Приятели,
В тази специална година съборът организиран от Братска група Перник ще бъде виртуален. Предлагаме да се обединим в обща молитва и четене на Словото, като прилагаме да Молитвен наряд за 14 юни 2020 г. Програмата на Изгрев ТВ през уикенда също ще бъде посветена на Братските срещи в Перник, като ще ви представи записи от срещите през 2007, 2009, 2014 и 2016 г.
Подробна програма тук https://beinsadouno.org/programa-izgrevtv-june-2020/
Приятно гледане и до скоро!
Изгрев ТВ може да гледате тук: https://viloud.tv/channel/e38d5e43a7877f3cbcab08cf2762f43a
Молитвен наряд за 14 юни 2020 г.
СУТРИН
Посрещане на изгрева на Слънцето
Начало 6 ч.
- Песента „Ранен час“
- Утринна молитва на ученика
- Псалм 91 с песен и текст
- Формулата: „Търсете първом Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи“, 3 пъти
- Песента „Духът Божий“
- Господнята молитва
- Поздравът на Братството „Да се прослави Бог в Бялото Братство ида се прославят Белите Братя с Божията Любов“, 3 пъти
- Беседа „Степени на съзнанието“, държана на 25 декември 1929 г.
ВЕЧЕР
- Песента „Аум“
- Добрата молитва
- Песента „Махар Бену Аба“
- Молитва „Пътят на ученика“
- Заповедта на Учителя
- Формулата от Пентаграма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, 3 пъти
СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО
Тайна молитва.
Един важен социален въпрос е въпросът за придобиването на храната. Всички хора казват, че като живее, човек трябва да яде. Явява се въпрос колко трябва да яде – много или малко; при това трябва да се знае ако яде много или малко, какво ще придобие в единия и в другия случай. Дали някой е ял много, малко или никак – това зависи от работата, която върши, от здравословното му състояние, както и от условията, при които се намира; здравият и работещ човек яде повече от онзи, който не работи или не е здрав, но ако някой вън от вас определя колко храна да ви се дава, той ще вземе под внимание и взаимните отношения, които имате помежду си. Например ако сте в неприятелски отношения, ще ви дава по възможност по-малко храна, за да отслабнете, да нямате сили да го преследвате; ако отношенията ви са приятелски, ще ви дава повече храна – да имате сила за работа. Същото прави и Разумният свят: когато иска да помогне на някого, той му дава благоприятни физически и духовни условия; иска ли да възпитава някого, да не дава възможност на злото в него да се развива, той го ограничава и физически, и духовно.
Следователно, видите ли, че човек или животно не яде, вие се безпокоите – защо? Мислите, че като не яде, не може да работи. Когато слугата е болен и не яде, господарят му веднага взима мерки да му помогне да оздравее по-скоро. Когато волът не яде, господарят му също се безпокои да не се разболее и да не може да му служи – ако волът не работи, нивата на земеделеца остава неразорана.
За да поддържа здравето и силата си, човек трябва да се чисти външно и вътрешно – чистотата е първото условие за здравето на човека, на всички живи същества.
Чистотата е необходима и в науката. Например преди да се произнесете за свойството на дадено съединение, вие трябва да го освободите от всички странични примеси, които нарушават неговата чистота – за да определите свойствата му, то трябва да бъде абсолютно чисто. Както животът е непреривен процес, така и всички негови прояви са непреривни процеси. Говори ли се за чистота, ние я разбираме като непреривен процес – не може днес да бъдеш чист, а утре – нечист. Говори ли се за горене, разбираме непреривен процес – ако огънят на живота ту изгасва, ту се запалва, проявите му ще се прекъсват, а това е невъзможно.
Като се говори за закони и за прояви на живота, някои мислят, че познават живота, знаят законите му и могат да ги прилагат. Истинско знание е това, с което човек може да си служи при всички случаи на живота; истинска добродетел е тази, с която може да си служи всякога. Който разполага с такова знание, той владее магическата пръчица и каквато и работа да започне, свършва я добре: ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне; трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде.
Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо; бръкне един-два пъти в джоба си, извади нещо и пак го върне назад – защо? Намира, че няма в джоба си дребни пари, които би могъл да даде на бедния. Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине някой друг, да му даде.
Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това, което е специално за вас. Когато носи писма, пощальонът влиза от къща в къща, а някои къщи прескача – защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас. Той носи много писма, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. Ще дойде ден, когато в касата ще има нещо и за вас; ако днес не ви се дава, това показва, че вашият ред още не е дошъл.
Следователно, когато се произнасяте за човека, вие трябва да имате знание, разбиране на нещата. Не е достатъчно само да кажете, че еди-кой си човек трябва да ви даде нещо. Този човек е пощальон – ако има писмо в чантата си на ваше име, непременно трябва да ви го даде; няма ли нищо за вас, ще задмине къщата ви, без да чувства някаква отговорност, че не е влязъл вътре и нищо не ви е дал.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да мислите право, да не се отклонявате от законите на истинската мисъл. За да разсъждава правилно, човек трябва да бъде здрав. Здравето може да бъде човешко, ангелско и Божествено. Човек може да бъде физически здрав – да има разположение да си хапне и пийне добре, но духовно може да не е здрав – да няма разположение да направи някакво добро; като прави добро, човек се храни духовно. Ако няма разположение да прави добро, това показва, че е духовно болен, т.е. в духовно отношение сърцето му не е здраво. Да бъде човек духовно здрав – това подразбира здрави и устойчиви чувства. Когато не е здрав физически, той взима очистително и неразположението му минава; когато не е здрав духовно, пак може да си послужи със специално очистително за освобождаване на сърцето от лоши и горчиви чувства, които внасят неразположение в духа му. И праведни, и свети хора изпадат в неразположение на духа – не е лесно човек да се справи с живота на сърцето.
Един ден гръцкият философ Диоген11 излязъл да се разходи из града, за да си почине от честите посещения на хората, които отивали при него за съвет. Този ден решил да се отдалечи от тях, да не приема никого. В края на града той видял една круша и се излегнал под сянката Ă. В това време един селянин се приближил към него и го помолил да му даде някакъв съвет. Диоген се ядосал, че и тук не го оставят на спокойствие, но дал съвета. Като си отишъл селянинът, философът започнал да размишлява: „Защо, наистина, изгубих разположението си? Трябваше ли за нищо и никакво да се гневя? Виновен ли е с нещо селянинът – той има нужда от съвет, намерил ме е свободен и идва при мен; трябва ли да губя разположението си?“.
Мъчно е човек да запази разположението си. Има случаи, когато изпитва вътрешно неразположение и спрямо себе си. За да може във всички случаи да запази своето вътрешно равновесие, той трябва да бъде съвършен, т.е. да бъде абсолютно здрав физически, духовно и умствено – това значи да разполага с Божествено здраве.
Като изучавате проявите на човека, виждате, че той е двойно същество, вследствие на което понякога се хвали сам, а понякога се кори сам. Може ли един и същи човек едновременно да се хвали и да се кори? Може ли този, който те мрази, да те хвали? Това е невъзможно. Който обича, той не вижда погрешките; който вижда погрешките на човека, той не е същият, който обича. Ще кажете, че пророкът изобличава хората. Пророкът изобличава грешните, а не праведните, следователно този пророк, който говори на грешните, е един, а този, който говори на праведните, е друг – това са двама различни пророци, които изпълняват две различни мисии.
Следователно и в човека има две различни същества, които изпълняват различни служби. Ако един ден виждате едни прояви в човека, а в друг ден – други, съвършено различни на първите, ще знаете, че това са две състояния, предизвикани от две различни същества. Всеки човек е дошъл на Земята под чуждо име; той не носи истинското си име, което отговаря на неговото първично естество. Колкото повече е дал ход на Божественото начало в себе си, толкова повече проявява своето неизменно, първично естество; не го ли проявява, вие се натъквате на неговия псевдоним. Докато съзнанието на човека се раздвоява, той представлява пукната стомана.
