяко време беше добро. Понякога валеше дъжд. Никой не се смущаваше от това. Понякога през зимата термометърът показваше 10-15 градуса под нулата; всички слушаха търпеливо и с внимание. Когато пък Слънцето грееше, лицата и душите заливаше светлина.
Днес на хората се проповядва Божественото учение. То е Христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да обнови своя живот и да реши задачите си правилно.
Беседата завършва с песни и молитва. За малко всичко затихва. Всеки е вдълбочен и благодарен. Тиха радост го изпълва. Видението на един нов живот се разкрива пред погледа му. Той отдавна го е предчувствал, винаги е жадувал за него, винаги го е търсил. Сега пътят към този живот му се разкрива и едно решение се ражда в душата му – да ходи в този път. Нови сили се пробуждат в него. Светлината на един вътрешен празник озарява лицата на всички.
Тук и там се подхващат разговори. Разменят се поздрави, присъствието на един хубав живот премахва преградите, които отделят душите, и те се чувстват близки. Мнозина пък мълчаливо отнасят със себе си многоценния бисер.
Някои от посетителите остават. Долу, в малката трапезария е уютно и чисто. Гости винаги има на трапезата. Сам Учителя е добрият домакин тук. Разговорите понякога продължават до късно, прекъсвани от време на време от песни. Така добре се чувстват братя, събрали се отново след дълга раздяла около своя баща. Това е Божествената трапеза, която се слага веднъж на хиляди години. Отдавна, много отдавна човешките души гладуват и жадуват за Словото на живота.
Малкият дом е оживен през всичките дни на седмицата. При Учителя идват непрекъснато посетители от сутрин до вечер не само от града, но и от цялата страна. Човек е живял дълго време, без да се съобразява с великите Божии закони, направил е много погрешки и така е объркал живота си, че се намира в безизходно положение. Учителя знае как да помогне на всекиго и доколко да помогне, защото все пак всеки трябва сам да реши задачите си.
Веднъж една много изстрадала сестра възкликна: „Учителю, защо ме наказва Бог?“ Учителя отговори: „Бог никого не наказва. Той само учи човека.“
Учителя намираше във всекиго нещо хубаво, добро и върху него спираше вниманието си, от него почваше. С недостатъците на хората не се занимаваше. И ако на някого посочваше някои недостатъци, то само ония, които той можеше да изправи, като му и помагаше в това.
На нажалените той даваше утеха, на изпадналите в съмнение – светлина, на отчаяните – подтик за работа, на болните – начин да се лекуват.
Учителя работеше много, без да дава вид, че работи. Във всяко време се чукаше на неговата врата. При него се вървяха непрекъснато посетители, всеки със своите скърби, неволи, болести, противоречия. той изслушваше търпеливо, внимателно всички. Умееше да разпръсне облаците, да облекчи натоварените, да изпрати лъч светлина на изгубилите пътя си, да подаде ръка на отпадналите, да вдъхне вяра в обезверените, да помогне на болните. Това беше голяма и трудна работа, за която се изискваше търпение, сила и най-вече Любов.
Понякога човек чувства нужда да разкрие пред някого душата си, да изкаже болката си. Ала малцина са онези, които умеят да слушат, защото и слушането е магия, както и говоренето. Учителя умееше от погрешките на хората да извлече най-хубавите правила за живота. На слабостите на човека той противопоставяше добродетелите, на безверието – вярата, на лицемерието и лъжата – Истината, на омразата – Любовта. Той превръщаше отрицателното в положително.
Наистина в присъствието на Любовта и светлината всички неща вземат своя първичен, Божествен вид!
Много хора идваха при Учителя за съвет и помощ. Учителя лекуваше. Даваше съвети и помагаше на всички. Онези, които имаха вяра и готовност в душата си да служат на Бога, Той лекуваше с една дума, с един поглед, с едно докосване, с една мисъл, независимо от това дали болният е пред него, или се намира далеч някъде. За болестите Той казваше:
Те са възпитателно средство, с което Природата уравновесява силите на организма. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално.
Учителя препоръчваше естествени лечебни средства: храна, вода, въздух и светлина. Слънчевите лъчи, взети с Любов, са най-лечебни за тялото. Те действат успокоително на душата и ободрително на Духа. На учениците той даваше методи за лекуване чрез повдигане на мисълта и чувствата, понякога чрез молитва, а в някои случаи с пост. Учителя казва:
Чистотата на мислите, чувствата, желанията и тялото е условие за здравето. Живей и се движи винаги в Любовта.
Често при него идваха възторжени хора, вдъхновени от един висок идеал, лицата им озарени от една вътрешна светлина. Те имаха нужда от подкрепа повече от другите.
Учителя помагаше така, че всичко изглеждаше, като че естествено е дошло. Ала той никога не говореше за това. Той знаеше, че всяко добро е дело на Бога, на тази Разумна сила във Вселената, която помага, а сама винаги остава скрита. Учителя казва:
И този, който е направил добро, и онзи, на когото е направено, еднакво да благодарят на Бога.
По това време беседите добиха популярност. Броят на посетителите растеше постоянно. Малкият дом не можеше да побира всички. Тогава за целта се наемаше някой салон в града. По-късно един от учениците отпусна място в града и там се построи салон, където Учителя почна да държи редовно своите беседи.
