НА РИЛА
Анета Николова
Аз идвам при тебе –
смирено главата навела,
оставила долу света
да се вихри в страстите свои,
смирила желания в себе си
и гордост човешка помела,
пред теб коленича,
о Рила,
вдъхновителко моя!
Душата разтварям,
да литне по остри върхари,
с мъглите да вляза
в мистичната твоя обител,
в езерата ти ясни да се огледам,
съблякла от себе си
хорски илюзии,
плътски и земни излишества.
Очите се пълнят
с твоите красиви простори,
със слънце даряваш ме,
с вятъра милваш лицето ми,
о, Рила прекрасна,
сърцето ми тръпне отворено
към твоята хубост вълшебна,
небесното в тебе говори ми.
Аз идвам сега,
за кратко в дома ти, тъй свиден,
да докоснеш у мен
най-съкровените чувства,
и път да проправиш
към моето свято начало,
да пусне филизи в гръдта ми
Вселенската мъдрост на твойто изкуство.
И песни ще екнат
в гърдите ми,
пълни със радост,
о, Майчице Рила,
децата си днес приеми,
ръцете протягам
към слънчевото начало,
и в Бога се вричам –
Него да търся
в свещените ти глъбини!