Като наблюдават променливите прояви на човека, мнозина мислят, че това е естествен път в развитието му. Не, счупването на стомната не е естествен процес в развитието на живота; щом стомната на човека се пукне, това показва, че съзнанието му се е раздвоило, а където става раздвояване, т.е. пропукване на съзнанието, там никакъв прогрес не може да се очаква – скъса ли се веднъж конецът, работата е свършена. Ама конецът щял да се завърже. Завързването на конеца не може да радва човека – вътре възелът пак ще се скъса. Човек се развива правилно, докато конците му нямат възли; щом имат, енергиите в неговия организъм не текат правилно – при всеки възел става спиране и изтичане на част от енергията. Същото се забелязва и с електрическата енергия – когато жиците са здрави, електрическата енергия тече правилно; щом се яви прекъсване на жиците, и енергията прекъсва.
И тъй, човек е дошъл на Земята да работи, да примири онези две същества в себе си, които живеят два противоположни живота; докато не се примирят, те всякога ще внасят раздвояване в човешкото съзнание и в човешката мисъл. Съществата ще се примирят само когато се подчинят на Божественото начало в човека; примирят ли се, интересите им стават едни и същи – те стават едно цяло с Божественото.
Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми към придобиване на вътрешен мир, на вътрешно равновесие в себе си. Това е задачата на алхимиците – те са търсили метод, чрез който да превръщат неблагородните метали в благородни. Учените отричаха този процес, но днес отново се връщат към идеята на алхимиците; те се убедиха, че това превръщане е възможно. Всичко, което става вътре в човека, става и вън от него. Доколкото е възможно облагородяването на човека, дотолкова е възможно и облагородяването на металите. Алхимиците са търсили някакъв философски камък, с помощта на който да става това превръщане; този камък е съществувал някога, съществува и днес – той е Божественото начало в човека, той е Любовта.
Само Любовта е в състояние да превръща нещата, да ги облагородява; където действа Любовта, там проявите са едни и същи. Когато изявяват Любовта си, и животното, и човекът имат едни и същи прояви – и животното става нежно, внимателно към възлюбената си, както и човекът. Колкото и жестоко и свирепо да е едно животно, към възлюбената си то има особено поведение. Ще каже някой, че любовта му стои по-високо от тази на животните. В какво отношение е по-висока? Сърцето му горяло от любов. Изгарянето на сърцето не е качество на Любовта. Сърцето на човека изгаря само когато среща противодействие на пътя си; не срещат ли никакво противодействие, енергиите на Любовта текат правилно. Любов, в която става изгаряне на сърцето, е неестествена; в тази любов се извършват неестествени процеси.
Съвременните хора се страхуват от Любовта. Заговори ли се някъде за Любов, всеки казва: „Не ми говорете за Любов, не искам да чуя за нея, сърцето ми изгоря от любов“. Когото срещнете днес, всеки се оплаква от изгаряне на сърцето: господарят се оплаква от слугата си, че е изгорил сърцето му; бащата – от сина си; майката – от дъщеря си. Всички се страхуват от огъня на Любовта. Не, огън, който гори и изгаря, не е истинският огън на Любовта; огънят на Любовта е свещен – той вечно гори, без да изгаря, без да изгасва, той вечно свети, без да потъмнява.
Една майка разказваше горчива опитност от живота си. Тя имала четири момичета, но останала вдовица и на нея предстоял тежкия товар да ги отгледа и изучи. Понеже навремето нямала възможност да учи и останала неграмотна, решила да изучи дъщерите си, да им даде това, което липсвало на нея; ходила по чужди къщи да пере, да чисти, да тъче, само да им даде образование. С труд, с усилия постигнала целта си – дъщерите Ă завършили гимназия. Тя се радвала и благодарила, че е могла да изпълни желанието си. Но каква била изненадата Ă, когато дъщерите Ă започнали да стават груби към нея, да Ă казват, че е проста жена, че нищо не знае и т.н. Силно огорчена от тях, тя казваше: „Втори път да се оженя, зная какво да правя – имам ли дъщери, ще им дам мотика в ръце и хайде на нивата! Никакво образование няма да им дам. Толкова труд и грижи положих за тях, за да ме нарекат накрая проста – това не е човещина!“.
Като наблюдавах тази жена, видях проявата на двете естества в човека: едното естество е мекото, любещото, което е готово да направи всичко за дъщерите си; второто естество е коравото, жестокото, което, остане ли незадоволено, търси начин да си отмъсти. Ако тази жена знаеше причината за лошото отношение на дъщерите Ă към нея, коравото Ă естество би се смекчило.
