от Иоана Стратева
С Ина Дойнова сме в Москва за концерти и семинари. Любезна приятелка ни заведе в Третяковската галерия. Обикаляхме, гледахме, възхищавахме се… Поизморихме се и решихме да си тръгваме. Вървейки към изхода, рускинята посочи с ръка настрани и каза: „А пък тук са иконите.“ „Иконите ли? Искам да ги видя!“ ентусиазира се Ина. „А, не!.“ казах аз. „Вече сме изморени, друг път!“ “Не, не!“ Настоя Ина. „Искам да ги видя.“ Аз пък не исках! А сега де, приятелката ни се чуди на кого да угоди?! Заведе ни в едно уширение на коридора, където имаше пейки, каза ми да седна там и да ги чакам, а те щели „бързо“ да се върнат. Седнах, не бях очарована от момента! В това помещение имаше само една голяма икона, сложена високо на стената и удобни пейки покрай всички стени. Хич и не погледнах към иконата. Бях изморена, програмата ни беше интензивна, почти нямаше време да останеш сам със себе си. Седнах под иконата и въздъхнах. Пристигна група посетители с гид – млада, интелигентна жена, която веднага започна да говори и разказва какви ли не интересни истории и детайли за тази икона – всеизвестната Владимировска Света Богородица. Станах, застанах до лекторката, вдигнах глава и вперих поглед в картината. Слушам и гледам, гледам я в очите… Такива необикновени очи, като истински, живи, не като на другите икони. Гледам, гледам и изведнъж…! Изведнъж жената от иконата ме погледна, погледна ме лично, като жива, изпрати ми един лъч от очите си към моите и аз цялата притреперах, настръхнах, започнах да плача, да плача от дълбочината на душата си. Покъртителен плач, не разбирах защо, но като че ли пък… го разбирах. Дръпнах се настрана и продължих да хълцам. Групата се омете и аз останах сама да си доплаквам. Беше като буря, която ме връхлетя, една енергия от друг свят, която ме докосна до дълбините на душата ми, извади от там всичко скрито и подтиснато, изми го и ми го върна по-истинско и по-ценно. Като се успокоих, усетих, че се чувствам много щастлива, много щастлива от живота ,който имам – такъв ,какъвто е! Всеки е имал такива изключителни моменти в живота си, когато Необикновеното се докосва до Обикновеното и двете се сплитат в една красива плитка, която се казва Живот, която се казва Любов!
