За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава сам в Себе Си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален.
Истината, която е излязла от Безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила Безграничното.
Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото.
Казано е: “Глава на твоето Слово е истината.” А ние знаем, че всички движения изхождат от главата и се възвръщат пак към нея. Главата показва посоката. И когато кажем, че някой има глава, подразбираме, че той има посока и цел, към която се стреми. Само човек, който има Истината, знае посоката на своя Живот.
Във Вселената всичко се движи. Земята се движи около Слънцето, Слънцето се движи около друго слънце – движение в движение става. Но общата посока на всички тези движения се дава от Истината. Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел – Истината.
Човек трябва да познава пътя на своето движение във всяко отношение. И той не трябва по никой начин да спира това движение. В Истината не се допуска нито за миг никакво колебание. Всичко у нея е строго определено. Всяко колебание е съдбоносно, защото и най-слабото движение на отделния човек така е свързано с други движения, че и при най-малкото поколебаване може да го сполети катастрофа – става пресичане на пътищата във Вселената.
Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното.
“Истината ще ви направи свободни.”
Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Това е един велик подтик, но не в обикновения човек, а в човека, у когото съзнанието се е пробудило. Свободата е един велик подтик в човека, у когото се събужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека.
“Възлюбил си Истината в човека.”
Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода. Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се Духът на човека – най-възвишеното у него, не умът. Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във Вечната свобода.
Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия Живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно.
Истината е независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения.
Любовта всякога има стремеж към Истината. Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект, Любовта не може да се прояви.
Красотата е също израз на Истината. Каквото е Красотата по отношение на човека, такова е Истината по отношение на Божествения свят. Истината е неговата Светлина.
Понеже Истината принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми.
Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена Красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.
Мислите ли, че Истината е при богатите? – Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? – Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при вярващите, при окултистите? – Не е. Никъде я няма Истината. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят Истината не може да дойде, тя не може да слезе до него.
Истината говори със слънцата. Мъдростта говори с планетите. А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.
Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си, не могат да говорят.
Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
Възлюби Истината! И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия – това е Истината. Има нещо, което седи над всяко богатство – това е Истината. Има нещо, което седи над всяка власт – това е Истината.
Тази Истина ще отвори пред теб велик простор и ти ще прогледнеш. Когато тя дойде у теб, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе Мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве,
Герой в света може да бъде само онзи, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: преди всичко и над всичко – любов към Истината!
От книгата „Учителя говори”