Днес и майката, и дъщерите Ă са пукнати стомни. Невъзможно е истинската майка да съжалява за това, което е направила за децата си от любов; невъзможно е истинската дъщеря да отговаря с неблагодарност за това, което майка Ă е направила за нея от любов. Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица и тази нейна постъпка се е възприела от детето, което е било в утробата Ă. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, за да не се отразят върху вашия плод.
Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия по пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека – единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми именно към това – да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото; постигне ли го, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини – това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи.
Като слушат да се говори така, някои мислят, че трябва да бъдат въздържатели от всичко, да не смеят да се проявят. Човек трябва да се въздържа от неестествени неща, които предизвикват пропукване на съзнанието. Истинското въздържание е вътрешен процес; това въздържание наричаме самообладание. Да се владее човек – това значи да е разбрал смисъла на живота, да е познал Божиите пътища, да е познал проявите на Любовта. Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на Любовта с уважение, независимо от това дали се отнася до любовта на бръмбара или до любовта на човека; във всяка проява на Любовта той вижда Божественото, проявено в малка или голяма степен, различието се заключава само в степента на съзнанието.
Който разбира езика на животните, придобива големи знания. Съвременният човек не разбира езика на подобния си, а още по-малко на по-нискостоящите от него. Че наистина днес хората не разбират своя език, виждаме от последствията на техните отношения – те разговарят на непознат език, вследствие на което не се разбират; външно си говорят сякаш се разбират, но въпреки това едни на други си създават противоречия. Много от противоречията на съвременните хора се дължат на факта, че често попадат в по-високо или по-ниско състояние от това, в което обикновено живеят, и като се върнат между подобните си, не могат да се примирят с това, което виждат. Изкуство е, като се върне човек между своите си, да се нагоди според техния живот, да не влиза като клин помежду им.
Като ученици, вие трябва да изучавате закона за превръщане на нещата, за да се справяте с условията на живота. Този закон има приложение и в Любовта; човек трябва да се стреми към превръщане на Любовта – от нисша към висша. Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав, това значи да е дал път на Любовта в себе си. Който може да прецени Любовта на ближния си, той ще се ползва от нея; не може ли да я прецени, тя не го ползва и където и да се обърне, навсякъде намира затворени пътища.
Казано е, че Любовта отваря пътищата на човека. Наистина, когато Любовта посети някой дом, всички блага идват след нея. Горко на онзи, който не е обичан! Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилете на Любовта. Няма същество в света, на което да не е дадена любов. Колкото и малка да е, тази любов трябва да се цени; откъдето и да иде, тя крие в себе си алхимични свойства. От човека се иска умение да цени Любовта. Цени ли я, той има условия да се развива; не цени ли Любовта, която му се дава, завинаги остава невежа. Като не съзнава това, сам се лишава от благата, които Любовта носи.
Любовта представлява богата трапеза, на която са сложени всякакви блага. Обича ли те някой, т.е. покани ли те на тази трапеза, не отказвай – седни и яж! Ама щял си да ощетиш някого; не мисли за това – трапезата на Любовта никога не осиромашава. – „Достоен ли съм да се ползвам от благата Ă?“ Щом минаваш край нея, имаш право да се ползваш от благата Ă. Любовта не прави развика между съществата – Слънцето еднакво изпраща благата си на добри и лоши, на учени и прости. Като несъвършено същество, човек не гледа еднакво на всички хора – към по-долностоящите от него поглежда с презрение. Който иска да учи, да работи съзнателно върху себе си, трябва да гледа и по-долу, и по-горе от себе си; на тия, които стоят по-долу от него, трябва да помага, а от по-горностоящите – да се учи.
– „Докога ще се учи човек? Няма ли учението предел?“ В Природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото и да изгуби, Природата ще му го даде четирикратно. Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към Природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели – вместо първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот. Изобщо, който живее в Любовта, не може да се оплаква от сиромашия, от лишения, от страдания; Любовта носи всички блага и богатства в живота.
И тъй, за да бъде доволен от живота си, човек трябва да придобие онова, което му липсва. Колкото и да е напреднал в духовно отношение, все се нуждае от нещо ново; той трябва всеки ден да придобива по нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава. Кое е онова, което освежава и подмладява човека – Любовта.
