Новото събиране
Общ Окултен клас , София, 7 Септември 1932г., (Сряда) 5:00ч.
Аудио беседа в SoundCloud 🎧
Слушай в Youtube 🎧
Беседата е част от книгата Божественото огледало.
Може да поръчате книгата от нашата онлайн книжарница📖
Добрата молитва
Четоха се темите: „Ползата от човешките въздишки“.
Който е въздишал, той вече знае какво нещо е въздишка. Кое е качеството на въздишката? Във въздишката има едно съжаление. Въздиша някой, понеже е изгубил нещо. Колко вида въздишки има? Без да знаете научно, вие въздишате по три начина. Въздишката е едно спасително средство. Врящите български тенджери, и те въздишат. Въздишката приготовлява човека за eдна по-дълбока мисъл. Много време като въздиша човек, той се приготовлява за една нова, възвишена мисъл.
Сега ще ви прочета само няколко стиха от деветнадесета глава на Йоана (от седемнадесети до двадесет и втори стих).
„Бог е Любов“
В съвременния живот човек трябва да търси връзката на нещата. Например мнозина от вас, които са учили, каква връзка можете да турите между аритметиката, геометрията, химията, физиката. Казвате: човек трябва да знае. Какво човек трябва да знае? После, някой път вие сте недоволни от онова, което знаете – че малко знаете. Често в съвременната наука изучавате предмети и научавате толкоз, колкото един, който чете роман. Започнеш да четеш този роман и мислиш, че е нещо много важно. И като свършиш романа, виждаш, че то било много проста работа: двама души, които се запознали, се опознали, и двама души, които не страдали, пострадват. Някой път единият припада, някой път другият припада. Някой път единият умира, някой път другият умира, а някой път и двамата умират. Някой път и двамата остават живи.
Любовта не е нещо, което вие можете да хванете. Вие можете да предполагате, че някой си човек има любов. Можете да имате едно криво тълкуване. Ще се намерите в положението на онзи свещеник, който проповядвал. Гледал, че като проповядвал, на едного му текат сълзи. И той си казва: „Моята беседа е толкоз хубава, че трогва сърцата на хората.“ И иска да знае свещеникът кой пасаж от неговата беседа заинтересувал онзи. А този човек бил овчар. Той много рядко отивал в църква. Когато свещеникът го попитал кое е онова, което трогна неговото сърце, той казал: „Дядо попе, аз съм стар овчар. Имах голям пръч. Той умря. И като погледнах твоята брада, видях, че тя много прилича на неговата, и ми стана много мъчно.“ Един овчар прави паралел между брадата на пръча и брадата на свещеника. Това са анекдоти – няма връзка между брадата на пръча и брадата на свещеника. Та казвам, често ония, които изучавате окултните науки, правите такива връзки. Сега, разбира се, дали това е вярно, или не, не се знае. Как мислите? Колко на сто е вярно, че такъв някой си българин плакал и че попът така много се заинтересувал от това.
И после, във вашите съждения трябва да бъдете справедливи и да знаете как да разсъждавате. Не трябва да бъдете като онзи гръцкия владика. В едно село един свещеник не знаел да чете. Но бил пак свещеник. И най-после, хората се оплакали на владиката, че не знае да чете и да им прати някой свещеник, който да може да ги учи. Отива сам владиката да прави ревизия. Влиза владиката, свещеникът извадил Евангелието и казал, но не на български, а на турски: „Владико, хиляда овци имам, петстотин за тебе и петстотин за мене.“ И подкупва владиката. Последният казва: „Какво лошо намирате в този свещеник? Като този свещеник няма. Отлично знае да чете.“ Вие можете да се посмеете, но често вие правите същата погрешка – в себе си така се подкупвате. Този владика, това са човешките разсъждения. Вие казвате: „Този човек ще се поправи.“ Как ще се поправи човек? Мислите ли, че всеки човек, който дяла с чука си някой камък, ще направи нещо, ще извае нещо – една статуя? Някой път вие, млади и стари, скърбите и не знаете защо. Пишете сега „Защо скърби човек“. Какво се добива от скръбта? Не може ли без скърби? Може. Само умният може без скърби. Глупавият човек, когато минава от това положение, в което се намира, в друго, той ще скърби. Човек със своята мисъл може да разреши нещата, но той трябва да разбира законите на тая мисъл. Една мисъл трябва да бъде правилна. Тая мисъл ти ще я туриш да действа и ще я оставиш, няма да я спъваш. От своята мисъл ти няма да изискваш повече от това, което тя ще направи. Например вие можете да направите един опит. Можеш да станеш сутринта и да кажеш: „Искам да бъда добър.