Нарядъ за 28 августъ.

1. Добрата молитва

Нови пазаръ, 27 ноемврий 1900 г. въ писмо до Пеню Кировъ Учительтъ (Петъръ Дъновъ) дава „Добрата молитва” ТАКА СЕ МОЛЕТѢ: въ единствено число

2. Пѣсеньта „Фиръ-фюръ-фенъ – Благославяй”

„Безъ страхъ и безъ тъмнина!

съ обичь и видѣлина“

Пѣсеньта е дадена на 21 августъ 1922 година на събора въ Велико Търново въ бесѣдата „Музика, работа и постъ”.

3. Формулата:

Нѣма слава като Христовата Слава,
само Христовата Слава е Слава Божия.

4. Молитва на „Триединния Богъ”

5. Пѣсеньта „Дързость въ Христа”

6. Прочитъ на „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината” – Духътъ Христовъ – Диамантовитѣ бѣли лѫчи;

7. Бѣсѣда: ПРОТОКОЛИ ОТЪ ГОДИШНАТА СРѢЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. Велико Търново, 15 АВГУСТЪ, СРѢДА СВѢТА БОГОРОДИЦА – 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

8. Пѣсеньта „Въ начало бѣ словото”

9. Формулата:

„И това е животъ вѣченъ, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.

И това е животъ вѣченъ, да позная Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

И това е животъ вѣченъ, да позная, че Богъ е Духъ, Който царува навсѣкѫде.”

10. Пѣсеньта „На Христа запѣйтѣ”

11. Господнята молитва

Матей 6;9 ÷ 13

12. Формулата:

Поздравът на братството.

Въ недѣля, на 24 декември сутриньта, въ 5 часа, азъ влѣзохъ при Него и братъ Владо руснака каза: „Сестра, запиши: „Да се прослави Богъ въ Бѣлото Братство!” Азъ записахъ и тогава Учительтъ зашушна „Да се прославятъ Бѣлитѣ Братя въ Божията любовь!”, втората частъ. И азъ я записахъ. И това бѣше послѣдното мото на 24 декемврий въ 5 ч. сутриньта. – Спомѣнъ на сестра Весела Нестерова.

„Да се прослави Богъ въ Бѣлото Братство!
Да се прославятъ Бѣлитѣ братя въ Божията любовь!” (3 пъти)

И завършване съ:

Честита Ви, братя и сестри, 110 годишнина отъ всѣляването на Христовиятъ Духъ въ Петъръ Дъновъ и отъ този моментъ Той става Мировиятъ Учитель. Управлява Битието и Небитието. Христовиятъ Духъ се е всѣлилъ въ Петъръ Дъновъ на 15 (28) августъ 1912 г. въ село Арбанаси, Велико Търново.

На сѫщата дата Учительтъ дава „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината” на втора страница на който собствено рѫчно е написалъ:

В. щ. С.
П. Р. н. Г. И. Х. С. Б.
15. А. Т.
,ăцкi

(Вѣчно ще Съмъ
прѣданъ рабъ на Господа Исуса Христа, Синъ Божий
15. Августъ, Търново,
1912 година)

Учительтъ е сподѣлялъ, че по врѣме на съставѣнето на „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината”, Духътъ на Христосъ е билъ непрѣкѫснато съ Него.