И днес хората любят, но вместо да стават по-млади, те остаряват – защо? Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога; достатъчно е да помисли за Бога, за да се разшири сърцето му, да се просвети ума му. А какво би било, ако би могъл да види Бога? Ако само веднъж види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност; всички страдания и противоречия ще изчезнат от неговия живот; той ще се примири с всички същества. Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, ще им каже: „Елате след мен; където отивам аз, елате и вие“. Той ще ги заведе при Бога, всеки да придобие това, което му е нужно; задоволяват ли се, те ще го напуснат. Кой не би желал да отиде при Бога? Всеки търси Бога, всеки търси Любовта.
Някой иска да бъде силен – той мисли, че със сила всичко се придобива. Не, с Любовта всичко се придобива. Любовта съдържа сила в себе си, Любовта закриля човека – има ли Любов, никой не може да го нападне. Който се е опитвал да се бори с Любовта, всякога е побеждаван. – „Едно време сърцето ми гореше от любов, но сега я изгубих.“ Любовта не се губи; не е било време и няма да бъде, когато Любовта да се изгуби. Къде може да отиде? Казано е, че Любовта е вечна и неизменна. Ако човек сам се оттегли от нея – това е друг въпрос, но Любовта е постоянна, тя не се мени, нито се губи. Любовта не може да напусне човека, но човек, поради своето непослушание, поради неразбиране на законите Ă, може да се отдалечи от нея и да отиде в широкия свят; след дълго лутане из света пак ще се върне при Любовта, но вече с опитности – той знае,че Божиите пътища са съвършени и всяко отклонение от тях води към погибел.
Един от въпросите, които занимават всички хора, е въпросът за единството на съзнанието. Където има единство на съзнанието, там съществува органична, неразривна връзка. Днес хората се сближават и разделят лесно поради това, че връзката между тях е механична. Ще кажете, че връзката между братята и сестрите е кръвна и като такава, тя е здрава, непреривна. Какво виждаме обаче в света – братя и сестри не искат да се видят, карат се, разделят се. Каква връзка е тази, която може да доведе до такива резултати?
За да образува здрави връзки с хората, преди всичко човек трябва да бъде свързан с Бога; щом е свързан с Бога, и Любовта Му ще потече в него. – „Дали наистина Бог ме обича?“ Щом Слънцето те огрява, и Божията Любов е с теб. Невъзможно е да имаш връзка с Първата Причина на нещата, без да имаш Нейната Любов. При това положение когото срещнеш, ще те спре, ще разговаря с теб като истински брат и ще бъде готов да те последва: ако си учител или професор някъде, той ще тръгне след теб, за да чуе как преподаваш; ако остане доволен, ще разбере, че за да постигне нещо, трябва да се упражнява. Певецът, музикантът, поетът, художникът трябва да работят най-малко по три-четири часа на ден в своята област, за да придобият техника, чистота, сръчност в изкуството си. Ако са нужни упражнения в науката и в изкуствата, колко повече те са необходими за изучаване на изкуството да живее човек и да люби. Велика наука е животът. Велика наука е Любовта.
Мнозина се занимават с окултни науки, но не всички успяват – защо? Те бързат много, искат по външен, по механичен начин да придобият всичко; това е невъзможно. Някой прочел нещо по алхимия и веднага иска да превръща неблагородните метали в благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвън, трябва да го е придобил в себе си; преди да борави с външни методи, трябва да е придобил Любовта, т.е. онзи философски камък, който превръща неблагородното в благородно. Всички хора правят опити, но те не винаги са сполучливи – всички домакини готвят, но яденето им не е еднакво вкусно. Вътрешна алхимия е нужна на човека; тя разполага с методи и правила, които не са писани в никоя книга – те са писани в самия човек, както и във Великата природа. Само който знае този език, той може да чете и да се ползва от тях.
Като ученици, вие трябва да изучавате Природата и да правите това, което тя прави. Великите хора са станали велики, защото са прилагали законите на Природата. Вървите ли по човешките закони, преждевременно ще остареете. Старият се отличава по своите установени възгледи; той има толкова стари, установени възгледи, че трябва да ги кърти с длето. Старите възгледи правят човека стар, а не годините.