“ Само това. Един ден, два дена, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, можеш да го кажеш сто деня. И в тебе дойде желание да не ти се иска вече да казваш: „Искам да бъда добър.“ Спри там и остави тая мисъл да действа в тебе. И всички неприятности започват оттам, че вие желаете някой път някои неща и ги казвате на вашето съзнание, а пък някой път ги изваждате и ги покажете. Например на някой свой приятел му казваш отдалеч, а пък на друг, отиваш и му казваш на ухото. Оная мисъл, която е казана нависоко, има един резултат, а пък тая мисъл, която е казана ниско, има друг резултат. Например имаш една мисъл в себе си, казваш си: няма да я бъде тая работа. Първи ден така, втори ден, трети ден и работата се спъва. Откъде си извадил това заключение, че тая работа няма да я бъде? Ти си прав в това отношение, понеже начинът, методът е крив и няма да излезе.
Например имаме една система: „М“ – на български коя е тая буква? „Р“ на български е Р, а пък на латински, тая буква е българското П. Като пишеш на един език, трябва да знаеш. Духовният свят си има свой език. Езикът борави с определени величини. Вие често запитвате себе си защо Господ е направил света такъв, а не другояче. Един крив въпрос. Това не е ваша работа, защо Господ е направил света. Можете да питате защо един художник така е нарисувал картината. Вие не сте били там и не знаете условията, при които той е рисувал. Вие казвате, че картината някъде била направена по-вярна, отколкото трябва. А то картината не е никак вярна. Верни са чертите на картината, но цветът, изражението не е вярно. Защото този художник, който е рисувал, в дадения случай е рисувал само един момент. В същия момент, когато художникът е рисувал, неговото лице е било така. Има предмети, чиито цветове се изменят малко, а пък на човешкото лице измененията са големи. Сега вие не забелязвате тия изменения. Има лица двойни. Ако изследвате психологически, има хорски лица, които носят миналото. Ти ще ги видиш някой път натъжени, недоволни. И току изведнъж дойде нещо весело у тях и те стават весели. Но това е полировка. Вие се лъжете. Той, като те види, измени се лицето му. Не се е изменило, но иде второто лице. Често ми разправят нещо подобно. В софийската гимназия един клас, който бил немирен, бил съставен от млади момичета шестнай-сет-седемнайсетгодишни. Казал им веднъж директорът, че ще дойде министърът на просветата да направи една обиколка, да ревизира. Той им казал: „Хубаво се дръжте сега.“ Министърът се разговарял с една млада ученичка. Директорът, когато бил обърнат с лице към министъра, бил много любезен, но когато се обръщал гърбом към министъра, се обръщал строго към ученичките и им се заканвал с пръст. Питам: какво възпитание има тук? Три положения има тук. Министърът гледа, че всичко върви наред. Директорът вижда, че някой шуми, и че ще направят нещо и ще го компрометират. Нему не е за принципа, но в дадения случай да се покаже, че всичко е в изправно положение. Всички хора искат да се покажат пред Бога по същия начин. Пред Бога той е сериозен, изключвания има там. А пък като Го няма Господ, прави всичко. Обикновените хора са без правила, те не знаят как да живеят. Та казвам, тия неща са остатък от миналото, не са нещо дълбоко. Например ти седиш, искаш да вземеш известна поза. Например вземете всички ония, които ходят в църква. Те са неща естествени. Защото всяка една мисъл си има свой път, по който ще се изяви. Като дойде една добра мисъл на милосърдие в човека, веднага ще се измени неговото лице. Но това лице ще мине през три положения. За някого казват, че е милосърд. Има някой, който най-първо ще помисли, после ще почувства и после ще направи. Никога една добродетел не може да се прояви в човека, както природата изисква, ако той не помисли, не почувства и не направи. Някой казва: „Аз имам добра мисъл.“ Тази мисъл трябва да се почувства и да се направи. Тогаз тя е валидна. Можеш да помислиш да го направиш, но казваш: сега не му е времето. Казваш: „Мисля за доброто за човечеството“ и пр. Тия мисли са валидни, които ще помислиш, ще почувстваш и ще ги направиш. В живота малките постъпки са, които дават тон на човешкия характер. Сега вие може да кажете, че не сте добри. Доброто в света не ти го създаваш. Има неща, които не се създават. Любовта не я създаваш ти. Любовта минава през теб като транзит със своята сила, през твоята душа. Като мине транзит, ти я усетиш и като си замине тая сила, казваш: „Отиде си любовта.