от Иоана Стратева
ЗДРАВКА БАРЪМОВА беше за мен не само уважавана цигуларка и желана партньорка, но и близка приятелка, с която можеш да споделиш всичко, да те разбере и да ти помогне. Бяхме различни, но се допълвахме и се радвахме на общуването си на сцената и в живота. Аз преливах от емоции, а тя ме отрезвяваше. Беше толкова по-млада от мен, а се държеше като „майчица“ – подкрепяше ме, утешаваше ме… Зад този смях, който леехме изобилно, особено когато пътувахме нанякъде, всеки си имаше своите болки, всеки си носеше своя кръст.
Веднъж, когато ми предстоеше концерт в Гърция ме заболя силно лявата ръка и почти не можех да свиря. Бях в паника и се обадих на Здравка по телефона. „Идвай веднага!“ ми каза тя. В този период експресът София-Ямбол беше станал за мен, като трамвай до Халите. Прие ме у тях, като на санаториум – разтриваше ме, мажеше ме с екзотични ароматни масла, пиех разни вълшебни отвари и всичко това съчетано със сладките манджички на майка й. Вдигна на крак цялото природолечителско „войнство“ на Ямбол! Дори помоли нейната партньорка, пианистката Радосвета Хъркова да научи спешно заради мен Трета соната от Брамс за да мога и да репетирам през това време! (Благодаря ти, Радосветче! Не съм забравила това и знам колко е трудна тази соната.) С тяхна помощ излязох със чест от това изпитание и спасих цигуларския си имидж!
Имахме със Здравка една обща тайна, която ще я кажа сега за пръв път – бяхме и двете влюбени в един и същи мъж – много известен в публичното пространство човек. Но само на нея съдбата предостави неочакваната възможност да го срещне веднъж „на живо“! Като член на някаква културна делегация беше присъствала на официална вечеря с него. Седяла до него, разговаряла с него, завиждах й! Като резултат от тази среща, нейната любов мина на една степен по-високо от моята и тя ми призна под секрет „Шшт, да не разбере някой“, че му била написала писмо след това! Гледай я ти нея, а приличаше на момченце! А аз си останах с моята „безмълвна“ любов!
Малко преди да почине, Здравка ми се обади по телефона като за сбогуване, но аз не го разбрах, че е така. Всички очаквахме да стане чудо и да оздравее! Живееше й се ,свиреше й се, имаше планове за бъдещето… Беше на 50 г! Научи се да свири на блокфлейта също така виртуозно. Накрая прописа и поезия, както казваше тя „от зор“!
Този последен разговор ще го нося с мен и през вековете! Каза ми такива мили неща, искаше да ме насърчи. Тя ме разбираше много дълбоко и знаеше, колко съм вътрешно самотна и неуверена в себе си, въпреки всичкия шум около мен, многото почитатели и обожатели.Толкова контрасти носим в себе си, кой ще ти повярва ,ако кажеш в какви моменти на отчаяние изпадаш понякога, след като се смееш най-силно от всички и никой не може да вземе думата от теб… Тя ми говори, говори, показа ми своята любов за последно. Сега плача, като пиша всичко това. Колко ми липсва един такъв приятел, като нея.
А ние, тези, които й се възхищавахме и я обичахме, направихме ли всичко за да покажем своята съпричастност към нейната голяма лична драма?
Къде си Здравче сега? Добре ли си?
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА Й!