Не е въпрос да къртите възгледите на човека – те трябва да се стопят естествено. Когато Слънцето изгрява, старите възгледи се стопяват като лед; когато детското в човека вземе надмощие, старото ще си замине. В пътя на човешкото развитие стават ред вътрешни процеси, които самият човек не забелязва; тези процеси са тайни, скрити от окото на външните хора. Така и скулпторът работи своите статуи – докато вае статуята си, той я закрива с платно; по цели часове чука, кърти, но никой не вижда какво прави. Когато завърши статуята, вдига платното и показва работата си на всички, които се интересуват от нея.
Следователно, видите ли, че някой се е скрил зад платното и работи, не вдигайте платното да гледате какво прави. Никой няма право да се меси в работата на своите ближни. Иска ли да има успех в работата си, човек трябва да се огради, никой да не го смущава; докато работи, трябва да бъде на затворено.
– Какво работиш?
– Това е моя работа.
– Кога ще завършиш картината си?
– Това е моя работа.
– Не работиш както трябва.
– Това е моя работа.
– Как ще познаем, че си завършил работата си?
– Когато вдигна платното.
Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато я завършат, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване – ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат за грешници, ту се мислят за праведни, но един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота – като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата!“. Дали го хвалят, или го корят, този глас казва: „Гледай си работата!“.
Сега, като говоря върху гласа на Божественото в човека, това не значи, че трябва да се намирате под някакъв страх. И като ви говори Божественото, вие пак живеете както разбирате. Бръмбарът живее като бръмбар, рибата – като риба, птицата – като птица, млекопитаещото – като млекопитаещо, човекът – като човек. След време всяко живо същество ще мине в по-висок живот по естествен начин, а не чрез насилие. И човек ще мине в по-висока от тази фаза на живот, в която се намира днес.
Когато е на мястото си, всяко живо същество представлява някаква сила. Лесно е да кажете, че бръмбарът е нищожно, дребно същество, но той може да върне престъпника от пътя му и да го предпази от известно зло. Ако един човек отива да убие някого, много бръмбари могат да го нападнат и да го върнат от пътя на престъплението; той ще хвърли пушката и ще бяга у дома си да се скрие. Милиони бръмбари могат да обсадят цял град.
Следователно, когато се съединява с подобния си, слабият увеличава силата си; това, което единицата не може да направи, колективът ще го направи. Който не може да използва малката сила в Природата, той не може да използва и голямата. Ако човек не може да се справи с малката мъчнотия, как ще се справи с голямата? Ако не може да изправи малката погрешка, как ще изправи голямата? Ако не може да се справи с малката скръб, как ще се справи с голямата? Всяка мъчнотия, всяка погрешка, всяка скръб съдържат в себе си известни блага, известни богатства, които трябва да се използват. Това не значи, че човек трябва съзнателно да ги търси, но като дойдат, той трябва да бъде разумен, съзнателно да ги използва.
И тъй, работете върху себе си, за да придобиете онази Любов, която разширява съзнанието, която дава подтик и импулс на човека да работи, да върви напред. Каквото и да правите, имайте предвид тази Любов. В каква форма ще се яви – не е важно; формата се мени, но съдържанието остава вечно и неизменно. Именно тази Любов помага на човека при всички случаи в неговия живот. Тя е извор, който постоянно тече; мине ли пътник край този извор, той непременно ще спре да си налее вода. Изворът дава на всички, и то преизобилно.
В Любовта, т.е. в Живота на извора, няма никакво лицеприятие. Тя дава на всички според нуждите и според възможностите им да възприемат и обработват приетото. Едно се иска от човека – да приема и прилага. Ако приема, без да прилага, той се натъква на голяма опасност – в него се образуват наслоявания, които причиняват ред болезнения състояния. Каквото възприеме, човек трябва да го обработи и приложи.
Прилагайте Любовта в живота си, за да укрепнете и придобиете повече Вяра.
Тайна молитва.
Божията Любов да бъде с вас!
18. лекция от ООК 9 (томчето „Естествен ред на нещата“) , 25 декември 1929 г., София, Изгрев