“ Тя е минала през теб. Казваш често: „Изгубих си любовта.“ Де си я изгубил? Къде може да се изгуби любовта? Ти обичаш някого и той мине транзит. И после, като замине, теб ти е мъчно. То е едно състояние, неразбиране на законите. Вие трябва да разберете: има една любов, която нито идва, нито си отива. Има една любов, която си отива. И ако ти разбираш законите на тази любов, която не си отива и не идва, ти си щастлив. А ако не разбираш законите, ти си нещастен. Ти трябва да знаеш тая любов, която нито идва, нито си отива. Ако я разбираш, ще бъдеш щастлив, ако не я разбираш, ще бъдеш нещастен.
Та казвам сега: трябва да знаете как да превърнете. Имате една буква. Ако не знаеш ти да превърнеш една буква, тогаз де ще седи знанието ти? Нали изучавате числата? Изучавате събирането. Христос изучи действителното събиране, не така, както в съвременната математика: +. Христос изучи човешкото събиране. Събирането има приятност и неприятност. Например ти отиваш и събираш овцете на някой човек, жена му вземаш или децата му и можеш да ги заробиш. Това му причинява голямо страдание. Някой човек страда. Защо? Защото са го събрали съвсем. Събиране има. Та от миналото вие не можете да се справите със събирането. Не туриха Христа като едно семе, да поникне и да даде плод, но Го туриха на едно сухо дърво. И трябваше 2000 години да се мъчи Христос това дърво да го оживи, да излезе нещо от него. Сега в училище много добре събирате, нали така? Но в живота се съберат двама души, двама търговци, или съберат се мъж и жена и си турят титли, които не им допадат. Единият минава за мъж, а другият минава за жена. Казва: „Аз съм мъж.“ Тоест мога да заповядвам. Тя е жена, тя трябва да готви. Това не е жена. Думата „мъж“ произлиза от санскритската дума „манас“ – човек, който мисли право, чувства право и постъпва право. А пък той мисли, че като каже нещо, всичко това да стане. Най-първо мислиш да кажеш да станат нещата. Тогаз ще постъпите като онзи американски ефрейтор. Той заповядвал на пет-шест души. Това било във времето на един от американските председатели. Ефрейторът накарал шест-седем войници да носят една голяма греда и не могли да я повдигнат – едвам я повдигнали. Минава този председател, той същевременно бил и генерал, и казал на ефрейтора: „Защо не вземеш участие?“ Онзи казал: „Аз съм ефрейтор.“ Този американски председател, генерал, турил рамото си под гредата, издигнал я и я занесъл. Той изважда картичката си и я показва на ефрейтора, за да види последният, че той е генерал, и му казва: „Значи един генерал може да си тури рамото и да носи, а един ефрейтор не може.“ Значи всичката опасност е, че хората са ефрейтори. Някой казва: „Аз не мога да направя това, не мога да туря рамото си.“ И после считате, че ако направите нещо, това е унижение. Питам, когато един баща носи детето си, унижава ли се? Кой е по-силен? Някой казва: той не е за търпение, аз не мога да го търпя. Кой е по-силен? Който търпи или който не търпи? Сега ние можем да разсъждаваме по въпроса, кой е по-силен. Но в духовния свят има нещо: когато човек търпи, той е господар. Ти за да се опиташ дали си господар, ще видиш дали можеш да търпиш. И Господ, Който е направил света, опитва Себе Си, дали е Той господар. Казват, че Той е дълготърпелив. Бог наблюдава хората, всички техни погрешки и веднага изважда правила, как да поправи техните погрешки. Той търпи. Той е господар. А пък Той, като се разсърди, може да унищожи нещата, но така нищо не се научава. Сега Господ търпи, а пък ти не търпиш. И по някой път Господ да ви изправи, знаете ли как изправя Господ? Той има менгеме. Като те тури в менгемето, ще се изправиш и оттатък ще минеш. Смъртта не е ли едно менгеме? И всичките страдания се случват, за да се оправи човек. Вие сега носите идеята, че не трябва да страдате. Не трябва да страдате, но не трябва да правите погрешки. И после, при тия противоречия, които съществуват в света, по някой път добрите хора са отговорни, понеже доброто, което те имат, не са го турили на работа. Ти седиш и гледаш, че някой бие някого, нали тъй. Ти си слаб и нищо не можеш да направиш. Прати своята мисъл, да видиш дали можеш със своята мисъл да му внушиш да не го бие. Ако не туриш в действие това, ти си отговорен. При всяко едно действие ти трябва да покажеш какво можеш да направиш. И тогаз не правете оная погрешка, която направил един индийски адепт, един от големите адепти. Той вижда, че една вдовица индуска си оставила детето в люлката и вижда, че идва една кобра при детето. Той знаел, че тя, като дойде при детето, ще го ухапе и детето ще умре. Той казал: „Бог е направил и кобрата, и детето. Той да се разправя сега.