Името Финдхорн стана символ на новата духовна вълна във втората половина на 20 в.
Селцето Финдхорн се намира в Северна Шотландия и доби световна известност след като в близост до него, на 3-4 км. беше създадена духовната общност Финдхорн, или първото планетарно селище в което хората започнаха да работят в сътрудничество с ангелските йерархии и природните царства.
Началото е сложено през 1962 г. когато Айлиин и Питър Кадди заедно с тяхната приятелка Дороти Маклиън се заселват с каравана си в залива на Финдхорн. И тримата са минали през сериозна духовна подготовка, всеки от тримата е извървял труден път на духовно обучение и самодисциплина в предшестващите години. Благодарение на духовните си практики Айлиин е в постоянна връзка със своето духовно ръководство, което тя нарича „малкия тих вътрешен глас”, а Дороти разбира, че може да прави контакт с Интелигентните същества, които се грижат за растителното царство. Тези контакти водят до практически резултат – близо до полярния кръг, върху песъчливата почва на каменистия залив те правят градина, в която се отглеждат най-големите зленчуци в областта, а постепенно започват да виреят и тропически растения. През 70те години на 20 век общността нараства от 20 до около 150 души. Към това първо по рода си планетарно селище започват да се стичат посетители и гости от всички краища на света. (за повече информация виж. сп. „Житно зърно”, бр 1-2/ 2002 г.).
В България феноменът Финдхорн беше популяризиран от Минка Петрова, която разказваше, че когато видяла оригиналната книга на английски у сестра Весела Несторова и я пипнала, разбрала, че трябва да я преведе. Минка беше направила Финдхорн кауза на живота си. Тя беше посетила два или три пъти общността, и като че ли светлата й душа ме придружаваше в пътуването ми там. Самата аз години наред живях с книгите, филмите за Финдхорн, със списанието им „Една земя”.
Сега, съвсем неочаквано за мен, Хари Салман беше уредил нашето посещение във Финдхорн и възможността да представя Паневритмията в централната зала на общността на 17 август.
Денят беше необичайно топъл и слънчев, най-слънчевият ден изобщо в цялото ни десетдневно пътуване из Северна Шотландия. Нашата домакиня Хариет, около 70 годишна красива жена, е била сред първите заселници. От нея разбрахме, че всичко тук е съвсем неформално. „Не знам колко хора ще дойдат довечера” – каза тя – „може да са двама, а може и да са петдесет.” Дойдоха 17 души, между които и Ана, дългогодишната преподавателка по „свещени танци” в общността. Имах възможност да поговоря с нея предварително и се оказа, че преди около 15 години някой вече е показвал Паневритмия във Финдхорн, че самата Ана много я е харесала и е включила първите 10 упражнения наред с Тай чи и свещените танци в своята програма. След това обаче импулсът е заглъхнал. На сбогуване Ана ме прегърна и каза, че се радва отново да си припомни паневритмията.
Всичко във Финдхорн започва с групова хармонизация, при която участниците застават в кръг, понякога се хващат за ръце и се настройват за предстоящата работа. Залата в която се проведе заниманието е просторна и красива. Наредихме се в кръг и изпяхме „Аум” за настройване. Записът на музиката на Паневритмията звучеше от самото начало, когато започнах да разказвам за създаването й. Изиграхме първите 12 упражнения, трите централни и някои от валсовите упражнения, между които Радостта на земята и Запознаване. Те винаги раздвижват участниците, но такава спонтанна лекота и радост, както тук рядко съм усещала преди.
Уговорихме се за следващата сутрин, в 7 ч. да изиграем части от паневритмията. В центъра на общността има зелена поляна. „Ами ако вали?” – попита някой. „Няма да вали” – бях сигурна.
Предишният следобед бях посетила полянката с каравана, от където е започнало всичко и имах възможност сама да се убедя колко силно присъствие на природни същества има на това място. Птичките спокойно се разхождаха по каменните скамейки без да се плашат от нас, един едър кос се окъпа съвсем пред очите ни в локвичката вода пред чешмата, пеперудите не хвръкваха когато ги наближавахме, а растенията сияят с такива ярки етерни цветове, че ти пълнят очите. Финдхорн си е място за Паневритмия.
Наистина, утрото беше красиво и свежо. Отново започнахме с настройване, обърнати към центъра. Танцувахме дванадесет души.
Когато изиграхме упражненията, на повечето не ни се тръгваше. Разпитваха ме за Рила, една млада жена попита дали става въпрос за същата духовна общност, за същия празник, които беше видяла вече на филма на Майкъл Пейлин. Беше много впечатлена. Секретарката на общността Хана, която ми беше оказала пълно съдействие във всичко, трябваше да тръгва, за да подготви обичайната сутрешна медитация на общността в осем.
Имах изненадваща среща със стари приятели. Още вечерта една мила жена се приближи до мен и развълнувано сподели, че е играла Паневритмия в България на Рила, когато е била заедно с мъжа си. В началото не можах да разпозная Имоджин Мастърс чак когато спомена името на мъжа си Еръл Уейнър радостно възкликнах. На другата сутрин дойде и самият Еръл. Мнозина ще си спомнят за неговите лекции и семинари по астрология, по време на посещенията му през 1991 – 93 г., както и за мрежата „Изтокът среща Запада”, създадена от него. Той беше може би първият пратеник на съвременната западна духовност, който запали десетки хора да търсят духовното, да медитират, да създават духовни групи. Въпреки че първоначалният ентусиазъм беше последван от много неразбории, Еръл говореше за България с голяма любов и не без чувство за хумор.
Посещението ни беше много кратко. Оставихме дискове, книги – и, надявам се – спомена за една хубава Паневритмия. Навсякъде в света Духът работи и създава центрове от светлина, обединени в една незрима мрежа, в която се разгръщат идеите на Новата култура.
Автор: д-р Светла Балтова