“ И гледал преспокойно. Кобрата се качва, клъвнала това дете и си заминала. Но като отива адептът в другия свят, вика го Буда и му казва: „Защо ти не помогна на онова дете да не го ухапе кобрата?“ Адептът казал: „Не е моя работа.“ „Ти мислиш, че ако беше натупал и убил кобрата, нямаше да вършиш волята Божия и ако я оставиш – вършиш волята Божия. Ами ако спасеше това дете и ако това е волята Божия, ти защо не изпълни тая воля Божия?“ Ти казваш: „Не е моя работа.“ Спри се. Във всяко нещо – в доброто и в злото – имаш работа. Не е важен начинът, по който трябва да действаш. Добрите хора често със своята пасивност седят и казват: „Не е моя работа, не е за мен.“ Ти казваш: „Как ще му кажа?“ Той от дума не взема. Да, много хора има, които от дума не вземат, но има начин. На онзи, който не взема от дума, мислено ще му кажеш: „Бъди добър. Ти можеш да бъдеш добър.“ Веднъж, дваж, три пъти, четири пъти, пет пъти, десет пъти, сто пъти. И когато вече в тебе това желание престане, тогаз гледайте за последствията. И от какво произлизат противоречията в света? Противоречията произлизат от това, че вие мислите, че външните условия са, които дават щастие. Това е донякъде вярно, но щастието не седи във външните условия. Щастието зависи от вътрешното разбиране, което можеш да имаш. Например често имате такива навици: видите някого, че е направил погрешка, но не отивате нему да му кажете погрешката, но намерите някого и му кажете: „Представи си онзи какво направил.“ Това го кажете после на второ място, на трето, четвърто място. Казвате: представи си. Разпространите това. Не че е лошо това, но това не е начинът за изправяне. Като разправиш на другите хора и те като започнат да го говорят, това ще дойде до ушите на онзи, който е направил погрешката. И онзи, който е направил погрешката, ще каже: „Отде знаят това? Кой го разпространи?“ Защото само той го видя. И разгневи се той, и ти казва: „Ти, като ме видя, защо не дойде да ми кажеш, а пък казваш на другите?“ Хората не знаят, че аз съм направил тая погрешка. На Изгрева една от големите погрешки е шепотничеството. Иди кажи на човека: „Това, което правиш, не е за твое добро.“ Не е лошо, че се говори. Вие ще кажете сега, че сте окултни ученици, които разбирате. Добре. Един окултен ученик в каквото и общество да влезе, той трябва да направи една промяна. Без да каже нищо, той трябва да направи една промяна. Някой казва: „Господ да направи чрез мене това.“ Че когато имаш в себе си ония хубавите подбуждения, не е ли Господ, Който ти говори? Та казвам сега: трябва едно превръщане. Ако не знаеш как да превърнеш буквата „Р“, къде е твоето знание? Буквата „Р“ – това е чук. Как ще превърнеш това „Р“? Ще го отвориш. (Учителят сви ръката си във вид на юмрук и след това я разтвори.) Когато искаш да му покажеш, че си силен, ще го блъснеш. (Учителят показва юмрука.) А пък другояче ще го милваш. И ако ти го блъснеш с чука, какво ще добиеш? Аз разбирам, че точилото и ножът като се търкат, точилото ще направи ножа остър, но същевременно и точилото, и ножът се изтриват. Неща, които постоянно се търкат, се изтриват. Не играй ролята нито на точилото, нито на ножа. Нека в света правят така, то е друг въпрос. Казваш: „Трябва да се изтрие.“ Не изтривай. Има по-добър начин от това изтриване. Да кажем, че имаш прах. Изтриете го и след няколко деня пак ще имате прах. Сега всичките тия неща трябва да ги внесете във вътрешния живот, в новия живот. Тия неща не са произволни. То е едно предметно учение. Тия езици, всички букви означават нещо. После шапката, която носиш, значката, която носиш, от всичко това трябва да вадите поука. Например носиш една значка. Защо я носиш? Носите един кръст. Да научиш свойството на кръста. Да събере хората.
Та казвам, добрият живот зависи от това правилното разбиране и поставяне всяко нещо на мястото му. Че ти, който живееш в Бога, всеки ден вдигаш шум и не можеш да живееш с някого. Обърни се към Бога и кажи: „Господи, обърни всичко на добро, покажи ми как да живея с този човек.“ И смешни са хората някой път. Заключенията, които хората имат, приличат на съжденията на онзи българин, който дошъл при жена си и казал: „Жено, видях сто мечки.“ „Ха, сто мечки. Де ще се съберат сто мечки?“ „Не зная, но седемдесет имаше.“ „Много са седемдесет.“ И той ги смалява: „Мисля, че в гората нещо пошумоля и аз избягах.“ Вие увеличавате вашите погрешки и вашите добродетели на сто мечки. Тая приказка минава във втора фаза: качил се един българин да бере круши. Това било лятно време – имало месечина. Идва една мечка. И тя се качва горе. Той като пошумолял, мечката паднала долу и се убила. Той я одира, отива при жена си и казва: „Юнак съм аз, убих една мечка.“ Жена му искала да го опита. Тя знаела, че той е страхлив. Тя взема една кошница и я връзва с въже. Започва да тегли и казва на мъжа си: „Стани, че всички братя и сестри на мечката са дошли. И те казват: на какво основание си я убил.“ Той казал: „Кажи им, че не я убих. Тя падна сама.“ Всеки един анекдот трябва да го преведете. Не туряй нещо, което не е вярно.
Трябва да знаете да трансформирате нещата във вашия живот. Дойде една малка мъчнотия, справете с нея правилно. Дойде някой път и искате да кажете нещо. На езика ти е. Помислете кое ще бъде по-добре, да го кажете ли, или да не го кажете. Разумно ли е следното: седиш на някоя трапеза и почнеш да разправяш нещо. Някой човек яде и ти почнеш да разправяш, че те е боляло стомах, че ти е било лошо, че ти се е повдигало. Не. Ти ще развалиш яденето на човека. Не му разправяй тия работи. Мълчи за тия работи. Идеш в някой дом. Карат се хората там, не живеят добре. Ти за да ги утешиш, казваш: „То е цвете твоята жена, но аз имам една жена, хе.“ Това са стари методи. Кажи му: „Твоята жена е ангел, само че ти не разбираш този ангел. Не я разбираш.“ И следователно вие всички сте ангели, които не се разбирате. И на вас ви трябва само едно разбиране: да не премесвате знаците, защото какъвто знак туриш, такова и правиш. Вие искате да бъдете добри някъде, като отидете. Имате интерес. Стремете се да правите добро заради Божествения свят. След това го правете за ангелския свят. И след това го направете за човешкия свят, за света на светиите. Да мислиш добре, това значи: като мислиш добре, мисли за Божествения свят. Казваш: „Не мога да си го представя.“ Няма какво да си го представяш. Много работи, след като ги направите, ще можете да си ги представите. Ти казваш: „Не мога да следвам това, което не разбирам.“ Че как ще го разбереш? Искаш да знаеш сладчината на една бучка захар. Ако я държиш в ръката си, не ще можеш. Казваш: „Искам да го пипна.“ С пипане тая работа не става. Трябва твоят език да го лизне. Та най-първо изправете отношенията, които съществуват във вашия ум, във вашите мисли, отношенията, които съществуват между вашите мисли. Не нарушавайте тия отношения. Отношенията, които съществуват между вашите чувства, не ги нарушавайте. И отношенията, които съществуват между вашите постъпки, не ги нарушавайте. Вие какво мислите за една мисъл? Как си представяте мисълта? Един ден ще дойде да познаете това: всяка мисъл е жива, тя е едно същество. Всяка мисъл е едно същество. Или най-малко формата на едно разумно същество. Едно чувство е едно разумно същество. Или най-малко то е формата на това същество. Най-първо започнете с това: считайте, че вашите мисли са живи. Има мисли, които са живи. И когато казвам, че трябва да оперирате с вашата мисъл, то е онзи разумен свят, с който сте заобиколени, и който ви се представя най-първо като мислов свят. Като мислиш за него, то всички тия същества вземат участие в твоя живот. Ако ти не мислиш за Бога, ти не можеш да успееш в живота си. Мисълта е начин, по който можете да се свържете. Любовта е пак начин, по който можете да се свържете. И постъпките на физическото поле, то е един резултат, начин, по който можете да бъдете благоугодни на Бога. Ако ти не мислиш добре, ако не чувстваш добре и ако не направиш едно добро на физическото поле, и да си доволен от нея, ти не можеш да бъдеш благоугоден на Бога. Ти имаш един приятел. Този ден ти ще го видиш. Ти не си разбрал кой е твоят приятел. Понеже Бог е във всичко, навсякъде – ти имаш един приятел, който не е добър
-Бог е там. Ти имаш една жена, с която не се спогаждаш
-Бог е там. Защо не можеш да се спогаждаш? Защото тя не те обича. Тя те обича, но ти не разбираш любовта. Този човек е дошъл и говори нещо лошо за тебе. Че той ти е казал най-хубавото нещо. Ще правиш превод. Лошият говор е най-хубавият говор. Някой казва: „Ти не си даровит, неспособен си.“ Неспособен – изтълкувай го така: „Ти си неспособен да направиш зло.“ Че така де. После, не си даровит да злословиш хората, не си талантлив в това. Превеждайте. Вие вземате в обратния смисъл. Тогаз се раждат всички противоречия. Та за да станете силни в себе си, като дойдат най-големите нещастия, помисли, почувствай и кажи: „В Бога аз живея.“ Бог е, Който действа сега. Тъй е благоволил Той. И помисли за него веднага. Сега седиш, изпъдиш Господа вън. Защото винаги хората правят лошите работи, когато Господ Го няма. Кога Адам направи прегрешение? Когато Го нямаше Господ в рая. А пък като дойде Господ в рая и повика Адама, Адам се скри. Когато вие почвате да се страхувате вече в живота, Господ е дошъл. Та тогаз Той ви вика, вие се скривате, за да не излезе тая работа. Нека да излезе. И ще излезе. Нищо не може да попречи. Блажени са ония, на които Бог не вменява греховете. Като те погледне някой път, не ти вменява за погрешките ти. А пък някой път ти казва: „Адаме. Какво направи Адаме?“ Изяде една малка ябълка, едно малко прегрешение, задето са яли от плода. Сега, философски другояче седи въпросът. Причината там е много малка, но последствията са големи. И Той казва на Адама: „Знаеш ли от твоята постъпка какво ще дойде в твоя живот?“ Та сега малките работи какво могат да причинят.
Мислете хубаво. Почнете да мислите. Вие сега се безпокоите как ще се изправи вашият физически живот. Някого го боли рамото и казва: „Нямаш ли някакъв цяр?“ Има. Пълна вяра. Онзи казва: „Пълна вяра имам.“ Никаква вяра нямаш. Ако имаше пълна вяра, нямаше да имаш болката. Някой казва: „Боли ме глава.“ Малко яж. И сега ям малко, но пак ме боли. Главоболието иде от стомаха. Главоболието има отношение към физическия свят. А пък ако те боли стомахът, това произтича от несъобразност между твоя живот и живота на ангелите. И оттам иде противоречието – коремоболието. Щом дойде противоречие, кажи си: „Изправи живота си.“ Щом те боли глава, оправи работите с хората, със своите ближни и главоболието ще изчезне. Оправи твоето отношение към ангелите и тогаз ще изчезне коремоболието. Това е новият начин. Вие сега ще кажете на другите: „Знаете ли от какво произтича главоболието?“ Тези работи не ги разправяй. Но направете опит, за да видите, че е така. И тогаз ще имате светли мисли, светли чувства и светли постъпки. Няма човек да се хвали с това. След като направиш този опит, благодари на Бога, че си могъл да свършиш малко нещо.
Та първото нещо сега: приложете това. Боли те глава, нали тъй? Несправедлив си. Боли те крак. Не си добър. Ти ще викаш този или онзи лекар. Можеш да викаш, но за да ги боли ръката, хората са несправедливи. Крак ги боли. Не са добри. Боли те ръката – тоест в ангелския свят ти не работиш както трябва. Боли те крак – тоест във физическия свят, между светиите не живееш както трябва, не действаш както трябва. Ще викаш лекар да те лекува три месеца. Ако не се поправиш, този ревматизъм няма да се махне. Ако ти не поправиш отношенията си с хората, болката няма да се махне. Ти казваш: „Кажи нещо съществено.“ Какво съществено? Ето един цяр: оправи отношенията си с ангелите, които са разумни същества. Да няма никакво търкане. Никога не спори с ангел. Никога пред един ангел да не кажеш една лоша дума, да те чуе Господ.
Аз ви гледам: вие нямате страх. Някоя сестра се зачервила пред другата от възбуда, тя няма страх. Казва тя: „Ти крайно ме обиди.“ Може да си се обидила, но намерете новия начин, за да се изправят погрешките, защото утре ти ще направиш друга погрешка и пак ще дойдат резултатите. И всичките религиозни общества ще страдат от следното: те се избавиха от света, но загазиха в астралния, в ангелския свят – там имат докачение един от друг. Всички търсят уважение, почитание. Хубаво е, не е лошо. Че онзи човек, който не почита себе си, какво ще го почитат? Стани му идеал, дай му образец, та да има какво да почита. Или най-малкото ти стани носител на Божественото и този човек да види Бога в тебе. Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на Бога в него. Аз съм правил опити и никак няма изключение. Там, дето съм постъпвал така, всякога законът си работи. Но като отидеш при един човек, на когото искаш да му влияеш, трябва да имаш една права мисъл, да мислиш за негово добро. Трябва да имаш добро чувство, да искаш да му направиш добро. Да мислиш да му направиш нещо, от което той може да остане доволен. Така ще му повлияеш. Защото онзи, който няма да те изслуша, казва: този човек е дошъл да ме поправи. Но няма човек, който иска да се откаже от едно благо, което искаш да му направиш. Следователно бъдете чисти носители, изразители на Божественото, на реалното. Така правете и тогаз всички тия болести ще изчезнат. Всички болести се дължат на несъвместими мисли, несъвместими чувства, несъвместими постъпки.
И заведоха Христа да изучи събирането. Христос го изучи и какво каза? Има един хубав образ даден. Като заминаваше, Той каза: „Прости им, Господи. Те не знаят какво правят.“ Така оставете нещата. Колцина от вас има да направят това? Много мъчно е да се направи това.
Права мисъл, в която ти да чувстваш Божието присъствие.
Прави чувства, в които да чувстваш присъствието на ангелите.
Прави постъпки, в които да чувстваш присъствието на светиите на земята.
Само така човек може да бъде силен. И каквото поискате, ще ви бъде. Този Господ, за Когото ви говоря, така трябва да Го търсите. Така като правите, Той винаги ще ви слуша. Ако по друг начин Го търсите, нито глас, нито слушание.
Онзи, който върши волята Му, е благоугоден на Бога.
„Божията Любов носи пълния живот.“ (3 пъти)
6 ч. 25 мин.
37 лекция на Общия окултен клас 9 септември 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
